Денонощията се увеличават средно с 1.78 милисекунди на век
През 1995 година двама учени от университета Дърам, Англия и Службата на Кралския военноморски сборник деликатно изследваха историческата информация за слънчевите и лунни затъмнения от 700 пр.н.е. до 1990 година от Вавилон, антична Гърция, античен Китай, арабските доминиони и Европа — напредналите цивилизации с астрономически знания и които са водели описания на слънчевите и лунните затъмнения.
Анализът на историческите данни, в композиция със актуалната информация разреши за първи път да се сформира графика на дълготрайните съмнения във въртенето на нашата планета. Потвърди се теорията, че Земята не се върти с идентична скорост, написа offnews.
Тя от време на време се форсира и забавя, с дълготрайна наклонност към последователно закъснение.
Две десетилетия по-късно същите английски учени прецизират историческия график на въртенето на Земята (Measurement of the Earth's rotation: 720 BC to AD 2015), включвайки нови исторически данни, Добавена е почти 25% повече информация за слънчевите затъмнения от Вавилон, както и са поправени данните на затъмненията от античен Китай, в които са отстранени грешки заради неточности при тълкуването. Данните са допълнени с нов списък на лунните затъмнения от 1623 до 2015 години, който взема поради най-новите и по-точни положения на Луната, звездите и контура на Луната по време на затъмненията — информацията, получена от лабораторията за реактивни мотори на НАСА (JPL NASA).
След актуализиране на таблиците на затъмненията въз основата на историческите данни, учените са пресметнали разликата сред времето на затъмненията по отношение на универсалното време (UT, Universal Time) и по безусловно земно време (TT). Земното време е актуален астрономически стандарт, създаден от Международния астрономически съюз за установяване на времето на астрономическите наблюдения, направени от земната повърхнина. Той е създаден съгласно гравитационния модел на Слънчевата система и не зависи от фактическите промени в скоростта на въртене на Земята.
Делта време (ΔT) в таблицата и в графиките подхожда на разликата сред ТТ и UT. От средата на 1955 година, когато стартират да работят атомните часовници с висока акуратност, ТТ се дефинира като време по атомните часовници(TAI) плюс 32.184 секунди. По скалата TT едно денонощие се дефинира като 86 400 секунди по SI. По скалата на UT едно денонощие подхожда на приблизително слънчево денонощие въз основата на междинния интервал на въртенето на Земята към нейната ос.
Текущите съмнения в скоростта на въртене на Земята тъкмо се дефинират по информацията от спътници на околоземна орбитата и взаимното състояние на земята и Луната. Лазерните далекомери разрешиха тъкмо да се пресметна приливното ускоряване на системата Земя — Луна (n): това е 25.82 ± 0.03 " rad s −2.
Съответно, може тъкмо да се пресметна теоретичната взаимозависимост сред скоростта на въртене и приливното ускоряване.
Така че ΔT за измененията на въртенето под въздействието на приливното ускоряване ще се трансформира с течение на времето като парабола:
В тази формула t подхожда на Юлиански век след 1820 година.
Трябва да се означи, че заради огромната маса на Луната (около 1/81 от земната маса), системата Земя — Луна може да се преглежда като двойна планетарна система, а не като планета със сателит.
Данните от лазерните далекомери на Луната и информацията за приливното ускоряване е налична единствено за последните 50 години, само че тази формула е напълно използвана за историческите данни от астрономическите наблюдения, тъй като системата Земя — Луна не се е трансформирала доста.
Това е диаграмата на смяната ΔT за всички наблюдения до 1600 години, по-точно до цялостното слънчево затъмнение от 1567 година
Измерванията след 1600 година и изключително след 1700 година, с потреблението на по-сложни измервателна инсталация (телескопи) доста понижава грешките при измерванията. Ето една скица на резултатите от наблюденията на ΔT за интервала 1623-2015.
Ако се употребява нагоре упоменатата парабола и се показа в този тип, дълготрайните съмнения в скоростта на въртене демонстрират следната картина:
Учените заключават, че единствено приливното ускоряване не може да изясни съмненията в скоростта на въртене на Земята. Очевидно върху въртенето на планетата ни въздействат и други сили.
Например това може да бъде композиция от глациоизостазия (вертикални придвижвания на земната повърхнина на местата на антични и модерни заледявания) и гравитационно взаимоотношение на ядрото с мантията на Земята.
Въз основа на разбора на всички исторически данни, може да се пресметна междинното дълготрайно закъснение на въртенето на Земята, което е към 1.78 милисекунди за столетие.
Анализът на историческите данни, в композиция със актуалната информация разреши за първи път да се сформира графика на дълготрайните съмнения във въртенето на нашата планета. Потвърди се теорията, че Земята не се върти с идентична скорост, написа offnews.
Тя от време на време се форсира и забавя, с дълготрайна наклонност към последователно закъснение.
Две десетилетия по-късно същите английски учени прецизират историческия график на въртенето на Земята (Measurement of the Earth's rotation: 720 BC to AD 2015), включвайки нови исторически данни, Добавена е почти 25% повече информация за слънчевите затъмнения от Вавилон, както и са поправени данните на затъмненията от античен Китай, в които са отстранени грешки заради неточности при тълкуването. Данните са допълнени с нов списък на лунните затъмнения от 1623 до 2015 години, който взема поради най-новите и по-точни положения на Луната, звездите и контура на Луната по време на затъмненията — информацията, получена от лабораторията за реактивни мотори на НАСА (JPL NASA).
След актуализиране на таблиците на затъмненията въз основата на историческите данни, учените са пресметнали разликата сред времето на затъмненията по отношение на универсалното време (UT, Universal Time) и по безусловно земно време (TT). Земното време е актуален астрономически стандарт, създаден от Международния астрономически съюз за установяване на времето на астрономическите наблюдения, направени от земната повърхнина. Той е създаден съгласно гравитационния модел на Слънчевата система и не зависи от фактическите промени в скоростта на въртене на Земята.
Делта време (ΔT) в таблицата и в графиките подхожда на разликата сред ТТ и UT. От средата на 1955 година, когато стартират да работят атомните часовници с висока акуратност, ТТ се дефинира като време по атомните часовници(TAI) плюс 32.184 секунди. По скалата TT едно денонощие се дефинира като 86 400 секунди по SI. По скалата на UT едно денонощие подхожда на приблизително слънчево денонощие въз основата на междинния интервал на въртенето на Земята към нейната ос.
Текущите съмнения в скоростта на въртене на Земята тъкмо се дефинират по информацията от спътници на околоземна орбитата и взаимното състояние на земята и Луната. Лазерните далекомери разрешиха тъкмо да се пресметна приливното ускоряване на системата Земя — Луна (n): това е 25.82 ± 0.03 " rad s −2.
Съответно, може тъкмо да се пресметна теоретичната взаимозависимост сред скоростта на въртене и приливното ускоряване.
Така че ΔT за измененията на въртенето под въздействието на приливното ускоряване ще се трансформира с течение на времето като парабола:
В тази формула t подхожда на Юлиански век след 1820 година.
Трябва да се означи, че заради огромната маса на Луната (около 1/81 от земната маса), системата Земя — Луна може да се преглежда като двойна планетарна система, а не като планета със сателит.
Данните от лазерните далекомери на Луната и информацията за приливното ускоряване е налична единствено за последните 50 години, само че тази формула е напълно използвана за историческите данни от астрономическите наблюдения, тъй като системата Земя — Луна не се е трансформирала доста.
Това е диаграмата на смяната ΔT за всички наблюдения до 1600 години, по-точно до цялостното слънчево затъмнение от 1567 година
Измерванията след 1600 година и изключително след 1700 година, с потреблението на по-сложни измервателна инсталация (телескопи) доста понижава грешките при измерванията. Ето една скица на резултатите от наблюденията на ΔT за интервала 1623-2015.
Ако се употребява нагоре упоменатата парабола и се показа в този тип, дълготрайните съмнения в скоростта на въртене демонстрират следната картина:
Учените заключават, че единствено приливното ускоряване не може да изясни съмненията в скоростта на въртене на Земята. Очевидно върху въртенето на планетата ни въздействат и други сили.
Например това може да бъде композиция от глациоизостазия (вертикални придвижвания на земната повърхнина на местата на антични и модерни заледявания) и гравитационно взаимоотношение на ядрото с мантията на Земята.
Въз основа на разбора на всички исторически данни, може да се пресметна междинното дълготрайно закъснение на въртенето на Земята, което е към 1.78 милисекунди за столетие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ