Денят 20 юли в българската история
През 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание - естествено продължение на опитите за политическо и духовно избавление и обединяване на българския народ. Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. През 1910 година от 20 юли до 11 август в Солун се организира Педагогическа конференция на Българския училищен съюз в Турция, а през 1908 година във Велес и Битоля са учредени първите български конституционни клубове. През 1891 година на връх Бузлуджа е учредена Българската Социалдемократическа партия, а през 1877 година е осъществена първата офанзива против Плевен в хода на Руско-турската освободителна война. На 20 юли са родени: Александър Александров - български критик и историк на киното, Стефан Николов Аврамов - български македонски бунтовник, Георги Колчев Байданов - един от първите български музикални дейци. На тази дата умират скулптурите Любомир Далчев и Жеко Спиридонов (Ж. С. Хадживичев).
2001 година
Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи подписват политическо съглашение за основаване на коалиция за взаимно ръководство. Според него Движение за права и свободи получава 2 министерски поста - на земеделието и на министър без портфейл, който да дава отговор за изключителните обстановки, и 5 на заместник-министри (на околната среда, районното развиване и благоустройството, на стопанската система, на финансите, на отбраната), правото да предлага регионални шефове за София, Търговище и Разград, до момента в който регионалният шеф на Кърджали се предлага от Национална движение „Симеон Втори".
1998 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на Бертил Лунд, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Швеция в Република България.
1996 година
Демократичната левица утвърждава за претендент за вицепрезидент професора културолог Иван Маразов. Иван Русев Маразов е роден на 15 март 1942 година в село Пирне, Бургаска област. Служи във Военноморския флот в годините сред 1959-1962 година Завършва “Теория и история на изкуството " в Института " И.Е. Репин " в Санкт Петербург през 1967 година От 1967 година работи в Института по изкуствознание към Българска академия на науките. Доктор на науките, 1971 и 1986 година Научен помощник, 1971 година, старши теоретичен помощник II степен, 1977 година, старши теоретичен помощник I степен, 1987 година Ръководител е на секция " Изобразителни изкуства " и шеф на Института по изкуствознание за интервала 1988-1992 година Професор и началник е департамент " Митология, изкуство, фолклор " в Нов български университет. Главен редактор е на списание " Изкуство ". Специалист в региона на античното и тракийско изкуство и просвета. Член е на Президиума на Висшата атестационна комисия, на Съюза на българските писатели и Съюза на българските художници. Член е още и на Флорентинската академия " Медичи ". Член е и на Българска социалистическа партия. Иван Маразов извършва длъжността заместител –министър на културата от 1991 година От юни 1996 година до февруари 1997 година е министър на културата.
Той е претендент за президент от предизборна коалиция " Заедно за България " през 1996 година Носител е на следните награди: на Съюза на българските художници за рецензия и изкуствознание; интернационална премия на френския културен институт " Соланзара ".
1988 година
На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състоял се в дните сред 19 и 20 юли, по отношение на Русенския комитет от управлението на партията са отстранени членовете на Политбюро Чудомир Александров, Станко Тодоров и секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Стоян Михайлов, а от Централен комитет - Светлин Русев. Пленумът утвърждава " Основни насоки и задания на преустройството на научния фронт ", " Основни насоки и задания на преустройството в региона на художествената просвета " и " За по-нататъшното осъществяване на промяната на просветителното дело ". Предвижда се тези документи да се предложат като платформа за подготовка на идните конгреси на науката, художествената просвета и националната култура.
1975 година
Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и България.
1973 година
В интервала от 20 до 21 юли на публично посещаване в България е министър-председателят на Франция Пиер Месмер.
1964 година
Издадено е разпореждане на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Министерския съвет " за по-нататъшно възстановяване на просветителното дело в НР България ". Акцентира се върху по-тясното свързване на учебното заведение с " потребностите на националното стопанство " и с производителния труд. Предвижда се професионално-техническите учебни заведения и част от техникумите да минат към съответните икономически ведомства, за които приготвят фрагменти. Решено е младите експерти с висше обучение да се разпределят една година преди завършването им, а научноизследователската работа във ВУЗ да се развива в най-тясна връзка с потребностите на производството и техническия напредък. Предвижда се и сливане на научните институти със съответните катедри от ВУЗ.
1949 година
Велико народно събрание избира Васил Коларов за ръководител на Министерския съвет, а за негови заместници - Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев и Георги Трайков.
1921 година
Публикуван е първият български Закон за авторското право. Авторското право се основава на изключителното право на създателя да възпроизвежда, издава и популяризира творбите си. Защитата на Авторското право се съдържа в Закона за авторското право и сродните му права. През 1974 година България се причислява към универсалната спогодба за авторското право, подписана в Женева (1953 г.).
1910 година
Oт 20 юли до 11 август в Солун се организира Педагогическа конференция на Българския училищен съюз в Турция.
1909 година
Митрополит Симеон Варненско-Преславски отлъчва от църквата църковните настоятели в Осман-Пазар и постанова едномесечен интердикт върху града.
1908 година
Във Велес и Битоля са учредени първите Български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е учреден клуб и направените от него програмни документи са признати и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август - в Куманово, на 5 август - в Тетово, на 6 август - в Щип, на 7 август - в Кратово и Крива Паланка, на 10 август - в Гостивар и Одрин, на 15 август - в Кочани и Сяр, на 29 август - в Цариград.
1903 година
Избухва Илинденско-Преображенското въстание в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска се допуска, че не могат да бъдат изключително ефикасни. На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. На 21 април (по остарял стил) край с. Баница е погубен Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не стопира. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран съставът на бойното ядро в този регион: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците съумяват да освободят доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския завършек на Одринския революционен окръг въстаническите чети засилват своите дейности и съумяват да приковат за известно време обилни вражески сили. В освободените селища е открита революционно-демократична власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че на процедура избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се развихрят в Мелнишко. Сблъсъците сред въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление. Последното, предизвестено от западните Велики сили за неприятните последици, които биха последвали за България при възможна интервенция, не се отзовава на отправения апел. Разчитайки на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си огнища и да търсят избавление в България. Въпреки своя крах Илинденско-Преображенското въстание изиграва голямо значение. То демонстрира на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
1891 година
На връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия. Българската социалдемократическа партия е политическа партия на служащите. Изповядва концепциите на социализма. В интервала 1889–1890 година в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и В. Търново се основават първите социалистически дружинки. По същото време в София развива просветна активност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружинки стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По самодейност на Д. Благоев и Н. Габровски през април 1891 година край Търново се организира колекция на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за формиране на социалистическа партия приключва без триумф. На 20 юли същата година на старопланинския вр. Бузлуджа се привиква нова колекция. На нея се разискват проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При разработване на проектопрограмата са употребявани стратегиите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си слага партията, е подготовка на наемните служащи в България за присъединяване в бъдещия " социалистически прелом ". Минималните претенции включват цялостна политическа независимост, самоуправление на общините, всеобщо и директно изборно право и т. н. В икономическата част на плана се съдържа настояването за разработване на закон за отбрана на служащите, а също и закон за наемане на прислужници. Според плана за правилник организационният градеж на партията се състои от социалистически групи – локални, окръжни и общи. На сбирката от името на севлиевската група С. Мутафов показва контрапроект, направен от студентската група в Женева. В него се планува да продължи просветната работа на дружинките, без да се образува социалистическа партия. Също по този начин се изключват минималните претенции – политически и стопански. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласоподават за основаване на социалдемократическа партия с обща стратегия и правилник. С това се слагат основите на независима политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно управление на партията, наречено Общ съвет, чиито функционалности и роля се конкретизират през 1903 година на III конгрес на БСДП. За първо негово седалище е избран гр. Велико Търново. Бузлуджанската колекция взема решение и за близката практическа активност на БСДП – издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространяване на социалистическите хрумвания. Поради липса на материални средства и време за образуване на печатен орган на партията делегатите вземат решение да употребяват за своята агитация сп. " Ден ", издавано от Я. Сакъзов.
1878 година
Създаден е седемчленен Съвет на ръководството на съветския императорски комисар. Единствен българин в него е проф. Марин Дринов (руски поданик), който дава отговор за просветата и изповеданията. Марин Стоянов Дринов е историк, публичен и държавен деятел. Роден е на 20 октомври 1838 година в Панагюрище. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 година е доцент, а от 1876 година и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 година е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската войска, ръководена от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. В интервала 1878–1879 година завежда отдела за национално просвещение и духовни каузи и е консултант на съветския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема ефективно присъединяване в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното заседание (1879 г.) афишира София за столица на Княжество България. Той е един от основателите за разкриване на Софийската обществена библиотека (дн. НБ " Св. св. Кирил и Методий " ). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет (1881–1883 г.). Умира на 28 февруари 1906 година
1877 година
Извършена е първата офанзива против Плевен. Руските елементи са отблъснати. Долнодунавският отряд доближава линията Черна вода–Кюстенджа, Добруджа.
1861 година
Георги Раковски изготвя в Букурещ " Позив към букурещките българи за съображение на Българско читалище в Букурещ ".
1853 година
Роден е Георги Колчев Байданов - един от първите български музикални дейци. Съставител е на учебници по пеене. Със съдействието на Манолов редактира първото българско музикално списание " Гусла " (1891 г.). Умира на 30 ноември 1927 година в София.
791 година
Българската войска, командвана от хан Кардам побеждава в борбата при крепостта Маркели (Карнобат). Военните дейности са подхванати по самодейност на византийския император. Българите посрещат византийската армия и в стълкновение й нанасят проваляне. Загиват доста ромейски бойци и военачалници. Хан Кардам е прабългарски хан. Той идва на престола след бягството на хан Телериг във Византия. Управлява в годините 777-802 година Отначало поддържа мирни връзки с византийците, само че те са нарушени през 785 година, когато императрица Ирина стартира да укрепва някои замъци по границата с българската страна. През 791 година в борбата край Проват (североизточно от Одрин) византийските войски претърпяват проваляне от българските, които са предвождани от самия Кардам. През идната година император Константин VI подхваща нов поход против България. Неговите войски са посрещнати от Кардам при крепостта Маркела (край дн. Карнобат) и още веднъж са разрушени. Византия насочва искане за мир, като се задължава да заплаща на България годишен налог. Впоследствие императорът се отхвърля от контракта и през 796 година подхваща нов поход против България. От своя страна Кардам нахлува в Тракия и пресреща византийските войски северозападно от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се влизат в стълкновение и Кардам се връща назад в столицата си Плиска. Успява да укрепи престижа на ханската власт измежду прабългарската военно-племенна аристокрация. Наследен е от хан Крум (803 г.-814 г.). Хан Кардам умира през 802 година
На тази дата са родени:
1926 година
Роден е Александър Александров - български критик и историк на киното, с.н.с. в Българска академия на науките (от 1963 г.). Работи в региона на историята на българското кино до 9 септември 1944 година, както и по проблеми на френското и италианското кино. Александров е създател на: " Съвременни проблеми на западното кино " (1974 г.), " Кино и учебно заведение " (1981 г.), основен съставител е на тритомника " В света на киното " (1982-1983 г.).
1884 година
Роден е Стефан Николов Аврамов - български македонски бунтовник, публицист, член на Българска комунистическа партия. Той е участник е в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Арестуван е по време на събитията през 1925 година Стефан Николов Аврамов е създател на книгите: " Революционните битки в Азот (Велешко) и Поречието " (1929 г.). След 9 септември 1944 година е шеф на дружество " Стрела ". Сътрудничи на сп. " Илюстрация Илинден " и сп. " Септември ", на вестниците " Заря ", " Мир ", " Македония ", " Литературен глас ", " Работническо дело ", " Отечествен фронт ", " Народна армия ", " Македонско знаме ", " Ведрина ", " Литературен фронт ". От 20 септември 1944 година до май 1948 година е ръководител на организация " Илинден ". Умира на 28 септември 1953 година
На тази дата умират:
2002 година
Умира Любомир Далчев - ваятел. Той е брат на поета Атанас Далчев. Роден е през декември 1902 година Професор Л. Далчев е учител в Националната художествена академия до 1979 година, когато емигрира в Съединени американски щати. Автор е на: Братската могила в Пловдив, Паметника на трите генерации в Перущица, Паметника на борбата при Клокотница, паметника Войниците на Самуил и други Умира 5 месеца преди да се завърне още веднъж в България.
1945 година
Умира Жеко Спиридонов (Ж. С. Хадживичев) – ваятел. Той учи в керамичното учебно заведение в Бехене, Чехия (1886-1889 г.). Работи като преподавател по изобразяване и моделиране в държавното занаятчийско учебно заведение в София от 1889 година до 1892 година Завършва статуя в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Професор е по статуя в Художествената академия (1904-1930 г.). Негови възпитаници са Иван Лазаров, Марко Марков, Иван Фунев и други Жеко Спиридонов взе участие в доста изложения и състезания за монументи. Негово дело са Паметникът на българския боец (на починалите в Сръбско-българската война в Русе, 1902 г.), Паметникът на починалите в Сръбско-българската война в Плевен (1904 г.), релефът “Св. Георги Победоносец ” (1907 г.) над входа на Мавзолея на починалите съветски и румънски воини при Плевен (1877 г.) и други Сред най-известните му творби са: “Сатир ”, “Къпеща се фея ” (и двете от бронз - в Софийския национален музей); монументи бюстове на граф Игнатиев, Хр. Ботев, В. Левски (Варна), А. Константинов (Свищов), Г. Бенковски, Ив. Вазов (София) и други Жеко Спиридонов е роден на 23 февруари 1867 година
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
2001 година
Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи подписват политическо съглашение за основаване на коалиция за взаимно ръководство. Според него Движение за права и свободи получава 2 министерски поста - на земеделието и на министър без портфейл, който да дава отговор за изключителните обстановки, и 5 на заместник-министри (на околната среда, районното развиване и благоустройството, на стопанската система, на финансите, на отбраната), правото да предлага регионални шефове за София, Търговище и Разград, до момента в който регионалният шеф на Кърджали се предлага от Национална движение „Симеон Втори".
1998 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на Бертил Лунд, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Швеция в Република България.
1996 година
Демократичната левица утвърждава за претендент за вицепрезидент професора културолог Иван Маразов. Иван Русев Маразов е роден на 15 март 1942 година в село Пирне, Бургаска област. Служи във Военноморския флот в годините сред 1959-1962 година Завършва “Теория и история на изкуството " в Института " И.Е. Репин " в Санкт Петербург през 1967 година От 1967 година работи в Института по изкуствознание към Българска академия на науките. Доктор на науките, 1971 и 1986 година Научен помощник, 1971 година, старши теоретичен помощник II степен, 1977 година, старши теоретичен помощник I степен, 1987 година Ръководител е на секция " Изобразителни изкуства " и шеф на Института по изкуствознание за интервала 1988-1992 година Професор и началник е департамент " Митология, изкуство, фолклор " в Нов български университет. Главен редактор е на списание " Изкуство ". Специалист в региона на античното и тракийско изкуство и просвета. Член е на Президиума на Висшата атестационна комисия, на Съюза на българските писатели и Съюза на българските художници. Член е още и на Флорентинската академия " Медичи ". Член е и на Българска социалистическа партия. Иван Маразов извършва длъжността заместител –министър на културата от 1991 година От юни 1996 година до февруари 1997 година е министър на културата.
Той е претендент за президент от предизборна коалиция " Заедно за България " през 1996 година Носител е на следните награди: на Съюза на българските художници за рецензия и изкуствознание; интернационална премия на френския културен институт " Соланзара ".
1988 година
На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състоял се в дните сред 19 и 20 юли, по отношение на Русенския комитет от управлението на партията са отстранени членовете на Политбюро Чудомир Александров, Станко Тодоров и секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Стоян Михайлов, а от Централен комитет - Светлин Русев. Пленумът утвърждава " Основни насоки и задания на преустройството на научния фронт ", " Основни насоки и задания на преустройството в региона на художествената просвета " и " За по-нататъшното осъществяване на промяната на просветителното дело ". Предвижда се тези документи да се предложат като платформа за подготовка на идните конгреси на науката, художествената просвета и националната култура.
1975 година
Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и България.
1973 година
В интервала от 20 до 21 юли на публично посещаване в България е министър-председателят на Франция Пиер Месмер.
1964 година
Издадено е разпореждане на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Министерския съвет " за по-нататъшно възстановяване на просветителното дело в НР България ". Акцентира се върху по-тясното свързване на учебното заведение с " потребностите на националното стопанство " и с производителния труд. Предвижда се професионално-техническите учебни заведения и част от техникумите да минат към съответните икономически ведомства, за които приготвят фрагменти. Решено е младите експерти с висше обучение да се разпределят една година преди завършването им, а научноизследователската работа във ВУЗ да се развива в най-тясна връзка с потребностите на производството и техническия напредък. Предвижда се и сливане на научните институти със съответните катедри от ВУЗ.
1949 година
Велико народно събрание избира Васил Коларов за ръководител на Министерския съвет, а за негови заместници - Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев и Георги Трайков.
1921 година
Публикуван е първият български Закон за авторското право. Авторското право се основава на изключителното право на създателя да възпроизвежда, издава и популяризира творбите си. Защитата на Авторското право се съдържа в Закона за авторското право и сродните му права. През 1974 година България се причислява към универсалната спогодба за авторското право, подписана в Женева (1953 г.).
1910 година
Oт 20 юли до 11 август в Солун се организира Педагогическа конференция на Българския училищен съюз в Турция.
1909 година
Митрополит Симеон Варненско-Преславски отлъчва от църквата църковните настоятели в Осман-Пазар и постанова едномесечен интердикт върху града.
1908 година
Във Велес и Битоля са учредени първите Български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е учреден клуб и направените от него програмни документи са признати и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август - в Куманово, на 5 август - в Тетово, на 6 август - в Щип, на 7 август - в Кратово и Крива Паланка, на 10 август - в Гостивар и Одрин, на 15 август - в Кочани и Сяр, на 29 август - в Цариград.
1903 година
Избухва Илинденско-Преображенското въстание в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска се допуска, че не могат да бъдат изключително ефикасни. На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. На 21 април (по остарял стил) край с. Баница е погубен Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не стопира. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран съставът на бойното ядро в този регион: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците съумяват да освободят доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския завършек на Одринския революционен окръг въстаническите чети засилват своите дейности и съумяват да приковат за известно време обилни вражески сили. В освободените селища е открита революционно-демократична власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че на процедура избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се развихрят в Мелнишко. Сблъсъците сред въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление. Последното, предизвестено от западните Велики сили за неприятните последици, които биха последвали за България при възможна интервенция, не се отзовава на отправения апел. Разчитайки на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си огнища и да търсят избавление в България. Въпреки своя крах Илинденско-Преображенското въстание изиграва голямо значение. То демонстрира на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
1891 година
На връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия. Българската социалдемократическа партия е политическа партия на служащите. Изповядва концепциите на социализма. В интервала 1889–1890 година в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и В. Търново се основават първите социалистически дружинки. По същото време в София развива просветна активност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружинки стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По самодейност на Д. Благоев и Н. Габровски през април 1891 година край Търново се организира колекция на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за формиране на социалистическа партия приключва без триумф. На 20 юли същата година на старопланинския вр. Бузлуджа се привиква нова колекция. На нея се разискват проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При разработване на проектопрограмата са употребявани стратегиите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си слага партията, е подготовка на наемните служащи в България за присъединяване в бъдещия " социалистически прелом ". Минималните претенции включват цялостна политическа независимост, самоуправление на общините, всеобщо и директно изборно право и т. н. В икономическата част на плана се съдържа настояването за разработване на закон за отбрана на служащите, а също и закон за наемане на прислужници. Според плана за правилник организационният градеж на партията се състои от социалистически групи – локални, окръжни и общи. На сбирката от името на севлиевската група С. Мутафов показва контрапроект, направен от студентската група в Женева. В него се планува да продължи просветната работа на дружинките, без да се образува социалистическа партия. Също по този начин се изключват минималните претенции – политически и стопански. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласоподават за основаване на социалдемократическа партия с обща стратегия и правилник. С това се слагат основите на независима политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно управление на партията, наречено Общ съвет, чиито функционалности и роля се конкретизират през 1903 година на III конгрес на БСДП. За първо негово седалище е избран гр. Велико Търново. Бузлуджанската колекция взема решение и за близката практическа активност на БСДП – издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространяване на социалистическите хрумвания. Поради липса на материални средства и време за образуване на печатен орган на партията делегатите вземат решение да употребяват за своята агитация сп. " Ден ", издавано от Я. Сакъзов.
1878 година
Създаден е седемчленен Съвет на ръководството на съветския императорски комисар. Единствен българин в него е проф. Марин Дринов (руски поданик), който дава отговор за просветата и изповеданията. Марин Стоянов Дринов е историк, публичен и държавен деятел. Роден е на 20 октомври 1838 година в Панагюрище. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 година е доцент, а от 1876 година и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 година е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската войска, ръководена от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. В интервала 1878–1879 година завежда отдела за национално просвещение и духовни каузи и е консултант на съветския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема ефективно присъединяване в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното заседание (1879 г.) афишира София за столица на Княжество България. Той е един от основателите за разкриване на Софийската обществена библиотека (дн. НБ " Св. св. Кирил и Методий " ). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет (1881–1883 г.). Умира на 28 февруари 1906 година
1877 година
Извършена е първата офанзива против Плевен. Руските елементи са отблъснати. Долнодунавският отряд доближава линията Черна вода–Кюстенджа, Добруджа.
1861 година
Георги Раковски изготвя в Букурещ " Позив към букурещките българи за съображение на Българско читалище в Букурещ ".
1853 година
Роден е Георги Колчев Байданов - един от първите български музикални дейци. Съставител е на учебници по пеене. Със съдействието на Манолов редактира първото българско музикално списание " Гусла " (1891 г.). Умира на 30 ноември 1927 година в София.
791 година
Българската войска, командвана от хан Кардам побеждава в борбата при крепостта Маркели (Карнобат). Военните дейности са подхванати по самодейност на византийския император. Българите посрещат византийската армия и в стълкновение й нанасят проваляне. Загиват доста ромейски бойци и военачалници. Хан Кардам е прабългарски хан. Той идва на престола след бягството на хан Телериг във Византия. Управлява в годините 777-802 година Отначало поддържа мирни връзки с византийците, само че те са нарушени през 785 година, когато императрица Ирина стартира да укрепва някои замъци по границата с българската страна. През 791 година в борбата край Проват (североизточно от Одрин) византийските войски претърпяват проваляне от българските, които са предвождани от самия Кардам. През идната година император Константин VI подхваща нов поход против България. Неговите войски са посрещнати от Кардам при крепостта Маркела (край дн. Карнобат) и още веднъж са разрушени. Византия насочва искане за мир, като се задължава да заплаща на България годишен налог. Впоследствие императорът се отхвърля от контракта и през 796 година подхваща нов поход против България. От своя страна Кардам нахлува в Тракия и пресреща византийските войски северозападно от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се влизат в стълкновение и Кардам се връща назад в столицата си Плиска. Успява да укрепи престижа на ханската власт измежду прабългарската военно-племенна аристокрация. Наследен е от хан Крум (803 г.-814 г.). Хан Кардам умира през 802 година
На тази дата са родени:
1926 година
Роден е Александър Александров - български критик и историк на киното, с.н.с. в Българска академия на науките (от 1963 г.). Работи в региона на историята на българското кино до 9 септември 1944 година, както и по проблеми на френското и италианското кино. Александров е създател на: " Съвременни проблеми на западното кино " (1974 г.), " Кино и учебно заведение " (1981 г.), основен съставител е на тритомника " В света на киното " (1982-1983 г.).
1884 година
Роден е Стефан Николов Аврамов - български македонски бунтовник, публицист, член на Българска комунистическа партия. Той е участник е в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Арестуван е по време на събитията през 1925 година Стефан Николов Аврамов е създател на книгите: " Революционните битки в Азот (Велешко) и Поречието " (1929 г.). След 9 септември 1944 година е шеф на дружество " Стрела ". Сътрудничи на сп. " Илюстрация Илинден " и сп. " Септември ", на вестниците " Заря ", " Мир ", " Македония ", " Литературен глас ", " Работническо дело ", " Отечествен фронт ", " Народна армия ", " Македонско знаме ", " Ведрина ", " Литературен фронт ". От 20 септември 1944 година до май 1948 година е ръководител на организация " Илинден ". Умира на 28 септември 1953 година
На тази дата умират:
2002 година
Умира Любомир Далчев - ваятел. Той е брат на поета Атанас Далчев. Роден е през декември 1902 година Професор Л. Далчев е учител в Националната художествена академия до 1979 година, когато емигрира в Съединени американски щати. Автор е на: Братската могила в Пловдив, Паметника на трите генерации в Перущица, Паметника на борбата при Клокотница, паметника Войниците на Самуил и други Умира 5 месеца преди да се завърне още веднъж в България.
1945 година
Умира Жеко Спиридонов (Ж. С. Хадживичев) – ваятел. Той учи в керамичното учебно заведение в Бехене, Чехия (1886-1889 г.). Работи като преподавател по изобразяване и моделиране в държавното занаятчийско учебно заведение в София от 1889 година до 1892 година Завършва статуя в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Професор е по статуя в Художествената академия (1904-1930 г.). Негови възпитаници са Иван Лазаров, Марко Марков, Иван Фунев и други Жеко Спиридонов взе участие в доста изложения и състезания за монументи. Негово дело са Паметникът на българския боец (на починалите в Сръбско-българската война в Русе, 1902 г.), Паметникът на починалите в Сръбско-българската война в Плевен (1904 г.), релефът “Св. Георги Победоносец ” (1907 г.) над входа на Мавзолея на починалите съветски и румънски воини при Плевен (1877 г.) и други Сред най-известните му творби са: “Сатир ”, “Къпеща се фея ” (и двете от бронз - в Софийския национален музей); монументи бюстове на граф Игнатиев, Хр. Ботев, В. Левски (Варна), А. Константинов (Свищов), Г. Бенковски, Ив. Вазов (София) и други Жеко Спиридонов е роден на 23 февруари 1867 година
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ