Изложбата Дигитална естетика ви очаква в Галерия +359
През 1950 година Алън Тюринг развива концепцията за машина „ дете “, което е концепция за начеващ изкуствен интелект. Той си я показва като елементарна система, която употребява образованието като средство за саморазвитие. Тюринг счита, че вместо да създадем стратегия, която симулира мозъка на възрастен, би могло да се сътвори стратегия, която симулира мозъка на дете и по-късно, при уместно образование, да получим мозък на възрастен. Съвременните интелигентни системи влизат във взаимоотношения едни с други, обменят данни, образоват се и се усъвършенстват – произходът на тази цифрова връзка е човешки,но логиката, по която сходни системи еволюират в доста случаи е непредвидима.
Изложбата „ Дигитална хармония “ преглежда образните следи, появяващи се в резултат на софтуерното развиване, виртуалната действителност, в която се случва цифровото предпазване на данни и метода, по който извадените от техническия подтекст на битие обекти влияят върху нашите сетива и трансформират усещанията ни. Взаимодействието сред хората и машините построява нова изразност, в която е фокусирана работата на доста модерни образни актьори, а нейното естество би трябвало да бъде осмислено и да откри своето място в човешката ценностна система.
Тор Йорген ван Ейк в „ Безкраен монолог “ /2015/, преглежда връзката сред техническите средства показана в един нов аспект. В „ Безкраен монолог “ видеосигналът е в разговор със себе си. Чрез ориентиране на видео камерата към своя личен екран за възпроизвеждане се получава електронна противоположна връзка. Записът на звуковите талази следва изображението, което е флуидно, изменящо цветовете и очертанията си, тъй че вътрешната логичност на трептенията му сменя гледната точка на фена и влиза в спор с познатите облици, към които човешката перцепция незабавно се пробва да го отнесе.Безкраен монолог е документи на софтуерен развой, който отнася човешкото усещане в друга паралелна действителност, която има лична логичност и параметри на схващане.
В „ Cold Storage “ Михаела Лакова изследва архитектурните размери на устройствата за предпазване на данни и нашето усещане, обвързвано с тях, когато са извадени отвън подтекста на приложението си. Инсталацията предлага лиричен обзор на материалното качество на паметта, който задава въпроса какво е бъдещето на цифровото съхранение– стъклена студена памет, която трае постоянно или несъвършена технология, която може да те съобщи. Работата на Михаела Лакова рефлектира върху непредвидимите исторически трансформации, които претърпява концепцията за паметта, както и метаморфозите на архивирането свързани с софтуерното развиване на човечеството.
Колажния метод на работата на Дагмар Шюрер отразява освен актуалната ускорена динамичност на живот, само че и опълчването сред изкуствения, индустриално основан артикул и живото човешко тяло, което наподобява незащитено и уязвимо съпоставено с машинния перфекционизъм. Във видеата си Дагмар Шюрер употребява миксирани със тон и текст присвоени от интернет фрагменти, нереални геометрични детайли и облици на инцидентни предмети и произведения, които ни съпътстват в всекидневието. Така тя основава една образна среда, провокираща разбор на метода, по-който се реализират човешките връзки в дефинирано от технологиите общество, в което уникалността на а-за става все по невъзможна.Това води до потребността от преосмисляне освен на заобикалящия ни свят, само че и на ролята и мястото на индивида в него.
В рамките на изложбата ще бъде показан документалния кино лентата на Питър Кърби „ Бинарни животи. Щайна и УдиВасулка “ /1996/ отдаден на пионерите в тази област на актуалното изкуство Щайна и УдиВасулка, които основават през 1971 година първата лаборатория за актьори, експериментиращи със модерни технологии. Основаното от тях без значение пространство „ The Кitchen “ дава опция на редица пърформативни и видео актьори за пръв път да покажат работата си – сред тях са имената на Джоан Джонас, Вито Акончи, Бил Виола, Нанси Холт и други
На 26 октомври в изложба " Кредо Бонум " се състоя диалог с художниците Тор Йорген ван Ейк, Михаела Лакова и Дагмар Шюрер с модератор Весела Ножарова. „ Дигитална хармония “ е съпътстващо събитие на DA Fest – интернационален фестивал за видео, саунд арт, нет арт, мултимедийни пърформанси и съоръжения, роботика и генеративни системи и други интердисциплинарни форми, провеждан в Националната художествена академия (НХА) в София.
Проектът е част от програмата„ Moving image “/Изображения в движение/ на Галерия +359. Куратор на изложбата е Ирина Баткова, а събитието може да бъде посетено до 22.11.2019 г.
Изложбата „ Дигитална хармония “ преглежда образните следи, появяващи се в резултат на софтуерното развиване, виртуалната действителност, в която се случва цифровото предпазване на данни и метода, по който извадените от техническия подтекст на битие обекти влияят върху нашите сетива и трансформират усещанията ни. Взаимодействието сред хората и машините построява нова изразност, в която е фокусирана работата на доста модерни образни актьори, а нейното естество би трябвало да бъде осмислено и да откри своето място в човешката ценностна система.
Тор Йорген ван Ейк в „ Безкраен монолог “ /2015/, преглежда връзката сред техническите средства показана в един нов аспект. В „ Безкраен монолог “ видеосигналът е в разговор със себе си. Чрез ориентиране на видео камерата към своя личен екран за възпроизвеждане се получава електронна противоположна връзка. Записът на звуковите талази следва изображението, което е флуидно, изменящо цветовете и очертанията си, тъй че вътрешната логичност на трептенията му сменя гледната точка на фена и влиза в спор с познатите облици, към които човешката перцепция незабавно се пробва да го отнесе.Безкраен монолог е документи на софтуерен развой, който отнася човешкото усещане в друга паралелна действителност, която има лична логичност и параметри на схващане.
В „ Cold Storage “ Михаела Лакова изследва архитектурните размери на устройствата за предпазване на данни и нашето усещане, обвързвано с тях, когато са извадени отвън подтекста на приложението си. Инсталацията предлага лиричен обзор на материалното качество на паметта, който задава въпроса какво е бъдещето на цифровото съхранение– стъклена студена памет, която трае постоянно или несъвършена технология, която може да те съобщи. Работата на Михаела Лакова рефлектира върху непредвидимите исторически трансформации, които претърпява концепцията за паметта, както и метаморфозите на архивирането свързани с софтуерното развиване на човечеството.
Колажния метод на работата на Дагмар Шюрер отразява освен актуалната ускорена динамичност на живот, само че и опълчването сред изкуствения, индустриално основан артикул и живото човешко тяло, което наподобява незащитено и уязвимо съпоставено с машинния перфекционизъм. Във видеата си Дагмар Шюрер употребява миксирани със тон и текст присвоени от интернет фрагменти, нереални геометрични детайли и облици на инцидентни предмети и произведения, които ни съпътстват в всекидневието. Така тя основава една образна среда, провокираща разбор на метода, по-който се реализират човешките връзки в дефинирано от технологиите общество, в което уникалността на а-за става все по невъзможна.Това води до потребността от преосмисляне освен на заобикалящия ни свят, само че и на ролята и мястото на индивида в него.
В рамките на изложбата ще бъде показан документалния кино лентата на Питър Кърби „ Бинарни животи. Щайна и УдиВасулка “ /1996/ отдаден на пионерите в тази област на актуалното изкуство Щайна и УдиВасулка, които основават през 1971 година първата лаборатория за актьори, експериментиращи със модерни технологии. Основаното от тях без значение пространство „ The Кitchen “ дава опция на редица пърформативни и видео актьори за пръв път да покажат работата си – сред тях са имената на Джоан Джонас, Вито Акончи, Бил Виола, Нанси Холт и други
На 26 октомври в изложба " Кредо Бонум " се състоя диалог с художниците Тор Йорген ван Ейк, Михаела Лакова и Дагмар Шюрер с модератор Весела Ножарова. „ Дигитална хармония “ е съпътстващо събитие на DA Fest – интернационален фестивал за видео, саунд арт, нет арт, мултимедийни пърформанси и съоръжения, роботика и генеративни системи и други интердисциплинарни форми, провеждан в Националната художествена академия (НХА) в София.
Проектът е част от програмата„ Moving image “/Изображения в движение/ на Галерия +359. Куратор на изложбата е Ирина Баткова, а събитието може да бъде посетено до 22.11.2019 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ