Историята на маската по време на пандемия
През 1867 година английският хирург Йозеф Листър декларира, че с помощта на микробите, всеки пациент е изложен на риск в резултат на отделяните микроби във въздуха, преносителите в операционната зала и още доста други. Ето за какво предлага въвеждането на ограничения, които да запазят здравето на пациента, до момента в който се правят избрани операции. Ето за какво са нужни към 13 години на медицинския свят, с цел да откри вярното решение. Започва се интензивно миене на ръце и почистването на всички типове принадлежности в залата.
През 1897 година доктор Микулич прибавя и по този начин наречената лицева маска. Именно това прелестно средство през днешния ден е обект на проучване и разглеждане от най-различни специалисти и фенове на конспирацията. Истината е, че това магическо средство работи. Въпреки потвърдените способи на работа, историята демонстрира, че маската за лице е била необикновен воин преди повече от век. Прословутият испански грип съумява да редуцира световното население с милиони. И за изненада на мнозина, рецензиите към приложимост не престават да бъдат толкоз съществени.
Наричали ги щитове против микроби, клопки за нечистотия и още доста други. Някои им давали името „ зурли “. Дори обирджии ги употребяват, когато би трябвало да предпазят своята еднаквост. С експлоадирането на пандемията можем да забележим въвеждането на идентичните ограничения. Маските стават част от всекидневието. Мнозина ги виждат като офанзива против свободата, само че не би трябвало да забравяме, че има задоволително митинги, петиции, сбирки на фенове против нея и още доста други.
Баровете, учебните заведения, салоните и заведенията за хранене затварят порти в опит да се спре и озапти разпространението на въпросната болест. За дълго време хиляди американци умират в лечебните заведения си, вкъщи и къде ли още не. Болестта не прости и в Европа, обстановката надалеч не е по-различна, само че до момента в който някои държавни управления заобикалят да оповестяват за сходен феномен, испанците приказват намерено и предписват първите ограничения за битка. По тази причина и до през днешния ден остава името – испански вирус.
До зимата на 1918 година редица градове, измежду които Сан Франциско, Сиатъл, Оуклънд, Сакраменто, Денвър и още доста други, публично не разрешават излизането без маска. И както нормално, разпоредбите стартират да се трансформират в наказване и камшик. Мнозина се противят и декларират, че магическата маска не може да избави никого. В една зараза можем да забележим, че е нужен единствено един болен, с цел да се заразят хиляди. И подобен има, макар въведените ограничения, пътуващ от Чикаго до Сан Франциско съумява да придвижи вируса и с това да болести към 7000 души. До този миг болните в Съединени американски щати са към 60 000.
Скоро градът стартира да носи прякора „ маскираният “. Библейският дебелоглав на жителите продължава да води безмилостна опозиция даже и през октомври, когато смъртните случаи са повече от 195 000 души. Интересен факт е, че даже известните персони в града не желали да излизат без маски, с цел да не останат неразпознати, в този миг суетата печелила пред сигурността. Сервитьорите, които обаче не съумяват да намерят маски, употребяват менютата, с цел да прикриват устата и лицето си. Онези, които са видяни на улицата без нужният аксесоар, автоматизирано отиват в „ Червен кръст “, където им се слага маска и санкция.
Стандартната маска преди век е от няколко най-обикновени памучни кърпи, прихваната с ластик. Полицията употребява към 9 пластови маски, затова можем да бъдем сигурни, че същите не са били по-добри от днешните. Глобата за всеки по-смел гражданин е сред 5-10 $, а към това има и 10 дни затвор. До ноември са задържани към 1000 души. Затворът стартира да се цялостни с още повече хора, а към това не би трябвало да забравяме, че се наемат доброволци в полицията, както и в съда, за издаването на санкции. Не единствено Сан Франциско среща компликации във въвеждането на ограниченията.
Мнозина решили да сложат непринудено маските си, с цел да могат най-малко да запазят театрите, църквите и учебните заведения, други обаче заявявали постоянно, че маските носели повече щета. Мнозина ги носели на вратовете си и по-късно ги поставяли, без да обръщат внимание на количеството микроби, което остава по тях. В Илинойс слагат съществено разстояние сред масите, даже на делегати и специфични посетители. Местата са най-малко на няколко метра. Както виждаме, огромна част от този тип ограничения не се разграничават изключително от днешните. На 21 ноември заповедта за носене на маски публично изтича.
Мнозина обществено ги захвърлят и предизвикателно гледат по какъв начин полицията не може да направи нищо. Сервитьори и заведения стартират да оферират съществени бонуси, черпят своите клиенти и всичко това в името на свободата и правото да се употребява храна навън. Според лекарите, разпространяването на заболяването е спряло, най-малко до извезтно време. До декември щабът не вижда смисъл да връща въпросният медицински признак в всекидневието.
Към края на годината някои благодетел слага бомба пред офиса на инспектора в града. Въпреки това цифрата е 244 681 съдбовни случая. През 1919 година идва време за по-кардинални ограничения. Комисията в Пасадена взема решение да върне още веднъж медицинските маски, полицията стартира да обръща повече внимание на пушачите. Около 60 души са задържани единствено за първия ден. Много скоро в града няма нужните атрибути за свободно придвижване. Някои се подиграват на закона, поставяйки маски на автомобилните въздоховоди на автомобила.
Изведнъж трафикът понижава, хората отхвърлят да излизат, откакто общественият живот е изцяло неразрешен. Скептиците към този момент са срещу ограниченията и стартират завеждането на добре познатите акции против маските. Всички желаят научни доказателства, въпреки и такива да има към 30 години обратно. На 27 януари цяла лига протестиращи се изсипва пред кметството и стартира да стачкува против маските. Кметът Ролф отхвърля да одобри настояванията и декларира, че ще промени ограниченията, когато заболелите стартират да понижават.
Първите спадове стартират да се следят някъде при започване на февруари, ограниченията за следващ път са разхлабени, до момента в който не идва трета вълна, която ще коства живота на още 675 000 души. 30 на всеки 1000 в Сан Франциско са били инфектирани. Според някои лекари, въпросната акция не се трансформира въобще по отношение на всички останали добре познати ограничения. Не е изключително мъчно да забележим по какъв начин човек, впримчен във всекидневни подозрения, най-после отхвърля да одобри обстоятелствата, въпреки и същите да са налице.
