През 1964 г. жителите на Ню Йорк са поканени да

През 1964 година жителите на Ню Йорк са поканени да на въртележката, поръчана от Ford и създадена от Уолт Дисни, която би трябвало да наподобява доста на нещо, което години по-късно ще виждаме в анимационния филм „ Семейство Джетсън “. По това време американците са уверени, че могат да реализират всичко от колонизирането на Антарктида до Луната.

Ел. силата е станала извънредно евтина и светът на следващия ден ще бъде наличен за всички. С негова помощ всяка една територия може да бъде обитаема. General Electric също се радват на такава фикция и техният павилион на три етажа коства зашеметяващата сума от 17 милиона $. Посетителите минават през всичките шест подиуми, където тематиката на диалог е еволюцията на американския живот от 1880 година до 1960 година и триумфът да има по-малко отговорности и повече време за фамилията.

Създадена и е анимирана версия, която ще споделя историята и ще припомня по какъв начин един човечец на име Томас Едисън се е опитвал в миналото да сложи електрическа крушка. В залата на General Electric Gold Medallion Home всеки клиент може да види новото и съвременно съоръжение, до момента в който песента „ There`s A Great Big Beautiful Tomorrow “ се извършва от братята Шърман и дава обещание на всички, че на следващия ден ще е един хубав ден и слънцето ще продължи да свети блестящо по-късно.

Темата постоянно е една и съща на всеки Световен панаир и всичко стартира със основаването на сила от въглищата. През 1964 година електрическата енергия е толкоз евтина, че използването ѝ ще бъде дейна във всеки един ден. Повечето компании се кълнат и в още по-голямото развиване на атомните централи, само че в този интервал огромният триумф продължава да се случва благодарение на твърдите горива – въглища.

По това време газовите компании са виновни за 80% от електричеството и не са съгласни да дават преимущество на атомната сила. От другата страна на Желязната завеса ще стане ясно, че в миналото Ленин е приказвал за завършването на комунизма и неговото основаване, до момента в който не се електрифицира целият Съюз на съветските социалистически републики. През 60-те години още едно гориво стартира да се прокрадва в спектъра на човечеството – петролът към този момент е фактор в световната стопанска система.

Никой не мисли за замърсяването, в това отношение през 50-те години множеството откриватели са щастливи, че са съумели да основат нещо, което ще сложи края на непосилен труд и ще даде опция за едно по-добро бъдеще. Дори атомните централи са в проекта за основаването на красивото бъдеще, което огромните корпорации популяризират толкоз добре, прочее сега живеем тъкмо в тази епоха, за която те са мечтали. Един от огромните триумфи е слагането на водна централа в Ниагара и с помощта напразно и водата, този принцип на работа също стартира да се следи.

Датският Едисън – Пол ла Кор стартира да изследва силата на електричеството още през 70-те години на XIX век и първо работи в телеграфна компания, а по-късно се възпламенява по концепцията за електричество и светлина. При това в неговите проекти са включени и селата, а освен огромните градове. През 1891 година получава финансиране и стартира да употребява силата напразно, с цел да осветява учебното заведение, където е преподавател.

Дизайнът му скоро стартира да се популяризира в цяла Дания, а самият ла Кор към този момент е издирван като професор, който да оказва помощ и да тренира всички останали екипи по отношение на обслужването на компанията. Американските братя Джо и Марсел Якобс вършат същото, употребявайки ревящите ветрове на Монтана, с цел да построят дребна централа, излизайки от формалната електрическа мрежа. Използват генератора от остарял аероплан от Първата международна война, по-късно прибавят перки и с елементи от остарял Ford Model T основават остаряла вятърна-водна помпа.

Същите стартират да се озовават във всяка една плантация. По-късно ще основат и своята електрическа компания през 1928 година и с това ще отворят фабрика в Минеаполис през 1932 година Адмирал Бърд закупува една такава турбина и 22 години по-късно ще изпрати фотоси на компанията, където ще покаже, че продължава да се върти и да основава електричество. В Русия се върви по същите стъпки, руските учени работят в същата посока, основават Академията на науките и се концентрират върху силата напразно.

През 1931 година вятърната турбина покрай Балаклава на Черно море ще стартира да генерира към 100 kW. Макар и да липсва публично съревнование, руснаците съумяват да изпреварят братята Якоб, които действително са имали мощ от 1.5-3 kW. За страдание, човешката еволюция, науката и технологията, остават на назад във времето, когато избухнат войните. Съветските учени в никакъв случай повече не се връщат към този план и никой не знае какво се случва с турбината.

Някои подозират, че е била унищожена през 1942 година Важното е, че триумфът се популяризира и до момента в който ние оставаме съперници на концепцията, че има граници сред страните, само че не и за науката. Истината е, че в случай че има един свят, който би трябвало да работи съвършено и да се оправя с всички компликации, той би трябвало да бъде насочен точно към нея и нищо друго. Палмър Путнам вижда какво са основали съветските му сътрудници и взема решение да опитва и даже да усъвършенства технологията. Неговата фантазия е да сътвори турбина, която може да генерира към 1 мегават. По обучение, той е геолог и няма доста знания в основаването на електричество, води се единствено и само от упоритостта.

Идвайки от семейство на авантюристи и ветерани от войната – братовчед му ще се ожени за Амелия Ерхарт и скоро приходите няма да бъдат проблем. Не е належащо доста време, с цел да се роди турбината на Путнам, която генерира 1250 киловата, позиционирана в планина във Върмонт. Проектът е създаден от строител на мостове в Пенсилвания, пропелерите идват също оттова, а сглобката се прави в Охайо и по-късно се изпраща до мястото, където ще работи. При прекосяването даже мостовете би трябвало да се подсилят, тъй като това инженерно страшилище е тежко. На 19 октомври 1941 година стартира да доставя електричество в мрежата. Работи до 1943 година и откакто чупи механизма си, американските инженери имат други проблеми, с които да се занимават.

В продължение на две години, електрическата турбина продължава да стои като монумент в продължение на 2 години, до момента в който войната не свършва. Едва през 1945 година някой се сеща, че може да я поправи, само че скоро още веднъж се чупи. Работи единствено към 1100 часа и пропелерите падат и една вечер нокаутират Путнам. Американският конгрес чува за случилото се и взема решение, че това е рискова технология, изобретателят също се отхвърля и в този момент приказва за нуклеарна сила или за слънчева такава.

Компанията, която го финансира, дава пари за написването на книга и описването на целия патент, същият се пуска свободно и оставя хората да построят такива, в случай че желаят и в случай че имат потребността. До 70-те години никой не се сеща за вятърната сила. На международния панаир в Париж от 1878 година учителят по математика Август Моучот ще показа своята концепция за слънчева сила, с нея ще запознае хората и с по този начин наречената печатаща преса, която може да направи повече от 500 копия за час. На панаира, машината работи и развъжда копие от неговия вестник и тъкмо там се приказва за сила от слънцето.

След това се приказва за фурна на слънчева сила, която може да основава пара без потребността от въглища. Математикът употребява серия от огледала, с цел да концентрира слънчевата сила и да увеличи температурата във фурната. Френското държавно управление финансира Моучот да замине в Алжир и да опитва с жаркото слънце там, само че тъй като въглищата са толкоз евтини, скоро финансирането завършва и той се връща назад към преподаването. Мечтата за слънчева сила въпреки всичко не завършва. В началото на XX век американецът Франк Шуман стартира да прави електроцентрала в задния двор на дома си във Филаделфия. С помощта на черни тръби и течност с ниска точка на шупване, същите се обличат в няколко пласта стъкло и когато течността стартира да се изпарява, парата задвижва парен мотор.

Произведението на Шуман е много огромно и той самият стартира да си мисли, че в случай че въпреки всичко успее да продаде технологията в страни, където въглищата са скъпи, само че слънцето грее мощно, може да се трансформира в същински милионер и да реши доста проблеми. Представя своя план в покрайнините на Кайро, преди да успее да получи финансиране, Първата Световна война избухва и парите се дават за оръжие. Слънчевата светлина се употребява за нагряването на вода, като огромните варели се слагат на покрива на постройките. През 1979 година тъкмо такива, цели 32 от тях, се инсталират на покрива на Белия Дом.

По това време Джими Картър продължава да споделя, че зелената сила е позитивна посока. Картър ги слага, а Рейгън ги отстранява. Буш ще върне няколко от тях и ще ги конфигурира в градината. Обама пък ще бъде по-смел и ще ги инсталира на покрива. Когато Джордж Кек стартира да инсталира своя дом за на следващия ден, неговите упования са много лимитирани. Неговото особено изолиращо стъкло го изненадва извънредно доста. По това време в Чикаго времето е студено, само че служащите вътре не просто се потят, те стартират да се събличат, тъй като температурата е станала непоносима.

Принципът на работа е безусловно същият. Някога откривателят Джоузеф Пакстън отглежда амазонски лилии в задния двор на своя „ слънчев дом “ и постоянно гостите идват да се любуват на хубостта на природата, затворена в неговата къща, непозната на времето във Англия. През 1947 година компанията за произвеждане на стъкло работи върху книгата „ Вашият слънчев дом “ с 49 образеца по какъв начин може да се употребява и построи слънчев дом, като даже се показват и архитектите, които биха поискали да се занимават с това. Всички елементи се сглобяват в Чикаго и Ню Йорк, като това несъмнено се отразява позитивно на цената. За страдание, това към този момент е изгубена идея, по това време панаирите демонстрират климатици, които отопляват и охлаждат и никой не се интересува за зелената сила, никой не се интересува и за сметката за ток, откакто същата е толкоз евтина.

Първите слънчеви панели се основават за зареждането на телефонни кули в по-далечни точки. С това фантазията на човечеството да употребява всичката сила на слънцето се реализира. Единственият проблем е, че откакто са сложени в далечните центрове на Съединени американски щати, птиците нямат нищо срещу да ги цапат по всевъзможен метод или да кацат на тях, с което ги повреждат. Компанията, която ги продава, най-сетне банкрутира, тъй като до всяко едно такова устройство би трябвало да се сложи един човек, който да го чисти. Идва друга концепция, да се употребяват такива слънчеви кафези в дребни размери, които да зареждат слухови апарати. Още преди да се изплатят, производителят още веднъж банкрутира.

Много по-късно Артър Кларк ще приказва за слънчеви панели, които да зареждат галактическа станция. Ще е належащо доста време, преди да се появи някой с концепцията, че това може да заключи възможният триумф и да ги сложи на земната повърхнина. И по този начин стигаме до през днешния ден, когато вредите са направени, а преходът и връщането на хрумвания от век обратно, би трябвало да се осъществят. Единственият проблем е, че това се случва във времето на пандемия, във времето на икономическа рецесия, обществена неустановеност, както и международна такава. Прекарахме повече от 2 века в демонстрирането на разточителен и благополучен живот, получихме пластмасата като аксесоар, а по-късно и още доста други спомагателни електроуреди, с цел да можем през днешния ден да се откажем от тях или да приказваме за екология.

На фона на тази борба, най-хубавото, което светът съумя да роди е истерично създание като Грета Тунберг, което да се държи като капризно неуместно малко дете. Това е лицето на екологията през днешния ден. Един артикул, роден от болните упоритости на семейство артисти, които го продават като идващият хамбургер от бързата верига за хранене. Ако това е най-хубавото, на което това общество и този свят е кадърен, то ние сме обречени и не се трансформираме в нищо друго с изключение на в артикул на една система от замърсители. Модерни плебеи, които остават затворени в дребните си кутийки от няколко квадрата и се хранят със същата по-скъпа пластмаса, отцепени от природата, която ни е отгледала до тук.

И да, даже и да имаме потребността от смяната, даже и да се опитваме да не ограбваме идващото потомство от това, което имаме през днешния ден, възможностите са минимални. Причината е, че до момента в който имаме належащите проблеми, светът има още едно лице – стопанската система, основаването на още хотели, освобождението на още пространство и доста, доста други. Светът на бъдещето, разказан в горните редове, остава наличен единствено за няколко % от международното общество, само че до момента в който въглищата бяха евтини и множеството уреди в едно домакинство можеха да виреят за минималната сума, то през днешния ден сме вградени в тях и не можем да се разделим. Процесът остава необратим.

На фона на всичко това, известната зелена договорка продължава да идва абсолютно и да редуцира метода ни на живот, ограничавайки елементарния човек, разорявайки го и трансформирайки го в един от виновниците, които нямат никаква виновност. Все отново това е същият развой, който се е случил и в предишното, ограбването на бъдещето потомство в наше лице на фона на всички останали.