През 1934 година Военният съюз и политическият кръг Звено извършват

През 1934 година Военният съюз и политическият кръг „ Звено " правят държавен прелом. София е блокирана от армия, като са завзети главните информационни възли и са овладени локалните центрове на властта. Цар Борис III подписва декрет за смяна в кабинета. Начело на новото държавно управление застава Кимон Георгиев. На този ден през 1866 година по жп линията Русе–Варна става тежка злополука. Близо до Провадия, вагон от влака, приближаващ от Варна, излиза от релсите и се прекатурва. През 1894 година е формиран кабинетът на Съединената легална съпротива отпред с Константин Стоилов, подсилен и от незаконната русофилска съпротива. Сърбия и Гърция подписват скришен военнополитически контракт, ориентиран напълно против България, през 1913 година в Солун. Според 11-те му точки двете страни си подсигуряват земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война през 1912 – 1913 година, до момента в който България се бори с Турция на Тракийския фронт. На 19 май са родени: бесарабският художник от български генезис Димитър Пейчев, Веселин Димитров - български публицист, възпитател, Димо Кьорчев - книжовен критик, теоретик на българския индивидуализъм, доктор Петър Ников (П. Н. Попов) - историк медиевист, Янко Стоянчев - български държавник, правист, политик.

2006 година
Българска делегация, ръководена от заместник-министъра на външните работи Тодор Чуров, взема присъединяване в 116-ата Сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа в Страсбург. Сесията завършва своята работа с приемане на Декларация по отношение на ефикасното използване на Европейския съд за правата на индивида на национално и европейско равнище, както и на Комюнике на сесията.

2006 година
Депутатът от Български национален съюз Венцислав Върбанов подава заявление в деловодството на Народното събрание, с което желае да му бъде свален имунитетът.
На 31 януари 2002 година основният прокурор Никола Филчев желае имунитета на ексземеделския министър и народен представител от БНС Венцислав Върбанов. В настояването на позволение за възбуждане на наказателно гонене се декларира, че против Върбанов са налице задоволително данни за осъществени тежки закононарушения в качеството му на министър на земеделието и ръководител на Държавен фонд " Земеделие ". На 21 март същата година болшинството в Народното събрание лишава депутатския имунитет на някогашния аграрни министър. 156 народни представители гласоподават за това решение. То е подкрепено от всички политически сили като се изключи синята парламентарна група. По делото против него е импортиран обвинителен акт за закононарушения по работа, свързани с фонд " Земеделие ", само че съдът го връща за ново следствие. След това прокуратурата още веднъж го внася в съда, само че Върбанов става народен представител в 40- то Народно заседание и делото е спряно.
Преди приключването на мандата му, основният прокурор Никола Филчев внася в деловодството на Народното събрание искане за позволение за възбуждане на наказателно гонене против народния представител Венцислав Върбанов. Към него са приложени 98 материала, разпределени в 4 дебели папки. На 16 март 2006 година Народното събрание основава Временна комисия по настояването на Никола Филчев, която на 18 май взема решение, че няма да бъде отнеман депутатският имунитет на народния представител.

1991 година
Провежда се Извънредна национална конференция на Съюз на демократичните сили. Тя поддържа гладната стачка на 39-те депутати. Конференцията планува Съюз на демократичните сили да стане отворено придвижване за народна власт и единна политическа мощ, чиято цел е да смени публичната система в България. Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов са оповестени за " изменници " на идеята, тъй като остават в Народното събрание и работят по текстовете на новата конституция.

1990 година
Провежда се Първата национална конференция на Съюз на демократичните сили. Тя избира законно управление на политическата коалиция отпред с доктор Желю Желев и утвърждава предизборната тактика на Съюз на демократичните сили. Съюзът на демократичните сили е основан на 7 декември 1989 година в София като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо сдружение за отбрана правата на индивида в България, Национално придвижване " Екогласност ", Независима федерация на труда " Подкрепа ", Комитет за отбрана религиозните права, свободата на съвестта и духовните полезности, Комитет на репресираните след 1945 година, Федерация на самостоятелните студентски сдружения, Движение " Гражданска самодейност ", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г.- Българска социалдемократическа партия) и Български земеделски народен съюз " Никола Петков ". Скоро по-късно за членове на Съюз на демократичните сили са признати и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. На 14 май 1990 година е подписано предизборно политическо съглашение сред партиите и сдруженията, обединени в Съюз на демократичните сили - единна съпротива. Към нея се причисляват и нови политически обединения като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и други

1967 година
В София се състои среща на Тодор Живков с ръководителя на Съюза на македонските комунисти Кръсте Цървенковски. Отново остро е подложен въпросът за " македонското малцинство в България " и за връзката сред признаването на СР Македония и македонската нация и език. Живков се придържа към начертаната през 1963 година линия на отстояване на българския темперамент на популацията в Пиринския край и стачкува против антибългарската агитация на македонските ръководещи с въпроса: " Какво да кажем за популацията у вас с българско схващане, което до Втората международна война е било няколкостотин хиляди по турските статистики, а в този момент казвате, че са трима души? " От българска страна още веднъж се упорства проблемите от предишното да се оставят на историците, а двете страни дружно да вървят по пътя към социализма.

1966 година
Започва Първият конгрес на българската просвета, чиито съвещания се организират до 21 май. В ръководството на културните институции се вкарва обществено-държавното начало. Конгресът се утвърждава като главен управителен орган в ръководството на културните процеси. По негово решение Комитетът за просвета и изкуство се преименува в Комитет за изкуство и просвета, без това да докара до значими структурни промени в неговата работа.

1934 година
Военният съюз и политическият кръг „ Звено " правят държавен прелом. Армията е проведена и София е блокирана от армия, като са завзети главните информационни възли и са овладени локалните центрове на властта. След като държавното управление не реагира цар Борис III подписва декрет за смяна в кабинета. Начело на новото държавно управление застава Кимон Георгиев (на снимката) и военните поемат силовите министерства. Във вътрешно политически проект са осъществени генерални промени. Издаден е манифест от 15 точки с програмата на държавното управление. Поставя се начало на декретивно законодателство - посредством наредби-закони, признати от държавното управление и утвърдени от царя, на основата на член 47 от Търновската конституция. Създадено е Министерство на стопанството посредством обединение на Министерството на търговията, индустрията и труда и Министерството на земеделието и държавните парцели. Търновската конституция е анулирана, Народното събрание е разхлабен, политическите партии и организации са неразрешени и имуществата им иззети. Създадена е Дирекция на публичната обнова, с която се цели да бъде сменена неразрешената партийна система. Режимът подхваща ограничения и за административно централизиране на страната и съществуващите 16 окръга се преобразуват в 7 области, като управлението им се дефинира директно от кабинета. След преврата Вътрешна македонска революционна организация е неразрешена, защото наличието й във вътрешнополитическия живот е прекомерно мощно. Във външно политически проект това е неотложно и поради възстановяване на връзките с Югославия, за доближаване с Франция. Установени са и дипломатически връзки със Съветския съюз, обосновани от директните икономически ползи и от насоките на френската политика. На политическата сцена застава Борис III, който до този миг е в сянка. През януари 1935 година царят организира диалози с ръководителя на Военния съюз военачалник Пенчо Златев. Двамата се договарят да се усили броят на военните в държавното управление и да се ускори наличието им в политическия живот. Това основава предпоставки за несъгласия във Военния съюз, в който се обрисува действително разединение. След няколко дни Кимон Георгиев подава оставка. Начело на новия кабинет застава военачалник Пенчо Златев.

1934 година
С царски декрет е основано Министерството на националното стопанство (МНС). То е формирано посредством сливането на Министерството на търговията, индустрията и труда и Министерството на земеделието и държавните парцели. Съществува до 23 ноември 1935 година и се пробва да направлява проблемите на двете някогашни министерства, само че без триумф, заради което те още веднъж са възобновени във типа им до 19 май 1934 година
Същия ден е основано и Министерство на известията (МС). То е формирано посредством сливането на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и Министерството на публичните здания, пътищата и благоустройството, без да трансформира всъщност техните организационни структури, цели и задания. Закрито е през 1935 година

1913 година
В Солун Сърбия и Гърция подписват скришен военно-политически контракт, който е ориентиран напълно против България. Според 11-те му точки двете страни си подсигуряват земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война през 1912–1913 година, до момента в който България се бори с Турция на Тракийския фронт. По силата на този акт на Сърбия се дават всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, ситуиран източно от устието на р. Струма. Двете страни се задължават да си оказват цялостна поддръжка, ако някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този контракт от Букурещ последват изказвания, че Румъния търси другарството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският контракт от 1912 година и Българо-гръцкият контракт от същата година и се приготвя почвата за експлоадирането на Междусъюзническата война от 1913 година Усилията на съветската дипломация да предотврати нова война са напразни. Българската армия от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предизвести държавното управление цар Фердинанд издава заповед на военачалник Савов за настъпателни дейности против някогашните съдружници.

1894 година
Образуван е кабинет на Съединената легална съпротива отпред с Константин Стоилов, подсилен и от незаконната русофилска съпротива. На 20 май по заповед на вътрешния министър са освободени всички интернирани и задържани. Между тях са митрополит Климент, Трайко Китанчев, 15 редактори на вестници и други На 21 май в. " Свободно слово " разгласява програмата на държавното управление: демократизиране на ръководството и възобновяване на гражданските права.

1880 година
Завършва събранието на южнобългарските революционни комитети в Сливен, почнало на 17 май. В него присъединяване вземат Георги Живков и Стефан Стамболов, които са представители на Княжеството. Избран е Централен комитет с членове: Константин Величков, Иван Ст. Гешов, отец Георги Тилев, Димитър Наумов.

1876 година
В местността Милин Камък умира поп Сава Катрафилов. Той е роден към 1836 година в град Елена. Завършва Еленското класно учебно заведение (Даскалоливницата), след което работи като преподавател на разнообразни места в България. Катрафилов взе участие в битката за църковна самостоятелност и в Хасковското заговорничене от 1873 година През 1875 година събира своя чета и на идната година в Румъния се причислява с нея към отряда на Христо Ботев.

1875 година
Под председателството на Иван П. Семерджиев в Търново се организира съвещание на Революционния комитет, на което се създава нов правилник на организацията. Иван Панов Семерджиев е деятел на националнореволюционното придвижване. Роден е на 18 ноември 1854 година в Търново (днес Велико Търново). Завършва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 година се завръща в България и става преподавател в Горна Оряховица. Разгръща дейна активност при подготовката на Априлското въстание през 1876 година Възглавява локалния революционен комитет и подкрепя активността на Ст. Стамболов. Участва и в създаването на проекта на въстанието в рамките на окръга. В края на 1876 година е хванат от локалните управляващи, наказан на гибел. На 28 май 1854 година е обесен в родния си град.

1866 година
По жп линията Русе–Варна става тежка злополука. Близо до Провадия, един вагон от влака, приближаващ от Варна, излиза от релсите и се прекатурва. Линията Русе–Варна е първата жп линия в българските земи, издигната със западноевропейски капитали и приключена при започване на 1866 година

1843 година
В Стара Загора е роден Кольо Ганчев. Той приключва Старозагорското класно учебно заведение, след което става майстор в града. През 1869 година взе участие в основаването на Старозагорския революционен комитет и до 1875 година е негов ръководител. Ганчев играе значима роля в подготовката на опита на Старозагорско въстание 1975 година През септември 1875 година е задържан поради това. Обесен е на 19 май 1876 година в родния си град.

На тази дата са родени:

1943 година
Роден е бесарабският художник от български генезис Димитър Пейчев. Димитър Пейчев е роден в село Бургуджи (днес Виноградовка), Арцизки регион, Одеска област, Украйна. Рисува от 10-годишен и е видян от първия си преподавател - Павел Станков, образован българин, който му вдъхва кураж да стане художник. От шефа на учебното заведение Васил Терзи научава за огромния художник от техния край Михаил Греку. Пейчев отпътува за Кишинев и се среща с Греку, който доста бързо го притегля в своето ателие. След две години почва да учи в Кишиневската художествена гимназия, която приключва през 1967 година. През 1970 година постъпва в Московския полиграфически институт, компетентност графика на книгата. Работи в молдовски издателства, илюстрирайки разнообразни издания. През 1975 година става член на Съюза на художниците на Съюз на съветските социалистически републики и рисува портрети, пейзажи, натюрморти с буджашка тема и настройка. Член е на Съюза на молдовските художници, Кишинев, Молдова. Автор на стихосбирките “Завръщане ” (2004), “И светят спомените ” (2005), “Питайте вятъра ” (2011).

1938 година
Роден е Веселин Димитров - български публицист, възпитател. През 1962 година приключва съветска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Автор и водещ е на първата национална информационно-музикална стратегия по БНР. От 1970 година преподава, а от 1992 година е професор. През 1999 година става декан във Факултета по публицистика и всеобщи връзки. Димитров е член на Националния съвет по радиочестоти и TV-канали от 1995 година От 2001 година е член на публични съвет на БНР. Член е също на Съюз на българските журналисти. Той е създател на радиопредавания, сюжети за TV и за документални филми, на документални композиции, записи на грамофонни плочи, публикации в българския периодически щемпел и в непознати списания. Негови книги са " Програмиране в радиото " (1987 г.), " Българите и радиото " (1988 г.), " Радиопрограмата " (1989 г.), " История на радиото в България " (1994 г.), " Новото радио в България " (1995 г) и други

1884 година
Роден е Димо Кьорчев - книжовен критик, теоретик на българския индивидуализъм. Завършва гимназия в Търново. Следва право в Лайпциг и в СУ “Св. Климент Охридски ” (1908 г.). Работи като прокурор в Свищов и юрист в София. Член е на Националлибералната партия и депутат (1914 г.). Приема ницшеанската философия, написа публикации по литературни, метафизичен и политически въпроси. Редактор на сп. “Слънчоглед ” (1909 година, дружно с Елин Пелин). Съвместно с Тр. Кунев издава литературния сборник “Южни цветове ” (1907 г.). През 1933 година излизат: “Избрани съчинения ” под ред. на Я. Янев. След 1944 година е инкриминиран създател. Умира на 22 декември 1928 година в Париж.

1884 година
Роден е доктор Петър Ников (П. Н. Попов) - историк медиевист. Следва в Мюнхен история, гръцка палеография, нумизматика, византология и класическа лингвистика. Във Виена получава докторска степен по история на Балканския полуостров и особено на България. Ученик е на проф. доктор К. Иречек. През 1920 година Ников постъпва в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. През 1923 година става ексклузивен професор. Той е създател на исторически студии за българо-унгарските връзки и татаро-българските връзки през средновековието. Занимава се особено с история на Видинското царство и на последните Шишмановци, турското завладяване и българската дипломация при започване на ХIII в. Отделни негови издания са " Възраждане на българския народ " (1928 г.), " Църковно-национални битки и достижения " (1928 г.), " Българското възобновление във Варна и Варненско " (1928 г.), " Митрополит Йоаким и неговата преписка " (1934 г.), " Второ българско царство… " (1937 г.). През 1928 стартира, дружно с проф. В. Златарски и проф. Мутафчиев, издаването на " Българска историческа библиотека ". От 1935 година е ръководител на Историческото сдружение, а от идната година управлява Катедрата по история в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. През 1937 година става член на Българска академия на науките. Ников умира на 15 ноември 1938 година в София.

1881 година
Роден е Янко Стоянчев - български държавник, правист, политик. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1905 година Работи като арбитър и прокурор; основен секретар е на Министерството на правораздаването. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата международна война (1915-1918 г.). Министър е на публичните здания, пътищата и благоустройството (9 юни 1923 година – 20 септември 1923 г.) и на правораздаването (1923-1926 г.) в кабинета на Демократическия сговор. Умира през 1927 година в София.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;