Оставката на Харири - прелюдия към нова война?
Превземането на Деир аз-Зор от сирийските сили в петък, подкрепени значително от войските на Хизбулла, въоръженото крило на Иран в Ливан, не е просто рухването на последната цитадела на Даеш в Сирия. Това е и кулминационната точка на триумфа на иранския план за сигурна и директна връзка сред Техеран и Бейрут, през Ирак и Сирия. И несъмнено, обещанието за триумф на хегемонния проект на Техеран за целия район. Една aмбиция, която републиката на моллите ще успее да удовлетвори оттатък границите на вероятното.
Първо, с помощта на грешките на Джордж Буш, който дестабилизира иракското конфесионално равновесие, изкарвайки сунитския Саддам Хюсеин отвън борбата, без да му откри заместител. След това, като се възползва поредно от войните в Сирия и Ирак против ислямския халифат, за чието проваляне способства, с помощта на огромната поддръжка на Русия. И най-после Иран се възползва от една квази-импотентност на Запада, който в никакъв случай не е успявал да трансформира действителното си военно изпитание в Сирия в политическо преимущество. Това написа в публицистична публикация френското издание Le Point.
Той повече не можеше да търпи " разрушителното задушаване "
Виждайки сунитското въздействие, маргинализирано или смазано в множеството страни от Леванта - като се изключи Йордания - водачите на Саудитска Арабия, до момента в който правеха зрелищна антикорупционна чистка в редиците на своите елити, желаеха да покажат, че отхвърлят да видят по какъв начин Ливан пада без изстрел в кесията на иранските шиити.
Ето за какво ливанският министър-председател Саад Харири нямаше различен избор, с изключение на да разгласи от непозната страна, че е решил да подаде оставка. Едновременно тъй като рискуваше в личната му страна да го сполети ориста на татко му Рафик Харири, погубен от Хизбулла през 2005 година, и изключително тъй като, както сподели самият той, към този момент не може да противостои на " разрушителното задушаване " на Ливан от иранската страна. " Задушаване ", което ще се ускори през идващите седмици поради завръщането на бойци от Хизбулла в страната, по-силни от успеха им над Даеш и свръхвъоръжени с помощта на Иран.
Без Харири и неговата партия властта остава куца
Саад Харири застана отпред на ливанското държавно управление преди една година, с помощта на съглашение сред другите деноминации и многочислените партии в страната. Споразумение, подписано под егидата на Саудитска Арабия и без Техеран да може да го разкритикува. Балансът по принцип беше обезпечен от наличието на президентa Мишел Аун, съдружник на подкрепяната от Иран шиитска формация Хизбулла, и на сунитът Харири, който да води държавното управление.
Но в случай че министър-председателят в първите месеци от мандата си сподели увереност, включваща разоръжаване на милициите на Хизбулла, той претърпя подобен напън от страна на Аун и неговите про-ирански сътрудници, че най-после самичък се отхвърли. За най-голямо отегчение на Рияд. Дори неотдавна даде единодушие Ливан да изпрати дипломат в Дамаск, което е eдин от методите да се признае легитимността на Башар ал-Асад, приет и подкрепян от шиитския свят и руснаците, само че към момента оспорван от саудитците и Запада.
Натискайки Харири да подаде оставка, Саудитска Арабия ясно сподели, че няма да одобри Ливан да последва ориста на Ирак или Сирия. Рияд разчита на обстоятелството, че без Харири и неговата партия властта става все по-колеблива.
И знаейки склонността на ливанците към нескончаеми пазарлъци, саудитците могат да се надяват, че Хизбулла и нейните съдружници няма да затънат в търсенето на някакъв необикновен държавен баланс. Освен в случай че не решат да преминат към мощ.
И тогава евентуално ще има нова война.
Превод: Петя Михайлова
Първо, с помощта на грешките на Джордж Буш, който дестабилизира иракското конфесионално равновесие, изкарвайки сунитския Саддам Хюсеин отвън борбата, без да му откри заместител. След това, като се възползва поредно от войните в Сирия и Ирак против ислямския халифат, за чието проваляне способства, с помощта на огромната поддръжка на Русия. И най-после Иран се възползва от една квази-импотентност на Запада, който в никакъв случай не е успявал да трансформира действителното си военно изпитание в Сирия в политическо преимущество. Това написа в публицистична публикация френското издание Le Point.
Той повече не можеше да търпи " разрушителното задушаване "
Виждайки сунитското въздействие, маргинализирано или смазано в множеството страни от Леванта - като се изключи Йордания - водачите на Саудитска Арабия, до момента в който правеха зрелищна антикорупционна чистка в редиците на своите елити, желаеха да покажат, че отхвърлят да видят по какъв начин Ливан пада без изстрел в кесията на иранските шиити.
Ето за какво ливанският министър-председател Саад Харири нямаше различен избор, с изключение на да разгласи от непозната страна, че е решил да подаде оставка. Едновременно тъй като рискуваше в личната му страна да го сполети ориста на татко му Рафик Харири, погубен от Хизбулла през 2005 година, и изключително тъй като, както сподели самият той, към този момент не може да противостои на " разрушителното задушаване " на Ливан от иранската страна. " Задушаване ", което ще се ускори през идващите седмици поради завръщането на бойци от Хизбулла в страната, по-силни от успеха им над Даеш и свръхвъоръжени с помощта на Иран.
Без Харири и неговата партия властта остава куца
Саад Харири застана отпред на ливанското държавно управление преди една година, с помощта на съглашение сред другите деноминации и многочислените партии в страната. Споразумение, подписано под егидата на Саудитска Арабия и без Техеран да може да го разкритикува. Балансът по принцип беше обезпечен от наличието на президентa Мишел Аун, съдружник на подкрепяната от Иран шиитска формация Хизбулла, и на сунитът Харири, който да води държавното управление.
Но в случай че министър-председателят в първите месеци от мандата си сподели увереност, включваща разоръжаване на милициите на Хизбулла, той претърпя подобен напън от страна на Аун и неговите про-ирански сътрудници, че най-после самичък се отхвърли. За най-голямо отегчение на Рияд. Дори неотдавна даде единодушие Ливан да изпрати дипломат в Дамаск, което е eдин от методите да се признае легитимността на Башар ал-Асад, приет и подкрепян от шиитския свят и руснаците, само че към момента оспорван от саудитците и Запада.
Натискайки Харири да подаде оставка, Саудитска Арабия ясно сподели, че няма да одобри Ливан да последва ориста на Ирак или Сирия. Рияд разчита на обстоятелството, че без Харири и неговата партия властта става все по-колеблива.
И знаейки склонността на ливанците към нескончаеми пазарлъци, саудитците могат да се надяват, че Хизбулла и нейните съдружници няма да затънат в търсенето на някакъв необикновен държавен баланс. Освен в случай че не решат да преминат към мощ.
И тогава евентуално ще има нова война.
Превод: Петя Михайлова
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ