През 1966 година инвестиционният анализатор Хари Браун написал за Коледа

...
През 1966 година инвестиционният анализатор Хари Браун написал за Коледа
Коментари Харесай

Миличка, никой за нищо не ти е длъжен

През 1966 година капиталовият анализатор Хари Браун написал за Коледа на 9-годишната си щерка писмо, което до през днешния ден обикаля света посредством медиите. Той се опитал да изясни на детето си, че нищо на този свят, даже любовта, не може да се възприема като даденост.

Здравей, миличка,
Рождество е и както постоянно имам нормалния проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало - книжки, игри, рокли. Но аз съм доста самолюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти припомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, коства ми се, че към този момент ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да възприемам дълги години. Ако я схванеш в този момент ще обогатиш живота си по 100 разнообразни метода и тя ще те защищити от доста проблеми в бъдещето.

 И по този начин: никой за нищо не ти е задължен.

Това значи, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата с изключение на теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той, е своето благополучие. Ако схванеш, че никой не е задължен да ти провежда щастието, ти ще се освободиш от упованието на невъзможното.

Това значи, че никой не е задължен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо изключително, което го прави благополучен. Изясни си какво е това, пробвай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.
 
Когато хората вършат нещо за теб, то е, тъй като те самите желаят да го създадат. Защото ти си значима за тях – нещо провокира у тях желанието да ти се харесат. Но не и тъй като са ти длъжни. Ако твоите другари желаят да са с теб, това не е поради възприятието на дълг.

Никой не е задължен да те почита. И някои хора няма да са положителни с теб. Но сега, в който схванеш, че никой не е задължен да ти прави положително и някой може да е неприятен с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.

 Още един път: никой за нищо не ти е задължен.

Ти би трябвало да си най-хубавата поради себе си. Защото в случай че успееш, другите хора ще изискат да бъдат с теб, да ти дават всякакви неща, а в подмяна ти да им даваш други неща. А в случай че някой не желае да бъде с теб, аргументите въобще не са в теб. Ако се случи с теб сходно нещо – просто търси други връзки. Нека непознатият проблем не става твой.

Когато схванеш, че любовта и уважението на близките би трябвало да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, възприятията или мислите си.

Но в случай че го създадат – това е, тъй като ти си си го проработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с откровеното почитание на приятелите. Но в никакъв случай не би трябвало да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези другари. Те не са твои „ по право ". Да ги печелиш и „ заработваш " би трябвало всеки ден.

Все едно тежък товар смъкнах от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е задължен. Докато мислех, че всичко ми се поставя, хабях ужасно доста старания – физически и прочувствени, с цел да получа своето. Но в действителност никой не ми дължи положително държание, почитание, дружба, учтивост или разум. Щом го разбрах, започнах да получавам доста повече задоволство от всички свои връзки. Фокусирах се върху хората, които желаят да вършат тези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с другари, сътрудници по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите.

Никога не не помня, че мога да получа това, което ми е нужно, единствено в случай че вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам по какъв начин мисли той, кое смята за значимо, какво в края на краищата желае. Само по този начин мога да получа от него нещо, което ми би трябвало. И единствено в случай че съм схванал индивида, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо в действителност.

Не е толкоз елементарно да обобщя в едно писмо това, което аз самият съумях да схвана за доста години. Но може би, в случай че ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.

Никой за нищо не ти е задължен.

Източник
Източник: spisanie8.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР