Народът срещу изкуството - новият културен болшевизъм
През 20-те години на XX век във Ваймарска Германия прохождащият нацизъм гневно отхвърлял формите на съвременно изкуство с етикета „ културен болшевизъм “. Според Хитлер и сие модернизмът, сюрреализмът, дадаизмът и така нататък атакували общоприетите концепции за семейство, еднаквост, изкуство и интелектуален живот. Терминът им хрумнал някак заради съвпадението на епохата с болшевишката гражданска война в Русия; имало забъркан, несъмнено, и антисемитизъм.
Днес обикновено се стартира с публична онлайн критика - обвиняване в нещо, което не е закононарушение, само че е морално укоримо прегрешение; или в случай че е престъпление, за него няма доказателства (когато има, се ходи в полицията, а не в Туитър). Жертвата бива качена в обществените мрежи, които се употребяват като съвременна версия на стълб на позора, с изписани изпод нейните действителни или въображение грехове. Целта е да бъде унизена, ролята ѝ е да стои там и да се срами, надеждата ѝ - че в случай че си направи доста сурова самооценка, може да се размине с по-малки вреди.
Преди 40-50 години у нас за тази цел имаше другарски съдилища, което трябваше чрез колективно другарско порицание да „ превъзпитат “ и „ дисциплинират “ популацията в духа на новия комунистически морал. Това беше „ преден “ руски опит. Все отново в другарските съдилища жертвата я съдеха единствено сътрудниците от фабриката или съседите от кооперацията. А не целият свят.
Днес
новото извънредно дясно води гневна акция,
чието поточе се влива в реката на предизборната пропаганда за Доналд Тръмп, против един френски филм, закупен и публикуван от „ Нетфликс “ (и с помощта на това стигнал до необятната американска аудитория, другояче близо година по-рано Mignonnes бе изцяло чужд на душманите си – въпреки да завоюва премия на фестивала Сънданс в щата Юта).
Положението с рецензиите на кино лентата с американско заглавие Cuties – в превод на български може да се назова „ Сладурчета “ - е като в остарелия рефрен „ Я книгу не читал, само че създателя осуждаю ”. “Нетфликс “ дръпнаха дявола за опашката с един много провокативен рекламен клип, който демонстрира танцуващи хип-хоп по гащи 11-годишни девойчета (тяхната цел е чисто комерсиална и те я реализираха, съдейки по интереса към филма), и от този момент заниманието им на цялостен работен ден е да потвърждават, че нямат сестра. Посланието на кино лентата е явно и ясно ориентирано против метода, по който обществените медии сексуализират и експлоатират младите девойки през днешния ден - и на запад, и на изток. Краят пък е прям хепиенд на обичайните полезности, единствено че младите (и по-стари) американски консерватори не са стигнали до края, а дали и изобщо са започвали гледането?
В противопоставянето се включиха представители на политическата класа в Съединени американски щати, в това число сенаторът Тед Круз, а Доналд Тръмп-младши закова последния гвоздей: „ Демократите, които се пробват да възстановяват педофилията, би трябвало да спрат да я пазят “. Напразно именити сътрудници, режисьори от Европа и Съединени американски щати, се хвърлиха да пазят режисьорката Маймуна Дукуре - лавината към този момент гърми по ската.
По-любопитното в тази ситуация не е, че на мушката попада културен артикул, в който няма и нищо кой знае какъв брой скандално (разбира се, гласовитите онлайн критици си нямат и разбиране от патоса на изкуството), а че офанзивите идват и отляво, и отдясно. Трудно е да се каже дали са по-шумни консерваторите, или демократичните им съперници.
За разлика от „ Сладурчета “,
Джоан Роулинг пострада от либералите
Нейните романи бяха безусловно подложени на аутодафе от тогавашни последователи на Хари Потър, недоволни от днешното й отношение към трансжените. И от това, че в новия си престъпен разказ под мъжки псевдоним Роулинг е описала сериен палач травестит.
След като нейният туитър разговор със Стивън Кинг през лятото я вкара в много неловко състояние пред трансджендър общността, писателката системно е упреквана в трансфобия, засипвана с език на омразата и даже стана обект на хаштага #RIPJKRowling. А някои книжарници чисто и просто отхвърлиха да зареждат и продават книгите й.
Тук единствено ще вметнем, че „ културни “ клади в историята са палели освен нацистите. През август 1966 г. християнски групи, най-вече в южни щати, излизат по улиците, с цел да изгорят обичаните си плочи (списания, снимки) на „ Бийтълс “, тъй като Джон Ленън бил споделил, че „ Бийтълс “ са „ по-велики от Исус “. И тогава някои магазини отказаха да зареждат плочите им. Но и подправените вести не са от през вчерашния ден. Споменатото изявление е всъщност журналистическа операция: точните думи на Ленън са, че „ Бийтълс “ са „ по-популярни от Исус “, а не „ по-велики “. Ние българите също имаме своя принос към огнените знаци на несъгласието - политически съперници на Жельо Желев горяха „ Фашизмът “ по времето, когато беше президент.
Роулинг прочее към този момент е влезнала в „ черния лист “: през юли тя подписа дружно с още
150 писатели, философи, политолози и други обществени персони
отворено писмо, което се афишира против така наречен Cancel Culture (култура на отхвърляне) и приканва за пълностоен разговор, когато става въпрос за съществени публични тематики. Сред подписалите бяха и Салман Рушди, Маргарет Атууд, Франсис Фукуяма, Джефри Юдженидис, Малкълм Гладуел, Ноам Чомски, Уинтън Марсалис и други
Публичното заклеймяване в обществените мрежи и призоваването на крайни ограничения против всеки, който не споделя избрани възгледи, може и ненапълно да работи в посоката „ няма неприятна реклама “, само че интелектуалците основателно предизвестиха за задаваща се опасност против свободата на словото и „ ограничение на дебата “. „ Редактори биват уволнени, тъй като са разрешили да се разгласяват спорни публикации, изтеглят се книги от пазара, тъй като не са задоволително “автентични ”, на публицистите им е неразрешено да пишат по избрани тематики, уволняват професори, които цитират литературни творби в часовете си, откриватели губят работата си поради реакциите, които провокират трудовете им и ръководители на организации биват изхвърлени поради глупави неточности ”, пишат авторите на писмото.
Тогава тъкмо се вихреха митингите на Black Lives Matter – и въпреки да насърчиха от дълго време дължимата расова правдивост, те подчертаха в обръщението си, че откритите полемики по тематиката са заглушени. Свободният продан на информация и хрумвания, които бяха в основата на либерализма, са заместени от обществено
сочене с пръст, остракизъм и сляпа морална увереност
И, несъмнено, напълно предстоящо подписалите писмото бяха подложени навръх това, против което се афишират – жестока рецензия, отменяне и апели да трансформират позицията си. Някои по-мекушави (като писателката Дженифър Финли Бойлан) даже го направиха и се извиниха.
Терминът “Култура на отхвърлянето ” (на англ. Cancel culture) е относително нов израз, който разказва манталитета на дадени общности да бойкотират избрани артикули, хора или творби. Най-често се свързва с хора, които са предизвикали засегнатост посредством своите дейности или думи. Концепцията стана изключително публикувана през последните пет години и затруднява най-много комиците.
Комедията е най-потърпевша
от лицемерната политкоректност и измежду първите, които видяха това, бе един от най-ярките й представители Рики Джървейс. Неотдавна в радиоинтервю той назова този развой „ нов тип фашизъм “ и разяснява, че е обезпокоен от „ гневните онлайн тълпи “ и „ прекомерната обществена зоркост “, която блокира всевъзможен тип свободно изложение.
Пиперливите смешки на 59-годишния Джървейс, водещ на церемонията по връчване на премиите „ Златен глобус “ през 2020 година, не се харесаха на всички, само че той има право: „ Появи се нов чудноват тип фашизъм измежду хората, които мислят, че знаят какво можете да кажете и какво не можете. Това, че някой се усеща афектиран, не значи, че е прав “.
И също: „ Появи се един нов фешън мит, че хората, които желаят независимост на словото, имат намерение да приказват ужасни неща от самото начало. Социалните мрежи в интернет имат способността да усилват всяко противоречие до прекаленост. Ако някой клони леко наляво, в Туитър той внезапно се оказва Троцки. Умерено консервативният става Хитлер, а в случай че сте центрист и приемате и леви, и десни причини, значи сте просто страхливец “, нарежда звездата от английския оригинал на хитовия тв сериал „ Офисът “, който през днешния ден надали би съумял да стигне до ефир.
Най-пострадалият от културата на отхвърляне комик се оказа Луис Си Кей, които е и една от най-големите звезди на стендъп комедията. Причината обаче не беше в хумора му. На петте му колежки, които попитал (поотделно) имат ли нещо срещу да погледат как се самозадоволява (а те не смеели да му откажат, тъй като би могъл да им съсипе кариерите), не им е било никак смешно.
Луис Си Кей незабавно си призна и се извини. Но кариерата му спря. Сериалът, който правеше, беше преустановен, всички участия - анулирани, всички вече подготвени шоута, в които участва - свалени от програмните схеми. По негови признания през първата година е изгубил 35 млн. $. Тръгна на турне из Европа, където хората се интересуват повече от творчеството на Си Кей, Полански или Уди Алън, отколкото от половия им живот. Но не се знае докога. В София Си Кей стартира шоуто си с въпроса „ А вашата година по какъв начин мина? ". Сега се опитва да се върне на американска сцена, първо в дребни клубове и без никаква реклама.
Носителят на " Оскар " Джефри Ръш постъпи по противоположния метод -
не призна нищо, не се извини и даде под съд
вестник „ Дейли телеграф " в Сидни. Това беше при започване на 2018 година, веднага откакто " Ню Йорк Таймс " и още няколко издания разгласиха разкритията за Харви Уайнстийн. Вестникът изглежда си търсеше свой, малък австралийски Уайнстийн и обвини Ръш, че се е държал " неуместно " с колежка по време на продукция на " Крал Лир " в локален спектакъл. Ръш заведе дело за очерняне против вестника, завоюва го и получи съвсем 2 милиона $ обезщетение.
Актрисата, от която потеглиха обвиняванията, не се отхвърли от изказванията си, само че и не съумя да ги потвърди. Ръш първо бе заставен година и половина да вижда името си до това на половия насилник Уайнстийн, и второ - присъдата на съда може да е една, а на обществото - напълно друга. Понякога около сухото гори и суровото. Или както Сталин успокоявал околните на почтено потърпевшите от руската власт, „ Когато сечем гората, постоянно хвърчат тресчици “. (Впрочем на ХХ конгрес Хрушчов направи доста сериозен опит да " канселира “ Сталин, само че в последна сметка не съумя.)
Цялата тази работа с културата на отменяне, обществените извинения и срама напомня за епизода „ Пътят на срама “ от сериала „ Игра на тронове “. Там религиозните фанатици Врабците принудиха Церсей Ланистър да признае всичките си грехове, остригаха я и я накараха да премине гола през целия град. Докато популацията ѝ се присмиваше, плюеше по нея и я замеряше с нечистотии, зад нея вървяха две монахини и повтаряха: " Срам! Срам! Срам! ". Но не я лишиха от трона ѝ. Не че тя не си го заслужаваше и не че на популацията след това му се размина.
Но в гледката на навалица против самичък човек постоянно има нещо надълбоко смущаващо.
Днес обикновено се стартира с публична онлайн критика - обвиняване в нещо, което не е закононарушение, само че е морално укоримо прегрешение; или в случай че е престъпление, за него няма доказателства (когато има, се ходи в полицията, а не в Туитър). Жертвата бива качена в обществените мрежи, които се употребяват като съвременна версия на стълб на позора, с изписани изпод нейните действителни или въображение грехове. Целта е да бъде унизена, ролята ѝ е да стои там и да се срами, надеждата ѝ - че в случай че си направи доста сурова самооценка, може да се размине с по-малки вреди.
Преди 40-50 години у нас за тази цел имаше другарски съдилища, което трябваше чрез колективно другарско порицание да „ превъзпитат “ и „ дисциплинират “ популацията в духа на новия комунистически морал. Това беше „ преден “ руски опит. Все отново в другарските съдилища жертвата я съдеха единствено сътрудниците от фабриката или съседите от кооперацията. А не целият свят.
Днес
новото извънредно дясно води гневна акция,
чието поточе се влива в реката на предизборната пропаганда за Доналд Тръмп, против един френски филм, закупен и публикуван от „ Нетфликс “ (и с помощта на това стигнал до необятната американска аудитория, другояче близо година по-рано Mignonnes бе изцяло чужд на душманите си – въпреки да завоюва премия на фестивала Сънданс в щата Юта).
Положението с рецензиите на кино лентата с американско заглавие Cuties – в превод на български може да се назова „ Сладурчета “ - е като в остарелия рефрен „ Я книгу не читал, само че създателя осуждаю ”. “Нетфликс “ дръпнаха дявола за опашката с един много провокативен рекламен клип, който демонстрира танцуващи хип-хоп по гащи 11-годишни девойчета (тяхната цел е чисто комерсиална и те я реализираха, съдейки по интереса към филма), и от този момент заниманието им на цялостен работен ден е да потвърждават, че нямат сестра. Посланието на кино лентата е явно и ясно ориентирано против метода, по който обществените медии сексуализират и експлоатират младите девойки през днешния ден - и на запад, и на изток. Краят пък е прям хепиенд на обичайните полезности, единствено че младите (и по-стари) американски консерватори не са стигнали до края, а дали и изобщо са започвали гледането?
В противопоставянето се включиха представители на политическата класа в Съединени американски щати, в това число сенаторът Тед Круз, а Доналд Тръмп-младши закова последния гвоздей: „ Демократите, които се пробват да възстановяват педофилията, би трябвало да спрат да я пазят “. Напразно именити сътрудници, режисьори от Европа и Съединени американски щати, се хвърлиха да пазят режисьорката Маймуна Дукуре - лавината към този момент гърми по ската.
По-любопитното в тази ситуация не е, че на мушката попада културен артикул, в който няма и нищо кой знае какъв брой скандално (разбира се, гласовитите онлайн критици си нямат и разбиране от патоса на изкуството), а че офанзивите идват и отляво, и отдясно. Трудно е да се каже дали са по-шумни консерваторите, или демократичните им съперници.
За разлика от „ Сладурчета “,
Джоан Роулинг пострада от либералите
Нейните романи бяха безусловно подложени на аутодафе от тогавашни последователи на Хари Потър, недоволни от днешното й отношение към трансжените. И от това, че в новия си престъпен разказ под мъжки псевдоним Роулинг е описала сериен палач травестит.
След като нейният туитър разговор със Стивън Кинг през лятото я вкара в много неловко състояние пред трансджендър общността, писателката системно е упреквана в трансфобия, засипвана с език на омразата и даже стана обект на хаштага #RIPJKRowling. А някои книжарници чисто и просто отхвърлиха да зареждат и продават книгите й.
Тук единствено ще вметнем, че „ културни “ клади в историята са палели освен нацистите. През август 1966 г. християнски групи, най-вече в южни щати, излизат по улиците, с цел да изгорят обичаните си плочи (списания, снимки) на „ Бийтълс “, тъй като Джон Ленън бил споделил, че „ Бийтълс “ са „ по-велики от Исус “. И тогава някои магазини отказаха да зареждат плочите им. Но и подправените вести не са от през вчерашния ден. Споменатото изявление е всъщност журналистическа операция: точните думи на Ленън са, че „ Бийтълс “ са „ по-популярни от Исус “, а не „ по-велики “. Ние българите също имаме своя принос към огнените знаци на несъгласието - политически съперници на Жельо Желев горяха „ Фашизмът “ по времето, когато беше президент.
Роулинг прочее към този момент е влезнала в „ черния лист “: през юли тя подписа дружно с още
150 писатели, философи, политолози и други обществени персони
отворено писмо, което се афишира против така наречен Cancel Culture (култура на отхвърляне) и приканва за пълностоен разговор, когато става въпрос за съществени публични тематики. Сред подписалите бяха и Салман Рушди, Маргарет Атууд, Франсис Фукуяма, Джефри Юдженидис, Малкълм Гладуел, Ноам Чомски, Уинтън Марсалис и други
Публичното заклеймяване в обществените мрежи и призоваването на крайни ограничения против всеки, който не споделя избрани възгледи, може и ненапълно да работи в посоката „ няма неприятна реклама “, само че интелектуалците основателно предизвестиха за задаваща се опасност против свободата на словото и „ ограничение на дебата “. „ Редактори биват уволнени, тъй като са разрешили да се разгласяват спорни публикации, изтеглят се книги от пазара, тъй като не са задоволително “автентични ”, на публицистите им е неразрешено да пишат по избрани тематики, уволняват професори, които цитират литературни творби в часовете си, откриватели губят работата си поради реакциите, които провокират трудовете им и ръководители на организации биват изхвърлени поради глупави неточности ”, пишат авторите на писмото.
Тогава тъкмо се вихреха митингите на Black Lives Matter – и въпреки да насърчиха от дълго време дължимата расова правдивост, те подчертаха в обръщението си, че откритите полемики по тематиката са заглушени. Свободният продан на информация и хрумвания, които бяха в основата на либерализма, са заместени от обществено
сочене с пръст, остракизъм и сляпа морална увереност
И, несъмнено, напълно предстоящо подписалите писмото бяха подложени навръх това, против което се афишират – жестока рецензия, отменяне и апели да трансформират позицията си. Някои по-мекушави (като писателката Дженифър Финли Бойлан) даже го направиха и се извиниха.
Терминът “Култура на отхвърлянето ” (на англ. Cancel culture) е относително нов израз, който разказва манталитета на дадени общности да бойкотират избрани артикули, хора или творби. Най-често се свързва с хора, които са предизвикали засегнатост посредством своите дейности или думи. Концепцията стана изключително публикувана през последните пет години и затруднява най-много комиците.
Комедията е най-потърпевша
от лицемерната политкоректност и измежду първите, които видяха това, бе един от най-ярките й представители Рики Джървейс. Неотдавна в радиоинтервю той назова този развой „ нов тип фашизъм “ и разяснява, че е обезпокоен от „ гневните онлайн тълпи “ и „ прекомерната обществена зоркост “, която блокира всевъзможен тип свободно изложение.
Пиперливите смешки на 59-годишния Джървейс, водещ на церемонията по връчване на премиите „ Златен глобус “ през 2020 година, не се харесаха на всички, само че той има право: „ Появи се нов чудноват тип фашизъм измежду хората, които мислят, че знаят какво можете да кажете и какво не можете. Това, че някой се усеща афектиран, не значи, че е прав “.
И също: „ Появи се един нов фешън мит, че хората, които желаят независимост на словото, имат намерение да приказват ужасни неща от самото начало. Социалните мрежи в интернет имат способността да усилват всяко противоречие до прекаленост. Ако някой клони леко наляво, в Туитър той внезапно се оказва Троцки. Умерено консервативният става Хитлер, а в случай че сте центрист и приемате и леви, и десни причини, значи сте просто страхливец “, нарежда звездата от английския оригинал на хитовия тв сериал „ Офисът “, който през днешния ден надали би съумял да стигне до ефир.
Най-пострадалият от културата на отхвърляне комик се оказа Луис Си Кей, които е и една от най-големите звезди на стендъп комедията. Причината обаче не беше в хумора му. На петте му колежки, които попитал (поотделно) имат ли нещо срещу да погледат как се самозадоволява (а те не смеели да му откажат, тъй като би могъл да им съсипе кариерите), не им е било никак смешно.
Луис Си Кей незабавно си призна и се извини. Но кариерата му спря. Сериалът, който правеше, беше преустановен, всички участия - анулирани, всички вече подготвени шоута, в които участва - свалени от програмните схеми. По негови признания през първата година е изгубил 35 млн. $. Тръгна на турне из Европа, където хората се интересуват повече от творчеството на Си Кей, Полански или Уди Алън, отколкото от половия им живот. Но не се знае докога. В София Си Кей стартира шоуто си с въпроса „ А вашата година по какъв начин мина? ". Сега се опитва да се върне на американска сцена, първо в дребни клубове и без никаква реклама.
Носителят на " Оскар " Джефри Ръш постъпи по противоположния метод -
не призна нищо, не се извини и даде под съд
вестник „ Дейли телеграф " в Сидни. Това беше при започване на 2018 година, веднага откакто " Ню Йорк Таймс " и още няколко издания разгласиха разкритията за Харви Уайнстийн. Вестникът изглежда си търсеше свой, малък австралийски Уайнстийн и обвини Ръш, че се е държал " неуместно " с колежка по време на продукция на " Крал Лир " в локален спектакъл. Ръш заведе дело за очерняне против вестника, завоюва го и получи съвсем 2 милиона $ обезщетение.
Актрисата, от която потеглиха обвиняванията, не се отхвърли от изказванията си, само че и не съумя да ги потвърди. Ръш първо бе заставен година и половина да вижда името си до това на половия насилник Уайнстийн, и второ - присъдата на съда може да е една, а на обществото - напълно друга. Понякога около сухото гори и суровото. Или както Сталин успокоявал околните на почтено потърпевшите от руската власт, „ Когато сечем гората, постоянно хвърчат тресчици “. (Впрочем на ХХ конгрес Хрушчов направи доста сериозен опит да " канселира “ Сталин, само че в последна сметка не съумя.)
Цялата тази работа с културата на отменяне, обществените извинения и срама напомня за епизода „ Пътят на срама “ от сериала „ Игра на тронове “. Там религиозните фанатици Врабците принудиха Церсей Ланистър да признае всичките си грехове, остригаха я и я накараха да премине гола през целия град. Докато популацията ѝ се присмиваше, плюеше по нея и я замеряше с нечистотии, зад нея вървяха две монахини и повтаряха: " Срам! Срам! Срам! ". Но не я лишиха от трона ѝ. Не че тя не си го заслужаваше и не че на популацията след това му се размина.
Но в гледката на навалица против самичък човек постоянно има нещо надълбоко смущаващо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ