Една изстрадала детска ръка и срамът на фотографа
През 1980 година фотографът Майк Уелс запечатва един покъртителен миг, който доближава до милиони души по целия свят.
Фотографът снима по какъв начин католически просветител държи ръката на недохранено момченце от Уганда. Малката детска ръчичка е толкоз слаба и безжизнена, че е съвсем мъчително да я гледаш.
Във видеото горе вижте няколко въздействащи фотографии и историите зад тях
След като същата година фотографът на свободна процедура печели премията на World Press Photo за фотография на годината, той споделя историята на своята иконична фотография пред списание „ Холанд Херълд “, както и за какво се срами от нея.
През 1980 година Уелс работи в Африка
към английската фондация „ Да спасим децата “ и нейната акция за имунизиране против полиомиелит в африканските страни Свазиленд и Малави.
Фотографът става очевидец на трогателната панорама по време на малко пътешестване до Уганда, където католически свещеници раздавали храна в ранните дни на всеобщ апетит. Един от проповедниците изяснява на Уелс, че дребното момче със сухи и безжизнени ръце, е от племето Карамоджонг и е едвам четири годишно.
Вижте фотоси, които описват истории, в нашата изложба в две елементи - Първа част и Втора част
Недостигът на храна в района Карамоджа стартира през юли 1978 година
след огромна суша, неприятна годишна продукция и заболявания по растенията. И защото районът по това време няма огромно политическо и икономическо значение за страната, държавното управление под управлението на президент Иди Амин не подхваща никакви дейности за справяне с казуса.
Между живота и гибелта: свещеникът и умиращият боец
След боен прелом и събаряне на Амин от власт през 1979 година военните от Карамоджонг се доставят с доста оръжия и амуниции и районът се трансформира в много рисково място. Свободното влизане и излизане в града с добитък и зърно става извънредно мъчно и съвсем невероятно.
„ Турски чиновник нервира гладни арменчета с самун “ - въздействието на една подправена фотография
Нестабилното политическо и икономическо състояние в страната въпреки това довежда до цялостен срив в търговията. Още при започване на 1980 година фамилиите стартират да остават без никаква храна.
През май ситуацията към този момент е сериозно, а през юли и август всеобщият апетит доближава своя пик
Поради тази причина „ Отците от Верона “- група италиански католически свещеници, вземат присъединяване международна стратегия за доставяне с храна към Рим и през юли 1980 година са изпратени в Карамоджонг.
Любовта на брата няма граници - една фотография, трогнала целия свят
Майк Уелс се срами, че е снимал този миг
и че това му е спечелило някаква премия. В продължение на пет месеца фотографията му стои непубликувана, до момента в който най-после не излиза на яве и не доближава до погледите на милиони хора по света.
Тя става част от състезанието за снимка на World Press Photo и печели влиятелната премия Снимка на годината.
Как фотосите на един публицист го погубиха
Уелс обаче не е разгласил фотографията непринудено, нито се е записвал в състезанието. След време споделя, че цялата история с публичността на фотографията му, както и с състезанието, го кара да се усеща безпределно наскърбен и компрометиран, тъй като съгласно него не е етично да се печелят награди със фотоси на хора, които гладуват до гибел и претърпяват безчовечен премеждия.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore .
За още забавни вести последвайте страницата ни в Instagram.
Вижте още:
„ Нови обувки “ - фотоси, които описват истории
"Кървава събота " - плачещото бебе на разрушените релси в Шанхай
Сираче стои на прага на опустошения си дом и прегръща последното, което му е останало
Фотографът снима по какъв начин католически просветител държи ръката на недохранено момченце от Уганда. Малката детска ръчичка е толкоз слаба и безжизнена, че е съвсем мъчително да я гледаш.
Във видеото горе вижте няколко въздействащи фотографии и историите зад тях
След като същата година фотографът на свободна процедура печели премията на World Press Photo за фотография на годината, той споделя историята на своята иконична фотография пред списание „ Холанд Херълд “, както и за какво се срами от нея.
През 1980 година Уелс работи в Африка
към английската фондация „ Да спасим децата “ и нейната акция за имунизиране против полиомиелит в африканските страни Свазиленд и Малави.
Фотографът става очевидец на трогателната панорама по време на малко пътешестване до Уганда, където католически свещеници раздавали храна в ранните дни на всеобщ апетит. Един от проповедниците изяснява на Уелс, че дребното момче със сухи и безжизнени ръце, е от племето Карамоджонг и е едвам четири годишно.
Вижте фотоси, които описват истории, в нашата изложба в две елементи - Първа част и Втора част
Недостигът на храна в района Карамоджа стартира през юли 1978 година
след огромна суша, неприятна годишна продукция и заболявания по растенията. И защото районът по това време няма огромно политическо и икономическо значение за страната, държавното управление под управлението на президент Иди Амин не подхваща никакви дейности за справяне с казуса.
Между живота и гибелта: свещеникът и умиращият боец
След боен прелом и събаряне на Амин от власт през 1979 година военните от Карамоджонг се доставят с доста оръжия и амуниции и районът се трансформира в много рисково място. Свободното влизане и излизане в града с добитък и зърно става извънредно мъчно и съвсем невероятно.
„ Турски чиновник нервира гладни арменчета с самун “ - въздействието на една подправена фотография
Нестабилното политическо и икономическо състояние в страната въпреки това довежда до цялостен срив в търговията. Още при започване на 1980 година фамилиите стартират да остават без никаква храна.
През май ситуацията към този момент е сериозно, а през юли и август всеобщият апетит доближава своя пик
Поради тази причина „ Отците от Верона “- група италиански католически свещеници, вземат присъединяване международна стратегия за доставяне с храна към Рим и през юли 1980 година са изпратени в Карамоджонг.
Любовта на брата няма граници - една фотография, трогнала целия свят
Майк Уелс се срами, че е снимал този миг
и че това му е спечелило някаква премия. В продължение на пет месеца фотографията му стои непубликувана, до момента в който най-после не излиза на яве и не доближава до погледите на милиони хора по света.
Тя става част от състезанието за снимка на World Press Photo и печели влиятелната премия Снимка на годината.
Как фотосите на един публицист го погубиха
Уелс обаче не е разгласил фотографията непринудено, нито се е записвал в състезанието. След време споделя, че цялата история с публичността на фотографията му, както и с състезанието, го кара да се усеща безпределно наскърбен и компрометиран, тъй като съгласно него не е етично да се печелят награди със фотоси на хора, които гладуват до гибел и претърпяват безчовечен премеждия.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore .
За още забавни вести последвайте страницата ни в Instagram.
Вижте още:
„ Нови обувки “ - фотоси, които описват истории
"Кървава събота " - плачещото бебе на разрушените релси в Шанхай
Сираче стои на прага на опустошения си дом и прегръща последното, което му е останало
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ