През 1932 г. Международният институт за интелектуално сътрудничество към Общността

През 1932 година Международният институт за интелектуално съдействие към Общността на нациите предлага на Алберт Айнщайн да избере персона за обмяна на откровени отзиви по някакъв проблем, който го вълнува. Айнщайн избира за събеседник в полемиката Зигмунд Фройд. Темата, която избира ученият, е дефинирана по този начин: „ Има ли за човечеството път, който води към отбягване на заплахата от война? " Предлагаме ви част от мнението на Фройд по този въпрос. 
„ Мисля, че ненавиждаме войната, тъй като не може да е по различен метод. Ние сме пацифисти, би трябвало да сме такива по природа. 
От незапомнени времена човечеството е въвлечено в процеса на културно развиване. (Знам, че мнозина избират думата „ цивилизация “.) На този развой изискуем всичко най-хубаво, което сме основали, както и забележителна част от това, от което страдаме.
Причините и произходът на този развой са скрити в мрачевина, изходът му е незнаен, самостоятелните му особености са елементарно разпознаваеми. Може би това ще докара до изгубването на човешката раса, защото визира половата функционалност по най-разнообразни способи и даже през днешния ден нецивилизованите раси и по-малко развитите елементи от популацията се развъждат по-интензивно от високоцивилизованите. 
Очевидно този развой може да се съпостави с процеса на опитомяване на някои скотски типове. Без никакво подозрение, това води до промени в конституцията на тялото - към момента не сме привикнали с концепцията, че културното развиване е необикновен органически развой.
Промените в душeвността, които съпътстват този културен развой, са явни и недвусмислени. Те се състоят в прогресивно изместване на задачите на влеченията и ограничение на инстинктивните пориви. Сензационните удоволствия, които са радвали нашите предшественици, са ни станали безразлични или даже отвратителни и в случай че нашите етически и естетически условия към идеала са се трансформирали, то това има органично опрощение. 
От психическите характерности на културата най-важни ми се костват две: усилването на интелекта, който стартира да господства над инстинктивния живот и преместването на склонността към експанзия навътре в самоосъзнатата персона, с всички преимущества и рискове, които следват. 
Психическите настройки, които трансформира в нас културно-историческият развой, влизат в най-явно несъгласие с войната и единствено заради тази причина би трябвало да ненавиждаме войната, просто не можем да я поносим повече.
Става дума към този момент освен за отхвърлянето й на интелектуално или прочувствено равнище. За нас, пацифистите, войната е физически отвратителна, един тип идиосинкразия в най-крайната си форма. И в това време наподобява, че естетическата грозотия на войната ни тласка към омразата съвсем толкоз, колкото и нейните ужаси.
Колко време ще би трябвало да чакаме, до момента в който другите също станат пацифисти? Това не може да се планува, само че може би това не е чак толкоз утопична вяра и под въздействието на двата фактора - въздействието на културата и оправдания боязън от следствията от бъдеща война - в обозримо бъдеще ще бъде комплициран завършек на войните. По какви направления или обходни направления ще стане това, към момента не можем да предвидим. И въпреки всичко смеем да твърдим: всичко, което предизвиква културното развиване, работи и против войната.
Поздравявам ви сърдечно и се оправдавам, в случай че съображенията ми са ви разочаровали.
Ваш: Зигмунд ФройдВиена, септември 1932 година

Инфо: З. Фройд. Отвъд правилото на удоволствието. - М., 1992. - С. 325-337.