Какво е общото между МЛБ и ЦРУ? Атомната бомба...
През 1944 година Вернер Хайзенберг изнася своята лекция в Цюрих, без да подозира, че в аудиторията участва американски разузнавач със заповед да го убие, в случай че показа сведения за напредък в създаването на атомна бомба. За собствен шанс Хайзенберг приказва за безобидни неща като матрици на разпръскване в квантовата механика. Прочутият немски теоретик, разкрил съотношението на несигурност, се концентрира върху същността на концептуалните схващания, а не върху опциите те бъдат употребявани за оръжие. Поне в лекцията си.
Загадъчното е, че шпионинът, който слуша доста деликатно речта на Хайзенберг, подготвен да го простреля при споменаване на бомба, в действителност е някогашният състезател и треньор от МЛБ Морис " Мо " Берг. Големият въпрос е по какъв начин един професионален бейзболист се озовава в Швейцария, служейки на Съюзниците при оценката на нуклеарната стратегия на Германия...
" Форбс " споделя, че пътешествието на Берг към това съдбоносно събитие стартира 10 години по-рано по време на показателен мач в Токио. Докато неговите съотборници в гостуващия звезден американски състав, измежду които са бейзболни величия като Бейб Рут и Лу Гериг, се любуват на дневните атракции и нощния живот на японската столица, Берг се уговоря с домакините (лично, на японски език) да бъде пуснат да прегледа независимо най-високата постройка в града. Той се качва на покрива, вади кино камера и снима панорамен аспект към корабостроителниците на Токио. Според някои непотвърдени данни по-късно тези фрагменти се оказали значима военна информация, разрешила на съдружниците да изберат обекти за бомбардировка.
Мо Берг (вдясно) пътува дружно с Лефти О'Дул от Ню Йорк Джайънтс (вляво) и представителя на домакините Сотаро Сузуки с транспортен съд към Токио за демонстративния мач през 1934 година
Японският напълно не бил единственият непознат език, който Берг говорел добре. Неговите полиглотски качества били извънредно необикновени, изключително за състезател от Висшата лига по бейзбол – по това време той бил кетчер на Вашингтон Сенатърс, а по-късно станал треньор в Бостън Ред Сокс. Възпитаник на университета Принстън, приключил с отличие, Берг открива, че възприема нови езици с лекост. За сметка на това той в никакъв случай не е бил кой знае какъв брой добър бейзболист, въпреки да попада в онази звездна селекция. По-късно един от някогашните му съотборници споделя, че Мо може да приказва 12 езика, само че не може да удари крива топка. Самият Берг знае, че в никакъв случай даже няма да се приближи до уменията на своя другар Бейб Рут, само че най-малко има с какво друго да се похвали. Или да премълчи.
Берг в никакъв случай не е бил образован в науката, само че пък е имал необяснима дарба да се преструва, че е. Затова в композиция с съвършен немски (а и доста други европейски езици) той можел да се появи на всеки семинар и да наподобява напълно на място. Неговият гений да се слива със средата щял да се окаже от значително значение за шпионската му кариера по време на войната.
През януари 1939 година Нилс Бор разкрива пред общността на физиците откритието за нуклеарното разделяне, направено предния месец в лаборатория в Берлин от немските откриватели Ото Хан и Фриц Щрасман. Австрийската теоретична физичка Лизе Майтнер, някогашна сътрудничка на лабораторията, която избягала в Стокхолм след нацисткия аншлус на родината й (антисемитските закони на Третия райх я сложили в смъртна заплаха поради еврейското й потекло), била осведомена с целия развой, тъй като самата тя взела участие в опитите. Тя споделила всичко, каквото знаела, със своя племенник Ото Фриш, който пък работел в института на Бор за теоретична физика в Копенхаген. Фриш на собствен ред предал новините на Бор, а той самият направил историческото известие по време на своя лекционна обиколка в Съединени американски щати. И това провокирало вълна на паника, че нацистка Германия може да насочи напъните си в създаване на бомби с невиждана мощност.
Вернер Хайзенберг (вляво) и Нилс Бор в Копенхаген през 1934 година
До септември 1939 година, когато Адолф Хитлер нахлува в Полша и стартира Втората международна война, страховете от нацистки нуклеарен план нарастват неимоверно, изключително тъй като основни фигури като Хан не престават своите опити в Берлин. Хайзенберг, чиято територия била фундаменталната квантова физика, взема решение да остане в Германия, най-много поради преданост към своя народ (а не поради режима, против който бил кардинално против). В средата на 30-те години той даже бил нападнат от фрагменти на антисемитски научни организации като така наречен " Германски физици " поради своите интернационалните връзки с мислители като Бор и Алберт Айнщайн. Но до началото на войната Хайзенберг към този момент си бил построил известност на първокачествен (и прогермански) физик.
Като почитан Нобелов лауреат той бил един от водещите учени, които останали в Германия. През 1942 година Хайзенберг бил назначен на влиятелна позиция в института " Кайзер Вилхелм " в Берлин, защитил професура в Берлинския университет и се трансформирал в водач на немската нуклеарна стратегия.
Съюзниците считали, че под управлението на Хан, Хайзенберг и други мозъци нацистите изследват опцията за основаване на нуклеарно оръжие. В отговор на хипотетичната опасност се ражда планът " Манхатън ", чието осъществяване стартира на разнообразни места в Съединените щати и главно в лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико, в завода за обогатяване на уран в Оук Ридж, Тенеси, и на изследователския терен в Ханфорд, Вашингтон. С помощта на голям човешки запас, управителен от брилянтен теоретичен екип и финансиран с фантастичните за времето си $2 милиарда (равняващи се на към $25 милиарда днес), в Америка били сполучливо основани първите атомни бомби. Междувременно въпросът за немския прогрес в посока на сходно оръжие останал тайнственост чак до края на войната – когато от подслушани диалози на пленени немски учени в британския лагер Фарм Хол край Кеймбридж излиза наяве, че прогрес съвсем липсва.
Кетчерът на Бостън Ред Сокс Мо Берг (вдясно) беседва с Джо Кюъл от Вашингтон Сенатърс по време на мач от МЛБ през 1936 година
Преди Хитлер да бъде надвит, наблюдението на Хайзенберг и нуклеарния план на Германия е главен приоритет за разузнаването на Съюзниците, в това число за американското Бюро за стратегически интервенции – предшественика на Централно разузнавателно управление на САЩ. В този подтекст Самуел Гоудсмит (съоткривател на квантовото въртене) е назначен за началник на задача " Алсос ", целяща контрол на немския нуклеарен напредък.
Мо Берг, който се отхвърля от бейзбола през 1939 година (по подигравка на ориста той изиграва последния си мач в МЛБ на 1 септември – деня на немската инвазия в Полша), копнее да бъде зает във военни дейности и е присъединен към плана " Ларсън ", част от " Алсос ", като по този начин публично става сътрудник на Бюрото за стратегически интервенции. В своята пробна задача Берг е изпратен в Италия с две цели – да беседва с локални учени и най-много да разбере какво умее. А по-късно, когато " Алсос " научава, че Хайзенберг ще изнася лекция в Цюрих през декември 1944 година, някогашният бейзболист е екипиран с револвер и капсула цианид.
Берг бързо се слива с публиката и слуша с интерес Хайзенберг. Какво облекчение, че речта му нямала нищо общо с нуклеарните оръжия или даже с атомната сила, а била съсредоточена върху квантови матрици и други физични тематики без никаква връзка с нуклеарните оръжия. Без да провокира никакво съмнение, Мо Берг си потегля от лекцията и се прибира в Съединени американски щати, където рапортува, че не е разкрил никакво доказателство за немски прогрес.
По-късно Берг е препоръчан за президентския Орден на свободата за подвиг – най-високото държавно отличие на Съединени американски щати за цивилни жители. По неразбираеми аргументи обаче той отхвърля достойнството. Все отново и до през днешния ден Мо Берг е единственият състезател от МЛБ, чиято бейзболна картичка е изложена в централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Ленгли, Вирджиния.
След войната Вернер Хайзенберг, който живее още три десетилетия, упорства, че в никакъв случай не е бил интензивно зает в основаването на оръжия. Той даже твърди обществено, че е щял да саботира сходен развой, в случай че е разберял, че се работи в такава посока, само че въпреки всичко неговата непорочност остава съмнителна. Просто немските учени под ръководството на Хитлер – както самият Хайзенберг, а и други споделят, не са имали късмет да получат такова финансиране, че да разработят нещо сходно на плана " Манхатън ". Може да се каже, че до момента в който американците поставят свръхусилия, германците едвам съумяват да се включат в конкуренцията, без поддръжката даже на личното си държавно управление. Както се оказва, цялата им работа е предварителна и те в никакъв случай не се приближават до основаването на бомба.
Да се състезава против физици като Робърт Опенхаймер (научния шеф на плана " Манхатън " ), Енрико Ферми, Ханс Бете и други за Вернер Хайзенберг е също като тим с Бейб Рут и Лу Гериг да излезе против някого като, да речем... Мо Берг.
Загадъчното е, че шпионинът, който слуша доста деликатно речта на Хайзенберг, подготвен да го простреля при споменаване на бомба, в действителност е някогашният състезател и треньор от МЛБ Морис " Мо " Берг. Големият въпрос е по какъв начин един професионален бейзболист се озовава в Швейцария, служейки на Съюзниците при оценката на нуклеарната стратегия на Германия...
" Форбс " споделя, че пътешествието на Берг към това съдбоносно събитие стартира 10 години по-рано по време на показателен мач в Токио. Докато неговите съотборници в гостуващия звезден американски състав, измежду които са бейзболни величия като Бейб Рут и Лу Гериг, се любуват на дневните атракции и нощния живот на японската столица, Берг се уговоря с домакините (лично, на японски език) да бъде пуснат да прегледа независимо най-високата постройка в града. Той се качва на покрива, вади кино камера и снима панорамен аспект към корабостроителниците на Токио. Според някои непотвърдени данни по-късно тези фрагменти се оказали значима военна информация, разрешила на съдружниците да изберат обекти за бомбардировка.
Мо Берг (вдясно) пътува дружно с Лефти О'Дул от Ню Йорк Джайънтс (вляво) и представителя на домакините Сотаро Сузуки с транспортен съд към Токио за демонстративния мач през 1934 година
Японският напълно не бил единственият непознат език, който Берг говорел добре. Неговите полиглотски качества били извънредно необикновени, изключително за състезател от Висшата лига по бейзбол – по това време той бил кетчер на Вашингтон Сенатърс, а по-късно станал треньор в Бостън Ред Сокс. Възпитаник на университета Принстън, приключил с отличие, Берг открива, че възприема нови езици с лекост. За сметка на това той в никакъв случай не е бил кой знае какъв брой добър бейзболист, въпреки да попада в онази звездна селекция. По-късно един от някогашните му съотборници споделя, че Мо може да приказва 12 езика, само че не може да удари крива топка. Самият Берг знае, че в никакъв случай даже няма да се приближи до уменията на своя другар Бейб Рут, само че най-малко има с какво друго да се похвали. Или да премълчи.
Берг в никакъв случай не е бил образован в науката, само че пък е имал необяснима дарба да се преструва, че е. Затова в композиция с съвършен немски (а и доста други европейски езици) той можел да се появи на всеки семинар и да наподобява напълно на място. Неговият гений да се слива със средата щял да се окаже от значително значение за шпионската му кариера по време на войната.
През януари 1939 година Нилс Бор разкрива пред общността на физиците откритието за нуклеарното разделяне, направено предния месец в лаборатория в Берлин от немските откриватели Ото Хан и Фриц Щрасман. Австрийската теоретична физичка Лизе Майтнер, някогашна сътрудничка на лабораторията, която избягала в Стокхолм след нацисткия аншлус на родината й (антисемитските закони на Третия райх я сложили в смъртна заплаха поради еврейското й потекло), била осведомена с целия развой, тъй като самата тя взела участие в опитите. Тя споделила всичко, каквото знаела, със своя племенник Ото Фриш, който пък работел в института на Бор за теоретична физика в Копенхаген. Фриш на собствен ред предал новините на Бор, а той самият направил историческото известие по време на своя лекционна обиколка в Съединени американски щати. И това провокирало вълна на паника, че нацистка Германия може да насочи напъните си в създаване на бомби с невиждана мощност.
Вернер Хайзенберг (вляво) и Нилс Бор в Копенхаген през 1934 година
До септември 1939 година, когато Адолф Хитлер нахлува в Полша и стартира Втората международна война, страховете от нацистки нуклеарен план нарастват неимоверно, изключително тъй като основни фигури като Хан не престават своите опити в Берлин. Хайзенберг, чиято територия била фундаменталната квантова физика, взема решение да остане в Германия, най-много поради преданост към своя народ (а не поради режима, против който бил кардинално против). В средата на 30-те години той даже бил нападнат от фрагменти на антисемитски научни организации като така наречен " Германски физици " поради своите интернационалните връзки с мислители като Бор и Алберт Айнщайн. Но до началото на войната Хайзенберг към този момент си бил построил известност на първокачествен (и прогермански) физик.
Като почитан Нобелов лауреат той бил един от водещите учени, които останали в Германия. През 1942 година Хайзенберг бил назначен на влиятелна позиция в института " Кайзер Вилхелм " в Берлин, защитил професура в Берлинския университет и се трансформирал в водач на немската нуклеарна стратегия.
Съюзниците считали, че под управлението на Хан, Хайзенберг и други мозъци нацистите изследват опцията за основаване на нуклеарно оръжие. В отговор на хипотетичната опасност се ражда планът " Манхатън ", чието осъществяване стартира на разнообразни места в Съединените щати и главно в лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико, в завода за обогатяване на уран в Оук Ридж, Тенеси, и на изследователския терен в Ханфорд, Вашингтон. С помощта на голям човешки запас, управителен от брилянтен теоретичен екип и финансиран с фантастичните за времето си $2 милиарда (равняващи се на към $25 милиарда днес), в Америка били сполучливо основани първите атомни бомби. Междувременно въпросът за немския прогрес в посока на сходно оръжие останал тайнственост чак до края на войната – когато от подслушани диалози на пленени немски учени в британския лагер Фарм Хол край Кеймбридж излиза наяве, че прогрес съвсем липсва.
Кетчерът на Бостън Ред Сокс Мо Берг (вдясно) беседва с Джо Кюъл от Вашингтон Сенатърс по време на мач от МЛБ през 1936 година
Преди Хитлер да бъде надвит, наблюдението на Хайзенберг и нуклеарния план на Германия е главен приоритет за разузнаването на Съюзниците, в това число за американското Бюро за стратегически интервенции – предшественика на Централно разузнавателно управление на САЩ. В този подтекст Самуел Гоудсмит (съоткривател на квантовото въртене) е назначен за началник на задача " Алсос ", целяща контрол на немския нуклеарен напредък.
Мо Берг, който се отхвърля от бейзбола през 1939 година (по подигравка на ориста той изиграва последния си мач в МЛБ на 1 септември – деня на немската инвазия в Полша), копнее да бъде зает във военни дейности и е присъединен към плана " Ларсън ", част от " Алсос ", като по този начин публично става сътрудник на Бюрото за стратегически интервенции. В своята пробна задача Берг е изпратен в Италия с две цели – да беседва с локални учени и най-много да разбере какво умее. А по-късно, когато " Алсос " научава, че Хайзенберг ще изнася лекция в Цюрих през декември 1944 година, някогашният бейзболист е екипиран с револвер и капсула цианид.
Берг бързо се слива с публиката и слуша с интерес Хайзенберг. Какво облекчение, че речта му нямала нищо общо с нуклеарните оръжия или даже с атомната сила, а била съсредоточена върху квантови матрици и други физични тематики без никаква връзка с нуклеарните оръжия. Без да провокира никакво съмнение, Мо Берг си потегля от лекцията и се прибира в Съединени американски щати, където рапортува, че не е разкрил никакво доказателство за немски прогрес.
По-късно Берг е препоръчан за президентския Орден на свободата за подвиг – най-високото държавно отличие на Съединени американски щати за цивилни жители. По неразбираеми аргументи обаче той отхвърля достойнството. Все отново и до през днешния ден Мо Берг е единственият състезател от МЛБ, чиято бейзболна картичка е изложена в централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Ленгли, Вирджиния.
След войната Вернер Хайзенберг, който живее още три десетилетия, упорства, че в никакъв случай не е бил интензивно зает в основаването на оръжия. Той даже твърди обществено, че е щял да саботира сходен развой, в случай че е разберял, че се работи в такава посока, само че въпреки всичко неговата непорочност остава съмнителна. Просто немските учени под ръководството на Хитлер – както самият Хайзенберг, а и други споделят, не са имали късмет да получат такова финансиране, че да разработят нещо сходно на плана " Манхатън ". Може да се каже, че до момента в който американците поставят свръхусилия, германците едвам съумяват да се включат в конкуренцията, без поддръжката даже на личното си държавно управление. Както се оказва, цялата им работа е предварителна и те в никакъв случай не се приближават до основаването на бомба.
Да се състезава против физици като Робърт Опенхаймер (научния шеф на плана " Манхатън " ), Енрико Ферми, Ханс Бете и други за Вернер Хайзенберг е също като тим с Бейб Рут и Лу Гериг да излезе против някого като, да речем... Мо Берг.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ