Мислите, че познавате историята? Тези няколко факта ще преобърнат всичките ви представи за миналото!
През 1912 година палеонтологът фен Чарлз Доусън, юрист по специалност, открива изумителна находка – две елементи от череп и челюст, които по всяка възможност принадлежат на непознато създание. Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка, написа Obekti.bg.
„ Липсващото звено”
сред маймуната и индивида тогава се търси къде ли не. Артър Смит Удуърд, шеф на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената частица в еволюционната верига. Пилтдаунският човек е приет от научната общественост за достоверен образец на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).
В идващите десетилетия учените откриват от ден на ден скелети на антични хора. Никаква аналогия с индивида от Пилтдаун. Това кара екип откриватели от Британския музей през 1953 година да проведат серия проби. Те недвусмислено потвърждават, че експонатът е подправен. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от древен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на актуален органгутан и е изкуствено състарена с калиев дихромат.
Фалшификаторът остава неразкрит.
Удуърд бил прочут с честността си – приема се, че е жертва на машинация. Основният обвинен е Доусън, за който се схванало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозират и създателя на фамозните романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел покрай Пилтдаун и бил прочут с интереса си към палеонтологията.
Историята на измамите в науката е единствено на няколко века. Първите музеи, които били учредени през 16. и 17. век били същински
„ складове за чудеса”,
цялостни със странни естествени екземпляри – вкаменелости, птици, чудовища и необикновени хибриди. Останките от именити създания като еднорога почивали до надалеч по-обикновени животни. Нищо не ограничавало креативния ентусиазъм на природолюбителите.
Но с Просвещението нещата се трансформират: от науката към този момент се чака единствено истината, обективната истина и нищо друго с изключение на нея. Тогава стартира занимателната история на измамите, фалшификатите и грешките, на които са вярвали хиляди хора.
Сред най-нелепите и куриозни истории се подрежда казусът на Мери Тофт – дамата, която ражда зайци.
През 1726 година хирургът Джон Хауърд от британското градче Годалминг е извикан да помогне в раждане, което трансформира живота му.
Той персонално асистира при появяването на зайците – в действителност не живи и не цели, както споделя Хауърд в писмото си към учени в страната, само че зайци – факт, задоволително удивителен самичък по себе си.
Тогавашният крал Джордж І изпраща дворцовия хирург и анатом Натаниъл Сейнт Андре в градчето.
В негово наличие Мери Тофт продължава да ражда зайци и фамозният академик афишира естествения феномен за автентичен. Случаят става национална сензация.
След като известният лондонски доктор Ричард Манингам декларира, че в името на науката ще е нужна хирургическа интервенция, Мери умно взема решение да си признае измамата. Хауърд, Сейнт Андре и други фамозни медици вечно завършват с кариерата си.
И в случай че мислите, че в днешно време технологиите са прекомерно напреднали, с цел да се хващаме на лъжливи открития, ще ви представим един случай, оголен единствено преди 12 години.
Археологът Шиничи Фуджимура
показал гения си още като дете – разкрил античен керамичен съд в задния си двор. На 50 години той към този момент е един от най-прочутите археолози в Япония. Участвал допълнително от 180 разкопки, като съвсем постоянно разкривал по някой артефакт – все по-стар от предходните. Прочул се като индивида с „ божествените ръце”.
Въпреки обособени сериозни гласове множеството археолози не оспорвали откритията на Фуджимура. Изровените от него антики скоро се настанили и в учебниците. Благодарение на находките му японският палеолитен интервал се изтеглил до 30 000 години обратно.
На 23 октомври 2000 година Фуджимура и екипът му оповестили следващото находище на праисторически съкровища. Мястото на античното населено място разкривало най-старите следи от човешко поселение – остатъци отпреди 570 хиляди години.
На 5 ноември вестник Mainichi Shimbun разгласява на първа страница
фотоси, показващи по какъв начин археологът собственоръчно заравя бъдещите си находки.
На конференция, извършена същия ден, Фуджимура с наведена глава признава, че е фалшифицирал доста от откритията си.
„ Бях изкушен от дявола. Не знам по какъв начин бих могъл да оправдая това, което извърших”, декларира японецът пред публицистите.
Необичайната работливост при откритията постоянно демонстрира, че в цялата работа евентуално има нещо „ от лукавия”. Младият немски физик Ян Хендрик Шьон стартира работа в научно-изследователските лаборатории Bell незабавно откакто получава докторската си степен. Скоро стартира да разгласява изобретение след изобретение в региона на полупроводниците – в множеството случаи измерванията му се оказват ослепително удостоверение на по-ранни теоретични предвиждания.
Изследванията на Шьон са оповестени в авторитетни научни издания –
Science, Nature и други За революционни пробиви в региона на полупроводниците той получава три награди за физика. През 2001 година Шьон твърди, че е основал транзистор с молекулярен мащаб от органически материал – изобретение, поставящо началото на органичната електроника.
Никоя лаборатория по света обаче не съумява да повтори неговите резултати. Постепенно разнообразни учени виждат аномалии в данните от опитите. През 2002 година измамите публично са разкрити. Освен че е уволнен, университетът Констанц в Германия му лишава докторската купа, а деканът на физическия факултет декларира, че това е най-голямата машинация от тази област в последните 50 години.
Нито едно изобретение от региона на лабораторните науки обаче не може да създаде подобен скандал и медиен звук, какъвто сензацията с намирането на
същински пещерни хора,
прекарали хилядолетия в изолираност, които не познават нито земеделието, нито металните сечива.
Това е племето тасадай, за което за първи път оповестява Мануел Елисалде младши, ръководител на филипинската организация за отбрана на малцинствата по времето на президента Фердинанд Маркос.
Местен ловджия инцидентно попаднал на пещерните хора, до момента в който поставял клопките си в джунглата и неотложно съобщил на управляващите. Елисалде бързо поема ролята на техен бранител и настойник, като лимитира достъпа на всички с изключение на на „ най-важните посетители”.
Историята наводнява международните медии. Снимки на тасадайци в пещери, облечени в листа, са появяват във всички по-големи списания. Фотографът Джон Нанс написа книга за тях. National Geographic прави филм за тях. Авиолегендата Чарлс Линдберг и кинозвездата Джина Лолобриджида ги посещават персонално. Но през април 1972 година президентът Маркос афишира териториите на племето за резерват и не разрешава всевъзможни визити.
Чак след гибелта на президента през 1986 година швейцарският публицист Освалд Итен, съпроводен от филипинския си сътрудник Джоуи Лозано и преводача Дату Галанг Тикау, изследват резервата на тасадай без разрешението на филипинските управляващи. След връщането си публицистите афишират, че пещерите са празни, а жителите им са били
хора от близките села, които живеят в колиби, носят дънки и претърпяват от земеделие. След 4 месеца в предаването 20/20 по телевизионния канал ABC вземат участие двама представители на племето, които още веднъж благодарение на преводача Галанг признават, че са изиграли целия спектакъл под натиска на Елисалде, който им е заречен помощи. Случаят наподобява решен и мистификацията създава още по-силен обществен интерес. Теорията се удостоверява в допълнение от бягството на Елисалде през 1983 година – съгласно слуховете с парите от фондацията, учредена в поддръжка на „ пещерните хора”.
Две години по-късно има нова изненада:
същите двама тасадайци, Лобо и Адуг, декларират в наличието на свои съплеменници, че са излъгали пред публицистите. Галанг им заречен, че в случай че кажат, че племето тасадай не съществува, ще получат цигари, облекла и всичко, което изискат.
Антрополозите са изправени през очевидни несъгласия: пещерите са прекомерно чисти – колкото и хармонично да са живели хората в тях, няма по какъв начин да не са създали отпадък. Въпреки изказванията, че покривали умрелите единствено с листа, към пещерите не се откриват нито кости, нито следи от погребения. Как тези антични хора са придобили имунитет към актуалните болести и по какъв начин такава дребна и изолирана група е избегнала близкородствените бракове?
Тезата за цялостната машинация също е опровергана от учените: тасадай е етническа група, друга от жителите на близките селища. Езикът им не принадлежи към филипинските диалекти и в действителност са живели в изолираност – въпреки и не хиляди, а единствено стотина години. Сензационните разкрития и в двата случая не дават отговор на истината. Както нормално, тя се оказва по-сложна и не толкоз атрактивна.
Историите, които ви разказахме, навеждат на мисълта, че някои от днешните открития в бъдеще също може да се окажат машинация или добре съчинена смешка, доказваща, че колкото и да напредва науката, огромната част от човечеството не поумнява.
„ Липсващото звено”
сред маймуната и индивида тогава се търси къде ли не. Артър Смит Удуърд, шеф на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената частица в еволюционната верига. Пилтдаунският човек е приет от научната общественост за достоверен образец на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).
В идващите десетилетия учените откриват от ден на ден скелети на антични хора. Никаква аналогия с индивида от Пилтдаун. Това кара екип откриватели от Британския музей през 1953 година да проведат серия проби. Те недвусмислено потвърждават, че експонатът е подправен. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от древен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на актуален органгутан и е изкуствено състарена с калиев дихромат.
Фалшификаторът остава неразкрит.
Удуърд бил прочут с честността си – приема се, че е жертва на машинация. Основният обвинен е Доусън, за който се схванало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозират и създателя на фамозните романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел покрай Пилтдаун и бил прочут с интереса си към палеонтологията.
Историята на измамите в науката е единствено на няколко века. Първите музеи, които били учредени през 16. и 17. век били същински
„ складове за чудеса”,
цялостни със странни естествени екземпляри – вкаменелости, птици, чудовища и необикновени хибриди. Останките от именити създания като еднорога почивали до надалеч по-обикновени животни. Нищо не ограничавало креативния ентусиазъм на природолюбителите.
Но с Просвещението нещата се трансформират: от науката към този момент се чака единствено истината, обективната истина и нищо друго с изключение на нея. Тогава стартира занимателната история на измамите, фалшификатите и грешките, на които са вярвали хиляди хора.
Сред най-нелепите и куриозни истории се подрежда казусът на Мери Тофт – дамата, която ражда зайци.
През 1726 година хирургът Джон Хауърд от британското градче Годалминг е извикан да помогне в раждане, което трансформира живота му.
Той персонално асистира при появяването на зайците – в действителност не живи и не цели, както споделя Хауърд в писмото си към учени в страната, само че зайци – факт, задоволително удивителен самичък по себе си.
Тогавашният крал Джордж І изпраща дворцовия хирург и анатом Натаниъл Сейнт Андре в градчето.
В негово наличие Мери Тофт продължава да ражда зайци и фамозният академик афишира естествения феномен за автентичен. Случаят става национална сензация.
След като известният лондонски доктор Ричард Манингам декларира, че в името на науката ще е нужна хирургическа интервенция, Мери умно взема решение да си признае измамата. Хауърд, Сейнт Андре и други фамозни медици вечно завършват с кариерата си.
И в случай че мислите, че в днешно време технологиите са прекомерно напреднали, с цел да се хващаме на лъжливи открития, ще ви представим един случай, оголен единствено преди 12 години.
Археологът Шиничи Фуджимура
показал гения си още като дете – разкрил античен керамичен съд в задния си двор. На 50 години той към този момент е един от най-прочутите археолози в Япония. Участвал допълнително от 180 разкопки, като съвсем постоянно разкривал по някой артефакт – все по-стар от предходните. Прочул се като индивида с „ божествените ръце”.
Въпреки обособени сериозни гласове множеството археолози не оспорвали откритията на Фуджимура. Изровените от него антики скоро се настанили и в учебниците. Благодарение на находките му японският палеолитен интервал се изтеглил до 30 000 години обратно.
На 23 октомври 2000 година Фуджимура и екипът му оповестили следващото находище на праисторически съкровища. Мястото на античното населено място разкривало най-старите следи от човешко поселение – остатъци отпреди 570 хиляди години.
На 5 ноември вестник Mainichi Shimbun разгласява на първа страница
фотоси, показващи по какъв начин археологът собственоръчно заравя бъдещите си находки.
На конференция, извършена същия ден, Фуджимура с наведена глава признава, че е фалшифицирал доста от откритията си.
„ Бях изкушен от дявола. Не знам по какъв начин бих могъл да оправдая това, което извърших”, декларира японецът пред публицистите.
Необичайната работливост при откритията постоянно демонстрира, че в цялата работа евентуално има нещо „ от лукавия”. Младият немски физик Ян Хендрик Шьон стартира работа в научно-изследователските лаборатории Bell незабавно откакто получава докторската си степен. Скоро стартира да разгласява изобретение след изобретение в региона на полупроводниците – в множеството случаи измерванията му се оказват ослепително удостоверение на по-ранни теоретични предвиждания.
Изследванията на Шьон са оповестени в авторитетни научни издания –
Science, Nature и други За революционни пробиви в региона на полупроводниците той получава три награди за физика. През 2001 година Шьон твърди, че е основал транзистор с молекулярен мащаб от органически материал – изобретение, поставящо началото на органичната електроника.
Никоя лаборатория по света обаче не съумява да повтори неговите резултати. Постепенно разнообразни учени виждат аномалии в данните от опитите. През 2002 година измамите публично са разкрити. Освен че е уволнен, университетът Констанц в Германия му лишава докторската купа, а деканът на физическия факултет декларира, че това е най-голямата машинация от тази област в последните 50 години.
Нито едно изобретение от региона на лабораторните науки обаче не може да създаде подобен скандал и медиен звук, какъвто сензацията с намирането на
същински пещерни хора,
прекарали хилядолетия в изолираност, които не познават нито земеделието, нито металните сечива.
Това е племето тасадай, за което за първи път оповестява Мануел Елисалде младши, ръководител на филипинската организация за отбрана на малцинствата по времето на президента Фердинанд Маркос.
Местен ловджия инцидентно попаднал на пещерните хора, до момента в който поставял клопките си в джунглата и неотложно съобщил на управляващите. Елисалде бързо поема ролята на техен бранител и настойник, като лимитира достъпа на всички с изключение на на „ най-важните посетители”.
Историята наводнява международните медии. Снимки на тасадайци в пещери, облечени в листа, са появяват във всички по-големи списания. Фотографът Джон Нанс написа книга за тях. National Geographic прави филм за тях. Авиолегендата Чарлс Линдберг и кинозвездата Джина Лолобриджида ги посещават персонално. Но през април 1972 година президентът Маркос афишира териториите на племето за резерват и не разрешава всевъзможни визити.
Чак след гибелта на президента през 1986 година швейцарският публицист Освалд Итен, съпроводен от филипинския си сътрудник Джоуи Лозано и преводача Дату Галанг Тикау, изследват резервата на тасадай без разрешението на филипинските управляващи. След връщането си публицистите афишират, че пещерите са празни, а жителите им са били
хора от близките села, които живеят в колиби, носят дънки и претърпяват от земеделие. След 4 месеца в предаването 20/20 по телевизионния канал ABC вземат участие двама представители на племето, които още веднъж благодарение на преводача Галанг признават, че са изиграли целия спектакъл под натиска на Елисалде, който им е заречен помощи. Случаят наподобява решен и мистификацията създава още по-силен обществен интерес. Теорията се удостоверява в допълнение от бягството на Елисалде през 1983 година – съгласно слуховете с парите от фондацията, учредена в поддръжка на „ пещерните хора”.
Две години по-късно има нова изненада:
същите двама тасадайци, Лобо и Адуг, декларират в наличието на свои съплеменници, че са излъгали пред публицистите. Галанг им заречен, че в случай че кажат, че племето тасадай не съществува, ще получат цигари, облекла и всичко, което изискат.
Антрополозите са изправени през очевидни несъгласия: пещерите са прекомерно чисти – колкото и хармонично да са живели хората в тях, няма по какъв начин да не са създали отпадък. Въпреки изказванията, че покривали умрелите единствено с листа, към пещерите не се откриват нито кости, нито следи от погребения. Как тези антични хора са придобили имунитет към актуалните болести и по какъв начин такава дребна и изолирана група е избегнала близкородствените бракове?
Тезата за цялостната машинация също е опровергана от учените: тасадай е етническа група, друга от жителите на близките селища. Езикът им не принадлежи към филипинските диалекти и в действителност са живели в изолираност – въпреки и не хиляди, а единствено стотина години. Сензационните разкрития и в двата случая не дават отговор на истината. Както нормално, тя се оказва по-сложна и не толкоз атрактивна.
Историите, които ви разказахме, навеждат на мисълта, че някои от днешните открития в бъдеще също може да се окажат машинация или добре съчинена смешка, доказваща, че колкото и да напредва науката, огромната част от човечеството не поумнява.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ