След 18 г. неуморен труд едно от първите приемни семейства у нас се оттегля в заслужена почивка
През 1998 година в България за пръв път се заговаря за приемна грижа. Кина и Атанас Петрови са едни от първите, които се осмеляват да одобряват предизвикването да бъдат приемни родители. И през днешния ден съвсем 20 години по-късно е време за равносметка.
Как стартира всичко? През лятото на 1999 година Кина Петрова се включва в самодейност на БЧК в един от пловдивските домове за деца, лишени от родителска грижа. Срещата ú с децата я кара да предложения едно от тях в дома си за лятото. Ставайки част от всекидневието на семейство Петрови, единствено след няколко дни дребното момче декларира, че не може да се върне още веднъж в институцията и по този начин остава при Кина и Атанас до 18-тата си година.
По същото време започва и първият план по стратегия за приемна грижа в България, и в който семейство Петрови се включват.
За 18 години Кина и Атанас дават дом на 4 деца с тежки житейски истории и се борят всеки ден за тяхното сполучливо порастване, което е съпроводено с редица премеждия и компликации за които те могат да описват дълго и вълнуващо. Работата е сложна. Постиженията не са съвършени. Вероятно има и провали. Факт е обаче, че тези четири деца, към този момент са пълнолетни младежи, поели по своя път и към момента пазещи връзката с техния приемен дом.
През 2018 година семейство Петрови вземат решение да се отдръпват от позицията си на приемни родители. Това дава мотив на Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии – Пловдив и на кметство Куртово Конаре да провеждат скромна гала по изпращането им. На нея участват Пиринов – кмет на с. Куртово Конаре, представители на КСУДС, приемни родители.
Кина Петрова показа, че най-трудно за нея през тези години е било да съпровожда децата, когато се е налагало да бъдат лекувани в лечебни заведения. Трудни са били обстановките, когато не е знаела какво да направи, с цел да преодолее проблеми както с грижата за децата, по този начин и с административните процедури. На въпроса дали си е мислела да се откаже, тя изрично отговори " Не, в никакъв случай ". А на въпроса по какъв начин са се разбирали със брачна половинка си по време на грижите за децата, госпожа Петрова отговори: " Той е премия в живота ми, постоянно съм разчитала на поддръжката му. Човек е нищо без постоянен сътрудник, на който може да се довери. "
Атанас Петров сбито показа, че има доста за описване. Спомня си едни доста сложен миг – при настаняване на едно от момчетата, то било доста подтиснато и яростно, а ключът към него бил: " Какво хубаво момче си! ". Последвала мощна прегръдка и години взаимна история.
Пиринов, кмет на Куртово Конаре, сподели, че се гордее със семейство Петрови и се надява техният образец да бъде последван от още хора от тяхната общественост.
Недка Петрова – шеф на КСУДС – връчи приветствен адрес и изрече големи благодарности от името на целия екип на Комплекса за дългогодишното партньорство и за взаимното учене, като пожела здраве и триумфи.
Семейство Петрови се отдръпват от дейна активност като приемни родители, само че техните проекти не свършват с това, те ще продължат да поддържат връзка с порасналите приемни деца и да споделят своя опит. Г-жа Кина Петрова с усмивка споделя, че би написала и книга.
Как стартира всичко? През лятото на 1999 година Кина Петрова се включва в самодейност на БЧК в един от пловдивските домове за деца, лишени от родителска грижа. Срещата ú с децата я кара да предложения едно от тях в дома си за лятото. Ставайки част от всекидневието на семейство Петрови, единствено след няколко дни дребното момче декларира, че не може да се върне още веднъж в институцията и по този начин остава при Кина и Атанас до 18-тата си година.
По същото време започва и първият план по стратегия за приемна грижа в България, и в който семейство Петрови се включват.
За 18 години Кина и Атанас дават дом на 4 деца с тежки житейски истории и се борят всеки ден за тяхното сполучливо порастване, което е съпроводено с редица премеждия и компликации за които те могат да описват дълго и вълнуващо. Работата е сложна. Постиженията не са съвършени. Вероятно има и провали. Факт е обаче, че тези четири деца, към този момент са пълнолетни младежи, поели по своя път и към момента пазещи връзката с техния приемен дом.
През 2018 година семейство Петрови вземат решение да се отдръпват от позицията си на приемни родители. Това дава мотив на Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии – Пловдив и на кметство Куртово Конаре да провеждат скромна гала по изпращането им. На нея участват Пиринов – кмет на с. Куртово Конаре, представители на КСУДС, приемни родители.
Кина Петрова показа, че най-трудно за нея през тези години е било да съпровожда децата, когато се е налагало да бъдат лекувани в лечебни заведения. Трудни са били обстановките, когато не е знаела какво да направи, с цел да преодолее проблеми както с грижата за децата, по този начин и с административните процедури. На въпроса дали си е мислела да се откаже, тя изрично отговори " Не, в никакъв случай ". А на въпроса по какъв начин са се разбирали със брачна половинка си по време на грижите за децата, госпожа Петрова отговори: " Той е премия в живота ми, постоянно съм разчитала на поддръжката му. Човек е нищо без постоянен сътрудник, на който може да се довери. "
Атанас Петров сбито показа, че има доста за описване. Спомня си едни доста сложен миг – при настаняване на едно от момчетата, то било доста подтиснато и яростно, а ключът към него бил: " Какво хубаво момче си! ". Последвала мощна прегръдка и години взаимна история.
Пиринов, кмет на Куртово Конаре, сподели, че се гордее със семейство Петрови и се надява техният образец да бъде последван от още хора от тяхната общественост.
Недка Петрова – шеф на КСУДС – връчи приветствен адрес и изрече големи благодарности от името на целия екип на Комплекса за дългогодишното партньорство и за взаимното учене, като пожела здраве и триумфи.
Семейство Петрови се отдръпват от дейна активност като приемни родители, само че техните проекти не свършват с това, те ще продължат да поддържат връзка с порасналите приемни деца и да споделят своя опит. Г-жа Кина Петрова с усмивка споделя, че би написала и книга.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ