През 1503 г. корабът на Христофор Колумб претърпява крушение край

През 1503 г. корабът на Христофор Колумб претърпява крушение край ...

Денят 25 юни в световната история.

През 1503 г. корабът на Христофор Колумб претърпява крушение край бреговете на Ямайка. През 1857 г. излиза стихосбирката на Шарл Бодлер “Цветя на злото”. През 1876 г. отрядът на полковник Джордж Къстър е разбит от сиуксите и шайените при Литъл Биг Хорн. Поражението е едно от най-тежките за американските гранични отряди при завладяването на Дивия запад.
През 1910 г. в Париж се състои премиера на балета “Жар птица” от Игор Стравински, посрещнат с голям успех. През 1991 г. последните съветски войски напускат Чехословакия 23 години след нахлуването на войските на Варшавския договор.
На 25 юни е родени: вторият президент на Република Македония Борис Трайковски (1956 - 2004), писателят Джордж Оруел, френският композитор Гюстав Шарпантие…
На тази дата умират: руският военачалник ген. Михаил Скобелев, френският океанограф, режисьор и подводен изследовател Жак-Ив Кусто...

2016 г.
Исландия гласува за нов президент. Избран е 48-годишният историк Гудни Йоханесон - независим кандидат, който до този момент е стоял далеч от политиката. Йоханесон получава 39,1 на сто от гласовете, а на второ място остава независимата кандидатка Хала Тоумасдотир с 27,9 на сто от гласовете.

2014 г.
В Либия се провеждат парламентарни избори при крайно ниска избирателна активност. От 1.5 млн. регистрирани избиратели са гласували по-малко от 500 000 души. В цели градове не са откривани избирателни секции. Вечерта в Бенгази радикални ислямисти от групировка „Бригади 17“ атакуват военна колона на Либийската национална армия, при която загиват трима войници и седем са ранени.

2013 г.
Емирът на Катар Хамад бин Халифа Ал Тани се отрича от престола в полза на сина си Тамим бин Хамад Ал Тани.

2013 г.
За министър-председател на Чехия е назначен икономистът Иржи Руснок след скандала с Петър Нечас и началничката на кабинета Яна Нагьова. Нагьова е използвала военното разузнаване за незаконно следене на съпругата на бившия премиер. В ареста са още бившият шеф на военното разузнаване Ондржей Паленик, политикът Петър Тлухорж - бивш шеф на парламентарната група на Гражданската демократическа партия (ГДП), Иван Фукса - бивш министър на земеделието, Марек Шрайдър и Олдржих Тихи - депутати от ГДП.

2012 г.
Испания и Кипър се обръщат официално към ЕС за финансова помощ.

2011 г.
В Москва либералната партия на народната свобода „За Русия без произвол и корупция“ събира на демонстрация над 2000 човека, които скандират лозунгите: „Избори без опозиция са престъпление“ и „Долу Путин и Медведев!“.

2004 г.
С Решение на Съвета на министрите на външните работи на ОЧИС, датата 25 юни става Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).

1993 г.
Състои се сватбата на киноактрисата Джулия Робъртс и кънтри музиканта Лайл Ловет, които се развеждат през март 1995 г.
Джулия Робъртс е родена на 28 октомври 1968 година в САЩ. Първата й роля е през 1988 г. в комедията "Тhe Mystic Pizza"; следва роля в "Стоманени магнолии" (1989 г.), за която е номинирана за "Оскар". През 90-те години на ХХ в., след участието й в "Хубава жена" на режисьора Гари Маршал, Джулия Робъртс е сред най-харесваните от публиката и скъпоплатените холивудски киноактриси. През 2000 г. получава "Оскар за най-добра актриса" за ролята в "Ерин Брокович" на Стивън Содърбърг. Филмография: "Хук" (1991 г.), "Играчът" (1992 г.), "Версия “Пеликан" (1993 г.), "Прет-а-порте" (1994 г.), "Мери Райли" (1995 г.), "Сватбата на най-добрия ми приятел" (1997 г.), "Теория на конспирацията" (1997 г.), "Втора майка" (1998 г.), "Нотинг Хил" (1999 г.), "Булката беглец" (1999 г.), "Мексиканецът" (2001 г.), "Любимците на Америка" (2001 г.), "Бандата на Оушън" (2001 г.), "Full Frontal" (2002 г.), "Confessions of a Dangerous Mind" (2002 г.), "Mona Lisa Smile" (2003 г.) и др.

1991 г.
Последните съветски войски напускат Чехословакия 23 години след нахлуването на войските на Варшавския договор.
Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той е подписан по време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейски социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. Албания не участва в работата на органите на договора (след 1962 г.) и обявява за неговата денонсация (1968 г.). При създаването на съюза е обявен стремежът на страните участнички за създаване на система за колективна безопасност в Европа, за водене на активна политика, която осигурява мира и безопасността, за задълбочаване на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между народите в съответствие с принципите за независимост и суверенитет на държавите. Държавите участнички във Варшавския договор се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. Висш ръководен орган на съюза е Политическият консултативен комитет. Създава се обединено командване на въоръжените сили; главнокомандващ обединените въоръжени сили и началник на Обединения щаб, който се намира в Москва, е съветски офицер. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната (1969 г.), Комитет на министрите на външните работи (26 ноември 1976 г.) и Обединен секретариат. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветският съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма за защита на демокрацията и правата на човека. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашко общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. Прекратен е на 1 юли 1991 г.

1991 г.
Република Хърватия и Словения обявяват своята независимост от Югославия. Поставено е началото на четиригодишна гражданска война.

1988 г.
Подписана е декларация на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Европейската икономическа общност (ЕИО) за взаимно признаване и сътрудничество.
Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствена организация за икономическо и научно-техническо сътрудничество, основана през 1949 г. от България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. По-късно се присъединяват Албания (до 1961 г.), ГДР, Монголската народна република, Куба, Виетнам. Съществува до 1991 г.

1950 г.
Започва войната в Корея, след като армията на Северна Корея пресича 38-ия паралел. Войната продължава до 27 юли 1953 г.

1910 г.
В Париж се състои премиера на балета “Жар птица” от Игор Стравински, посрещнат с голям успех.
Игор Фьодорович Стравински е руски музикант, един от най-големите съвременни композитори, “гражданин на света”. През своя дълъг творчески път създава огромен брой произведения във всички области на музиката. Учи пиано от детските си години, като гимназист изучава теория на музиката, а по-късно е ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита “Фавнът и овчарката” и оркестровата пиеса “Фойерверк”. През 1908 г. се запознава със С. Дягилев (1872-1929 г.), тогава редактор на сп. “Светът на изкуството”, а по-късно и организатор на “Руските сезони” в Париж. Оттук творческият път на композитора в продължение на много години е свързан с неговата трупа “Руски балет”. По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета: “Жар-птица” (1910 г.), “Петрушка” (1911 г.) и “Свещена пролет” (1913 г.). Творчеството му се дели на три периода. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове: оперите “Славеят”, “Сватба”, “Мавра”, “Едип цар”, “Животът на негодника”, както и творби в смесени жанрове: “История на войника”, “Приказка за лисицата, петела, котарака и овена” и др. Създава 7 балета, между които “Пулчинела”, “Агон”, “Аполон”, “Игра на карти”, “Целувката на феята” и др. Популярни са и неговите симфония в до, симфония в 3 части, симфония на палмите; оркестрови пиеси, камерна музика и др. През последните 2 десетилетия от живота си работи с Робърт Крафт.

1906 г.
В местността “Куртев камък” в сръбска засада загива околийският войвода на Прилепско Георги Ацев (1883 - 1906), дългогодишен деятел на ВМРО, воювал срещу турския аскер, сръбските и гръцките чети.

1876 г.
Отрядът на полковник Джордж Къстър е разбит от сиуксите и шайените при Литъл Биг Хорн. Поражението е едно от най-тежките за американските гранични отряди при завладяването на Дивия запад.

1857 г.
Излиза стихосбирката на Шарл Бодлер “Цветя на злото”.
Шарл Бодлер е роден през 1821 година в Париж. Той е виден представител на декадентството. На български език са преведени "Естетически и критически съчинения" (1976 г.) и "Цветя на злото" (1984, 1993 г.).

1842 г.
Влашкият княз Александър Гика (1834 – 1842) нарежда осъдените по Втория браилски бунт гръцки поданици да бъдат предадени на гръцкия консул.

1503 г.
Корабът на Христофор Колумб претърпява крушение край бреговете на Ямайка.
Христофор Колумб е роден в Генуа през 1451 година. Той е италиански мореплавател. През 1476-1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция.
Първата експедиция се провежда от 1492-1493 г. и включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г.. От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия.
Втората експедиция се провежда от 1493 г. до 1496 г. и се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември - остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива остров Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и о-в Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. През 1495 г. продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни се завръща в Кастилия.
Третата експедиция се провежда от 1498 г. до 1500 г. и се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива остров Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и е изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция се провежда от 1502 г. до 1504 г. и включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига остров Мартиника, на 30 юни - Хондураския залив, от 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до остров Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Христофор Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г.

На тази дата са родени:
1956 г.
В Струмица е роден вторият президент на Република Македония Борис Трайковски (1956 - 2004). Трайковски заева поста президент на Република Македония, от 15 декември 1999 година до 26 февруари 2004 година.
Трайковски се дипломира в Правния факултет на Скопския университет в Скопие през 1980 година, специализира икономическо право и трудово право. До 1997 г. година е ръководител на правната служба на строителното предприятие Слобода в Скопие, от 1997 г. до 1998 г. е шеф на Кабинета на градоначалника на община Кисела Вода – Скопие, а от 21 декември 1998 г. е заместник-министър на външните работи на Република Македония в дясно-центристкото правителство на Любчо Георгиевски. Той е председател на Комисията за външнополитически отношения на ВМРО-ДПМНЕ, главен политически съветник за външна политика на председателя на ВМРО-ДПМНЕ, член на Председателството на неправителствената организация Паневропейско движение за Република Македония. Член е на международната конференция: "Разрешаване на конфликти" със седалище в Атланта, САЩ, участвува на многобройни международни конференции с тема разрешаване на конфликти, религиозна толерантност, религиозна свобода, бил е председател на младежката организация на Обединената методистка църква в Югославия повече от 12 години.
Борис Трайковски умира на 26 февруари 2004 г. при самолетна катастрофа. На борда на самолета пътуват общо 9 души – двама пилоти, двама души от личната охрана на президента, съветникът му за връзките с обществеността Димка Божкович, както и съветниците Ристо Блажевски и Анита Лозановска. В него пътува и един човек от македонското външно министерство. Самолетът се разбива в планините близо до град Мостар, 15 минути преди да кацне.

1923 г.
Роден е Ватрослав Мимица – хърватски сценарист, режисьор, критик и журналист. Завършва медицина, занимава се с литература. По време на Съпротивата е комисар на партизанска бригада. Дебютира в игралното кино с “В бурята” (1952 г.), отличаващ се с дълбок психологизъм и метафоричност. С обособяването на Загребската школа в анимацията става един от водещите творци. Анимационните му филми са изразителни и духовити. Темата им е отчуждението на човека в съвременната действителност. В игралното кино снима “Прометей от остров Вишевице” (1964 г.), “Понеделник или вторник” (1966 г.), “Кая, аз ще те убия” (1967 г.), “Ще те убия” (1967 г.), “Случай” (1969 г.), “Храненик” (1970 г.), “Македонската част от ада” (1972 г.), “Селски бунт” (1973 г.), “Селяшка буна” (1975 г.), “Последният подвиг на лейтенант Облак” (1978 г.), “Страхиня Банович” (1981 г.), “Соколът” (1981 г.). Сред анимационните му филми се открояват: “Плашило” (1957 г.), “При фотографа” (1958 г.), “Сам” (1959 г.), “Яйцето” (1960 г.), “Инспекторът се завръща вкъщи” (1960 г.), “Малка хроника” (1962 г.).

1903 г.
Роден е английският писател Джордж Оруел (1903 - 1950). Истинското му име е Ерик Артър Блеър. Става световноизвестен с романа антиутопия "1984".

1894 г.
Роден е Херман Оберт - германски конструктор, един от основоположниците на ракетната техника. Работи в Румъния, Австрия, Германия, Италия и САЩ. Участник в създаването на първия американски изкуствен спътник на Земята и на някои ракети. От 1958 г. живее в Западна Германия (бивша). Автор е на трудове по теория на полета на ракетите. Един от основоположниците е на Немското дружество за ракетна техника и космически полети (от 1963 г. дружеството носи неговото име).

1864 г.
Роден е Валтер Нернст - германски физик и физико-химик. Лауреат на Нобелова награда за физика за 1920 г. Следва в университетите в Цюрих, Берлин, Грац и Вюрцбург (1883-1887 г.). Специализира при Л. Болцман и Ф. Колрауш. От 1890 г. е частен доцент, от 1891 г. е професор в Гьотингенския университет; основава физико-химичен институт към университета (1896 г.). Професор е в Берлинския университет (1902-1933 г.), директор е на Института по химия (1905-1922 г.) и на Института по физика (1924-1933 г.) към университета. Нернст е един от основоположниците на съвременната физико-химия. Установява връзката между подвижността на йоните и коефициента на дифузия на електролитите (1888-1889 г.), което му служи за основа при създаването на теорията за електродвижещите сили на галваничните елементи. Открива закона за разпределението (закон на Нернст за разпределението, 1890 г.). Изследва топлинните процеси при ниски температури и формулира принцип (теорема на Нернст, 1906 г.), съгласно който изменението на ентропията на телата се стреми към нула, ако тяхната температура се стреми към нула. Неговият принцип не произтича от първия и втория принцип на термодинамиката и нерядко се нарича трети принцип на термодинамиката. Синтезира амоняк от азот и водород при високи температури и под налягане, като използва манган за катализатор (1905-1907 г.). Публикува изследвания върху общи въпроси от космологията и физическото описание на Вселената.

1860 г.
Роден е Гюстав Шарпантие - френски композитор. Завършва Парижката консерватория (1887 г., ученик на Масне). Развива традициите на френската лирическа опера. Най-популярното му произведение е операта “Луиза” (1900 г.), създадена по негово либрето. Автор е на операта “Жулиен” (“Картина на парижките нрави”, 1913 г.); симфоничната сюита “Италиански впечатления” (1890 г.), преработена през 1913 г. в балет; вокалния цикъл “Цветя на злото” по Шарл Бодлер (1895 г.) и др.

На тази дата умират:
1997 г.
Умира френският океанограф, режисьор и подводен изследовател Жак-Ив Кусто (1910 - 1997). От 1957 г. е директор на Океанографския музей в Монако. Заедно с Е. Гаян изобретява акваланга. Първият му късометражен филм - “На дълбочина 18 метра” (1943) се радва на голям успех. Снима научнопопулярни филми, завладяващи със своята фантазия: “Отломки от крушението” (1945), “Дневник на плаването” (1950), “Червено море” (1952), “Морски музей” (1953), “В света на безмълвието” (1956), “Свят без слънце” (1965), “Живот в Ледовития океан” (1974) и др.

1882 г.
В Москва умира Михаил Дмитриевич Скобелев - руски военачалник, генерал от пехотата. В похода срещу Хива в Средна Азия (1873-1876 г.) е началник на наказателната експедиция против метежите в Кокандското ханство и след това - генерал-губернатор на Ферганска губерния (1876 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.); показва изключителни способности на командир и голяма храброст. По време на втория щурм на Плевен (18 (стар стил) и 30 (нов стил) юли 1877 г.) командва казашка бригада. За блестящата победа при Ловеч (3 септември 1877 г.) е произведен генерал-лейтенант. По време на третия щурм на Плевен успешно превзема редутите в южната част на Плевен, но не получава подкрепления и отстъпва с цената на много жертви. След това става командир на 16 дивизия и с нея осъществява трудния зимен преход през Стара планина. В сражението при Шейново (27-28 декември 1877 г. – 8-9 януари 1878 г.) осигурява разгрома на турската армия. Като командир на авангарда на руската армия превзема Одрин и през февруари 1878 г. – Сан Стефано. След войната е командир на корпус. През 1880-1881 г. е началник на т. нар. Ахал-текинска експедиция, по време на която Туркмения е присъединена към Руската империя.

1861 г.
Умира султан Абдул Меджид (1839-1861 г.). За негов наследник е провъзгласен брат му Абдул Азис (1861-1876 г.).
Абдул Меджид е 31-ият султан на Османската империя. Наследява баща си Махмуд ІІ. Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията в Османската империя, но не постига особен успех. През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша. Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф от 1839 г. и Хатихумаюна 1856 г.. При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”

Източник: focus-news.net