"Хомосоц" - разкрития от миналото, които да говорят на настоящето
" През 1960 година се сгодих и сключих брак. Моят брак е автентичен, а не мним, единствено че е нещо прекомерно рядко. Познавах я четири години преди брака. Ние бяхме огромни другари, без да мислим за брак. Баща ми беше получил мозъчен удар и отиваше към края си. Майка ми също бе доста болна и остаряла жена. Те доста тъгуваха, че не съм женен и че в случай че умрат, няма да са изпълнили дълга си до дъно. Те желаеха да видят децата си оженени. Като една жертва аз желаех да донеса наслада на родителите си, а не да се скалявам от хомосексуалните си влечения, аз й предложих да се оженим.Тя знаеше преди брака за този мой естествен кусур и тъй като е доста тънък повдигнат човек, тя счете, че неналичието на полови връзки няма да пречи на нашия брак. Дори тя ми предложи това – да нямаме полови връзки, и аз одобрих с най-голяма наслада и признателност това. И досега ние пета година живеем дружно под един покрив, бракът ни върви добре, жена ми е привързана към мен и ме обича, а ние и до през днешния ден не сме имали едно полово съприкосновение, което най-добре акцентира моята половност, по този начин и моя нагон. Жена ми е хубава и добра. Тя е доста чистоплътна и стопанка, само че на вятъра, аз не я усещам като жена. Тя ми е приятелка, аз също държа на брака си и за това, че тя ме схваща доста добре. И в случай че ние нямаме взаимен сексуален живот, повода не е у нея, а у мен. "
Тази действителна персонална история е част от няколко сходни, събрани в изложбата " Хомосоц ", която се открива от през днешния ден до 13 октомври в изложба " Порт А ". Тя показва първото по-цялостно проучване за хомосексуалността по време на комунизма и отношението на режима към хомосексуалните, което се концентрира върху 50-те и 60-те години на XX век.
Идеята за изложбата е на Симеон Василев от фондация GLAS, a проучването е направено от екип с началник Вероника Димитрова, помощник в катедрата по социология на СУ " Св. Климент Охридски " и е подкрепено от Европейската културна фондация и посолството на Съединени американски щати в България.
Изложбата показва множеството обстоятелства, събирани от разнородни източници като правни и медицински издания, съдебномедицински експертизи, разработки на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност по отношение на половата разхайтеност в страната, архиви на затвори, разбори на престъпността и устни разкази.
За да се сътвори една по-пълна картина на интервала, в " Хомосоц " са употребявани и фотоси от архива на " Стара София, Lost Bulgaria и този на фотографа Тихомир Стоянов, а илюстрациите в нея са дело на Харита Асумани.
Колкото и смущаващи да са тук-там изнесените данни, проучването не цели да жигосах или осъди отношението на властта към тази маргинализирана група, а да очертае една безпристранна, основана на исторически данни рамка, в която влизат както репресиите, по този начин и същинският живот, споделят създателите на изложбата.
Надеждата им, че това единствено ще ни помогне да запълним историческите празнини в познанието за самите нас като човеци и общество и ще поддържа бъдещите търсения по тематиката, която продължава да е настояща.
Изводите от нея са оставени на публиката. Като да вземем за пример е ли е било допустимо да имат триумф прилаганите опити за " лекуване " на хомосексуалността у разнообразни " заболели " с " лечебно потребление на омерзение ".
В печатното издание, което съпровожда изложбата и показва систематизирана картина на неговите съществени открития, са разказани няколко сходни опита. Един от тях е следният: " " Болният " получава през няколко часа (дори всеки два часа) апоморфин със или без орален банкет на алкохол, след което във време на гаденето и повръщането му се демонстрират фотоси на хомосексуални сътрудници и на техните полови органи. През това време магнетофонен запис напомня на болния неприятните страни на хомосексуалните му похождения, усилва се погнусата и отвращението, рисуват се публичното декласиране и срамни обстановки, изяснява се произходът на извратеността и нейната лечимост. "
Изследването стига и до извода, че в този интервал
доста по-преследвани и познати са случаите на хомосексуални мъже, в сравнение с тези на дами.
Направена е и извадка за деленото, основано от самите хомосексуални по това време, което е главно на " швестърки ", " жаргони " и " жаргонеса ". Посетителите ще открият и любопитни образци за техните прякори и по какъв начин се образуват те.
Една от илюстрациите на Харита Асумани, основани особено за изложбата " Хомосоц "
Колкото до местата: " Групата на хомосексуалните има своите места в град София. Мястото за срещи, или " пиацата ", за швестърките през 50-те и 60-те години е градинката на църквата " Света Неделя ". Друго място за срещи е кино " Култура ". То е известно с това, че там " се хващат жаргони ", само че и като сборище на " извратените младежи, наречени " гъзарчета ". Заведенията, които посещават хомосексуалните по това време, са всички тези добре познати места на столичната юноша – сладкарниците " Кристал ", " Бамбука ", " Славянка ", " Опера ", " Варшава ", " ЦУМ " ; заведенията за хранене БИАД, " Ален мак ", " Берлин " ; " Офелия " ; бар " Астория ", " Шишарка " ; бирхалето " България ". Местата за срещи с чужденци са към хотелите " България ", " Балкан " и " Рила " ", пишат още създателите.
Най-силно следени и следени по това време
са градските бани, където хомосексуалните откриват по този начин нужната " непрозрачност " за своите удоволствия. Именно тези места обаче са и най-следени, чиновниците там са инструктирани да наблюдават за сходни прояви, а милицията постоянно прави акции, които от време на време са много изобретателни, като от време на време се " заиграват " под прикритие с посетителите, след което ги водят в ръководството.
" Хомосоц " надниква и в съдебно-наказателните практики по отношение на хомосексуалните. До 50-те години хомосексуалността е наказуема и планува за нарушителите до шест месеца отнемане от независимост.
Дори в първия социалистически закон, публикуван през 1951 година, в глава " Престъпления против личността " участва
раздел " Разврат ", в който за " полово съприкосновение и полово задоволство на лица от идентичен пол "
е планувано доста по-тежко наказване – отнемане от независимост до 3 години. А използването на израза " полово задоволство " е употребен с съответна цел. През същата тази година е направена и първата всеобща акция, при която в софийските тоалетни са хванати 70 мъже, измежду които се споделя, че има " служители, инженери и даже офицери ".
През идващите години следват още няколко акции, до момента в който " през 1968 година България става една от първите страни в Източния блок и Европа, която публично декриминализира хомосексуалните актове. " Зад тази прогресивна за времето си стъпка стои името на сексолога доктор Тодор Бостанджиев, както обаче и други претекстове, а преследванията в действителност напълно не стопират до рухването на режима и даже се трансформира в свръхнаказуемост и даже обгръщат малолетните.
Очаквайте на следващия ден в " Дневник " изявление по тематиката с Вероника Димитрова, помощник в катедра социология към СУ " Св. Климент Охридски ".
Тази действителна персонална история е част от няколко сходни, събрани в изложбата " Хомосоц ", която се открива от през днешния ден до 13 октомври в изложба " Порт А ". Тя показва първото по-цялостно проучване за хомосексуалността по време на комунизма и отношението на режима към хомосексуалните, което се концентрира върху 50-те и 60-те години на XX век.
Идеята за изложбата е на Симеон Василев от фондация GLAS, a проучването е направено от екип с началник Вероника Димитрова, помощник в катедрата по социология на СУ " Св. Климент Охридски " и е подкрепено от Европейската културна фондация и посолството на Съединени американски щати в България.
Изложбата показва множеството обстоятелства, събирани от разнородни източници като правни и медицински издания, съдебномедицински експертизи, разработки на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност по отношение на половата разхайтеност в страната, архиви на затвори, разбори на престъпността и устни разкази.
За да се сътвори една по-пълна картина на интервала, в " Хомосоц " са употребявани и фотоси от архива на " Стара София, Lost Bulgaria и този на фотографа Тихомир Стоянов, а илюстрациите в нея са дело на Харита Асумани.
Колкото и смущаващи да са тук-там изнесените данни, проучването не цели да жигосах или осъди отношението на властта към тази маргинализирана група, а да очертае една безпристранна, основана на исторически данни рамка, в която влизат както репресиите, по този начин и същинският живот, споделят създателите на изложбата.
Надеждата им, че това единствено ще ни помогне да запълним историческите празнини в познанието за самите нас като човеци и общество и ще поддържа бъдещите търсения по тематиката, която продължава да е настояща.
Изводите от нея са оставени на публиката. Като да вземем за пример е ли е било допустимо да имат триумф прилаганите опити за " лекуване " на хомосексуалността у разнообразни " заболели " с " лечебно потребление на омерзение ".
В печатното издание, което съпровожда изложбата и показва систематизирана картина на неговите съществени открития, са разказани няколко сходни опита. Един от тях е следният: " " Болният " получава през няколко часа (дори всеки два часа) апоморфин със или без орален банкет на алкохол, след което във време на гаденето и повръщането му се демонстрират фотоси на хомосексуални сътрудници и на техните полови органи. През това време магнетофонен запис напомня на болния неприятните страни на хомосексуалните му похождения, усилва се погнусата и отвращението, рисуват се публичното декласиране и срамни обстановки, изяснява се произходът на извратеността и нейната лечимост. "
Изследването стига и до извода, че в този интервал
доста по-преследвани и познати са случаите на хомосексуални мъже, в сравнение с тези на дами.
Направена е и извадка за деленото, основано от самите хомосексуални по това време, което е главно на " швестърки ", " жаргони " и " жаргонеса ". Посетителите ще открият и любопитни образци за техните прякори и по какъв начин се образуват те.
Една от илюстрациите на Харита Асумани, основани особено за изложбата " Хомосоц "
Колкото до местата: " Групата на хомосексуалните има своите места в град София. Мястото за срещи, или " пиацата ", за швестърките през 50-те и 60-те години е градинката на църквата " Света Неделя ". Друго място за срещи е кино " Култура ". То е известно с това, че там " се хващат жаргони ", само че и като сборище на " извратените младежи, наречени " гъзарчета ". Заведенията, които посещават хомосексуалните по това време, са всички тези добре познати места на столичната юноша – сладкарниците " Кристал ", " Бамбука ", " Славянка ", " Опера ", " Варшава ", " ЦУМ " ; заведенията за хранене БИАД, " Ален мак ", " Берлин " ; " Офелия " ; бар " Астория ", " Шишарка " ; бирхалето " България ". Местата за срещи с чужденци са към хотелите " България ", " Балкан " и " Рила " ", пишат още създателите.
Най-силно следени и следени по това време
са градските бани, където хомосексуалните откриват по този начин нужната " непрозрачност " за своите удоволствия. Именно тези места обаче са и най-следени, чиновниците там са инструктирани да наблюдават за сходни прояви, а милицията постоянно прави акции, които от време на време са много изобретателни, като от време на време се " заиграват " под прикритие с посетителите, след което ги водят в ръководството.
" Хомосоц " надниква и в съдебно-наказателните практики по отношение на хомосексуалните. До 50-те години хомосексуалността е наказуема и планува за нарушителите до шест месеца отнемане от независимост.
Дори в първия социалистически закон, публикуван през 1951 година, в глава " Престъпления против личността " участва
раздел " Разврат ", в който за " полово съприкосновение и полово задоволство на лица от идентичен пол "
е планувано доста по-тежко наказване – отнемане от независимост до 3 години. А използването на израза " полово задоволство " е употребен с съответна цел. През същата тази година е направена и първата всеобща акция, при която в софийските тоалетни са хванати 70 мъже, измежду които се споделя, че има " служители, инженери и даже офицери ".
През идващите години следват още няколко акции, до момента в който " през 1968 година България става една от първите страни в Източния блок и Европа, която публично декриминализира хомосексуалните актове. " Зад тази прогресивна за времето си стъпка стои името на сексолога доктор Тодор Бостанджиев, както обаче и други претекстове, а преследванията в действителност напълно не стопират до рухването на режима и даже се трансформира в свръхнаказуемост и даже обгръщат малолетните.
Очаквайте на следващия ден в " Дневник " изявление по тематиката с Вероника Димитрова, помощник в катедра социология към СУ " Св. Климент Охридски ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ