През 1993 година НАСА решава да възобнови изследването на Марс

През 1993 година НАСА взема решение да възобнови проучването на Марс и изпраща мощна орбитална сонда, която се назовава “Марс Обзървър ” (Mars Observer). Учените разпореждат доста очаквания на този уред, защото се чака да организира топографски наблюдения на повърхността, да ревизира за изпарения от повърхността на Марс, да направи мониторинг на праховите стихии, да разучи в детайли структурата на атмосферата. Общата цена на плана е 813 милиона $!

Контактът със “Марс Обзървър ” е изгубен на 21 август 1993 година - единствено три дни преди идването! Вероятната причина за загубата е щета в двигателната система, която е причина апаратът да се върти неконтролируемо към оста си.

Недоволството измежду научния свят е огромно. Много очаквания са предоставени, доста средства са изхарчени, никакви резултати не са реализирани. От този миг нататък програмата на НАСА освен във връзка с Марс, само че във връзка с всички междупланетни проучвания търпи коренна смяна. Следва ново потомство галактически апарати, които се правят оценка като ‘faster, cheaper, better’ ( “по-бързи, по-евтини и по-добри ”).

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1737 г. — В София е обесен самоковският владика Симеон Самоковски, който е измежду уредниците на въстанието в Нишко и Пиротско.
1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Начало на Втората борба при Шипка.
1886 г. — Извършен е неуспешен преврат в България срещу държавното управление на княз Александър I Батенберг, който довежда до сформиране на краткотрайно държавно управление, отпред с Климент Търновски.
1897 г. — Германският химик Феликс Хофман синтезира хероина.
1898 г. — Основан е бразилският футболен клуб Вашко да Гама.
1911 г. — Картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от чиновник на Лувъра; открита е през 1913 г.
1944 г. — Започва Конференцията в Дъмбъртън Оукс, която е въведения към основаването на ООН.
1959 г. — Президентът Дуайт Айзенхауер подписва изпълнително разпореждане, с което обявява Хаваите за 50-ти щат на САЩ.
1965 г. — Изстрелян е галактическият транспортен съд „ Джемини 5 “ с екипаж Гордън Купър и Чарлс Конрад.
1968 г. — Инвазия на войските на Варшавския контракт в Чехословакия, вж. също Пражка пролет.
1983 г. — Филипинският опозиционен лидер Бенигно Акуино е убит на интернационалното летище в Манила при завръщане в родината си.
1986 г. — Въглероден диоксид изригва от вулканичното езеро Ниос в Камерун и убива 1 700 души в радиус от 20 km.
1989 г. — Голямата екскурзия: Турция затваря границата си с Народна република България, откакто към този момент са се изселили 344 000 български турци.
1991 г. — Латвия обявява възобновяване на цялостната си независимост от СССР, който я признава на 6 септември.
1991 година — Михаил Горбачов обявява, че управлява напълно ситуацията след 60-часовия Августовски пуч в Русия.
1993 г. — В България стартират залозите в играта Еврофутбол.
1994 г. — Тайфунът Фред опустошава китайската провинция Дзежянг — умират над 700 души, материалните вреди са за 1,6 милиарда долара.
1999 г. — С два гърмежа е изработен опит да се разруши Мавзолея на Георги Димитров в София; постройката обаче не рухва и се постанова да бъде досъборена с механични средства.
2000 г. — Опитите да бъде достигната потъналата съветската атомна подводница Курск са прекъснати. Водолазите афишират, че никой от 118-членния екипаж не е оживял.
2002 г. — Външният министър на Либия Мохамед Шалкам е на посещаване в България и твърди българската общност, че Процесът против българските медици в Либия е деполитизиран.
2004 г. — При серия от гърмежи в столицата на Бангладеш – Дака загиват 22 души.
2006 г. — Русия изплаща предварително целия си дълг към Парижкия клуб на страните кредитори, като последната вноска възлиза на 23,7 милиарда долара.

Родени

63 г. — Клавдия Августа, щерка на император Нерон († 63 г.)
1165 г. — Филип II, крал на Франция († 1223 г.)
1643 г. — Алфонсо III, крал на Португалия († 1675 г.)
1754 г. — Уилям Мърдок, шотландски инженер († 1839 г.)
1765 г. — Уилям IV, крал на Англия († 1837 г.)
1780 г. — Ерней Копитар, словенски лингвист († 1844 г.)
1789 г. — Огюстен Луи Коши, френски математик († 1857 г.)
1796 г. — Ашър Браун Дюранд, американски художник († 1886 г.)
1813 г. — Йозеф Грол, баварски пивовар († 1856 г.)
1816 г. — Шарл Жерар, френски химик († 1887 г.)
1862 г. — Емилио Салгари, италиански публицист († 1911 г.)
1871 г. — Леонид Андреев, съветски публицист († 1919 г.)
1872 г. — Обри Биърдсли, британски художник и стихотворец († 1898 г.)
1886 г. — Борис Стателов, български морски офицер († 1959 г.)
1889 г. — Ричард О`Конър, британски военачалник († 1981 г.)
1891 г. — Иван Орманджиев, български историк († 1963 г.)
1898 г. — Йон Ритмайстер, немски доктор († 1943 г.)
1901 г. — Пенка Касабова, български възпитател († 2000 г.)
1902 г. — Ангел Каралийчев, български публицист († 1972 г.)
1905 г. — Петко Попганчев, български офицер, авиатор († 1983 г.)
1906 г. — Фриц Фреленг, американски аниматор († 1995 г.)
1909 г. — Боян Атанасов, български правист, посланик и преводач († 1997 г.)
1912 г. — Робърт Пайк, американски публицист († 1981 г.)
1913 г. — Фред Агабашиян, американски авто играч († 1989 г.)
1915 г. — Джошуа Хасан, гибралтарски политик († 1997 г.)
1920 г. — Кристофър Робин Милн, британски публицист († 1996 г.)
1923 г. — Шимон Перес, президент на Израел, Нобелов лауреат през 1994
1924 г. — Артур Янов, американски психолог
1925 г. — Тома Караджиу, румънски артист († 1977 г.)
1933 г. — Чавдар Добрев, български книжовен и сценичен критик
1934 г. — Джон Хол, американски физик, Нобелов лауреат през 2005
1936 г. — Уилт Чембърлейн, американски баскетболист († 1999 г.)
1938 г. — Кени Роджърс, американски кънтри артист
1939 г. — Йозеф Лауфер, чешки поп артист
1939 година — Фестус Могае, президент на Ботсвана
1945 г. — Аспарух Никодимов, български футболист и треньор
1945 година — Лев Албурт, украино-американски шахматист
1947 г. — Емил Табаков, български диригент и композитор
1947 година — Иглика Василева, българска литературна преводачка
1951 г. — Глен Хюз, британски рок музикант и артист
1952 година — Иржи Пароубек, чешки политик, министър председател на Чехия
1961 г. — Владо Любенов, български стихотворец
1963 г. — Мохамед VI, крал на Мароко
1964 г. — Николай Кънев, български публицист
1967 г. — Кери-Ан Мос, канадска кино актриса
1967 година — Серж Танкиан, арменски рок музикант (System of a Down)
1973 г. — Сергей Брин, американски бизнесмен
1979 г. — Келис, американска R&B изпълнителката
1984 г. — Ализе, френска певица
1986 г. — Юсейн Болт, ямайски лекоатлет
1989 г. — Джъд Тръмп, британски професионален състезател на снукър
1989 година — Хейдън Пенетиър, американска актриса

Починали

1131 г. — Балдуин II, крал на Йерусалим (* ок. 1058 г.)
1434 г. — София Монфератска, византийска императрица (* ? г.)
1568 г. — Жан дьо ла Валет, популярен магистър (* 1494 г.)
1614 г. — Ержебет Батори, унгарска графиня, серийна килърка (* 1560 г.)
1762 г. — Мери Монтегю, британска аристократка (* 1689 г.)
1814 г. — Бенджамин Томпсън, английски физик (* 1753 г.)
1823 г. — Марко Бочар, бунтовник (* 1790 г.)
1838 г. — Аделберт декор Шамисо, немски публицист и академик (* 1781 г.)
1901 г. — Адолф Фик, немски физиолог (* 1829 г.)
1912 г. — Стоян Зимбилев, български свещеник и бунтовник (* 1860 г.)
1940 г. — Лев Троцки, съветски политик и идеолог (* 1879 г.)
1943 г. — Абрахам Мерит, американски публицист (* 1884 г.)
1943 година — Хенрик Понтопидан, датски публицист, Нобелов лауреат (* 1857 г.)
1944 г. — Стоян Мурджев, български бунтовник (* ок. 1894 г.)
1947 г. — Еторе Бугати, италиански конструктор и фабрикант (* 1881 г.)
1952 г. — Младен Калеев, български граничар (* 1915 г.)
1957 г. — Лалю Метев, български фабрикант (* 1885 г.)
1957 година — Хералд Свердруп, норвежки полярник, метеоролог и океанограф (* 1888 г.)
1964 г. — Палмиро Толиати, италиански комунистически началник (* 1893 г.)
1966 г. — Никола Балабанов, български книжовен историк и сценичен критик (* 1893 г.)
1979 г. — Джузепе Меаца, италиански футболист (* 1910 г.)
1979 година — Димитър Станков, български художник (* 1925 г.)
1979 година — Иван Унджиев, български историк (* 1902 г.)
1982 г. — Максим Наимович, български книжовен критик (* 1921 г.)
1983 г. — Бенигно Акуино, филипински политик (* 1932 г.)
1991 г. — Волфганг Хилдесхаймер, немски публицист (* 1916 г.)
1995 г. — Субрахманиан Чандрасекар, индийски физик, Нобелов лауреат (* 1910 г.)
1997 г. — Юрий Никулин, съветски комедиен артист и смешник (* 1921 г.)
2005 г. — Робърт Муг, основател на синтезатора (* 1934 г.)
2010 г. — Георге Апостол, румънски политик (* 1913 г.)
2013 г. — Чарлс Фулъртън, американски астронавт (* 1936 г.)

 

Obekti.bg