Превръщането на Рим в столица на обединена Италия дава тласък

Превръщането на Рим в столица на обединена Италия дава подтик на развиването на града. Населението му нараства от 200 хиляди души през 1871 година до 600 хиляди души в навечерието на Първата международна война и градът излиза отвън своите обичайни граници – Стената на Аврелиан.
След Първата международна война Рим е в центъра на събитията при Похода към Рим, вследствие на който фашистите вземат властта в страната през 1922 година. В междувоенния интервал бързото повишаване на популацията продължава, което основава обилни обществени проблеми, и държавното управление прави опити да го ограничи, само че все пак в средата на 30-те жителите на града към този момент са над 1 милион.
По време на Втората международна война Рим понася по-малко провали от другите огромни европейски градове, само че въпреки всичко през лятото на 1943 година е бомбардиран от авиацията на Англия и Съединените щати, при което умират към 3 хиляди души. След свалянето на фашисткия деспот Бенито Мусолини, пристигналото на власт държавно управление на маршал Пиетро Бадолио подписва помирение със съдружниците на 3 септември 1943 година и го афишира на 8 септември 1943 година, а скоро по-късно на 13 октомври 1943 година Италия афишира война на Нацистка Германия. Превръщането на Италия от съдружник в противник на Германия води до нейната окупация в северната и централната и част. Но войната стартира незабавно след новината за примирието. На 8 и 9 септември 1943 година намиращият се в Рим Моторизиран армейски корпус командван от военачалник Джакомо Карбони провежда съпротивата на града против германците, като в покрайнините на Витербо е съкрушена една тайфа немски парашутисти с което е отритнат опита за немски десант от Остия. Но Крал Виктор Емануил III и маршал Пиетро Бадолио вземат решение да избягат от Рим, като се насочват към Пескара и на италиански бойни кораби от там отиват в Бриндизи като подреждат на моторизирания армейски корпус да ги последва с цел да ги охранява което той извършва и дружно отиват Бриндизи, Градът е разгласен за открит град и на два пъти е завземан дейни бойни дейности. През септември 1943 година градът е окупиран от немски войски, които са изтласкани от съдружниците на 4 юни 1944 година.
В следвоенните години популацията на Рим още веднъж нараства внезапно, като градът става една от движещите сили на Италианското икономическо знамение. Ръстът на популацията се забавя едвам при започване на 70-те години, след което то се стабилизира и леко понижава вследствие на субурбанизацията.