През 1671 година астрономът Джовани Касини изучавайки Сатурн с помощта

...
През 1671 година астрономът Джовани Касини изучавайки Сатурн с помощта
Коментари Харесай

Япет: най-странната луна в Слънчевата система

През 1671 година астрономът Джовани Касини изучавайки Сатурн благодарение на телескоп разкрил редица забавни особености. Това са пролуките в пръстените към планетата, познати като Делението на Касини – забавно структурираните линии в нейната атмосфера и множеството луни. Но вторият открит натурален сателит на Сатурн – Япет , се оказа напълно чудноват: той се вижда единствено на половината от своята орбита. През останалите 50% от времето Япет е напълно незабележим и не може да бъде открит по никакъв метод. Но забележимата част от неговата орбита подхожда на естествените закони на гравитацията. След последвалите над 30 години непрестанно рационализиране на телескопа, Касини въпреки всичко съумял да види тази луна и да разбере, че нейната бляскавост се трансформира над повече от 6 пъти по време на придвижването в орбита.

Разбира се, великият астроном не можел да остави нещата просто по този начин и предложил специфична доктрина за тази странна луна, известна през днешния ден като Япет. Касини твърдял, че Япет би трябвало да е двуцветен и едната му страна да е доста по-ярка от другата. Второ, той би трябвало да е приливно обвързван със Сатурн, с цел да може едната страна на Япет постоянно да е обърната към Сатурн (както е и Луната релативно Земята). И в случай че тези две догатки са правилни, то ще се получи по този начин, че по-близката към нас част от орбитата на Япет ще бъде доста по-тъмна спрямо по-далечната. Това е било забавна концепция, само че Касини е нямало по какъв начин да я ревизира.
 Орбитата на Япет има надолнище от 15 градуса релативно плоскостта, в която се намират орбитите на останалите луни и пръстени на Сатурн
Тази разлика в цвета не е единственото, което прави Япет неповторима спрямо другите луни в Слънчевата система. Така да вземем за пример, всички основни луни на Сатурн се въртят в една и съща повърхност, съвпадаща с плоскостта на неговите пръстените. Но орбитата на Япет е доста накривен по отношение на тази повърхност. И до момента не се знае, каква е повода за това – нито една огромна луна в Слънчевата система, образувана дружно с родителската планета, няма сходен надолнище.
 Гигантският тропичен било на Япет, който няма аналози в Слънчевата система
Япет има и великански било към екватора: той се извисява на към 10 километра над целия каменист и мразовит свят. Самата луна се върти незадоволително бързо, с цел да е повода за неговото битие, а повърхността на Япет е на доста милиарди години и може да се каже, че хребетът се е образувал доста от дълго време. Има доста хрумвания за неговото формиране, като да вземем за пример внезапна смяна в скоростта на въртене или че повода е вътрешната интензивност на тази луна. Но в последна сметка тази загадка по този начин си остана неразгадана.

Но с помощта на галактическата задача „Касини“ на НАСА, върху тайната с двата вята на Япет бе хвърлена светлина, след повече от 300 години след откриването на този натурален сателит на Сатурн. Да си напомним, че задачата „Касини“ бе доста сполучлива. Данните, изпратени от галактическата сонда Cassini демонстрираха, че на Енцелад – спътника на Сатурн, протичат процеси, нужни за възникването на живот. В океана под ледовете на Енцелад бе открит водород и хидротермални източници.

Откритието бе направено при проучването на спектралния разбор на течността, изхвърляна от пукнатините в ледената повърхнина на спътника, което демонстрира, че под ледовете има океан. Тези данни бяха получени от Cassini през есента на 2015 година, когато сондата прелетя тъкмо през водната бликам на спътника. В течността бяха открити водородни молекули, показващи, че на дъното на океана на Енцелад протичат геотермални процеси, сходни на земните. Казано по различен метод, през пукнатините излиза топла вода във тип на гейзери.

Тази междупланетна галактическа станция прелетя покрай Япет, с цел да направи детайлни фотоси и се разбра, че едната страна на Япет е мощно набраздена. „Касини“ откри, че двата цвята на Япет са доста по-ярко изразени – отражателната дарба на едното полукълбо е към 20 пъти по-висока от другото. Ситуацията се оказа доста по-сериозна, в сравнение с е можел да си показа астронома Касини, тъй като разграничението на тъмната и светлата страна не съответствува изцяло с орбитата на Япет.

В последна сметка загадката се оказа още по-голяма. Защо въпреки всичко Япет наподобява по този метод?

Япет е един от най-големите спътници на Сатурн и е двойно по-отдалечен спрямо другите огромни луни. Учените допуснаха, че потъмняването на едното полукълбо се дължи на залепването на галактическия прахуляк, сходно на полепването на инсекти по предното стъкло на бързо движещ се автомобил. Проблемът тук е, че Япет е прекомерно далечен от праховите облаци на Сатурн. Но концепцията със залепването се оказа вярна и бе открит причинителят на този резултат.

Въпреки че Япет е доста далечен от Сатурн, още по-далече от него се намира намира доста по-малката по размери луна Феба, която най-вероятно е уловена от гравитацията на гигантската планета. Тази луна също е прекомерно необикновена, тъй като се върти в противоположна на другите луни посока и е извънредно тъмна. Тя е по-тъмна от всички други огромни спътници в орбита към Сатурн и нейната бляскавост е сходна на яркостта на тъмната част на Япет. Освен това Феба изпуска непрекъснат поток частици от доста дълго време, а излъчването на слънцето и незначителните сблъсквания с други дребни галактически тела са задоволително мощни, с цел да отнесат праховите частици от тази дребна луна в космоса.
 Така наподобява Феба, а нейното назад въртене по отношение на другите луни на Сатурн демонстрират, че това е посетител от покрайнините на Слънчевата система
Благодарение на инфрачервените обсерватории, като да вземем за пример галактическия телескоп Спицър, астрономите откриха, че Феба е основала собствен личен пръстен, състоящ се от мрачен прахуляк. Той е доста разводнен – към 7 прахови частици на един пространствен километър и няма по какъв начин да се види благодарение на елементарен телескоп, за разлика от блестящите пръстени на планетата. Но този прахов пръстен е толкоз огромен, че Япет минава през него, до момента в който се движи по траекторията на своята орбита. И като се има поради, че Феба се обикаля око Сатурн по посока на часовниковата стрелка, а Япет по посока противоположна на часовниковата стрелка, имаме резултата на „насекоми по предното стъкло на автомобила“.

С времето тези тъмни частици са се натрупали единствено от едната страна на Япет, а другата страна е напълно чиста и това е единствено началото на друга история, провокирана от различен развой. Облачният пръстен на Феба е доста разводнен, а ледът на Япет се образува по-бързо, в сравнение с става покриването на неговата повърхнина с черен прахуляк и наподобява, че спътникът би трябвало да е бял от всички страни.
 Движейки се в противоположно направление на Феба, Япет събра праха на тази дребна луна
Но тук поражда добре познатият топлинен резултат, при който черните повърхности под слънцето са доста по-топли от белите. Когато водата се пробва да кондензира, замръзва и утаява на светлите сектори на Япет, нищо не пречи на този развой. Но когато същото нещо би трябвало да се случи на тъмните области, топлината в тези райони е задоволителна, с цел да се реализира сублимация, при който се реализира шупване на леда, без да се минава през течната фаза. По този метод няма по какъв начин да се натрупа лед и колкото повече прахуляк се натрупва в тези райони, толкоз по-малко лед остава на тъмната страна на Япет.

Резултатът е двуцветен Ин и Ян свят, какъвто няма на никое място на друго място в Слънчевата система. След 300 години тайната на Япет – прекомерно необикновеният сателит на Сатурн, бе разгадана.

Но в този момент остават още две: големият било към екватора на Япет и необикновената орбита на този сателит на Сатурн. Напълно е допустимо Япет да ни изненада с още нещо.
Източник: kaldata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР