На този ден: Празник на студентите, открито е Панагюрското съкровище
През 1903 година за първи път денят се празнува студентския празник
Прочетете още
Празникът на студента поражда през 1903 година като патронен празник на Софийския университет. Първоначално се е чествал на 25 ноември– денят на свети Климент Охридски, един от Светите Седмочисленици и патрон на СУ, който обичайно се смята за настойник на българското висше обучение. Понеже Българската православна черква продължава да употребява Юлианския календар (до 1968 г.), датата на празника се измества с 13 дни напред и стартира да се празнува на 8 декември.
Така с годините най-старото и влиятелно висше образователно заведение в България основава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската тържественост. Празнуването е анулирано след 1944 година и е сменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 година празнуването на „ Студентски празник – 8 декември “ е възобновено, а традицията за удостояване на студентският труд остава и до през днешния ден.
През 1949 година е намерено Панагюрското златно богатство
Панагюрското златно богатство е тракийски, древен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 година на 2 км от гр. Панагюрище от Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови. Братята са копаели глина, за производството на тухли, когато се натъкват на нещо извънредно.
Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел(и) на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил употребен за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински въздействия.
Състои се от 9 златни предмета – една фигона и осем ритона. Подобни съдове от доблестен метал са знаци на обществен статут и са употребявани при ритуални дейности на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функционалност – те би трябвало да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Панагюрското златно богатство има две идентични копия. Едното се съхранява в Националния исторически музей в София, а другото – в панагюрския музей. Що се отнася до неговия оригинал – той пътува през множеството време, с цел да популяризира тракийското ни изкуство по света. Веднъж годишно оригиналът на съкровището се завръща вкъщи, в родното Панагюрище.
Интересни източници сочат, че съдовете за вино, които се употребявали за чаша, имали дупка. Това принуждавало ползващите я да държат с едната си ръка чашата, а с другата да притискат дупчицата, с цел да не се излее виното. По този метод тракийците се подсигурявали и защитавали, ангажирайки и двете ръце. Правело се за случай, в които някой недружелюбен посетител реши да употребява оръжие. По този метод те печелели време за реакция.
През 1934 година е роден българският композитор Вили Казасян
Вили Арам Казасян е български джаз музикант, диригент, композитор, аранжор и пианист от арменски произход– Баща е на Александър Казасян и певицата Хилда Казасян.
Роден е на 8 декември 1934 година в София. Завършва междинното си обучение в Шеста мъжка Софийска гиманазия. Като студент в 1952 година, основава Биг бенда на Държавната политехника, където се дипломира като инженер в някогашния ВМЕИ, през днешния ден Технически университет – София. Учи и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, който приключва семестриално.
През 1953 година е измежду основателите на второто издание на „ Джаза на младите “, където свири като пианист. През 1957 година, е измежду създателите на Бенда на Държавния язвителен спектакъл, а през 1960 и на Естрадния симфоничен оркестър на Комитета за телевизия и радио (днес Биг бенд на БНР). Създател е на камерния джазов квинтет „ Студио 5 “, с който изнася постоянни концерти в постройката на БИАД, в страната и в чужбина. Заедно с Милчо Левиев са двама от музикалните педагози в Школата за естрадни певци(1964), предшестваща специалността „ Джаз и поп изпълнителско изкуство “ в днешната Национална музикална академия. Завежда секция „ Естрадно изкуство “ при СМДБ (1985), към която е включен и джаза.
Създава първият прочут у нас музикален конкурс „ Микрофонът е ваш “ (1960), след това води и радиопредаването на редакция „ Хумор, ирония и веселба ”,„ Тромбата на Вили “ (1973 – 1974).
Кариерата му е трайно обвързвана с Биг бенда на БНР, където е поредно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години.Той е най-популярния диригент на Биг бенда на Българското националното радио, като доста постоянно неговото име се отъждествява, с това на оркестъра.
От 1998 до 2008 година Вили Казасян управлява лична музикална групировка, известна като „ Биг бенда на Вили Казасян “ или „ Вили Бенд “, продуцирана от Добромир Славчев, с която записва поредност от участия в най-различни музикални конгреси и събития.
Голям е приносът му за организирането в първите стъпки за развиването и одобряването на фестивала „ Златният Орфей “, както и на телевизионния конкурс за поп песни „ Мелодия на годината “, както в подпомагането и развиването на доста наши музиканти и реализатори. Дългогодишен диригент на „ Златният Орфей “.
Великият местро Вили Казасян ни напусна на 12 юли 2008, след едноседмична кома.
На 8 декември 2019 година излиза първата публична книга за маестрото със заглавие: „ Да обичаш Вили Казасян “ от писателя и продуцент Добромир Славчев. Книгата дава, с изключение на познатите до тогава данни, напълно нови сведения и обстоятелства за виталния, и креативен път на диригентът на Биг бенда на БНР, като съумява да внесе цялост в дългогодищната кариера на маестро Вили Казасян.
Прочетете още
Празникът на студента поражда през 1903 година като патронен празник на Софийския университет. Първоначално се е чествал на 25 ноември– денят на свети Климент Охридски, един от Светите Седмочисленици и патрон на СУ, който обичайно се смята за настойник на българското висше обучение. Понеже Българската православна черква продължава да употребява Юлианския календар (до 1968 г.), датата на празника се измества с 13 дни напред и стартира да се празнува на 8 декември.
Така с годините най-старото и влиятелно висше образователно заведение в България основава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската тържественост. Празнуването е анулирано след 1944 година и е сменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 година празнуването на „ Студентски празник – 8 декември “ е възобновено, а традицията за удостояване на студентският труд остава и до през днешния ден.
През 1949 година е намерено Панагюрското златно богатство
Панагюрското златно богатство е тракийски, древен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 година на 2 км от гр. Панагюрище от Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови. Братята са копаели глина, за производството на тухли, когато се натъкват на нещо извънредно.
Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел(и) на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил употребен за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински въздействия.
Състои се от 9 златни предмета – една фигона и осем ритона. Подобни съдове от доблестен метал са знаци на обществен статут и са употребявани при ритуални дейности на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функционалност – те би трябвало да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Панагюрското златно богатство има две идентични копия. Едното се съхранява в Националния исторически музей в София, а другото – в панагюрския музей. Що се отнася до неговия оригинал – той пътува през множеството време, с цел да популяризира тракийското ни изкуство по света. Веднъж годишно оригиналът на съкровището се завръща вкъщи, в родното Панагюрище.
Интересни източници сочат, че съдовете за вино, които се употребявали за чаша, имали дупка. Това принуждавало ползващите я да държат с едната си ръка чашата, а с другата да притискат дупчицата, с цел да не се излее виното. По този метод тракийците се подсигурявали и защитавали, ангажирайки и двете ръце. Правело се за случай, в които някой недружелюбен посетител реши да употребява оръжие. По този метод те печелели време за реакция.
През 1934 година е роден българският композитор Вили Казасян
Вили Арам Казасян е български джаз музикант, диригент, композитор, аранжор и пианист от арменски произход– Баща е на Александър Казасян и певицата Хилда Казасян.
Роден е на 8 декември 1934 година в София. Завършва междинното си обучение в Шеста мъжка Софийска гиманазия. Като студент в 1952 година, основава Биг бенда на Държавната политехника, където се дипломира като инженер в някогашния ВМЕИ, през днешния ден Технически университет – София. Учи и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, който приключва семестриално.
През 1953 година е измежду основателите на второто издание на „ Джаза на младите “, където свири като пианист. През 1957 година, е измежду създателите на Бенда на Държавния язвителен спектакъл, а през 1960 и на Естрадния симфоничен оркестър на Комитета за телевизия и радио (днес Биг бенд на БНР). Създател е на камерния джазов квинтет „ Студио 5 “, с който изнася постоянни концерти в постройката на БИАД, в страната и в чужбина. Заедно с Милчо Левиев са двама от музикалните педагози в Школата за естрадни певци(1964), предшестваща специалността „ Джаз и поп изпълнителско изкуство “ в днешната Национална музикална академия. Завежда секция „ Естрадно изкуство “ при СМДБ (1985), към която е включен и джаза.
Създава първият прочут у нас музикален конкурс „ Микрофонът е ваш “ (1960), след това води и радиопредаването на редакция „ Хумор, ирония и веселба ”,„ Тромбата на Вили “ (1973 – 1974).
Кариерата му е трайно обвързвана с Биг бенда на БНР, където е поредно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години.Той е най-популярния диригент на Биг бенда на Българското националното радио, като доста постоянно неговото име се отъждествява, с това на оркестъра.
От 1998 до 2008 година Вили Казасян управлява лична музикална групировка, известна като „ Биг бенда на Вили Казасян “ или „ Вили Бенд “, продуцирана от Добромир Славчев, с която записва поредност от участия в най-различни музикални конгреси и събития.
Голям е приносът му за организирането в първите стъпки за развиването и одобряването на фестивала „ Златният Орфей “, както и на телевизионния конкурс за поп песни „ Мелодия на годината “, както в подпомагането и развиването на доста наши музиканти и реализатори. Дългогодишен диригент на „ Златният Орфей “.
Великият местро Вили Казасян ни напусна на 12 юли 2008, след едноседмична кома.
На 8 декември 2019 година излиза първата публична книга за маестрото със заглавие: „ Да обичаш Вили Казасян “ от писателя и продуцент Добромир Славчев. Книгата дава, с изключение на познатите до тогава данни, напълно нови сведения и обстоятелства за виталния, и креативен път на диригентът на Биг бенда на БНР, като съумява да внесе цялост в дългогодищната кариера на маестро Вили Казасян.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ