През 1984 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема

През 1984 година Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за осъществяване на стратегия за насилствена промяна на имената на българските турци и българските мюсюлмани. Тази стратегия остава в историята като „ Възродителен развой “, при който към 850 000 българи и турци са задължени да трансформират арабо-турската си именна система. Наред с това е неразрешено носенето на шалвари от дамите и черни такета с „ антенки “ за мъжете. Сватбите и погребалните ритуали не трябва да се правят съгласно ислямските обичаи. Забранява се честването на главните мюсюлмански празници Рамазан байрам и Курбан байрам, както и правото да се приказва на турски език.
Макар да съществува избрана причинност, доста източници оборват концепцията за връзка сред „ Възродителния развой “ и „ Голямата екскурзия “, защото сред двете събития има четири годишен интервал, протекъл без безредици и проблеми. Дори и да не съществува действителен контакт сред двете, концепцията за всеобщо изселване не е непозната на Тодор Живков, който в 1985 година декларира:
„ „ Но те [турските власти] изрично не се съгласяват по въпроса за изселването. А ние сме заинтригувани да се изселят 100 – 150 хиляди души. “ “
Задгранични паспорти
През май 1989 година в Париж се организира конференция на Съвещанието по сигурност и съдействие в Европа (предтеча на ОССЕ), отдадено на проблемите на човешките права и свободното придвижване на хора през границите. Представител на България е Петър Младенови той оповестява, че в осъществяване на поетите задължения от страна на България на 10 май 1989 година Народното събрание е приело ремонти в законите за паспортния режим, българското поданство и Наказателния кодекс. Законът за задграничните паспорти влиза в действие от 1 септември, само че събитията се развиват стремглаво и издаването на паспорти на българските турци стартира по-рано.
На 29 май 1989 година Тодор Живков изнася огромна тирада, в която акцентира българския генезис на турците, само че им дава правото да изберат дали да изоставен краткотрайно или вечно България. Изявлението е излъчено по БНР и Българска национална телевизия и бележи внезапна смяна в отношението на властта, защото преди този момент на турците уверено е отричано правото да се дефинират като такива.
Протичане
Пропагандите, слуховете, взаимното уговаряне и напън раздухват навсякъде изселническа еуфория измежду българските турци. На 3 юни Турция отваря границата си и това довежда до огромна миграционна вълна през летните месеци на 1989 година Нагнетяват се паника, националистически пристрастености и ксенофобия в цялото общество. На 7 юни на среща с политическия хайлайф Тодор Живков не оставя никакво подозрение за смисъла на очертаващото се всеобщо изселване.
„ „ Бунтовете в страната стопираха по-късно ревю (от 29 май). Ние сме на прага на огромна неуравновесеност за изселване. Как би трябвало да оценим тази неуравновесеност? Такава неуравновесеност на нас ни е нужна, тя е добре пристигнала. Аз ще кажа нещо, което пазим в загадка. Ако не изведем 200 – 300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо сходно. “
Въпреки уверенията от страна на ръководещите Турция не е подготвена да одобри огромна изселническа вълна на територията си. На българо-турската граница се възцарява безпорядък и на 21 август прекосяването на транспортни средства и хора е спряно от турските управляващи. В България се появяват стопански и обществени проблеми, защото цели села и области се обезлюдяват изцяло или отчасти. Местната индустрия изпитва усложнения, а също и огромни индустриални предприятия в страната и в превоза, където работят и български турци. Налага се българските управляващи да провеждат прибирането на реколтата в обезлюдените региони благодарение на бригадири – бойци и възпитаници. Разискват се въпросите към движимата и недвижимата благосъстоятелност на изселващите се, добитъка, изтеглените спестявания, регламентирането на изнасяните артикули и парични суми. Предприемат се ограничения жилищата да бъдат изкупувани от общините, а не от частни лица.
От измененията се възползват сред 300 и 400 000 жители на България. В Народното събрание на 1 август е импортирана протестна декларация на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството против прогонването на българските турци.
Между отварянето и затварянето на границата от турската страна, от 3 юни до 21 август 1989 година, към 360 000 души съумяват да емигрират, въпреки че до отстраняването на Живков от власт към 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изминал срокът на издадените им тримесечни визи. До края на 1990 година в България се завръщат над 150 000 от изселниците.