Аферата "Гийом" или един от най-големите шпионски скандали в историята на Студената война
През 1950 година беше основана ЩАЗИ (StaSi - редуциране от немското название на Министерството на Държавната сигурност). Това е най-голямата разследваща организация на комунистическата Германска демократична република, " щит и меч на Партията " в останалата под руска доминация Източна Германия, митичен знак на всеобхватната и всепроникваща тоталитарна система за наблюдаване. Десетилетия след рухването на Берлинската стена, спомените за тактиките и дейните мероприятия на ЩАЗИ остават в митологията на Студената война. Една от най-мащабните интервенции на външното им разузнаване съумява даже да докара до сриването от власт на канцлера на западната Федерална република Германия - Вили Бранд.
И макар че мнозина считат удара против социалдемократическия водач за триумф на комунистическия шпионаж, основните участници в задачата дефинират резултата й като една от най-голямата неточност в историята на ЩАЗИ.
Беглецът от Източен Берлин
Няколко седмици откакто водачът на Социалдемократическата партия Вили Бранд става канцлер на Западна Германия (21 октомври 1969 г.), началникът на кабинета му се среща с мъж на име Гюнтер Гийом.
Гийом прави кариера като партиен функционер на СДП във Франкфурт, предложен е в Бон от локалното управление, по тази причина бързо е притеглен като помощник-секретар към отдела за връзките с Народното събрание, синдикатите, църквата и други За няколко месеца се издига до основен секретар, по-късно - до старши държавен консултант.
Никой няма визия, че възходът му се случва по поръчка на Главното ръководство на ЩАЗИ.
Неговият началник в Източен Берлин Маркус Волф написа в записките си, че в централата на службата " са се чувствали като опиянени от достижението, за което даже не са си мечтали " - да разполагат със собствен човек в най-близкото обграждане на канцлера на Федерална Република Германия. Правени са всевъзможни други опити за надълбоко внедряване в държавните кръгове в Бон, само че никой различен не е успявал да стигне толкоз покрай задачата.
Гийом и брачната половинка му Кристел се преселват от Източна в Западна Германия през 1956 година още преди да бъде издигната Берлинската стена. Прехвърлянето става по разпореждане на ЩАЗИ. Целта им е да се внедрят в Социалдемократическата партия на Германия и да изнасят информация към Германска демократична република, като през това време се показват за симпатизанти на дясното крило в СДП.
Гюнтер Гийом обаче демонстрира изненадваща интензивност. Доста бързо основава връзки и се нарежда на основни позиции във висшата партийната подчиненост.
Съпругата му Кристел става шеф на кабинета на ръководителя на социалистите в Европарламента Вили Биркелбах, на чието бюро попадат и секретни документи на НАТО. Гюнтер става учредителен секретар на групата на СДП в Общинския съвет на Франкфурт. Междувременно изпраща в ЩАЗИ всяка информация, до която се добие, под формата на микрофилм в празни цигарени гилзи. Оставя пакетите в магазина на своята тъща, откъдето ги поема пощальон от непознатото разузнаване.
В сянката на Вили Бранд
Човекът, който изпитва мощни съмнения към личността на Гюнтер Гийом през цялото време, е Егон Бар, дълготраен помощник и " дясна ръка " на Вили Бранд. Бар счита, че предишното на Гийом прави извънредно рисковано привличането му в кабинета на канцлера. Страховете му обаче остават неразбрани.
Поведението на Гюнтер Гийом не се харесва на мнозина от елита на СДП, само че никой не подхваща дейности против него. Някои се нервират от прекомерното му изпитание да се хареса на всички, други недоумяват по какъв начин е вероятен толкоз бърз кариерен напредък от нулата.
Организаторският му гений обаче е оценен от всички.
Личният секретар на Вили Бранд Волф-Дитрих Шилинг по-късно споделя пред BBC, че Гийом е имал практиката да прави изненадващи лични дарове на сътрудници, които поддържат с него единствено повърхностни служебни връзки.
Вторият наследник на Бранд - Ларс - написа в книгата си със мемоари, че му е направило усещане какъв брой " простодушен " бил Гийом спрямо културните ползи на други сътрудници от екипа на татко му, както и че не разбирал с какво подобен човек е заслужил не просто да работи с канцлера, а да получава достъп до персоналната му сфера. Ларс Бранд цитира татко си да разказва Гийом като " дървена глава ".
Гийом бързо си намира място в най-тесния екип на Бранд. По негово предложение немският канцлер приема да направи посещаване на някогашния нацистки концентрационен лагер Бухенвалд през 1970 година по време на историческото му посещаване в Източна Германия.
Междувременно получава и публично позволение за работа с документи, съдържащи класифицирана информация. Шпионинът чете всички бумаги в куфарчето на Бранд, събира и информация за персоналния живот и слабостите му.
Две години по-късно е назначен за началник на предизборния щаб на СДП за федералните парламентарни избори. След първия мандат на Бранд Социалдемократите реализират победа, като усилват гласовете си с над 3 на 100 спрямо предходния избор.
На 1 януари 1973 година Гийом е заплатен за успеха, като е назначен за персонален секретар на канцлера по партийните въпроси. Това открива още по-широко вратата на ЩАЗИ към вътрешните връзки в ръководещата партия. Началото на края стартира съвсем по същото време.
" Вместо да защитят канцлера, сътвориха агент-провокатор "
През есента на 1972 година е задържан различен сътрудник на източногерманското разузнаване на име Вилхелм Гронау, внедрен в Обединението на немските синдикати на Федерална Република Германия.
Гронау се познава с Гийом поради формалния институционален контакт, само че в действителност нито един от двамата не подозира, че са " сътрудници " в шпионажа на Германска демократична република. Разследването на Гронау кара чиновниците на BND да създадат следващата щателна инспекция на предишното на Гюнтер Гийом. Този път подозренията се удостоверяват.
Около март 1973 година службата за отбрана на конституцията на Федералната република към този момент е уверена, че Гийом е разузнавач на Германска демократична република.
Пред разузнаването стоят две други възможности - неотложно да се премине към арест на непознатия сътрудник или да стартира контрашпионаж, с цел да бъдат разкрити връзките му с разузнаването, контактите му с външни лица и технологиите за предаване на информация на Изток.
Избран е вторият вид, който удължава мъката с цяла година - и за който след това Вили Бранд ще съжалява.
Още през май 1973 година вътрешният министър Ханс-Дитрих Геншер е предизвестен за акцията против Гийом. Геншер взема решение да показа терзанията си пред Бранд - наподобява, по не напълно безапелационен метод.
В спомените си някогашният канцлер написа, че в началото показаните пред него доказателства за шпионската активност на Гийом са били толкоз бегли, че не им е придал изключително значение.
" Ако е съществувало толкоз тежко съмнение, не е трябвало да оставят сътрудника в директна непосредственост до мен. Трябваше да го изведат на различен, добре следен пост, или даже да го покачат. А вместо да защитят канцлера, службите трансфораха Гийом в агент-провокатор на личната си страна ", написа Бранд.
Не просто не дава никакви мотиви за подозрение в лоялността на Гюнтер Гийом, а даже го кани да се причисли към фамилията му по време на почивка в Норвегия (съпругата на канцлера Рут Бранд е норвежка). Гюнтер и Кристел Гийом водят и сина си Пиер, който се сприятелява с най-малкия наследник на Бранд, Матиас.
По същото време се готви съвещание на Съвета за сигурност и съдействие в Европа, а немският канцлер води конфиденциални договаряния с американския президент Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър. Документите още веднъж изтичат през Гийом, който прави опит да ги изпрати към Източен Берлин през пощальон.
Пратката обаче по този начин и не стига до ЩАЗИ - дамата, на която е предоставено да получи фотосите от Кристел Гийом, вижда, че е следена и изхвърля пакета с документи. От Източен Берлин подреждат на фамилията да приключи всякаква разследваща активност и да почисти от вкъщи си възможен компрометиращ материал. Изтеглянето им зад граница е отхвърлено като вид, и то със единодушието на двамата шпиони. След едногодишно мъртвило, играта на Гийом стига до своя край.
Голямата неточност на ЩАЗИ
В ранната заран на 24 април 1974 година Кристел и Гюнтер Гийом са задържани в дома си, а при задържането Гийом надали не прави признания пред спецполицаите: " Аз съм офицер и немски жител, съобразявайте се с това ". Самият той споделя, че реакцията му е била несъзнателна, провокирана от големия стрес и терзанието за сина му - 17-годишният Пиер няма никаква визия, че родителите му са източногермански шпиони.
Две седмици след обществения скандал, Вили Бранд подава оставка като федерален канцлер. В претекстовете си той показва, че поема " цялостната политическа и персонална отговорност за подценяването " на случая с Гийом. По-късно Бранд признава, че оставката е съвпаднала с интервал, в който се е чувствал " отпаднал по аргументи, които нямат връзка с делото ".
След специфичен правосъден развой, траял няколко месеца, на 15 декември 1974 година източногерманският разузнавач е наказан на 13 години затвор, брачната половинка му на осем.
Синът им - роден и израснал в Западна Германия - е изтеглен в Германска демократична република и попада под " грижите " на ЩАЗИ, което се трансформира в призрачен сън и за него, и за разузнаването. Младият мъж не може да се приспособи към живота от другата страна на Стената, а шокът от разкритието за родителите му го преследва с години.
През 1981 година наследникът на Вили Бранд - Хелмут Шмит - се съгласява да замени Гийом и брачната половинка му за двама западногермански жители, задържани в Германска демократична република. На 1 октомври 1981 година Гюнтер Гийом се връща в родината си след 25-годишната задача на ЩАЗИ, като продължава да работи за службата като обучител на разузнавачи.
В Източна Германия Гийом е посрещнат като воин. Нито той, нито ръководителят му Маркус Волф обаче се гордеят с " триумфа " на интервенцията. Оставката на Вили Бранд е изцяло противопоказна, доколкото той води своята Ostpolitik за внимателно нормализиране на връзките с Германска демократична република.
Три години преди да рухне поради измяната на Гийом, Вили Бранд получава Нобелова премия за мир поради опита си да усъвършенства връзките с Източна Германия, Полша и Съюз на съветските социалистически републики.
Популярен е както измежду своите гласоподаватели, по този начин и на изток от германо-германската граница. Въпреки че се отдръпва от канцлерството, остава водач на СДП до 1987 година, след което е определен за почетен ръководител на партията. Умира на 78-годишна възраст на 8 октомври 1992, Гюнтер Гийом го надживява с по-малко от 3 години.
Аферата " Гийом " остава един от най-големите шпионски кавги в историята на Студената война, продължава да живее даже след гибелта на основните настоящи лица.
И макар че мнозина считат удара против социалдемократическия водач за триумф на комунистическия шпионаж, основните участници в задачата дефинират резултата й като една от най-голямата неточност в историята на ЩАЗИ.
Беглецът от Източен Берлин
Няколко седмици откакто водачът на Социалдемократическата партия Вили Бранд става канцлер на Западна Германия (21 октомври 1969 г.), началникът на кабинета му се среща с мъж на име Гюнтер Гийом.
Гийом прави кариера като партиен функционер на СДП във Франкфурт, предложен е в Бон от локалното управление, по тази причина бързо е притеглен като помощник-секретар към отдела за връзките с Народното събрание, синдикатите, църквата и други За няколко месеца се издига до основен секретар, по-късно - до старши държавен консултант.
Никой няма визия, че възходът му се случва по поръчка на Главното ръководство на ЩАЗИ.
Неговият началник в Източен Берлин Маркус Волф написа в записките си, че в централата на службата " са се чувствали като опиянени от достижението, за което даже не са си мечтали " - да разполагат със собствен човек в най-близкото обграждане на канцлера на Федерална Република Германия. Правени са всевъзможни други опити за надълбоко внедряване в държавните кръгове в Бон, само че никой различен не е успявал да стигне толкоз покрай задачата.
Гийом и брачната половинка му Кристел се преселват от Източна в Западна Германия през 1956 година още преди да бъде издигната Берлинската стена. Прехвърлянето става по разпореждане на ЩАЗИ. Целта им е да се внедрят в Социалдемократическата партия на Германия и да изнасят информация към Германска демократична република, като през това време се показват за симпатизанти на дясното крило в СДП.
Гюнтер Гийом обаче демонстрира изненадваща интензивност. Доста бързо основава връзки и се нарежда на основни позиции във висшата партийната подчиненост.
Съпругата му Кристел става шеф на кабинета на ръководителя на социалистите в Европарламента Вили Биркелбах, на чието бюро попадат и секретни документи на НАТО. Гюнтер става учредителен секретар на групата на СДП в Общинския съвет на Франкфурт. Междувременно изпраща в ЩАЗИ всяка информация, до която се добие, под формата на микрофилм в празни цигарени гилзи. Оставя пакетите в магазина на своята тъща, откъдето ги поема пощальон от непознатото разузнаване.
В сянката на Вили Бранд
Човекът, който изпитва мощни съмнения към личността на Гюнтер Гийом през цялото време, е Егон Бар, дълготраен помощник и " дясна ръка " на Вили Бранд. Бар счита, че предишното на Гийом прави извънредно рисковано привличането му в кабинета на канцлера. Страховете му обаче остават неразбрани.
Поведението на Гюнтер Гийом не се харесва на мнозина от елита на СДП, само че никой не подхваща дейности против него. Някои се нервират от прекомерното му изпитание да се хареса на всички, други недоумяват по какъв начин е вероятен толкоз бърз кариерен напредък от нулата.
Организаторският му гений обаче е оценен от всички.
Личният секретар на Вили Бранд Волф-Дитрих Шилинг по-късно споделя пред BBC, че Гийом е имал практиката да прави изненадващи лични дарове на сътрудници, които поддържат с него единствено повърхностни служебни връзки.
Вторият наследник на Бранд - Ларс - написа в книгата си със мемоари, че му е направило усещане какъв брой " простодушен " бил Гийом спрямо културните ползи на други сътрудници от екипа на татко му, както и че не разбирал с какво подобен човек е заслужил не просто да работи с канцлера, а да получава достъп до персоналната му сфера. Ларс Бранд цитира татко си да разказва Гийом като " дървена глава ".
Гийом бързо си намира място в най-тесния екип на Бранд. По негово предложение немският канцлер приема да направи посещаване на някогашния нацистки концентрационен лагер Бухенвалд през 1970 година по време на историческото му посещаване в Източна Германия.
Междувременно получава и публично позволение за работа с документи, съдържащи класифицирана информация. Шпионинът чете всички бумаги в куфарчето на Бранд, събира и информация за персоналния живот и слабостите му.
Две години по-късно е назначен за началник на предизборния щаб на СДП за федералните парламентарни избори. След първия мандат на Бранд Социалдемократите реализират победа, като усилват гласовете си с над 3 на 100 спрямо предходния избор.
На 1 януари 1973 година Гийом е заплатен за успеха, като е назначен за персонален секретар на канцлера по партийните въпроси. Това открива още по-широко вратата на ЩАЗИ към вътрешните връзки в ръководещата партия. Началото на края стартира съвсем по същото време.
" Вместо да защитят канцлера, сътвориха агент-провокатор "
През есента на 1972 година е задържан различен сътрудник на източногерманското разузнаване на име Вилхелм Гронау, внедрен в Обединението на немските синдикати на Федерална Република Германия.
Гронау се познава с Гийом поради формалния институционален контакт, само че в действителност нито един от двамата не подозира, че са " сътрудници " в шпионажа на Германска демократична република. Разследването на Гронау кара чиновниците на BND да създадат следващата щателна инспекция на предишното на Гюнтер Гийом. Този път подозренията се удостоверяват.
Около март 1973 година службата за отбрана на конституцията на Федералната република към този момент е уверена, че Гийом е разузнавач на Германска демократична република.
Пред разузнаването стоят две други възможности - неотложно да се премине към арест на непознатия сътрудник или да стартира контрашпионаж, с цел да бъдат разкрити връзките му с разузнаването, контактите му с външни лица и технологиите за предаване на информация на Изток.
Избран е вторият вид, който удължава мъката с цяла година - и за който след това Вили Бранд ще съжалява.
Още през май 1973 година вътрешният министър Ханс-Дитрих Геншер е предизвестен за акцията против Гийом. Геншер взема решение да показа терзанията си пред Бранд - наподобява, по не напълно безапелационен метод.
В спомените си някогашният канцлер написа, че в началото показаните пред него доказателства за шпионската активност на Гийом са били толкоз бегли, че не им е придал изключително значение.
" Ако е съществувало толкоз тежко съмнение, не е трябвало да оставят сътрудника в директна непосредственост до мен. Трябваше да го изведат на различен, добре следен пост, или даже да го покачат. А вместо да защитят канцлера, службите трансфораха Гийом в агент-провокатор на личната си страна ", написа Бранд.
Не просто не дава никакви мотиви за подозрение в лоялността на Гюнтер Гийом, а даже го кани да се причисли към фамилията му по време на почивка в Норвегия (съпругата на канцлера Рут Бранд е норвежка). Гюнтер и Кристел Гийом водят и сина си Пиер, който се сприятелява с най-малкия наследник на Бранд, Матиас.
По същото време се готви съвещание на Съвета за сигурност и съдействие в Европа, а немският канцлер води конфиденциални договаряния с американския президент Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър. Документите още веднъж изтичат през Гийом, който прави опит да ги изпрати към Източен Берлин през пощальон.
Пратката обаче по този начин и не стига до ЩАЗИ - дамата, на която е предоставено да получи фотосите от Кристел Гийом, вижда, че е следена и изхвърля пакета с документи. От Източен Берлин подреждат на фамилията да приключи всякаква разследваща активност и да почисти от вкъщи си възможен компрометиращ материал. Изтеглянето им зад граница е отхвърлено като вид, и то със единодушието на двамата шпиони. След едногодишно мъртвило, играта на Гийом стига до своя край.
Голямата неточност на ЩАЗИ
В ранната заран на 24 април 1974 година Кристел и Гюнтер Гийом са задържани в дома си, а при задържането Гийом надали не прави признания пред спецполицаите: " Аз съм офицер и немски жител, съобразявайте се с това ". Самият той споделя, че реакцията му е била несъзнателна, провокирана от големия стрес и терзанието за сина му - 17-годишният Пиер няма никаква визия, че родителите му са източногермански шпиони.
Две седмици след обществения скандал, Вили Бранд подава оставка като федерален канцлер. В претекстовете си той показва, че поема " цялостната политическа и персонална отговорност за подценяването " на случая с Гийом. По-късно Бранд признава, че оставката е съвпаднала с интервал, в който се е чувствал " отпаднал по аргументи, които нямат връзка с делото ".
След специфичен правосъден развой, траял няколко месеца, на 15 декември 1974 година източногерманският разузнавач е наказан на 13 години затвор, брачната половинка му на осем.
Синът им - роден и израснал в Западна Германия - е изтеглен в Германска демократична република и попада под " грижите " на ЩАЗИ, което се трансформира в призрачен сън и за него, и за разузнаването. Младият мъж не може да се приспособи към живота от другата страна на Стената, а шокът от разкритието за родителите му го преследва с години.
През 1981 година наследникът на Вили Бранд - Хелмут Шмит - се съгласява да замени Гийом и брачната половинка му за двама западногермански жители, задържани в Германска демократична република. На 1 октомври 1981 година Гюнтер Гийом се връща в родината си след 25-годишната задача на ЩАЗИ, като продължава да работи за службата като обучител на разузнавачи.
В Източна Германия Гийом е посрещнат като воин. Нито той, нито ръководителят му Маркус Волф обаче се гордеят с " триумфа " на интервенцията. Оставката на Вили Бранд е изцяло противопоказна, доколкото той води своята Ostpolitik за внимателно нормализиране на връзките с Германска демократична република.
Три години преди да рухне поради измяната на Гийом, Вили Бранд получава Нобелова премия за мир поради опита си да усъвършенства връзките с Източна Германия, Полша и Съюз на съветските социалистически републики.
Популярен е както измежду своите гласоподаватели, по този начин и на изток от германо-германската граница. Въпреки че се отдръпва от канцлерството, остава водач на СДП до 1987 година, след което е определен за почетен ръководител на партията. Умира на 78-годишна възраст на 8 октомври 1992, Гюнтер Гийом го надживява с по-малко от 3 години.
Аферата " Гийом " остава един от най-големите шпионски кавги в историята на Студената война, продължава да живее даже след гибелта на основните настоящи лица.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ