Джулиан Барнс: Някой ден ще се върнем, ако още ни искате
През 1998 година написах един разказ, “Англия, Англия”, който се развива в бъдещето (приблизително в нашето време), в който Обединеното кралство се произнася посредством урните за овакантяване на Европа и го реализира, “преговаряйки с такава упорита непредпазливост, че най-после Съюзът заплати (на британците), с цел да си тръгнат”. Ако в този ден на потиснатост ме помолят да направя ново знамение, бих споделил: ще се върнем (ако ни искате)”.
Известният британски публицист Джулиан Барнс съжалява надълбоко за напускането на Европейски Съюз и му се желае да има вяра, че това е единствено епизод, който ще завърши. Текстът на Джулиан Барнс е оповестен за първи път във “Фигаро”и преведен от Галя Дачковa за “Гласове “.
“Днес някои мои другари ще пролеят сълза, други ще бъдат ужасно ядосани, трети може би ще се напият (с европейско вино или бира), други ще послушат обичаните си части от европейската музика или ще прочетат обичаните си пасажи от европейската литература. Аз от своя страна, не мисля да обръщам внимание на този ден, ще го считам за ден като всеки различен, даже и да не е по този начин. Не го приемайте като отказване, нито равнодушие. Съжалявам и рева за напускането ни на Европа като всеки различен. мисля, че това е акт на безразсъден мазохизъм.
Но аз имам вяра също в циклите на историята. Знам, също така, че моето увлечение и пристрастеност към Европа се споделят от половината страна и ще преодолеят всяка нова нелепост, която нашето държавно управление ще ни навлече. Бях 27-годишен еврофил, когато се присъединихме към общия пазар през 1973 година, и четиридесет и шест години по-късно съм още по-убеден еврофил.
Единствената резолюция, която одобрявам за година I от нашето дезертьорство, е да извозвам още повече време в Европа, в сравнение с нормално.
Известният британски публицист Джулиан Барнс съжалява надълбоко за напускането на Европейски Съюз и му се желае да има вяра, че това е единствено епизод, който ще завърши. Текстът на Джулиан Барнс е оповестен за първи път във “Фигаро”и преведен от Галя Дачковa за “Гласове “.
“Днес някои мои другари ще пролеят сълза, други ще бъдат ужасно ядосани, трети може би ще се напият (с европейско вино или бира), други ще послушат обичаните си части от европейската музика или ще прочетат обичаните си пасажи от европейската литература. Аз от своя страна, не мисля да обръщам внимание на този ден, ще го считам за ден като всеки различен, даже и да не е по този начин. Не го приемайте като отказване, нито равнодушие. Съжалявам и рева за напускането ни на Европа като всеки различен. мисля, че това е акт на безразсъден мазохизъм.
Но аз имам вяра също в циклите на историята. Знам, също така, че моето увлечение и пристрастеност към Европа се споделят от половината страна и ще преодолеят всяка нова нелепост, която нашето държавно управление ще ни навлече. Бях 27-годишен еврофил, когато се присъединихме към общия пазар през 1973 година, и четиридесет и шест години по-късно съм още по-убеден еврофил.
Единствената резолюция, която одобрявам за година I от нашето дезертьорство, е да извозвам още повече време в Европа, в сравнение с нормално.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ