Първият футболен архитект
През 1879 година кралица Виктория за първи път минала по новия железопътен мост над река Тей в Шотландия. Това бил най-дългият подобен мост в света по това време, а кралицата толкоз се впечатлила от оборудването, че посветила инженера Томас Буч в рицарство. Още никой не знаел, че същата година мостът ще рухне и ще отнесе със себе си трен със 75 пасажери, а сър Томас по този начин и няма да се отърси от възприятието на виновност и ще почине от инфаркт няколко месеца след края на следствието. Казват, че инж. Буч си отишъл като един изцяло грохнал човек.
Такава орис е можело да има и шотландският проектант Арчибалд Лич. Той почнал кариерата си с планиране на заводи, а когато се заел с футболни игрища, станала покруса. Но Лич се справил с натиска и се трансформирал в основния футболен проектант на довоенна Англия.
От 1899 до 1939 година
той отчасти или изцяло проектирал към 40 стадиона на Острова,
оставяйки своя личен различим почерк. Като по предписание главната постройка на основната естрада е с накривен покрив, присъщ фронтон и кръстосани стоманени парапети. Индустриалното минало на архитекта личало от алената кирпичена фасада във викториански жанр. Основният му акцент, изключително в ранните му творби, бил не върху естетичната прелест, а върху функционалността. И това работело.
Арчибалд Лич бил роден през 1865 година в Глазгоу, който тогава наричали " Втория град на империята ". Той бил четвъртото от шест деца в фамилията на локален ковач, само че това не му попречило да получи обучение в гимназия и лицей. След като известно време работи като чертожник, Арчи поема на тригодишно странствуване по света. Работата го отвела в Индия и Цейлон, където проектирал чаени заводи.
През 1896 година Лич разкрил в Глазгоу лично архитектурно бюро. Първоначално се занимавал единствено с заводи и фабрики, само че скоро получил предложение фантазия - да проектира стадион за обичания си " Рейнджърс ". Архитектът приел това като голяма чест и приключил работата гратис.
На границата сред XIX и XX век да създадеш огромен футболен стадион било много комплицирано. За разлика от фабриките, които съществували от десетилетия, многохилядните игрища занапред се зараждали. Открай време ентусиастите просто се събирали в кръг към игрището и за архитектите нямало образци за вярно планиране на трибуни.
" В най-хубавия случай можело да се вземат хрумвания от дизайна на театри и музикални зали. Евентуално да се почерпи ентусиазъм от Колизеума или други типичен руини. Но всъщност
всичко се основавало на геометрични калкулации и вярата, че ще се получи
В случая на Лич не се получило ", споделя биографът на шотландеца и експерт по история на футболната архитектура Саймън Инглис.
40-хилядният " Айброкс Парк " е открит на 30 декември 1899 година Само за 3 години потенциалът му бил повишен съвсем двойно с помощта на трибуните за правостоящи. На 5 април 1902 година обновеният 75-хиляден стадион приел мач от Домашния шампионат на Англия (най-стария интернационален шампионат за национални тимове, провеждан от 1884 до 1984 г.). Играели Шотландия и Англия, трибуните били претъпкани оттатък оптималния потенциал.
Всичко станало пред очите на Арчибалд Лич, който участвал на стадиона. Сутринта на въпросния ден в. " Глазгоу Ивнинг Таймс " писал за него във възхитен звук: " Мистър Лич е младеж, само че свърши работа, която приляга на най-забележителните инженери. Никъде във Вселената няма спортна сцена с подобен мащаб. " Няколко часа по-късно тези думи към този момент нямали никакво значение. Заедно с трибуната на " Айброкс " като че ли рухнал и целият свят на обещаващия проектант. Кариерата на Лич можело да завърши, преди да е почнала.
За оглед на срутената естрада бил извикан архитектът от Глазгоу Джон Гродън. Той достигнал до извода, че 17 от гредите са направени от нискокачествения жълт бор, който се чупи доста по-лесно от надалеч по-здравия червен бор. По някакъв метод Лич съумял да избегне наказване, макар че мнозина считали точно него за отговорен, а не обвинявания от следствието снабдител на дървесината Алекзандър Макдугъл.
" Имало е свидетелства, че Лич самичък е одобрил потреблението на жълтия бор при строителството ", написа Саймън Инглис. Именно по тази причина съчувствените правосъдни заседатели оправдали търговеца на дървен материал.
Въпреки че избегнал престъпно гонене, кариерата на Арчибалд Лич към момента била заложена на карта. Затова той написал писмо до " Рейнджърс " и помолил клуба да не наема негов съперник, а да му разреши той да извърши ремонтните действия и реконструкцията: " Ако ме уволните, това ще значи, че съм отговорен. Едва ли има потребност да споделям какво извънредно страдалчество ми аргументи този трагичен случай. Несъмнено аз съм най-нещастният свидетел на тази покруса. "
По думите на Инглис, Лич бил харизматичен човек и добър търговец.
Той желал да почисти репутацията си непременно
Шотландецът се върнал на чертожната дъска и почнал работа върху обезопасяването на местата за правостоящи. Сега към този момент той проектирал не просто дървени платформи, а по-стабилни и твърди подпори. Появили се проходи, по-безопасни стълбища и емблематичните за Лич стоманени парапети пред ентусиастите. Трибуните за правостоящи или терасите останали част от английската футболна просвета съвсем през целия ХХ век, откакто Лич заложил такива стандарти в проектирането на трибуните, които били употребявани дълго след гибелта му.
Първите нови хрумвания на шотландския проектант били приложени в Лондон. През 1905 година той проектирал " Стамфорд Бридж " и " Крейвън Котидж " по всички най-нови условия за сигурност. Официално тези две арени съществували и преди този момент, само че не били предопределени за футбол.
" Стамфорд " бил лекоатлетически стадион, на който понякога се провеждали и надбягвания с хрътки. Когато се родила концепцията за футбол, остарелият стадион бил съборен и на негово място бил издигнат чисто нов по план на Лич. Отначало " Стамфорд Бридж " бил препоръчан на " Фулъм ", само че не се стигнало до съглашение за цената на наема. Тогава притежателите на стадиона основали собствен клуб - " Челси ".
" Фулъм " пък си останал на " Котидж ", където обаче в същата година Лич се потрудил крепко. Дотогава най-старият лондонски клуб към този момент бил сменил 10 разнообразни стадиони и това била една от аргументите да не желае още веднъж да се мести. Проблемът бил, че стадионът имал извънредно тревно покритие, неуместни трибуни и като цяло бил предопределен за игра на крикет.
Шотландецът взел нещата в свои ръце и направил всичко в стила си: грандиозна основна естрада (която през днешния ден носи името на тогавашния капитан на " Фулъм " и националния тим на Англия Джони Хейнс), фасада от червен кирпич и украсителен фронтон с надпис Fulham Football Club. Знаменитата къщичка в единия ъгъл на стадиона, която била предопределена за клубен офис и съблекалня, архитектът построил в последния миг.
Тесните стаи, които " Фулъм " осигурявал за потребностите на футболистите, дълги години били обект на рецензия в Англия. Според една от версиите при започване на ХХ век съблекалните изобщо не били наложително условие. Според друга Лич просто не запомнил за тях и ги конструирал постфактум. Днес
както къщичката, по този начин и трибуната с над стогодишна история са оповестени за монументи на архитектурата
Показателно е, че когато през 2002 година под натиска на Висшата лига " Фулъм " е заставен да се реалокира на " Лофтъс Роуд ", почитателите се разпалват и в символ на митинг стартират да посещават единствено гостуванията на обичания си тим. Клубът влага 8 млн. паунда в главен ремонт и през 2004 година отборът (и публиката) се завръщат на " Крейвън Котидж ".
През 1903 година по план на Арчибалд Лич бил открит националният стадион на Шотландия " Хемпдън Парк ". Заедно с " Айброкс Парк " и " Селтик Парк ", в чието строителство Лич също взел участие, това били трите най-големи стадиона в света по това време - и всичките в Глазгоу. Те непрекъснато се съревновавали за провеждането на доходоносните финали за Купата на Шотландия и за мачовете на националния тим, заради което потенциалът на трибуните за правостоящи непрестанно се увеличавал.
През 1914 година трите стадиона общо можели да поберат 200 000 души. А през 1937 година единствено на " Хемпдън Парк " се събрали рекордните 149 415 фенове, с цел да гледат онлайн следващия мач сред Шотландия и Англия.
Някъде към 1909 година, когато стопанската система на Глазгоу била в крах, архитектът и фамилията му се преместили в Ливърпул, който преживявал инженерен и транспортен взрив. Местният стадион " Анфилд " на практика не се бил трансформирал доста още от времето, когато на него играел " Евертън " (1884-1891 г.). След втората шампионска купа на " Ливърпул " през 1906 година бил извикан Лич, с цел да освежи дизайна и външния тип на стадиона.
Шотландецът построил нова фасада, като от всяка страна направил по-големи входове. Но най-важното - той построява втора съществена естрада с покрив и голяма платформа за правостоящи, която скоро щяла да стане необятно известна като " Спайън Коп ". Това наименование ѝ дал спортният публицист Ърнест Едуардс в чест на едноименния рид в Южна Африка, където през 1900 година се провело сражението сред англичаните и бурите и починали над 300 английски бойци, мнозина от които от Ливърпул.
Десетки години напред тази естрада щяла да виси застрашително над всеки противник на " алените "
След като натрупал опит с шотландските суперстадиони и съдбоносния редизайн на " Анфилд ", Арчибалд Лич почнал да строи все по-знакови арени в Англия. На първо място иде тирада за игрища, които в бъдеще ще бъдат наречени " Театър на фантазиите " и " Дом на футбола ".
След успеха в шампионата и в шампионата за Купата на Англия през 1909 година притежателят на " Манчестър Юнайтед " Джон Хенри Дейвис, който по-рано бил избавил клуба от банкрут и му дал сегашните цветове и име, заделил 60 000 лири стерлинги за строителство на 80-хилядния " Олд Трафорд ". По това време междинната цена за трансфер на футболист не надвишавала 1000 лири, по тази причина тимът бил именуван " Чувал с пари Юнайтед ".
Стадионът оправдал упованията, а един от присъствалите на откриването публицисти го описал по този начин: " Най-красивото, пространно и поразително място, което в миналото съм виждал. Като футболен стадион той няма еднакъв на света, това е чест за Манчестър. Докато тимът играе на такова място, той ще е кадърен на чудеса. "
През 1913 година, три години след откриването на " Олд Трафорд ", Лич направил и домашната сцена на " Арсенал ". В продължение на 27 години лондончани нямали собствен личен стадион. За строителството на " Хайбъри " клубът наел земя от колежа " Сейнт Джон ". Условията били елементарни - да няма мачове в интервалите на религиозни празници и да не се продава алкохол.
Тези условия отпаднали след по-малко от година, а през 1925 година " артилеристите " купили земята за 64 000 паунда и мястото станало пълностоен " Дом на футбола ". На по-късни стадии стадионът два пъти претърпява съществени преустройства, а сега той е действителен дом на стотици поданици на английската столица.
В началото на Първата международна война Арчибалд Лич и семейството му се местят за непрекъснато в Лондон. Въпреки множеството му сполучливи планове обаче
шотландският проектант даже не е бил измежду обсъжданите инженери за построяването на " Уембли "
" Той не е бил част от елита. Отговорните фактори даже не са споменавали името му при подготовката на плана ", споделя Саймън Инглис.
През 1923 година " Уембли " (с автентично име " Емпайър Стейдиъм " ) бил помпозно открит от крал Джордж V. Арената била издигната особено за изложбата на Британската империя през 1924-1925 година за галактическите 750 000 лири стерлинги. Първоначално проектът бил стадионът да бъде опустошен незабавно след края на изложбата, само че този вид изнемощял.
Самият Арчибалд Лич не харесвал " Уембли ". Още от времето, когато проектирал фабрики и заводи, той бил привикнал да строи на ниска цена и функционално. Това допадало и на клубовете с лимитирани бюджети, и таман по тази причина бизнесът му вървял сносно. Инглис вижда и още една причина за триумфа на Лич: " Той е бил отличен търговец и очевидно е обичал футбола. Несъмнено му е оказал помощ и фактът, че е бил деен масон. Но основното е, че по това време имало доста малко профилирани футболни архитекти. Лич трансформирал пазара и се трансформирал в човек, на който може безвредно да се повери работа. "
Такава орис е можело да има и шотландският проектант Арчибалд Лич. Той почнал кариерата си с планиране на заводи, а когато се заел с футболни игрища, станала покруса. Но Лич се справил с натиска и се трансформирал в основния футболен проектант на довоенна Англия.
От 1899 до 1939 година
той отчасти или изцяло проектирал към 40 стадиона на Острова,
оставяйки своя личен различим почерк. Като по предписание главната постройка на основната естрада е с накривен покрив, присъщ фронтон и кръстосани стоманени парапети. Индустриалното минало на архитекта личало от алената кирпичена фасада във викториански жанр. Основният му акцент, изключително в ранните му творби, бил не върху естетичната прелест, а върху функционалността. И това работело.
Арчибалд Лич бил роден през 1865 година в Глазгоу, който тогава наричали " Втория град на империята ". Той бил четвъртото от шест деца в фамилията на локален ковач, само че това не му попречило да получи обучение в гимназия и лицей. След като известно време работи като чертожник, Арчи поема на тригодишно странствуване по света. Работата го отвела в Индия и Цейлон, където проектирал чаени заводи.
През 1896 година Лич разкрил в Глазгоу лично архитектурно бюро. Първоначално се занимавал единствено с заводи и фабрики, само че скоро получил предложение фантазия - да проектира стадион за обичания си " Рейнджърс ". Архитектът приел това като голяма чест и приключил работата гратис.
На границата сред XIX и XX век да създадеш огромен футболен стадион било много комплицирано. За разлика от фабриките, които съществували от десетилетия, многохилядните игрища занапред се зараждали. Открай време ентусиастите просто се събирали в кръг към игрището и за архитектите нямало образци за вярно планиране на трибуни.
" В най-хубавия случай можело да се вземат хрумвания от дизайна на театри и музикални зали. Евентуално да се почерпи ентусиазъм от Колизеума или други типичен руини. Но всъщност
всичко се основавало на геометрични калкулации и вярата, че ще се получи
В случая на Лич не се получило ", споделя биографът на шотландеца и експерт по история на футболната архитектура Саймън Инглис.
40-хилядният " Айброкс Парк " е открит на 30 декември 1899 година Само за 3 години потенциалът му бил повишен съвсем двойно с помощта на трибуните за правостоящи. На 5 април 1902 година обновеният 75-хиляден стадион приел мач от Домашния шампионат на Англия (най-стария интернационален шампионат за национални тимове, провеждан от 1884 до 1984 г.). Играели Шотландия и Англия, трибуните били претъпкани оттатък оптималния потенциал.
Всичко станало пред очите на Арчибалд Лич, който участвал на стадиона. Сутринта на въпросния ден в. " Глазгоу Ивнинг Таймс " писал за него във възхитен звук: " Мистър Лич е младеж, само че свърши работа, която приляга на най-забележителните инженери. Никъде във Вселената няма спортна сцена с подобен мащаб. " Няколко часа по-късно тези думи към този момент нямали никакво значение. Заедно с трибуната на " Айброкс " като че ли рухнал и целият свят на обещаващия проектант. Кариерата на Лич можело да завърши, преди да е почнала.
За оглед на срутената естрада бил извикан архитектът от Глазгоу Джон Гродън. Той достигнал до извода, че 17 от гредите са направени от нискокачествения жълт бор, който се чупи доста по-лесно от надалеч по-здравия червен бор. По някакъв метод Лич съумял да избегне наказване, макар че мнозина считали точно него за отговорен, а не обвинявания от следствието снабдител на дървесината Алекзандър Макдугъл.
" Имало е свидетелства, че Лич самичък е одобрил потреблението на жълтия бор при строителството ", написа Саймън Инглис. Именно по тази причина съчувствените правосъдни заседатели оправдали търговеца на дървен материал.
Въпреки че избегнал престъпно гонене, кариерата на Арчибалд Лич към момента била заложена на карта. Затова той написал писмо до " Рейнджърс " и помолил клуба да не наема негов съперник, а да му разреши той да извърши ремонтните действия и реконструкцията: " Ако ме уволните, това ще значи, че съм отговорен. Едва ли има потребност да споделям какво извънредно страдалчество ми аргументи този трагичен случай. Несъмнено аз съм най-нещастният свидетел на тази покруса. "
По думите на Инглис, Лич бил харизматичен човек и добър търговец.
Той желал да почисти репутацията си непременно
Шотландецът се върнал на чертожната дъска и почнал работа върху обезопасяването на местата за правостоящи. Сега към този момент той проектирал не просто дървени платформи, а по-стабилни и твърди подпори. Появили се проходи, по-безопасни стълбища и емблематичните за Лич стоманени парапети пред ентусиастите. Трибуните за правостоящи или терасите останали част от английската футболна просвета съвсем през целия ХХ век, откакто Лич заложил такива стандарти в проектирането на трибуните, които били употребявани дълго след гибелта му.
Първите нови хрумвания на шотландския проектант били приложени в Лондон. През 1905 година той проектирал " Стамфорд Бридж " и " Крейвън Котидж " по всички най-нови условия за сигурност. Официално тези две арени съществували и преди този момент, само че не били предопределени за футбол.
" Стамфорд " бил лекоатлетически стадион, на който понякога се провеждали и надбягвания с хрътки. Когато се родила концепцията за футбол, остарелият стадион бил съборен и на негово място бил издигнат чисто нов по план на Лич. Отначало " Стамфорд Бридж " бил препоръчан на " Фулъм ", само че не се стигнало до съглашение за цената на наема. Тогава притежателите на стадиона основали собствен клуб - " Челси ".
" Фулъм " пък си останал на " Котидж ", където обаче в същата година Лич се потрудил крепко. Дотогава най-старият лондонски клуб към този момент бил сменил 10 разнообразни стадиони и това била една от аргументите да не желае още веднъж да се мести. Проблемът бил, че стадионът имал извънредно тревно покритие, неуместни трибуни и като цяло бил предопределен за игра на крикет.
Шотландецът взел нещата в свои ръце и направил всичко в стила си: грандиозна основна естрада (която през днешния ден носи името на тогавашния капитан на " Фулъм " и националния тим на Англия Джони Хейнс), фасада от червен кирпич и украсителен фронтон с надпис Fulham Football Club. Знаменитата къщичка в единия ъгъл на стадиона, която била предопределена за клубен офис и съблекалня, архитектът построил в последния миг.
Тесните стаи, които " Фулъм " осигурявал за потребностите на футболистите, дълги години били обект на рецензия в Англия. Според една от версиите при започване на ХХ век съблекалните изобщо не били наложително условие. Според друга Лич просто не запомнил за тях и ги конструирал постфактум. Днес
както къщичката, по този начин и трибуната с над стогодишна история са оповестени за монументи на архитектурата
Показателно е, че когато през 2002 година под натиска на Висшата лига " Фулъм " е заставен да се реалокира на " Лофтъс Роуд ", почитателите се разпалват и в символ на митинг стартират да посещават единствено гостуванията на обичания си тим. Клубът влага 8 млн. паунда в главен ремонт и през 2004 година отборът (и публиката) се завръщат на " Крейвън Котидж ".
През 1903 година по план на Арчибалд Лич бил открит националният стадион на Шотландия " Хемпдън Парк ". Заедно с " Айброкс Парк " и " Селтик Парк ", в чието строителство Лич също взел участие, това били трите най-големи стадиона в света по това време - и всичките в Глазгоу. Те непрекъснато се съревновавали за провеждането на доходоносните финали за Купата на Шотландия и за мачовете на националния тим, заради което потенциалът на трибуните за правостоящи непрестанно се увеличавал.
През 1914 година трите стадиона общо можели да поберат 200 000 души. А през 1937 година единствено на " Хемпдън Парк " се събрали рекордните 149 415 фенове, с цел да гледат онлайн следващия мач сред Шотландия и Англия.
Някъде към 1909 година, когато стопанската система на Глазгоу била в крах, архитектът и фамилията му се преместили в Ливърпул, който преживявал инженерен и транспортен взрив. Местният стадион " Анфилд " на практика не се бил трансформирал доста още от времето, когато на него играел " Евертън " (1884-1891 г.). След втората шампионска купа на " Ливърпул " през 1906 година бил извикан Лич, с цел да освежи дизайна и външния тип на стадиона.
Шотландецът построил нова фасада, като от всяка страна направил по-големи входове. Но най-важното - той построява втора съществена естрада с покрив и голяма платформа за правостоящи, която скоро щяла да стане необятно известна като " Спайън Коп ". Това наименование ѝ дал спортният публицист Ърнест Едуардс в чест на едноименния рид в Южна Африка, където през 1900 година се провело сражението сред англичаните и бурите и починали над 300 английски бойци, мнозина от които от Ливърпул.
Десетки години напред тази естрада щяла да виси застрашително над всеки противник на " алените "
След като натрупал опит с шотландските суперстадиони и съдбоносния редизайн на " Анфилд ", Арчибалд Лич почнал да строи все по-знакови арени в Англия. На първо място иде тирада за игрища, които в бъдеще ще бъдат наречени " Театър на фантазиите " и " Дом на футбола ".
След успеха в шампионата и в шампионата за Купата на Англия през 1909 година притежателят на " Манчестър Юнайтед " Джон Хенри Дейвис, който по-рано бил избавил клуба от банкрут и му дал сегашните цветове и име, заделил 60 000 лири стерлинги за строителство на 80-хилядния " Олд Трафорд ". По това време междинната цена за трансфер на футболист не надвишавала 1000 лири, по тази причина тимът бил именуван " Чувал с пари Юнайтед ".
Стадионът оправдал упованията, а един от присъствалите на откриването публицисти го описал по този начин: " Най-красивото, пространно и поразително място, което в миналото съм виждал. Като футболен стадион той няма еднакъв на света, това е чест за Манчестър. Докато тимът играе на такова място, той ще е кадърен на чудеса. "
През 1913 година, три години след откриването на " Олд Трафорд ", Лич направил и домашната сцена на " Арсенал ". В продължение на 27 години лондончани нямали собствен личен стадион. За строителството на " Хайбъри " клубът наел земя от колежа " Сейнт Джон ". Условията били елементарни - да няма мачове в интервалите на религиозни празници и да не се продава алкохол.
Тези условия отпаднали след по-малко от година, а през 1925 година " артилеристите " купили земята за 64 000 паунда и мястото станало пълностоен " Дом на футбола ". На по-късни стадии стадионът два пъти претърпява съществени преустройства, а сега той е действителен дом на стотици поданици на английската столица.
В началото на Първата международна война Арчибалд Лич и семейството му се местят за непрекъснато в Лондон. Въпреки множеството му сполучливи планове обаче
шотландският проектант даже не е бил измежду обсъжданите инженери за построяването на " Уембли "
" Той не е бил част от елита. Отговорните фактори даже не са споменавали името му при подготовката на плана ", споделя Саймън Инглис.
През 1923 година " Уембли " (с автентично име " Емпайър Стейдиъм " ) бил помпозно открит от крал Джордж V. Арената била издигната особено за изложбата на Британската империя през 1924-1925 година за галактическите 750 000 лири стерлинги. Първоначално проектът бил стадионът да бъде опустошен незабавно след края на изложбата, само че този вид изнемощял.
Самият Арчибалд Лич не харесвал " Уембли ". Още от времето, когато проектирал фабрики и заводи, той бил привикнал да строи на ниска цена и функционално. Това допадало и на клубовете с лимитирани бюджети, и таман по тази причина бизнесът му вървял сносно. Инглис вижда и още една причина за триумфа на Лич: " Той е бил отличен търговец и очевидно е обичал футбола. Несъмнено му е оказал помощ и фактът, че е бил деен масон. Но основното е, че по това време имало доста малко профилирани футболни архитекти. Лич трансформирал пазара и се трансформирал в човек, на който може безвредно да се повери работа. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ