Резиденцията на епископите на Перперикон
Превръща планинските траки-беси от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа
Повечето хора свързват Перперикон с най-древното минало на траките и с фамозното светилище с прорицалище на Дионис. Напоследък стана ясно, че скалният град има и забележителна християнска история. Няма нищо чудно, тъй като църквите постоянно наследяват и значително не престават традициите на езическите капища.
Всичко стартира с едно археологическо изобретение от 2004-2005 година, което радикално промени визиите ни за свещения град. Става дума за монументална еднокорабна базилика, намираща се близо до основното водохранилище в най-високата част на хълма. Ние към този момент познавахме една раннохристиянска черква, намираща се в източния дял на Акропола на Перперикон. Тя обаче бе преправена гражданска базилика от римския интервал, до момента в който новооткритият храм без подозрение е повдигнат през първата половина на V в. За това недвусмислено приказват нумизматичните и епиграфски находки, както и архитектурните особености. Това прави еднокорабната базилика най-ранната християнска черква, откривана до момента в Родопите.
Заедно с двора си тя е дълга 23.50 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предходните антични градежи. Първоначално подът на църквата е бил затрупан с солидни каменни плочи. В олтарната част са непокътнати седалките на така наречен синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше основният симптом, по който откритата постройка бе избрана като епископски храм.
Истинско знамение на изкуството е и превъзходно съхраненият епископски амвон – трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това изобретение е само по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на незнаен духовник е изпълнила с изострен предмет редица надписи, в които се четат текстове на християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан.
От запад е добавен необятен притвор и двор, а от север – кръщелня, където са покръствани приемащите вярата езичници. Тъй като множеството от тях са били възрастни хора, те са се потапяли до кръста в бездънен издълбан в скалите басейн. В ъгъла на кръщелнята бе открит на място обемистият керамичен съд, с който покръстваните хора са били поливани при ритуала.
Кой е обаче индивидът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци? По всички налични данни това е видният християнски мисионер Никита Ремесиански и неговите възпитаници. Цяло столетие Родопа е била леговище на езичници, до момента в който през 393-398 година той не се заема с богоугодното дело. Според написаното от свещеник Павлин Нолански житие, кръстителят трансформира планинските траки-беси от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. Намеква се и за техния отдавнашен занаят – ваденето на злато от недрата на планината.
Вселенската патриаршия в Константинопол прави значима отстъпка, с цел да може бесите да бъдат вкарани в правата религия. Тя позволява на свещеник Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски език, макар че догмата изисква те да бъдат четени единствено на свещените езици – гръцки, латински и еврейски. До този миг такова изключение е правено само за народа на готите, чиито свещеник Улфила прави превода на техния език. Ако нашите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените трудове на езика на бесите е станало точно на Перперикон.
Още през 2005 година край новооткрития храм бе изследван цялостен жилищен комплекс, обвързван с активността на обитавалия там свещеник и неговото обграждане. Централна в него е огромна правоъгълна постройка с впечатляващите външни размери от 21.50/6.30 м. Без подозрение става дума за издигалата се на два етажа епископска резиденция. Чак през 2018 година обаче ние успяхме да разкрием цялото значение на този архитектурен отбор.
Досега от нашите земи са известни два комплекса, разпознати като епископски резиденции към съответните катедрали. Те се намират в римските градове Нове край Свищов и в Дуросторум (Силистра) и са изпълнени съгласно нормите, оформили се през ІV-V в. в източната и западната половина на Римската империя. Според тях жилищната постройка на архиерея наложително би трябвало да е наоколо до неговата катедрала, само че не би трябвало да господства над нея. През V в. още се заобикаля лукса и в множеството резиденции липсват скъпи мраморни украси, мозайки или водоскоци.
Катедралата е основната постройка в късноантичния град, защото е мястото, където служи епископът. Нейните размери варират съгласно размера на съответните градове, само че тя постоянно би трябвало да е в центъра на селището и на видно място, с цел да се вижда отвред. Това постанова дълбока промяна на ландшафта, което пък изисква цялостна смяна на градската среда.
Свързаната с катедралата резиденция на епископа е седалище на църковната власт и се състои от две елементи. Едната е частната с жилището на архиерея, а другата е обществената. Жилището на епископа може да има някои детайли на битови улеснения като церемониална столова и баня, само че може да е напълно семпло, съчетавайки забързания живот на служителите, които битуват и се хранят дружно в общежитие. В публичната част се пишат книги и документи, а епископът извършва своята пасторална роля, правосъдни и административни функционалности.
Тези трендове отчетливо се следят в Акропола на Перперикон. За построяването на новата черква през първата половина на V в. е подбрано най-видното място в крепостта. В северозападната част на ансамбъла от храма и резиденцията е измерена кота 489.19, което е единствено с метър по-ниско от най-високата точка на хълма. Така духовният комплекс се е извисявал над Акропола и разпрострялите се в близост квартали, като е бил забележим от километри разстояние. В него евентуално десетилетия наред са работели почитателите на свещеник Никита Ремесиански.
Огромна трикорабна черква заменя остарялата базилика
През VІ в. популацията на Перперикон е многочислено, а хората от дълго време са праведни християни. Налага се построяването на доста по-голяма катедрала, която да ги събира. Ето за какво в Южния квартал на града е построена нова трикорабна базилика с дължина 35 м и ширина 14 м, разкрита от археолозите през 2016 година Тя също има синтрон и амвон за епископа, а от запад е построен превъзходен атрий с колонада.
Християнството на Перперикон има съвсем хилядагодишна история
Комплексните изследвания демонстрират, че след приемането на новата вяра през първата половина на V в. скалният град става център на епископска катедра и това продължава до ХІV в. През ІХ-ХІІ в. тук е имало резиденция на архиереите на Ахридос, както са наричали Източните Родопи през Средновековието. А в документи от 1337 година е упоменат епископът на Перперикон, който бил доста богат и авторитетен.
Повечето хора свързват Перперикон с най-древното минало на траките и с фамозното светилище с прорицалище на Дионис. Напоследък стана ясно, че скалният град има и забележителна християнска история. Няма нищо чудно, тъй като църквите постоянно наследяват и значително не престават традициите на езическите капища.
Всичко стартира с едно археологическо изобретение от 2004-2005 година, което радикално промени визиите ни за свещения град. Става дума за монументална еднокорабна базилика, намираща се близо до основното водохранилище в най-високата част на хълма. Ние към този момент познавахме една раннохристиянска черква, намираща се в източния дял на Акропола на Перперикон. Тя обаче бе преправена гражданска базилика от римския интервал, до момента в който новооткритият храм без подозрение е повдигнат през първата половина на V в. За това недвусмислено приказват нумизматичните и епиграфски находки, както и архитектурните особености. Това прави еднокорабната базилика най-ранната християнска черква, откривана до момента в Родопите.
Заедно с двора си тя е дълга 23.50 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предходните антични градежи. Първоначално подът на църквата е бил затрупан с солидни каменни плочи. В олтарната част са непокътнати седалките на така наречен синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше основният симптом, по който откритата постройка бе избрана като епископски храм.
Истинско знамение на изкуството е и превъзходно съхраненият епископски амвон – трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това изобретение е само по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на незнаен духовник е изпълнила с изострен предмет редица надписи, в които се четат текстове на християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан.
От запад е добавен необятен притвор и двор, а от север – кръщелня, където са покръствани приемащите вярата езичници. Тъй като множеството от тях са били възрастни хора, те са се потапяли до кръста в бездънен издълбан в скалите басейн. В ъгъла на кръщелнята бе открит на място обемистият керамичен съд, с който покръстваните хора са били поливани при ритуала.
Кой е обаче индивидът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци? По всички налични данни това е видният християнски мисионер Никита Ремесиански и неговите възпитаници. Цяло столетие Родопа е била леговище на езичници, до момента в който през 393-398 година той не се заема с богоугодното дело. Според написаното от свещеник Павлин Нолански житие, кръстителят трансформира планинските траки-беси от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. Намеква се и за техния отдавнашен занаят – ваденето на злато от недрата на планината.
Вселенската патриаршия в Константинопол прави значима отстъпка, с цел да може бесите да бъдат вкарани в правата религия. Тя позволява на свещеник Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски език, макар че догмата изисква те да бъдат четени единствено на свещените езици – гръцки, латински и еврейски. До този миг такова изключение е правено само за народа на готите, чиито свещеник Улфила прави превода на техния език. Ако нашите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените трудове на езика на бесите е станало точно на Перперикон.
Още през 2005 година край новооткрития храм бе изследван цялостен жилищен комплекс, обвързван с активността на обитавалия там свещеник и неговото обграждане. Централна в него е огромна правоъгълна постройка с впечатляващите външни размери от 21.50/6.30 м. Без подозрение става дума за издигалата се на два етажа епископска резиденция. Чак през 2018 година обаче ние успяхме да разкрием цялото значение на този архитектурен отбор.
Досега от нашите земи са известни два комплекса, разпознати като епископски резиденции към съответните катедрали. Те се намират в римските градове Нове край Свищов и в Дуросторум (Силистра) и са изпълнени съгласно нормите, оформили се през ІV-V в. в източната и западната половина на Римската империя. Според тях жилищната постройка на архиерея наложително би трябвало да е наоколо до неговата катедрала, само че не би трябвало да господства над нея. През V в. още се заобикаля лукса и в множеството резиденции липсват скъпи мраморни украси, мозайки или водоскоци.
Катедралата е основната постройка в късноантичния град, защото е мястото, където служи епископът. Нейните размери варират съгласно размера на съответните градове, само че тя постоянно би трябвало да е в центъра на селището и на видно място, с цел да се вижда отвред. Това постанова дълбока промяна на ландшафта, което пък изисква цялостна смяна на градската среда.
Свързаната с катедралата резиденция на епископа е седалище на църковната власт и се състои от две елементи. Едната е частната с жилището на архиерея, а другата е обществената. Жилището на епископа може да има някои детайли на битови улеснения като церемониална столова и баня, само че може да е напълно семпло, съчетавайки забързания живот на служителите, които битуват и се хранят дружно в общежитие. В публичната част се пишат книги и документи, а епископът извършва своята пасторална роля, правосъдни и административни функционалности.
Тези трендове отчетливо се следят в Акропола на Перперикон. За построяването на новата черква през първата половина на V в. е подбрано най-видното място в крепостта. В северозападната част на ансамбъла от храма и резиденцията е измерена кота 489.19, което е единствено с метър по-ниско от най-високата точка на хълма. Така духовният комплекс се е извисявал над Акропола и разпрострялите се в близост квартали, като е бил забележим от километри разстояние. В него евентуално десетилетия наред са работели почитателите на свещеник Никита Ремесиански.
Огромна трикорабна черква заменя остарялата базилика
През VІ в. популацията на Перперикон е многочислено, а хората от дълго време са праведни християни. Налага се построяването на доста по-голяма катедрала, която да ги събира. Ето за какво в Южния квартал на града е построена нова трикорабна базилика с дължина 35 м и ширина 14 м, разкрита от археолозите през 2016 година Тя също има синтрон и амвон за епископа, а от запад е построен превъзходен атрий с колонада.
Християнството на Перперикон има съвсем хилядагодишна история
Комплексните изследвания демонстрират, че след приемането на новата вяра през първата половина на V в. скалният град става център на епископска катедра и това продължава до ХІV в. През ІХ-ХІІ в. тук е имало резиденция на архиереите на Ахридос, както са наричали Източните Родопи през Средновековието. А в документи от 1337 година е упоменат епископът на Перперикон, който бил доста богат и авторитетен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ