Загадката на „огледалните неврони”
През 1996 година в невробиологична лаборатория към университета на Парма – Италия, откриватели инцидентно следят любопитно събитие. Опитните животни, с които работят, са маймуни, чиято биоелектрична мозъчна интензивност се следи. На маса в лабораторията има съд с плодове.
Един от откривателите протяга ръка към плодовете и в този миг в мозъчната интензивност на маймуните се появяват същите модели, които по-рано били регистрирани при сходни придвижвания на самата маймуна.
Това събитие, разказано за първи път от невробиолога Джакомо Ризолати през 2004 година, е наречено „ огледални неврони ”.
Изследванията върху тях се обогатяват по-късно от неврофизиолозите Майкъл Арбиб от Университета на Южна Калифорния Кристиян Кайсерс от Холандия. Оформя се общото мнение, че огледалните неврони отразяват транспорт на някаква мозъчна активност, която се основава на сетивно усещане за придвижване. Има огледално усещане, която посредством съответната невронна интензивност отразява непознатите придвижвания като свои , без да реализира самите придвижвания.
Установява се, че „ огледалните неврони ” са разпръснати в префронталната кора – премоторната зона, която дава отговор за придвижванията, и в области, свързани с езиковите функционалности и с пространствените усещания. Те се намират и в центровете за болежка, за прочувствена емпатия и в островната кора (insula), т.е. в области, свързани със способността ни да разбираме непознатите страсти, планове и словесни изрази . Те се задействат, когато ние имитираме или единствено следим някакво деяние, било то усмивка, прозявка или страдалчество.
Тълкуването на това събитие е обвързвано с огромното значение на имитацията като съществена форма на учене отвън бавния и мъчителен развой проба-грешка. Те имат роля и за придобиването на съществени умения за другарство, които имитацията улеснява.
При индивида огледалните неврони не са изучени непосредствено, а са следени единствено мозъчните области, които се задействат. През 2005 година Джакомо Ризолати, който работи с интернационален екип учени, открива, че огледалните неврони се задействат освен при осъществяване и наблюдение на придвижвания, само че и при слушане на текст, който ги разказва .
Известният невробиолог Рамачадран твърди, че огледалните неврони са за логиката на психиката това, което е за биологията откритието на структурата на ДНК , създавайки неповторима рамка за пояснение на някои ментални умения, които до момента са били мистериозни и недостъпни за пробно проучване. Бъдещето следва да разкрие скритите още секрети на огледалните неврони.
По материали от сп. " Ум и душа "
