Великата битка при Молоди
През 1570 година Османската империя заемала водещо място измежду европейските и азиатските страни. Територията й включвала Мала Азия, днешния Близък изток, Северна Африка, както и Балканите съвсем до Виена. Армията й наброявала 500 хиляди бойци – 5 пъти повече от армиите на всички страни в Западна Европа, взети дружно.
На север обаче амбициозните турски проекти се сблъскали с ненадейно затруднение – Русия.
Русия от дълго време страдала от набезите на турските съдружници – Кримското, Казанското и Астраханското ханства, които годишно нападали съветските земи и отвеждали стотици хиляди славяни в иго.
Но цар Иван Грозни с няколко бързи удара съумял да разгроми Казанското и Астраханското ханства. За да предотврати укрепването на Русия, султан Селим ІІ наредил на своя васал, кримския хан Девлет-Гирей, да нападне Москва, като му изпратил в поддръжка еничари и тежка артилерия.
Девлет-Гирей имал богат опит в ограбването на съветските градове. През 1571 година той се възползвал от обстоятелството, че Русия била затънала в Ливонската война на запад, атакувал и опожарил Москва. Оцелял единствено каменният Кремъл. Кримските татари отвели съвсем цялото население на града в иго – към 60 хиляди души. Руският цар Иван Грозни бил разгневен и обезглавил много боляри, които с бездействието си позволили тази покруса. Късметът обаче замъглил разсъдъка на Девлет-Гирей. Следващата 1572 година той решил да повтори нападението и да извърши дългогодишната си амбициозна фантазия – да завладее цяла Русия.
В края на юли и началото на август съветската войска под командването на княз Михаил Воротински и воеводата Дмитрий Хворостинин чакала голямата татарската орда на река Ока. Балансът на силите надалеч не бил в интерес на руснаците: над 120 хиляди татари, подкрепени от 20 хиляди турски еничари – а отсреща им 30 хиляди руснаци с 6 хиляди немски наемници.
Татарите съумели да разбият дружините на воеводата Никита Одоевски, който опитал да загради пътя им, прекосили река Ока и се устремили към Москва.
По съветските степи стремглаво се носели големи конни маси – дружините на Дмитрий Хворостинин преследвали по петите татарската орда. Той съумял да настигне татарите близо до Москва, при дребното село Молоди. С ненадейно нахлуване татарският ариергард от няколко хиляди души бил погубен. Девлет-Гирей бил заставен да спре и да се обърне с лице към преследвачите си, които „ хапели опашката “ на голямата му войска.
Татарите нападнали с всичките си сили малобройния отряд на Хворостинин. Руснаците отстъпили към укрепената позиция на главната съветска войска на княз Воротински. Тази позиция се наричала „ гуляй-город “ и точно тя изиграла решаваща роля за изхода на сражението.
„ Гуляй-город “ представлявал самобитна мобилна цитадела от каруци, свързани между тях с вериги и прикрити в допълнение с огромни дървени щитове. В идната борба изиграла доста значима роля една пристрастеност на цар Иван Грозни – огнестрелните оръжия, които относително наскоро били влезнали като всеобщо въоръжение в европейските армии. По заповед на царя били издигнати десетки барутни мелници, леели се топове, създавали се полкове от стрелци, въоръжени с огнестрелни оръжия.
„ Гуляй-город “ – Уикипедия
Многохилядната татарска кавалерия се носела към гуляй-города, смятайки за лесна плячка каруците, които не изглеждали изключително затруднение. Но съветските оръдия посрещнали татарите с масиран артилерийски огън от картеч, който просто помел първите им редици. Докато едни топове стреляли, другите се зареждали. Татарите още веднъж и още веднъж нападали, а топовете продължавали да изригват вулкани от картеч. Полето пред гуляй-города се покрило с трупове на хора и коне.
Татарите обкръжили гуляй-города и зачакали руснаците да се предадат заради неналичието на храна и вода – доста добре знаели, че те не разполагат с обоз. Положението в действителност било сериозно: обсадените гладували, нямали вода, само че никой не мислел за предаване. Немските наемници също се държали почтено и споделяли всички компликации с съветските бойци.
Но Девлет-Гирей знаел, че прекомерното бавене е съдбоносно за него. Затова татарите и еничарите почнали нови офанзиви. Вълна след вълна те връхлитали против гуляй-города и застилали земята с телата си. Труповете им се издигнали до равнището на каруците, наложило се руснаците да слагат подложки под оръдията, с цел да стрелят отвисоко.
Загубите на татарите и турците били кошмарни. Но те не се отказвали, още веднъж и още веднъж атакували – и по този начин целия ден 2 август 1572 година.
Привечер съветските воеводи се решили на опасен ход: част от войските отпред с княз Воротински скрито напуснали гуляй-города, заобиколили и излезли в гръб на татараската орда. Когато татарите почнали ново нападене, руснаците от гуляй-города ненадейно излезли в челна офанзива – а воините на Воротински в същия миг нападнали врага в гръб.
Татарите изпаднали в суматоха от непредвидения процес на събитията и побягнали. Руските бойци почнали да ги преследват. Клането било извънредно. Татарите бягали към река Ока. Почти всички били пешком, тъй като по заповед на Девлет-Гирей се били спешили, с цел да нападат дървената съветска цитадела. Руснаците ги преследвали до самата река, където към този момент нямало избавление – множеството татари били изклани там, а тези, които се хвърлили във водата, се давели или били разстрелвани от брега. В това време еничарите се събрали вкупом, с цел да провеждат опозиция – и били безмилостно избити с оръдеен картеч.
В борбата при Молоди кримските татари изгубили съвсем цялото си мъжко население. От 120 хиляди бойци се избавили единствено към 6 хиляди. В борбата починали също внукът, синът и зетят на Девлет-Гирей. Самият хан едвам се избавил.
Кримските татари в никакъв случай към този момент не подхванали съществени набези против Русия. Загинали и всички турски еничари. Именно тогава Русия станала за българите „ дядо Иван “ – в символ на респект и вяра към православния цар Иван Грозни.
Паметна плоча за борбата при Молоди
