Ексцентричен поет оставя в наследство пари за болница
През 1897 година Вазов написа “животописна сказка ” за Великсин. Това би трябвало да ни извърши с почит и любознание, най-малко тъй като Вазов не е кой знае какъв брой великодушен на похвали (освен в случай че не става дума за гения на хубави дами като Евгения Марс). “Беседата” за Димитър Великов-Великсин (малко прочут даже на филолозите у нас, само че споменаван като един от първите поети на Румъния) стартира с изложение на къщата му: “На ъгъла на улица Славянска и Преслав, покрай военното министерство, има вехта, бедна дъсчена къщица с малко чудата изработка, вапцана зелено, с мрачно джамлъче към улицата. Жалкост, тъга вее от това унижено жилище, като че ли засрамено, че се намира на такова видно място в столицата”. Едва тогава следва изложение на самия собственик: “дебел и пай, с огромна бяла брада, която се спускаше от едно червеникаво, изприщено и сипаничево лице”. Вазов признава, че
тази персона му е била “крайно отласкателна в своята физическа безобразност”
Роден в Браила от родители преселници от Сливен, Димитър (Драгой) Великов (1840-1896) учи в румънско, гръцко и българско учебно заведение. Участва в Тайния революционен комитет на Раковски, сътрудничи на българските емигрантски издания, поддържа тесни връзки с кръга към ТБЦК. След като четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа минават Дунава, домът на Великсин в Браила е претърсен, той самият е задържан и откаран в Букурещ. Според една обява на Росен Тахов съдбовна роля в живота на младия мъж играе инцидентната му среща и дружба в Галац с французойката Омер дьо Ел, в чиято младост и любовно минало се мярка самият Лермонтов. Любов, лирика, Париж...
Не е мъчно да се проумее за какво Димитър Великов го тегли към Франция. И съумява да се добере до Париж, посредством стипендията на Н. М. Тошков. Учи литература в Колеж дьо Франс, а след това и в Сорбоната. След Освобождението работи като върховен служител в българското дипломатическо агентство в Букурещ, само че преди гибелта си се връща в България. Защо? Както наподобява, зад неугледната осанка, зад мрачния взор и недружелюбното поведение се укривал един патриотичен българин, който, като мнозина по това време, се върнал при своите, с цел да бъде потребен.
Къщицата на Великсин, по този начин тъкмо обрисувана от Вазов, от дълго време я няма, несъмнено. Няма и възпоменателна табела на това място, а “беседата” на Вазов е по-скоро възпоменание за поета, надгробно слово, тъй като по това време той към този момент не е жив. Починал в една парижка болница - някои настояват, че бил болен от френската болест (сифилис), която по това време има епидемиологични размери и съвсем не се поддава на лечение.
Вазов го назовава “човек-развалина”
А също и “злополучен на тип старец”, “мизантроп” и “пустинник”, въпреки че Великсин умира едвам на 56 година
В последните 10 години живял в София, само че не другарувал с никого и отблъсквал всевъзможни опити за другарство. В неговата “къща-гълъбарник”, съгласно Вазов, не бил стъпвал непознат крайник. Вазов отхвърля изрично мнението на Ботев, който бил се изказал в кафенето на Ганчо Габровеца в Галац по този начин: “Аз съм стихотворец по душа, Великсин е стихотворец по изкуство”. Как да го тълкуваме? Навярно съгласно Ботев стиховете на “влашкия” стихотворец са прекомерно изкусни, с цел да са претърпени и вълнуващи. Това изявление в действителност е самопризнание, че Димитър Великов, който стартира да се подписва прекомерно рано като VELIKSIN, има добра литературна просвета и забележителна за това време стихотворна техника. Великсин не съумява да се впише в българската културна общественост и повода за това надали е единствено “отласкателната” му осанка и влошеното му здраве. По всяка възможност тук си споделя думата и
прословутата българска злост към по-талантливите
И по-образованите. Наричат го “лудия популярен син”, а Иречек споделя за него - “странен”. Дори Вазов, в тази сякаш доброжелателна “беседа”, признава на своя другар по перо лиричен усет и нюх, само че като че ли също изпитва неприязън. Бил чешит, леден лакомец, бил екстравагантен през целия си живот - откогато се прекръстил от Великов на Великсин, та чак до наследството си...
За “прекръстването” - няма спор, само че тогава половината от поетичното племе са ексцентрични, тъй като псевдоними у нас - колкото искаш. Какво друго има поради Вазов? Че Великсин пишел стихове на френски? Нима не е бил наясно, че единствено от респект към Франция, татковина на огромни поети, Великсин написа на френски даже брошурата си “Раните на България” и “Епопея на изгнаника българин”, отдадена на Г.С. Раковски? Че е единственият българин, печатал до тогава в Etoile d’Orient? Че пръв в нашата възрожденска литература употребява сонетната форма - висока летва и за днешните поети, тъй като изисква огромно майсторство? Че е единственият български стихотворец, основал драма, оценена и играна на сцената на театъра в Браила? Вазов си разрешава даже да намекне, че гениалността неведнъж граничи с лудостта и че Великсин е можел да стане “велик български поет”, в случай че не се е погребал непринудено в своята самотност, пъдейки всяко “съчувствено приближаване”.
Любопитното е, че стиховете, от които се възхищава Вазов в своята “беседа” -
“Ти душа прелестна,
всякога си в рев,
и звездица ясна,
ти стоиш безгласна
и тъмнееш в мрач...”,
са от стихотворението “Мисли връх женитбата”. Темата е необикновена и пикантна - поетът яростно
жигосва бащите, които продават дъщерите си като “коза или крава в Джумая пазар”,
т.е. единствено предвид на облагата, пренебрегвайки сърдечните им стремежи и пориви. Стихотворението приключва с клетвата: в случай че той, поетът, има в миналото щерка, ще й разреши да се венчае с този, който тя си изиска, т.е. по обич и по сърце.
За страдание, обещанието остава неизпълнено по простата причина, че Великсин не основава семейство и няма деца. Колкото до наследството, тук мненията са непотребни: Великсин, който смятат за тъмен и леден човек, уединен по своя воля и предпочитание, оставя 60 хиляди лв. в банка под рента с нареждането да бъдат употребявани, когато станат три милиона, за построяването на три лечебни заведения - в София, в Тулча и в Браила. Вазов, по природа доста рационален, що се отнася до парите, бил изумен:
предсмъртната мисъл на този човекомразец била за богатството на отечеството, за богатството на бедните!
Е, и ние сме сюрпризирани. Не може да не се замислим: къде са през днешния ден тези пари - дали към момента събират лихви в някоя банка, или от дълго време са измъкнати оттова по някакъв метод и употребявани кой знае за каква идея.
Ето и едно двустишие на Великсин от 1869 година, което звучи напълно модерно:
Пиянството, играта
и красните дами
на тикви прекатурват
най-добрите глави!
Петя АЛЕКСАНДРОВА
тази персона му е била “крайно отласкателна в своята физическа безобразност”
Роден в Браила от родители преселници от Сливен, Димитър (Драгой) Великов (1840-1896) учи в румънско, гръцко и българско учебно заведение. Участва в Тайния революционен комитет на Раковски, сътрудничи на българските емигрантски издания, поддържа тесни връзки с кръга към ТБЦК. След като четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа минават Дунава, домът на Великсин в Браила е претърсен, той самият е задържан и откаран в Букурещ. Според една обява на Росен Тахов съдбовна роля в живота на младия мъж играе инцидентната му среща и дружба в Галац с французойката Омер дьо Ел, в чиято младост и любовно минало се мярка самият Лермонтов. Любов, лирика, Париж...
Не е мъчно да се проумее за какво Димитър Великов го тегли към Франция. И съумява да се добере до Париж, посредством стипендията на Н. М. Тошков. Учи литература в Колеж дьо Франс, а след това и в Сорбоната. След Освобождението работи като върховен служител в българското дипломатическо агентство в Букурещ, само че преди гибелта си се връща в България. Защо? Както наподобява, зад неугледната осанка, зад мрачния взор и недружелюбното поведение се укривал един патриотичен българин, който, като мнозина по това време, се върнал при своите, с цел да бъде потребен.
Къщицата на Великсин, по този начин тъкмо обрисувана от Вазов, от дълго време я няма, несъмнено. Няма и възпоменателна табела на това място, а “беседата” на Вазов е по-скоро възпоменание за поета, надгробно слово, тъй като по това време той към този момент не е жив. Починал в една парижка болница - някои настояват, че бил болен от френската болест (сифилис), която по това време има епидемиологични размери и съвсем не се поддава на лечение.
Вазов го назовава “човек-развалина”
А също и “злополучен на тип старец”, “мизантроп” и “пустинник”, въпреки че Великсин умира едвам на 56 година
В последните 10 години живял в София, само че не другарувал с никого и отблъсквал всевъзможни опити за другарство. В неговата “къща-гълъбарник”, съгласно Вазов, не бил стъпвал непознат крайник. Вазов отхвърля изрично мнението на Ботев, който бил се изказал в кафенето на Ганчо Габровеца в Галац по този начин: “Аз съм стихотворец по душа, Великсин е стихотворец по изкуство”. Как да го тълкуваме? Навярно съгласно Ботев стиховете на “влашкия” стихотворец са прекомерно изкусни, с цел да са претърпени и вълнуващи. Това изявление в действителност е самопризнание, че Димитър Великов, който стартира да се подписва прекомерно рано като VELIKSIN, има добра литературна просвета и забележителна за това време стихотворна техника. Великсин не съумява да се впише в българската културна общественост и повода за това надали е единствено “отласкателната” му осанка и влошеното му здраве. По всяка възможност тук си споделя думата и
прословутата българска злост към по-талантливите
И по-образованите. Наричат го “лудия популярен син”, а Иречек споделя за него - “странен”. Дори Вазов, в тази сякаш доброжелателна “беседа”, признава на своя другар по перо лиричен усет и нюх, само че като че ли също изпитва неприязън. Бил чешит, леден лакомец, бил екстравагантен през целия си живот - откогато се прекръстил от Великов на Великсин, та чак до наследството си...
За “прекръстването” - няма спор, само че тогава половината от поетичното племе са ексцентрични, тъй като псевдоними у нас - колкото искаш. Какво друго има поради Вазов? Че Великсин пишел стихове на френски? Нима не е бил наясно, че единствено от респект към Франция, татковина на огромни поети, Великсин написа на френски даже брошурата си “Раните на България” и “Епопея на изгнаника българин”, отдадена на Г.С. Раковски? Че е единственият българин, печатал до тогава в Etoile d’Orient? Че пръв в нашата възрожденска литература употребява сонетната форма - висока летва и за днешните поети, тъй като изисква огромно майсторство? Че е единственият български стихотворец, основал драма, оценена и играна на сцената на театъра в Браила? Вазов си разрешава даже да намекне, че гениалността неведнъж граничи с лудостта и че Великсин е можел да стане “велик български поет”, в случай че не се е погребал непринудено в своята самотност, пъдейки всяко “съчувствено приближаване”.
Любопитното е, че стиховете, от които се възхищава Вазов в своята “беседа” -
“Ти душа прелестна,
всякога си в рев,
и звездица ясна,
ти стоиш безгласна
и тъмнееш в мрач...”,
са от стихотворението “Мисли връх женитбата”. Темата е необикновена и пикантна - поетът яростно
жигосва бащите, които продават дъщерите си като “коза или крава в Джумая пазар”,
т.е. единствено предвид на облагата, пренебрегвайки сърдечните им стремежи и пориви. Стихотворението приключва с клетвата: в случай че той, поетът, има в миналото щерка, ще й разреши да се венчае с този, който тя си изиска, т.е. по обич и по сърце.
За страдание, обещанието остава неизпълнено по простата причина, че Великсин не основава семейство и няма деца. Колкото до наследството, тук мненията са непотребни: Великсин, който смятат за тъмен и леден човек, уединен по своя воля и предпочитание, оставя 60 хиляди лв. в банка под рента с нареждането да бъдат употребявани, когато станат три милиона, за построяването на три лечебни заведения - в София, в Тулча и в Браила. Вазов, по природа доста рационален, що се отнася до парите, бил изумен:
предсмъртната мисъл на този човекомразец била за богатството на отечеството, за богатството на бедните!
Е, и ние сме сюрпризирани. Не може да не се замислим: къде са през днешния ден тези пари - дали към момента събират лихви в някоя банка, или от дълго време са измъкнати оттова по някакъв метод и употребявани кой знае за каква идея.
Ето и едно двустишие на Великсин от 1869 година, което звучи напълно модерно:
Пиянството, играта
и красните дами
на тикви прекатурват
най-добрите глави!
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ