Най-големите измами в историята
През 1917 година, до момента в който двамата млади братовчеди, Елси Райт и Франсис Грифитс, се забавляват с фотоапарата си в Котингли, покрай Брадфорд, те снимат поредност от фотоси, на които се виждат феи. Майката на Елси е първата, която повярва в достоверността на фотосите, само че не е последната. Изображенията са оповестени за достоверни и от специалисти и „ Фените на Котингли “ стават известни в целия свят.
Чак през 80-те години братовчедите признават за измамата си – феите в действителност са рисунки на Елси, закрепени в земята – само че те въпреки всичко споделят, че една фотография е същинска.
Една от най-амбициозните измислици за всички времена стартира в 5:00 сутринта на 27 ноември 1810 година, когато коминочистач идва на улица Борнърс 54 в Лондон. Обитателката на адреса, госпожа Тотнъм, обаче не е викала такъв.
През останалата част от деня къщата е бомбардирана от поток от всевъзможни хора: пекари, месари, пивовари, брокери, майстори на перукари, тапицери, градинари, готвачи, обущари…. всевъзможни хора!
Те носят със себе си своята продукция, която считат, че би трябвало да доставят на адреса: храна, мебели, пиана и даже тръбен орган. След това идват лекарите, аптекарите, юристите и редица хора от лондонския хайлайф – включително директора на Банката на Англия, архиепископа на Кентърбъри и кмета. Полицията най-сетне стопира хаоса като затвори улицата.
Зад всичко стои Теодор Хук, който се обзалага със собствен другар, че може да направи всяка къща най-обсъжданото място в Лондон. През цялото време той седи в къща против номер 54 и следи по какъв начин се разпростира целия безпорядък.
През април 1896 година Лувъра в Париж, току-що снабдил се с последното си произведение: златна, гръко-скитска корона. Лувърът я взема за 200 000 франка, вярвайки, че е била подарък от гърците за скитския цар Сайтаферн и че датира от III век прочие н. е.
Всъщност обаче бижуто е единствено на една година. При деликатна инспекция са открити следи от модерни принадлежности и запояване. Лувърът към момента има короната (но, разбира се, не я излага на показ).
През 1726 година млада жена става здравна сензация, като обърка лекарите с необичайния си случай. Мери Тофт убеди редица лекари, че откакто вижда голям заек, до момента в който е бременна, ражда – за избран интервал от време – сурия дребни зайчета. Джон Хауърд, локален хирург и акушер, участва на някои от по този начин наречените раждания на зайчета и има вяра на историята й.
Той осведоми редица видни медици, в това число хирурга на кралското домакинство на Джордж I Натаниел Сейнт Андре, който ще изследва някои от частите на животните, за които Тофт е твърди, че Мери ражда. И той също стига до заключението, че казусът на Тофт е същински. Но вторият кралски хирург, Кириак Алерс, е изрично песимистичен, което довежда до натоварен разпит на Тофт в Лондон.
И най-после, след закани за „ доста мъчителен опит “, Тофт призна, че всичко е машинация. Тя е фалшифицирала ражданията, като напъхала елементи от животните в себе си. Никак не е ясно какво я е стимулирало да го направи. Тя е затворена, само че скоро е освободена и доживява остатъка от дните си в Годалминг, известна като „ Жената-заек “. Сатириците и памфлетистите неуморно й се подиграват, както и на всички, които й имат вяра. Съответно кариерата на Сейнт Андре в никакъв случай не се възвръща изцяло от грубото оскърбление.
