Директор от германския музей на шпионажа: "Българската следа" в атентата срещу папата е мит, раздухан от ЦРУ
През 1981 Мехмед Али Агджа прави атентат против папа Йоан Павел Втори. С признанието, че бил вербуван от българската Държавна сигурност да извърши покушението, стартира историята за така наречен " българска диря ", написа Deutsche welle. Какво стои зад нея?
Ето каква е оценката на доктор Кристофер Неринг, шеф на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и създател на редица проучвания по тематиката за съдействието на българската Държавна сигурност с Щази:
Преди 35 години - на 25.11.1982 - е задържан представителят в Рим на държавната компания Българска гражданска авиация (БГА) Сергей Антонов. Намиращият се в предварителния арест за атентата против папата турски жител Али Агджа признава, че е бил вербуван от българската Държавна сигурност (ДС) да извърши покушението. Други двама български жители - чиновниците в българското посолство в Рим Тодор Айвазов и Жельо Василев - били неговите хора за взаимозависимост в Рим, споделя тогава Агджа. Освен това излиза наяве, че през лятото на 1980 година той е обитавал една седмица в България с подправен паспорт - бил е отседнал в един софийски хотел.
Публицисти като американската журналистка Клеър Стърлинг и някогашният чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ Пол Хенци прегръщат версията и я раздухват, а " българската диря " в атентата против папата се трансформира в международна вест. В хода на следствието обаче бързо излиза наяве, че Али Агджа се оплита в голям брой несъгласия. През 1986 година Антонов се връща в България, откакто е оневинен по всички обвинявания. До гибелта си 30 години по-късно той по този начин и не отронва нито дума по тематиката.
Абсурден мит
Чужденците не знаят съвсем нищо за историята на България. След атентата обаче се ражда един мит: този за " българската диря " в покушението против папа Йоан Павел Втори. Няма историк или публицист, занимавал се от близко с България, който да не е бил питан за това. Само че присъединяване на България като гарант на атентата против папата е един неуместен мит.
А митовете не умират просто по този начин, те дори биват възраждани. Така става и с легендата за българското присъединяване в атентата против папата: през 1995 година, когато Студената война от дълго време към този момент е завършила, в архивите на Щази е открит разтеглен документ, хвърлящ светлина върху един незнаен до тогава факт: Щази и Държавна сигурност са водели дезинформационна акция след покушението.
Така да вземем за пример през 1983 година чиновници на българските секрети служби в Бон се пробват да стартират фалшифицирано писмо, в което неизвестен немски сътрудник загатва за връзка сред атентатора Али Агджа, баварския министър-председател Франц Йозеф Щраус и лидера на турските националисти Алпарслан Тюркеш. Така пораждат подозрения за някакъв българско-източногермански скрит план за атентата против папата. Години по-късно - през 2009 - неуместните изводи даже са повторени в особено основаната в Италия парламентарна проверяваща комисия. При това въобще не е взет под внимание фактът, че още от 1966 година Щази и Държавна сигурност са провеждали взаимно дезинформационни акции, само че със напълно друга цел. Едното не е доказвало другото. Но пък е способствало за възраждането в някаква степен на остарелия мит.
Пропагандна война
Най-убедителната причина за какво българската Държавна сигурност не може да стои зад атентата против папата даже не са лъжите и нелепостите в показанията на Агджа. Нито пък че всичко това тогава заварва изцяло неподготвени Политбюро и управлението на Държавна сигурност, които реагират с недомислени, спонтанни дейности. Не е доказателство за някакво българско присъединяване и това, че проектите за осъществяване на дезинформационни акции, които е трябвало да насочат подозренията в друга посока, датират чак от есента на 1982 година.
Ако България е желала да ликвидира главата на християнския свят, то такива проекти е трябвало да са съществували и много по-рано. През 1985 година пък шефът на българското външно разузнаване се оплаква на руските си приятели за това, че са били оставени да се оправят сами с разразилата се след атентата пропагандна война.
Не, най-убедителната причина за какво Държавна сигурност не е могла да бъде гарант на атентата, се корени в нейната некадърност да организира интервенция от подобен мащаб в чужбина. През 1970-те години Държавна сигурност, която след 1969 сама се е определяла като филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е молела сътрудниците си да я доставят с оръжие за осъществяването на убийства, с токсини или експлозиви. Руснаците тогава откликват, с което вършат българските служби изцяло подвластни от Москва - най-малко в това отношение. През 1978 година руснаците още веднъж доставят българските си сътрудници с нужната техника и ноухау, с цел да може Тодор Живков да отстрани върлия си зложелател - писателя Георги Марков.
Заради " българския чадър " светът заприказва за българските секрети служби, само че без помощта от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) те не биха е справили. Документи от 1971 година сочат, че Държавна сигурност тогава не е разполагала със свои сътрудници в чужбина. В началото на 1980-те години Трети отдел на Държавна сигурност, който е отговарял за Западна Европа, е бил останал съвсем без сътрудници. Никой различен не е знаел по-добре това от Големия брат в Москва. Затова е мъчно да повярваме, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще разпореди точно на Държавна сигурност ликвидирането на една от най-известните персони на планетата.
Предположения, догадки и тайни теории
Днес се знае, че Агджа е работил самичък. От разкрити документи на Централно разузнавателно управление на САЩ и на немското външно разузнаване BND от 1980-те години излиза наяве, че западните секрети служби тогава не са знаели за никакъв съветско-български скрит план. Самият Агджа уточни през 2013 година иранския революционен лидер Аятолах Хомейни като негов подбудител да извърши атентата. Други теории го свързват с организацията " Сиви вълци ". Има, несъмнено, и други догатки, догадки и тайни теории. Но " българската диря " в атентата против папата си остава това, което постоянно е била: един мит от времето на Студената война.
Ето каква е оценката на доктор Кристофер Неринг, шеф на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и създател на редица проучвания по тематиката за съдействието на българската Държавна сигурност с Щази:
Преди 35 години - на 25.11.1982 - е задържан представителят в Рим на държавната компания Българска гражданска авиация (БГА) Сергей Антонов. Намиращият се в предварителния арест за атентата против папата турски жител Али Агджа признава, че е бил вербуван от българската Държавна сигурност (ДС) да извърши покушението. Други двама български жители - чиновниците в българското посолство в Рим Тодор Айвазов и Жельо Василев - били неговите хора за взаимозависимост в Рим, споделя тогава Агджа. Освен това излиза наяве, че през лятото на 1980 година той е обитавал една седмица в България с подправен паспорт - бил е отседнал в един софийски хотел.
Публицисти като американската журналистка Клеър Стърлинг и някогашният чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ Пол Хенци прегръщат версията и я раздухват, а " българската диря " в атентата против папата се трансформира в международна вест. В хода на следствието обаче бързо излиза наяве, че Али Агджа се оплита в голям брой несъгласия. През 1986 година Антонов се връща в България, откакто е оневинен по всички обвинявания. До гибелта си 30 години по-късно той по този начин и не отронва нито дума по тематиката.
Абсурден мит
Чужденците не знаят съвсем нищо за историята на България. След атентата обаче се ражда един мит: този за " българската диря " в покушението против папа Йоан Павел Втори. Няма историк или публицист, занимавал се от близко с България, който да не е бил питан за това. Само че присъединяване на България като гарант на атентата против папата е един неуместен мит.
А митовете не умират просто по този начин, те дори биват възраждани. Така става и с легендата за българското присъединяване в атентата против папата: през 1995 година, когато Студената война от дълго време към този момент е завършила, в архивите на Щази е открит разтеглен документ, хвърлящ светлина върху един незнаен до тогава факт: Щази и Държавна сигурност са водели дезинформационна акция след покушението.
Така да вземем за пример през 1983 година чиновници на българските секрети служби в Бон се пробват да стартират фалшифицирано писмо, в което неизвестен немски сътрудник загатва за връзка сред атентатора Али Агджа, баварския министър-председател Франц Йозеф Щраус и лидера на турските националисти Алпарслан Тюркеш. Така пораждат подозрения за някакъв българско-източногермански скрит план за атентата против папата. Години по-късно - през 2009 - неуместните изводи даже са повторени в особено основаната в Италия парламентарна проверяваща комисия. При това въобще не е взет под внимание фактът, че още от 1966 година Щази и Държавна сигурност са провеждали взаимно дезинформационни акции, само че със напълно друга цел. Едното не е доказвало другото. Но пък е способствало за възраждането в някаква степен на остарелия мит.
Пропагандна война
Най-убедителната причина за какво българската Държавна сигурност не може да стои зад атентата против папата даже не са лъжите и нелепостите в показанията на Агджа. Нито пък че всичко това тогава заварва изцяло неподготвени Политбюро и управлението на Държавна сигурност, които реагират с недомислени, спонтанни дейности. Не е доказателство за някакво българско присъединяване и това, че проектите за осъществяване на дезинформационни акции, които е трябвало да насочат подозренията в друга посока, датират чак от есента на 1982 година.
Ако България е желала да ликвидира главата на християнския свят, то такива проекти е трябвало да са съществували и много по-рано. През 1985 година пък шефът на българското външно разузнаване се оплаква на руските си приятели за това, че са били оставени да се оправят сами с разразилата се след атентата пропагандна война.
Не, най-убедителната причина за какво Държавна сигурност не е могла да бъде гарант на атентата, се корени в нейната некадърност да организира интервенция от подобен мащаб в чужбина. През 1970-те години Държавна сигурност, която след 1969 сама се е определяла като филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е молела сътрудниците си да я доставят с оръжие за осъществяването на убийства, с токсини или експлозиви. Руснаците тогава откликват, с което вършат българските служби изцяло подвластни от Москва - най-малко в това отношение. През 1978 година руснаците още веднъж доставят българските си сътрудници с нужната техника и ноухау, с цел да може Тодор Живков да отстрани върлия си зложелател - писателя Георги Марков.
Заради " българския чадър " светът заприказва за българските секрети служби, само че без помощта от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) те не биха е справили. Документи от 1971 година сочат, че Държавна сигурност тогава не е разполагала със свои сътрудници в чужбина. В началото на 1980-те години Трети отдел на Държавна сигурност, който е отговарял за Западна Европа, е бил останал съвсем без сътрудници. Никой различен не е знаел по-добре това от Големия брат в Москва. Затова е мъчно да повярваме, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще разпореди точно на Държавна сигурност ликвидирането на една от най-известните персони на планетата.
Предположения, догадки и тайни теории
Днес се знае, че Агджа е работил самичък. От разкрити документи на Централно разузнавателно управление на САЩ и на немското външно разузнаване BND от 1980-те години излиза наяве, че западните секрети служби тогава не са знаели за никакъв съветско-български скрит план. Самият Агджа уточни през 2013 година иранския революционен лидер Аятолах Хомейни като негов подбудител да извърши атентата. Други теории го свързват с организацията " Сиви вълци ". Има, несъмнено, и други догатки, догадки и тайни теории. Но " българската диря " в атентата против папата си остава това, което постоянно е била: един мит от времето на Студената война.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ