11 знакови разказа от Франц Кафка излизат в луксозното издание на `Метаморфозата` |
През 1883 година в фамилията на Херман Кафка – приблизително състоятелен търговец от еврейски генезис – се ражда Франц Кафка – момчето, чието литературно завещание ще преобрази историята на литературата и чието творчество и до през днешния ден остава мистерия и ентусиазъм за редица писатели.
Почти век след гибелта на немскоезичния създател в майсторския превод на Венцислав Константинов и с въздействащите илюстрации на художника Дамян Дамянов на български език се появява първокласното издание на сборника „ Метаморфозата “, приютяващ 11 от най-знаковите му разкази.
В тях „ поетът на отчуждението “ вплита страха, самотата, захвърлеността на „ дребния човек “ в лабиринта на бюрократичния произвол и глупост, само че също по този начин и тези „ неразрушимост и светлина “, които въпреки всичко проникват през паяжината от мрачни тонове.
„ Присъдата ”, „ Огнярят ”, „ Метаморфозата ”, „ Грижата на бащата ”, „ Единадесет сина “, „ Братоубийство “, „ В наказателната колония “, „ Малката жена “, „ Селски доктор “, „ Първа печал “ и „ Издръжливец на недояждане “ са самобитният „ философски опит “ на писателя, опитът му посредством словото да улови „ мистерията на съществуването “. А поместените в изданието илюстрации на надарения художник Дамян Дамянов по непогрешим метод улавят „ кафкианската пропаст “ и превеждат през мрачните лабиринти, населили художествения космос на Кафка.
Преплитайки погнусата от бюрократичната машина, духовното и физическо осакатяване на дребния човек, полуреалните облици на града изтезател и града избавител, тези текстове основават един непонятен, неуместен и плашещо реален свят, в който читателят открива както личния си пъкъл, по този начин и вярата.
Хумористични и „ освобождаващо иронични “, индиферентно ведри посвоему и надълбоко трагични, тези разкази притчи отварят необятно вратите към несъзнаваното и „ преправят пътя към вселената на вярата “. А „ Метаморфозата “, която носят, трансформира Кафка в „ публицист на нашето време “, без значение от века и годината. В „ оракул на мрака “, само че и „ оракул на светлината “, от чийто психически „ ад “ „ читателят излиза разтресен, само че докоснал се до истината “.
Из „ Метаморфозата “ от Франц Кафка
В НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛОНИЯ
–Това е необикновен уред – сподели офицерът на пътешественика откривател и хвърли съвсем очарован взор към явно добре познатия му апарат.
Пътешественикът, наподобява, единствено от вежливост бе приел поканата на коменданта да участва при изтезанието на един боец, наказан за непокорство и засегнатост на началника. Тази екзекуция вероятно не предизвикваше прекомерно огромен интерес в наказателната колония. Поне тук, в дълбоката, песъчлива долчинка, затворена отвред от голи скатове, с изключение на офицера и пътешественика, се намираха единствено наказаният – слабоумен човек с необятна зурла, мръсни коси и занемарено лице – и един боец, хванал в ръце тежката верига, в която прекосяваха дребните вериги, свързващи наказания за глезените, китки¬те и шията и също така съединени между тях с други спомагателни вериги. Впрочем наказаният имаше подобен кучешки обуздан тип, че вероятно можеха да го пуснат да се поразходи по склонове¬те, а преди началото на изтезанието трябваше единствено да му свирнат и той щеше да дотича.
Пътешественикът не демонстрираше изключително любознание към апарата и съвсем безучастно крачеше по всички страни зад наказания, до момента в който офицерът извършваше последните мерки – ту се завираше под вградения надълбоко в земята уред, ту се изкачваше по една стълба, с цел да ревизира горните елементи. Тази работа в действителност би могла да се разпореди на някой механик, само че офицерът я изпълняваше с огромно старание – било тъй като беше необикновен последовател на апарата, било тъй като по други аргументи тази задача не биваше да се поверява на никого с изключение на на него.
– Ето че всичко е готово! – извика той на¬края и слезе от стълбата. Беше изключително изнурен, дишаше с необятно отворена уста, а под яката на мундира си бе напъхал две фини дамски кърпички.
– Тези униформи в действителност са прекомерно тежки за тропиците – сподели пътешественикът, вместо, както офицерът очакваше, да разпита за апарата.
– Така е – отвърна офицерът и изми изцапаните си с машинно масло и грес ръце в една авансово приготвена кофа с вода, – само че те съставляват за нас родината, а ние не желаеме да загубим родината си... Но погледнете в този момент този уред – добави той незабавно, изтри с забрадка ръце¬те си и дружно с това уточни апарата. – Дотук бе нужно да се работи на ръка, само че от в този момент нататък апаратът ще работи изцяло независимо.
Пътешественикът кимна и последва покана¬та на офицера. А той искаше да се подсигури за всевъзможни произшествия, по тази причина най-после сподели:
– Случват се, естествено, и повреди; въпреки че се надявам през днешния ден да минем без тях, въпреки всичко би трябвало да сме подготвени. Та апаратът ще работи дванайсет часа непрестанно! Но даже да зародят разстройства, те ще са незначителни и незабавно ще бъдат отстранени... Няма ли да седнете? – попита той най-сетне, измъкна от цяла купчина плетени столове един и го предложи на пътешественика; той не можа да откаже.
Сега пътешественикът седеше край една яма и хвърли в нея незадълбочен взор. Тя не беше доста дълбока. Изкопаната пръст бе насъбрана като насип от едната страна на ямата, от другата страна се издигаше апаратът.
– Не зная – рече офицерът – дали комендантът към този момент ви е обяснил устройството на апарата.
Пътешественикът махна несигурно с ръка; това бе задоволително за офицера, тъй като в този момент можеше самичък да даде обясненията.
– Този уред – стартира той, подвигна една мотовилка и се подпря на нея – е откритие на предходния ни комендант. Аз му помагах още при първичните опити и участвах във всички работи до завършването му. Впрочем заслугата за това откритие принадлежи само на него. Чували ли сте за предходния ни комендант? Не? Е, няма да преувелича, в случай че кажа, че уредба¬та на цялата наказателна колония е негово дело. Ние, неговите другари, знаехме още в часа на гибелта му; уредбата на колонията е така съвършена, че наследникът му, даже мозъкът му да е цялостен с хиляди нови планове, най-малко в продължение на доста години не ще съумее да промени нищо остаряло. И нашето предугаждане се сбъдна; новият комендант трябваше да схване това. Жалко, че не познавате предходния комендант!... Но – сепна се офицерът – аз се разбъбрих, а тук пред нас се издига неговият уред. Състои се, както виждате, от три елементи. С течение на време¬то за всяка от тези елементи се сътвориха ненапълно просторечни названия. Долната се назовава „ легло “, горната – „ рисувач “, а ето тази, междинната висяща част, се споделя „ брана “.
– Брана ли? – попита пътешественикът.
Той не бе слушал доста деликатно, слънце¬то в тази гола, лишена от сенки котловина грееше така жарко, че човек мъчно можеше да събере мислите си. Толкова по-достоен за удивление му се виждаше офицерът, стегнат в тесния тържествен мундир с тежки еполети и висящи акселбанти, който така старателно даваше пояснения и също така, до момента в който говореше, с един гаечен ключ затягаше на места някой винт. В сходно положение като пътешественика, наподобява, се намираше и боецът. Той бе омотал веригата на наказания към двете си китки, подпираше се с една ръка на пушката, бе провесил глава и нехаеше за нищо. Това не учуди пътешественика, тъй като офицерът говореше на френски, а несъмнено нито боецът, нито наказаният разбираха френски. Затова още по-силно усещане правеше, че наказаният въпреки всичко се мъчеше да следи обясненията на офицера. С някаква сънлива упоритост той непрекъснато насочваше погледа си натам, където сега показваше офицерът, а в този момент, когато пътешественикът прекъсна с въпрос офицера, наказаният също като него погледна пътешественика.
– Да, брана – сподели офицерът. – Названието подхожда. Иглите са подредени както при брана¬та, пък и цялата част се движи като брана, само че на едно място и доста по-изкусно. Впрочем вие незабавно ще разберете всичко. Ето тук, върху лег¬лото, се поставя наказаният... Първо желая да ви опиша апарата, а след това ще наредя да се извърши самата процедура. Така ще можете по-добре да я наблюдавате: пък и едно зъбно колело в рисувача към този момент е много изхабено, та когато е в ход, мощно скърца и съвсем става невероятно да се разговаря; за жал, тук доста мъчно се набират аварийни елементи... И по този начин, както споделих, това е леглото. Цялото е покрито с памучен слой; предназначението му ще узнаете по-късно. Върху този памук се поставя наказаният по стомах, несъмнено, гол; ето тези ремъци са за ръцете, тези за краката, а този за шията, с цел да го стегнат крепко. Тук, в горния завършек на леглото, върху което индивидът, както споделих, на първо време ляга по лице, е прикрепена тази дребна филцова затулка; тя елементарно може да се контролира по този начин, че да влезе право в устата на наказания. Предназначена е да попречи на крещенето и прехапването на езика. Естествено, индивидът би трябвало да поеме филца в устата си, другояче шийният ремък ще му скърши врата.
– Това памук ли е? – попита пътешественикът и се наведе.
– Да, несъмнено – отвърна офицерът с усмивка, – пипнете самичък. – Той хвана ръката на пътешественика и я прокара по леглото. – Този памук е обработен по необикновен метод, по тази причина наподобява така неузнаваемо; ще пристигна ред да поговоря и за неговото предопределение.
Пътешественикът към този момент бе ненапълно заинтересуван от апарата; заслонил с ръка очите си от слънцето, той огледа машината от долу до горе. Това бе огромно оборудване. Леглото и рисувачът имаха идентични размери и напомняха две тъмни ракли. Рисувачът бе подложен на към два метра над леглото; двата уреда се свързваха в ъглите чрез четири месингови щанги, които съвсем искряха на слънцето. Между ракли¬те на една стоманена лента висеше браната.
Офицерът надали бе забелязал предходното равнодушие на пътешественика, само че в този момент усети проявения от него интерес, ето за какво прекъсна обясненията си, с цел да му даде време умерено да прегледа всичко. Осъденият повтаряше движени¬ята на пътешественика; само че тъй като не можеше да вдигне ръка над челото си, запримигва нагоре с незащитени очи.
– Значи, индивидът ляга тук – сподели пътешественикът, изтегна се обратно на стола и кръстоса крайници.
– Да – отвърна офицерът, килна малко фуражката си към тила и изтри с длан сгорещено¬то си лице. – Сега слушайте! И леглото, и рисувачът имат собствен личен акумулатор; леглото го употребява за себе си, а рисувачът – за браната. Щом индивидът е стегнат с ремъците, леглото се привежда в придвижване. То стартира да трепти едвам видимо, само че доста бързо, по едно и също време в хоризонтална и отвесна посока. Навярно сте виждали сходни апарати в лечебни заведения; само че при нашето легло всички придвижвания са тъкмо изчислени: те би трябвало да бъдат строго съгласувани с придвижванията на браната. Именно на тази брана е предоставено самото осъществяване на присъдата.
– А каква е присъдата? – попита пътешественикът.
– Нима и това не знаете? – удивено възкликна офицерът и прехапа устни. – Простете, в случай че обясненията ми са може би безредни; доста апелирам да ме извините. По-рано обясненията нормално даваше комендантът; новият комендант обаче се лиши от това почетно задължение; само че да не уведоми подобен висок посетител – пътешественикът се опита с две ръце да отклони ласкателството, офицерът обаче не се отхвърли от този израз, – да не уведоми подобен висок посетител даже за формата на нашата присъда, това е отново някакво изобретение, което... – на езика му пареше хула, само че той се овладя и единствено сподели: – За това събитие не ми бе обявено, тъй че вина¬та не е моя. Във всеки случай аз въпреки всичко съм най-добре квалифициран да разясня разновидностите на нашите присъди, тъй като тук – той потупа вътрешния си джоб – нося съответните чертежи, направени от ръката на предходния комендант.
– От ръката на самия комендант? – попита пътешественикът. – Та белким той е обединявал в себе си всичко? Бил е по едно и също време боец, арбитър, конструктор, химик, чертожник?
– Тъй правилно – кимна офицерът, а очите му бяха втренчени и замислени.
После придирчиво погледна ръцете си; не му се виждаха задоволително чисти, с цел да се допрян до чертежите; по тази причина отиде до кофата и ги изми наново. Сетне извади дребна кожена директория и сподели:
– Нашата присъда не гласи строго. Върху тялото на наказания се изписва с браната нарушената от него заповед. Върху тялото на този наказан да вземем за пример – офицерът уточни индивида – ще бъде написано: „ Почитай началника си! “.
Пътешественикът хвърли незадълбочен взор към осъдения; когато офицерът го уточни, той сведе глава и като че ли напрегна до дъно слуха си, с цел да разбере нещо. Но придвижванията на дебелите му, крепко стиснати устни демонстрираха ясно, че не проумява нищо. Пътешественикът искаше да зададе най-различни въпроси, само че при типа на индивида единствено попита:
– Той знае ли присъдата си?
– Не – сподели офицерът и понечи незабавно да продължи обясненията си.
Обаче пътешественикът го прекъсна:
– Не знае личната си присъда?
– Не – повтори офицерът, запъна се за момент, като че ли очакваше от пътешественика да обоснове по-изчерпателно въпроса си, а след това рече: – Би било неефикасно да му се оповестява. Нали ще я узнае върху тялото си.
Пътешественикът към този момент искаше да замълчи, само че почувства, че наказаният е отправил към него очи и като че ли го пита дали утвърждава описаната процедура. Ето за какво пътешественикът, който бе се изтегнал обратно, още веднъж се приведе и в добавка попита:
– Но въпреки всичко знае, че въобще е наказан, нали?
– И това не знае – отговори офицерът и се усмихна на пътешественика, като че ли очакваше от него и други такива странни изказвания.
– Е – сподели пътешественикът и изтри с длан челото си, – следователно индивидът и до момента ли не знае по какъв начин е призната отбраната му?
– Нямаше опция да се защищава – от¬върна офицерът, като гледаше настрана, като че ли говореше на себе си и не искаше да засрамва пътешественика с ревюто на такива самопонятни неща.
– Все отново е трябвало да му се даде опция да се отбрани – сподели пътешественикът и стана от стола.
Почти век след гибелта на немскоезичния създател в майсторския превод на Венцислав Константинов и с въздействащите илюстрации на художника Дамян Дамянов на български език се появява първокласното издание на сборника „ Метаморфозата “, приютяващ 11 от най-знаковите му разкази.
В тях „ поетът на отчуждението “ вплита страха, самотата, захвърлеността на „ дребния човек “ в лабиринта на бюрократичния произвол и глупост, само че също по този начин и тези „ неразрушимост и светлина “, които въпреки всичко проникват през паяжината от мрачни тонове.
„ Присъдата ”, „ Огнярят ”, „ Метаморфозата ”, „ Грижата на бащата ”, „ Единадесет сина “, „ Братоубийство “, „ В наказателната колония “, „ Малката жена “, „ Селски доктор “, „ Първа печал “ и „ Издръжливец на недояждане “ са самобитният „ философски опит “ на писателя, опитът му посредством словото да улови „ мистерията на съществуването “. А поместените в изданието илюстрации на надарения художник Дамян Дамянов по непогрешим метод улавят „ кафкианската пропаст “ и превеждат през мрачните лабиринти, населили художествения космос на Кафка.
Преплитайки погнусата от бюрократичната машина, духовното и физическо осакатяване на дребния човек, полуреалните облици на града изтезател и града избавител, тези текстове основават един непонятен, неуместен и плашещо реален свят, в който читателят открива както личния си пъкъл, по този начин и вярата.
Хумористични и „ освобождаващо иронични “, индиферентно ведри посвоему и надълбоко трагични, тези разкази притчи отварят необятно вратите към несъзнаваното и „ преправят пътя към вселената на вярата “. А „ Метаморфозата “, която носят, трансформира Кафка в „ публицист на нашето време “, без значение от века и годината. В „ оракул на мрака “, само че и „ оракул на светлината “, от чийто психически „ ад “ „ читателят излиза разтресен, само че докоснал се до истината “.
Из „ Метаморфозата “ от Франц Кафка
В НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛОНИЯ
–Това е необикновен уред – сподели офицерът на пътешественика откривател и хвърли съвсем очарован взор към явно добре познатия му апарат.
Пътешественикът, наподобява, единствено от вежливост бе приел поканата на коменданта да участва при изтезанието на един боец, наказан за непокорство и засегнатост на началника. Тази екзекуция вероятно не предизвикваше прекомерно огромен интерес в наказателната колония. Поне тук, в дълбоката, песъчлива долчинка, затворена отвред от голи скатове, с изключение на офицера и пътешественика, се намираха единствено наказаният – слабоумен човек с необятна зурла, мръсни коси и занемарено лице – и един боец, хванал в ръце тежката верига, в която прекосяваха дребните вериги, свързващи наказания за глезените, китки¬те и шията и също така съединени между тях с други спомагателни вериги. Впрочем наказаният имаше подобен кучешки обуздан тип, че вероятно можеха да го пуснат да се поразходи по склонове¬те, а преди началото на изтезанието трябваше единствено да му свирнат и той щеше да дотича.
Пътешественикът не демонстрираше изключително любознание към апарата и съвсем безучастно крачеше по всички страни зад наказания, до момента в който офицерът извършваше последните мерки – ту се завираше под вградения надълбоко в земята уред, ту се изкачваше по една стълба, с цел да ревизира горните елементи. Тази работа в действителност би могла да се разпореди на някой механик, само че офицерът я изпълняваше с огромно старание – било тъй като беше необикновен последовател на апарата, било тъй като по други аргументи тази задача не биваше да се поверява на никого с изключение на на него.
– Ето че всичко е готово! – извика той на¬края и слезе от стълбата. Беше изключително изнурен, дишаше с необятно отворена уста, а под яката на мундира си бе напъхал две фини дамски кърпички.
– Тези униформи в действителност са прекомерно тежки за тропиците – сподели пътешественикът, вместо, както офицерът очакваше, да разпита за апарата.
– Така е – отвърна офицерът и изми изцапаните си с машинно масло и грес ръце в една авансово приготвена кофа с вода, – само че те съставляват за нас родината, а ние не желаеме да загубим родината си... Но погледнете в този момент този уред – добави той незабавно, изтри с забрадка ръце¬те си и дружно с това уточни апарата. – Дотук бе нужно да се работи на ръка, само че от в този момент нататък апаратът ще работи изцяло независимо.
Пътешественикът кимна и последва покана¬та на офицера. А той искаше да се подсигури за всевъзможни произшествия, по тази причина най-после сподели:
– Случват се, естествено, и повреди; въпреки че се надявам през днешния ден да минем без тях, въпреки всичко би трябвало да сме подготвени. Та апаратът ще работи дванайсет часа непрестанно! Но даже да зародят разстройства, те ще са незначителни и незабавно ще бъдат отстранени... Няма ли да седнете? – попита той най-сетне, измъкна от цяла купчина плетени столове един и го предложи на пътешественика; той не можа да откаже.
Сега пътешественикът седеше край една яма и хвърли в нея незадълбочен взор. Тя не беше доста дълбока. Изкопаната пръст бе насъбрана като насип от едната страна на ямата, от другата страна се издигаше апаратът.
– Не зная – рече офицерът – дали комендантът към този момент ви е обяснил устройството на апарата.
Пътешественикът махна несигурно с ръка; това бе задоволително за офицера, тъй като в този момент можеше самичък да даде обясненията.
– Този уред – стартира той, подвигна една мотовилка и се подпря на нея – е откритие на предходния ни комендант. Аз му помагах още при първичните опити и участвах във всички работи до завършването му. Впрочем заслугата за това откритие принадлежи само на него. Чували ли сте за предходния ни комендант? Не? Е, няма да преувелича, в случай че кажа, че уредба¬та на цялата наказателна колония е негово дело. Ние, неговите другари, знаехме още в часа на гибелта му; уредбата на колонията е така съвършена, че наследникът му, даже мозъкът му да е цялостен с хиляди нови планове, най-малко в продължение на доста години не ще съумее да промени нищо остаряло. И нашето предугаждане се сбъдна; новият комендант трябваше да схване това. Жалко, че не познавате предходния комендант!... Но – сепна се офицерът – аз се разбъбрих, а тук пред нас се издига неговият уред. Състои се, както виждате, от три елементи. С течение на време¬то за всяка от тези елементи се сътвориха ненапълно просторечни названия. Долната се назовава „ легло “, горната – „ рисувач “, а ето тази, междинната висяща част, се споделя „ брана “.
– Брана ли? – попита пътешественикът.
Той не бе слушал доста деликатно, слънце¬то в тази гола, лишена от сенки котловина грееше така жарко, че човек мъчно можеше да събере мислите си. Толкова по-достоен за удивление му се виждаше офицерът, стегнат в тесния тържествен мундир с тежки еполети и висящи акселбанти, който така старателно даваше пояснения и също така, до момента в който говореше, с един гаечен ключ затягаше на места някой винт. В сходно положение като пътешественика, наподобява, се намираше и боецът. Той бе омотал веригата на наказания към двете си китки, подпираше се с една ръка на пушката, бе провесил глава и нехаеше за нищо. Това не учуди пътешественика, тъй като офицерът говореше на френски, а несъмнено нито боецът, нито наказаният разбираха френски. Затова още по-силно усещане правеше, че наказаният въпреки всичко се мъчеше да следи обясненията на офицера. С някаква сънлива упоритост той непрекъснато насочваше погледа си натам, където сега показваше офицерът, а в този момент, когато пътешественикът прекъсна с въпрос офицера, наказаният също като него погледна пътешественика.
– Да, брана – сподели офицерът. – Названието подхожда. Иглите са подредени както при брана¬та, пък и цялата част се движи като брана, само че на едно място и доста по-изкусно. Впрочем вие незабавно ще разберете всичко. Ето тук, върху лег¬лото, се поставя наказаният... Първо желая да ви опиша апарата, а след това ще наредя да се извърши самата процедура. Така ще можете по-добре да я наблюдавате: пък и едно зъбно колело в рисувача към този момент е много изхабено, та когато е в ход, мощно скърца и съвсем става невероятно да се разговаря; за жал, тук доста мъчно се набират аварийни елементи... И по този начин, както споделих, това е леглото. Цялото е покрито с памучен слой; предназначението му ще узнаете по-късно. Върху този памук се поставя наказаният по стомах, несъмнено, гол; ето тези ремъци са за ръцете, тези за краката, а този за шията, с цел да го стегнат крепко. Тук, в горния завършек на леглото, върху което индивидът, както споделих, на първо време ляга по лице, е прикрепена тази дребна филцова затулка; тя елементарно може да се контролира по този начин, че да влезе право в устата на наказания. Предназначена е да попречи на крещенето и прехапването на езика. Естествено, индивидът би трябвало да поеме филца в устата си, другояче шийният ремък ще му скърши врата.
– Това памук ли е? – попита пътешественикът и се наведе.
– Да, несъмнено – отвърна офицерът с усмивка, – пипнете самичък. – Той хвана ръката на пътешественика и я прокара по леглото. – Този памук е обработен по необикновен метод, по тази причина наподобява така неузнаваемо; ще пристигна ред да поговоря и за неговото предопределение.
Пътешественикът към този момент бе ненапълно заинтересуван от апарата; заслонил с ръка очите си от слънцето, той огледа машината от долу до горе. Това бе огромно оборудване. Леглото и рисувачът имаха идентични размери и напомняха две тъмни ракли. Рисувачът бе подложен на към два метра над леглото; двата уреда се свързваха в ъглите чрез четири месингови щанги, които съвсем искряха на слънцето. Между ракли¬те на една стоманена лента висеше браната.
Офицерът надали бе забелязал предходното равнодушие на пътешественика, само че в този момент усети проявения от него интерес, ето за какво прекъсна обясненията си, с цел да му даде време умерено да прегледа всичко. Осъденият повтаряше движени¬ята на пътешественика; само че тъй като не можеше да вдигне ръка над челото си, запримигва нагоре с незащитени очи.
– Значи, индивидът ляга тук – сподели пътешественикът, изтегна се обратно на стола и кръстоса крайници.
– Да – отвърна офицерът, килна малко фуражката си към тила и изтри с длан сгорещено¬то си лице. – Сега слушайте! И леглото, и рисувачът имат собствен личен акумулатор; леглото го употребява за себе си, а рисувачът – за браната. Щом индивидът е стегнат с ремъците, леглото се привежда в придвижване. То стартира да трепти едвам видимо, само че доста бързо, по едно и също време в хоризонтална и отвесна посока. Навярно сте виждали сходни апарати в лечебни заведения; само че при нашето легло всички придвижвания са тъкмо изчислени: те би трябвало да бъдат строго съгласувани с придвижванията на браната. Именно на тази брана е предоставено самото осъществяване на присъдата.
– А каква е присъдата? – попита пътешественикът.
– Нима и това не знаете? – удивено възкликна офицерът и прехапа устни. – Простете, в случай че обясненията ми са може би безредни; доста апелирам да ме извините. По-рано обясненията нормално даваше комендантът; новият комендант обаче се лиши от това почетно задължение; само че да не уведоми подобен висок посетител – пътешественикът се опита с две ръце да отклони ласкателството, офицерът обаче не се отхвърли от този израз, – да не уведоми подобен висок посетител даже за формата на нашата присъда, това е отново някакво изобретение, което... – на езика му пареше хула, само че той се овладя и единствено сподели: – За това събитие не ми бе обявено, тъй че вина¬та не е моя. Във всеки случай аз въпреки всичко съм най-добре квалифициран да разясня разновидностите на нашите присъди, тъй като тук – той потупа вътрешния си джоб – нося съответните чертежи, направени от ръката на предходния комендант.
– От ръката на самия комендант? – попита пътешественикът. – Та белким той е обединявал в себе си всичко? Бил е по едно и също време боец, арбитър, конструктор, химик, чертожник?
– Тъй правилно – кимна офицерът, а очите му бяха втренчени и замислени.
После придирчиво погледна ръцете си; не му се виждаха задоволително чисти, с цел да се допрян до чертежите; по тази причина отиде до кофата и ги изми наново. Сетне извади дребна кожена директория и сподели:
– Нашата присъда не гласи строго. Върху тялото на наказания се изписва с браната нарушената от него заповед. Върху тялото на този наказан да вземем за пример – офицерът уточни индивида – ще бъде написано: „ Почитай началника си! “.
Пътешественикът хвърли незадълбочен взор към осъдения; когато офицерът го уточни, той сведе глава и като че ли напрегна до дъно слуха си, с цел да разбере нещо. Но придвижванията на дебелите му, крепко стиснати устни демонстрираха ясно, че не проумява нищо. Пътешественикът искаше да зададе най-различни въпроси, само че при типа на индивида единствено попита:
– Той знае ли присъдата си?
– Не – сподели офицерът и понечи незабавно да продължи обясненията си.
Обаче пътешественикът го прекъсна:
– Не знае личната си присъда?
– Не – повтори офицерът, запъна се за момент, като че ли очакваше от пътешественика да обоснове по-изчерпателно въпроса си, а след това рече: – Би било неефикасно да му се оповестява. Нали ще я узнае върху тялото си.
Пътешественикът към този момент искаше да замълчи, само че почувства, че наказаният е отправил към него очи и като че ли го пита дали утвърждава описаната процедура. Ето за какво пътешественикът, който бе се изтегнал обратно, още веднъж се приведе и в добавка попита:
– Но въпреки всичко знае, че въобще е наказан, нали?
– И това не знае – отговори офицерът и се усмихна на пътешественика, като че ли очакваше от него и други такива странни изказвания.
– Е – сподели пътешественикът и изтри с длан челото си, – следователно индивидът и до момента ли не знае по какъв начин е призната отбраната му?
– Нямаше опция да се защищава – от¬върна офицерът, като гледаше настрана, като че ли говореше на себе си и не искаше да засрамва пътешественика с ревюто на такива самопонятни неща.
– Все отново е трябвало да му се даде опция да се отбрани – сподели пътешественикът и стана от стола.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ