Превратът на 9 юни 1923 г. води до десетилетия братоубийства
Превратът на 9 юни 1923 година смъкна държавното управление на Български земеделски народен съюз, отпред с Александър Стамболийски, което бе открито след почтено извоювани избори. Срещу ръководството на Български земеделски народен съюз недоволстваха дейци на Вътрешна македонска революционна организация, пенсионирани и настоящи военни, някои от които (като военачалник Иван Вълков) бяха взели участие в обсадата и завладяването на Одрин през 1913 година, не прави това ръководство нелегално или антинационално.
Последвалите преврата юнски протести бяха обективни и законни, тъй като целяха свалянето на сговористките метежници, отпред с проф. Александър Цанков, и връщане на законната власт.
Ърнест Хемингуей написа в един собствен репортаж от посещаване в България:
“Стамболийски беше свален от старите прогермански армейски офицери, рушветчии, политически интриганти и от български интелектуалци, което в България значи хора, поели задоволително познания, с цел да изгубят способността да бъдат повече почтени. Стамболийски беше погубен от хората, които доведоха до цялостна съсипия страната, която той се опитваше да избави. Борис е към момента цар, само че дейностите му се управляват от Фердинанд и съветниците на остарялата Лисица”.
Очевидно, в случай че законното държавно управление на Стамболийски не беше свалено принудително, не би имало нито юнски протести, нито Септемврийско въстание, нито атентат в “Света Неделя” (16 април 1925 г.), нито бял или червен гнет.
Впрочем, родено като реакция на насилията и беззаконието, Септемврийското въстание, избухнало на 23 септември 1923 година, не целеше установяването на руска власт, а работническо-селско държавно управление.
Дейци на Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз биваха избивани и преди, и след атентата. Колкото и да се осъжда случката на левите, аленият гнет бе отговор на белия гнет след 9 юни 1923 година, юнските протести и Септемврийското въстание от 23 септември 1923 година
Кървавият атентат в църквата “Света Неделя”, дело на терористична комунистическа група, лишил живота на стотици офицери - герои от войните за национално обединяване и почтени жители, отприщва ответен удар на властта. Започва “нощта на дългите ножове”... “Клаха народа си, както турчин не го е клал!” - написа Антон Страшимиров. И отбелязва: “Убиха и брат ми”.
Анри Барбюс
Българските поети и интелектуалци и техните убийци
Един от първите, които реагират на фашисткия гнет в България през 1923-1925 година, е огромният френски държавник Анри Барбюс. През есента на 1925 година той основава “Комитет за отбрана на жертвите на фашизма и белия гнет в балканските държави”. Оглавявана отново от Барбюс комисия идва в България през декември 1925 година, с цел да откри на място истината за трагичните събития по това време. След завръщането си Барбюс написва потресаващата документална книга “Палачите”. Той написа:
“Някои пресмятат броя на жертвите на държавния гнет в България, откакто на власт идва държавното управление на Цанков, на към 18 000 убити. Това, мисля, са цифрите, посочени от господин Вандервелд (белгийски политик, лидер на Белгийската работническа партия и на Втория интернационал - б. ред). Почти същите числа дават най-сигурните и авторитетни очевидци, с които се срещнах. Видна самостоятелна персона в София, по знамение към момента на независимост, твърди, че след държавния прелом (юни 1923 г.) са убити 15 000 души, а след атентата - още 5000” (с.48).
Барбюс цитира и страшната секретна заповед на министъра на войната ген. Иван Вълков, издадена преди атентата в катедралата “Св. Неделя”, в която апропо се споделя:
“Необходимо е на първо място да се унищожават интелектуалците - най-способните и смели последователи на тези хрумвания. В най-кратък период би трябвало да се изработят описи на тия хора, с цел да може в даден миг да се избият техните водачи - отговорни или почтени. Навсякъде, където избухват безредици, безмилостно да се унищожават всички пандизчии, заговорници, техните съучастници и ония, които ги укриват. По същия метод би трябвало да се третират техните фамилии и да се изгарят техните къщи” (с.50).;
Изтреблението на хората се уголемява под измамническия знак на битката против аления гнет под претекст на заприказва, съзаклятничества и протести (изопачени или предизвикани с избрана цел) - посредством нападения в селата и засади в градовете, посредством “законни” и противозаконни изтезания. Бивши министри, депутати, дейни партийни дейци, офицери, свещеници, юристи, лекари, служители падаха един след различен или на групи. В цели книги са събрани техните имена, възраст и ужасяващи детайлности за мъката им...”.
“Сега имаме доказателства, че журналистът Хербст е бил изгорял жив в пещта на Обществената сигурност в София (същата постройка, която е била иззета от огромната кооперация “Освобождение”).... Той непрекъснато се противопоставял на държавното управление и поместил в своя вестник “Вик” публикация, която не се харесала на “високо място” (с.64).
“Пред мен е описът на 36 видни български публицисти, основни редактори или известни сътрудници на вестници и списания, убити без съд и присъда. Поетът Гео Милев, съден за своя поема, беше оневинен и освободен, само че по-късно грубо сакат и погубен... Интелектуалците бяха покосени по силата на този господстващ принцип. Загинаха стотици учители, над четиридесет депутати и някогашни министри, офицери, инженери, лекари, свещеници” (с.75).
Пропадат безследно в полицейски сектори и в казарми или са простреляни по улиците от наемни убийци такива светли мозъци и надарени създатели като Тодор Страшимиров, брат на видния публицист Антон Страшимиров, Петко Д. Петков, Васил Пундев, Николай Петрини, Вълчо Иванов, Васил Карагьозов, Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Иван Минков и доста други...
Срещу изстъпленията на шпиц командите издигат своя ядосан митинг изтъкнати представители на международната просвета,като писателите Ърнест Хемингуей, Максим Горки, Анри Барбюс и Ромен Ролан и други.
В тези страшни дни и нощи, когато черните камионетки на гибелта обикалят като злокобни призраци на гибелта улиците на София, един самоуверен журналист с изтънчени европейски обноски не си затвори очите, както някои други, и жигосва терора. Този публицист е Йосиф Хербст - основен редактор на вестник “АВС”, шурей на Екатерина и Петко Каравелови.
Безпощадната му подигравка е като “трън” в очите на военните, направили деветоюнския прелом против земеделското държавно управление на Александър Стамболийски, и те вземат решение ориста му. След неговата гибел брачната половинка му Виола Каравелова не се помирява със загубата и полудява.
Днес това стъклено око на поета Гео Милев, по което разпознават тленните му остатъци в общия гроб през 50-те години на предишния век в Илиянци, още ни гледа и държи съвестта ни нащрек! През територията на мъртвите поети се стъпва безшумно, на пръсти. Шапките се смъкват и всеки самичък остава със съвестта си!
Историята, действителната, а не преработената съгласно конюнктурата, прави оценка всеки съгласно неговия принос за напредъка на страната и човечеството.
Подготви Мишо ТРЕНДАФИЛОВ
Последвалите преврата юнски протести бяха обективни и законни, тъй като целяха свалянето на сговористките метежници, отпред с проф. Александър Цанков, и връщане на законната власт.
Ърнест Хемингуей написа в един собствен репортаж от посещаване в България:
“Стамболийски беше свален от старите прогермански армейски офицери, рушветчии, политически интриганти и от български интелектуалци, което в България значи хора, поели задоволително познания, с цел да изгубят способността да бъдат повече почтени. Стамболийски беше погубен от хората, които доведоха до цялостна съсипия страната, която той се опитваше да избави. Борис е към момента цар, само че дейностите му се управляват от Фердинанд и съветниците на остарялата Лисица”.
Очевидно, в случай че законното държавно управление на Стамболийски не беше свалено принудително, не би имало нито юнски протести, нито Септемврийско въстание, нито атентат в “Света Неделя” (16 април 1925 г.), нито бял или червен гнет.
Впрочем, родено като реакция на насилията и беззаконието, Септемврийското въстание, избухнало на 23 септември 1923 година, не целеше установяването на руска власт, а работническо-селско държавно управление.
Дейци на Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз биваха избивани и преди, и след атентата. Колкото и да се осъжда случката на левите, аленият гнет бе отговор на белия гнет след 9 юни 1923 година, юнските протести и Септемврийското въстание от 23 септември 1923 година
Кървавият атентат в църквата “Света Неделя”, дело на терористична комунистическа група, лишил живота на стотици офицери - герои от войните за национално обединяване и почтени жители, отприщва ответен удар на властта. Започва “нощта на дългите ножове”... “Клаха народа си, както турчин не го е клал!” - написа Антон Страшимиров. И отбелязва: “Убиха и брат ми”.
Анри Барбюс
Българските поети и интелектуалци и техните убийци
Един от първите, които реагират на фашисткия гнет в България през 1923-1925 година, е огромният френски държавник Анри Барбюс. През есента на 1925 година той основава “Комитет за отбрана на жертвите на фашизма и белия гнет в балканските държави”. Оглавявана отново от Барбюс комисия идва в България през декември 1925 година, с цел да откри на място истината за трагичните събития по това време. След завръщането си Барбюс написва потресаващата документална книга “Палачите”. Той написа:
“Някои пресмятат броя на жертвите на държавния гнет в България, откакто на власт идва държавното управление на Цанков, на към 18 000 убити. Това, мисля, са цифрите, посочени от господин Вандервелд (белгийски политик, лидер на Белгийската работническа партия и на Втория интернационал - б. ред). Почти същите числа дават най-сигурните и авторитетни очевидци, с които се срещнах. Видна самостоятелна персона в София, по знамение към момента на независимост, твърди, че след държавния прелом (юни 1923 г.) са убити 15 000 души, а след атентата - още 5000” (с.48).
Барбюс цитира и страшната секретна заповед на министъра на войната ген. Иван Вълков, издадена преди атентата в катедралата “Св. Неделя”, в която апропо се споделя:
“Необходимо е на първо място да се унищожават интелектуалците - най-способните и смели последователи на тези хрумвания. В най-кратък период би трябвало да се изработят описи на тия хора, с цел да може в даден миг да се избият техните водачи - отговорни или почтени. Навсякъде, където избухват безредици, безмилостно да се унищожават всички пандизчии, заговорници, техните съучастници и ония, които ги укриват. По същия метод би трябвало да се третират техните фамилии и да се изгарят техните къщи” (с.50).;
Изтреблението на хората се уголемява под измамническия знак на битката против аления гнет под претекст на заприказва, съзаклятничества и протести (изопачени или предизвикани с избрана цел) - посредством нападения в селата и засади в градовете, посредством “законни” и противозаконни изтезания. Бивши министри, депутати, дейни партийни дейци, офицери, свещеници, юристи, лекари, служители падаха един след различен или на групи. В цели книги са събрани техните имена, възраст и ужасяващи детайлности за мъката им...”.
“Сега имаме доказателства, че журналистът Хербст е бил изгорял жив в пещта на Обществената сигурност в София (същата постройка, която е била иззета от огромната кооперация “Освобождение”).... Той непрекъснато се противопоставял на държавното управление и поместил в своя вестник “Вик” публикация, която не се харесала на “високо място” (с.64).
“Пред мен е описът на 36 видни български публицисти, основни редактори или известни сътрудници на вестници и списания, убити без съд и присъда. Поетът Гео Милев, съден за своя поема, беше оневинен и освободен, само че по-късно грубо сакат и погубен... Интелектуалците бяха покосени по силата на този господстващ принцип. Загинаха стотици учители, над четиридесет депутати и някогашни министри, офицери, инженери, лекари, свещеници” (с.75).
Пропадат безследно в полицейски сектори и в казарми или са простреляни по улиците от наемни убийци такива светли мозъци и надарени създатели като Тодор Страшимиров, брат на видния публицист Антон Страшимиров, Петко Д. Петков, Васил Пундев, Николай Петрини, Вълчо Иванов, Васил Карагьозов, Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Иван Минков и доста други...
Срещу изстъпленията на шпиц командите издигат своя ядосан митинг изтъкнати представители на международната просвета,като писателите Ърнест Хемингуей, Максим Горки, Анри Барбюс и Ромен Ролан и други.
В тези страшни дни и нощи, когато черните камионетки на гибелта обикалят като злокобни призраци на гибелта улиците на София, един самоуверен журналист с изтънчени европейски обноски не си затвори очите, както някои други, и жигосва терора. Този публицист е Йосиф Хербст - основен редактор на вестник “АВС”, шурей на Екатерина и Петко Каравелови.
Безпощадната му подигравка е като “трън” в очите на военните, направили деветоюнския прелом против земеделското държавно управление на Александър Стамболийски, и те вземат решение ориста му. След неговата гибел брачната половинка му Виола Каравелова не се помирява със загубата и полудява.
Днес това стъклено око на поета Гео Милев, по което разпознават тленните му остатъци в общия гроб през 50-те години на предишния век в Илиянци, още ни гледа и държи съвестта ни нащрек! През територията на мъртвите поети се стъпва безшумно, на пръсти. Шапките се смъкват и всеки самичък остава със съвестта си!
Историята, действителната, а не преработената съгласно конюнктурата, прави оценка всеки съгласно неговия принос за напредъка на страната и човечеството.
Подготви Мишо ТРЕНДАФИЛОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ