Красивото писмо на Е. Б. Уайт до един мъж, изгубил вярата си в човечеството
През 1973 година един угрижен човек изпраща писмо до американския публицист Е. Б. Уайт, в което оповестява, че е изгубил вярата си в човечеството. Любимият на доста генерации книжовник взема решение да повдигне духа на обезверения и му дава отговор с малко, само че необикновено красиво писмо.
Скъпи господин Надо,
Докато има един изправен мъж, до момента в който има една състрадателна жена, болестта може да се популяризира и сцената няма да опустее. Това, което ни остава в тежките времена, е вярата. В неделя заран ще стана и ще навия часовника – това ще бъде моят принос към реда и постоянството.
Моряците имат един израз за времето – те споделят, че то е популярен блъфьор. Предполагам, че същото може да се каже и за нашето човешко общество – нещата може да наподобяват мрачни, само че по-късно облаците се раздират и всичко се трансформира, от време на време прекомерно ненадейно.
Съвсем явно е, че човешкият жанр забърка една странна житейска каша на тази планета. Но като хора ние евентуално носим в себе си семената на положителното, които отдавна лежат и чакат подобаващите условия да покълнат.
Любопитството на индивида, неговото безпокойствие, неговата досетливост, неговата съобразителност постоянно са го вкарвали в огромни неприятности. Можем единствено да се надяваме, че същите тези качества ще му оказват помощ да откри излаз от тях.
Дръжте се за шапката си. Дръжте се за вярата си. И навийте часовника си, тъй като утрешният ден идва.
Сърдечно Ваш,
Е. Б. Уайт
По материали от блога Brain Pickings
