Скандалната Кара Делевин с разтърсваща изповед за киното и срещите си с Харви Уайнстийн
Превъзходната британска атракция Кара Делевин е една от най-успешните и изящни млади актриси. Тя притегли вниманието на публиката с функции в “Отряд самоубийци”, “Валериан и градът на хилядите планети”, “Треска за лалета”, “Хартиени градове” и други.
На 27 години, тя е образец за сполучливо прекосяване от света на модата в света на киното. Кара има необятни артистични упоритости – играе, пее, танцува, театралничи и написа, само че най-много – наподобява скандално добре.
Делевин е висока, слаба, стройна и стегната, с високи скули, огромни светли очи, плътни устни и трагични вежди, които се трансфораха в запазена марка на нейната студено-пленителна хубост.
Тя продължава да приема предизвикателни функции и една от най-обожаваните звезди в Instagram с близо 43 милиона почитатели. Наскоро излезе и първата книга на младата актриса – разказ за проблематични младежи със заглавие “Огледалце, огледалце”.
– Кара, сложен ли е животът с 43 милиона почитатели и то единствено в обществената мрежа Instagram?
– Животът е прелестен, когато хората те правят оценка и ти демонстрират, че наблюдават това, което правиш. За мен е отговорност и привилегия. Социалните мрежи са страхотна естрада за всички, освен за известните. Всеки може да даде изява на креативното си аз, да предложи на публиката плодовете на артистичната си активност.
– Вие дебютирахте и като писателка. Разкажете малко повече за книгата си “Огледалце, огледалце”.
– Страшно съм горда с първото си литературно предизвикателство. Вкарах доста от тийнейджърския си яд в тази история. “Огледалце, огледалце” споделя за млади неудачници, които не пасват в публичните правила, структури и йерархии. Почерпих доста от личното си израстване.
Аз нямах типичното детство. Прекарах първата част от живота си в престижниия квартал Белгравия в Лондон. Имах привилегированото детство, само че в това време в никакъв случай не се усещах задоволително добра и съответна. Смятах себе си за странна и самотна. Всъщност, за и до ден сегашен съм под въздействието на сходни размисли. Никога не съм била класическата хубавица.
Със сигурност нямаше да стана супермодел през 90-те. Но модите се трансформират, естетическите търсения търпят еволюция. Но чувството за некомпетентност беше изключително мощно в тийн годините ми – даже и откакто получих първите си моделски задължения.
– Какво е предизвикало тези мрачни усеща?
– Нямам съответен отговор. Цялата атмосфера в Лондон, паниката, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво би трябвало да правиш. Разбира се, всичко това влезе и в книгата ми.
Омразата и обичта към себе си и разбирането, че в последна сметка няма значение какво мислят другите хора. Най-важното е да схванеш кой тъкмо си и каква е твоята житейска задача. Няма значение дали нещата, които искаш да направиш в живота си са странни, просто би трябвало да го направиш.
– Вие сте минала през доста тежки моменти в тийнейджърските си години. Отразиха ли се контузиите от младостта на кариерата Ви?
– Всички имаме своите неприятни интервали и ниски точки в живота, само че психическите разстройства са в действителност значима тематика и всички ние би трябвало да приказваме за тях. Аз се усещам късметлийка и съм признателна за нещата, които се случиха в живота ми. Работя доста старателно, само че в това време виждам да отстранявам време и за себе си.
Писането на първата ми книга безспорно беше най-хубавата допустима терапия. Надявам се, че романът ще подейства като терапия и на други хора.
Обичам да споделям, че хората би трябвало да прегръщат лудостта, странността си, да не се опасяват от своята уникалност. Но чисто в медицински проект, психическите проблеми би трябвало да се адресират и ние не би трябвало да се срамим от процесите, през които минават съзнанията ни.
Лично мен и киното ме избави. Актьорските задължения и потапянето ми в този изобретателен свят отвориха напълно нова вероятност пред мен и постоянно ще съм удовлетворена от своя професионален избор.
– Променили се отношението на Холивуд към дамите в последните години? Вие също имате история за смущаваща връзка с към този момент печално известния холивудски продуцент и полов див звяр Харви Уайнстийн.
– Променя се към по-добро, само че имаме още доста работа да свършим. А разкриването на Уайнстийн е значима стъпка в вярната посока.
Спомням си, че скоро откакто започнах да се занимавам с кино и взех решение да се потвърдя като кино актриса, пристигна и позвъняването от Харви Уайнстийн. Той ме попита непосредствено дали съм спала с някоя от дамите, с които съм била засичана на обществени места и общите ни фотоси са попадали в медиите.
– Как се почувствахте в този миг?
– Много необичайно и неловко. Това позвъняване ме запрати оттатък удобната ми зона.
Не отговорих на нито един от неговите въпроси, само че преди да затворя той ми сподели, че в случай че съм противоположна или реша да бъда обществено по отношение на друга жена в никакъв случай няма да имам кариера в Холивуд и няма да имам късмет да получа функциите, които желая тъй като те постоянно ще отиват при хетеросексуални актриси.
– Какво се случи след това?
– Година или две по-късно позвъняване, имах работна среща с Харви в лобито на хотел. Трябваше да обсъждаме нов филм. Режисьорът си потегли от срещата, а Уайнстийн ме помоли да остана и да си приказвам с него.
Веднага щом се увери, че сме сами, той стартира да се хвали с какъв брой доста и известни актриси бил спал и по какъв начин бил персонално виновен за техните кариери. После продължи да води диалог в полова посока. Малко по-късно ме предложения в стаята си.
Бързо отхвърлих и взех решение да се запътя към колата си, която бях оставила преди този момент да бъде паркирана от чиновниците на хотела. Свързах се с неговата асистентка, която ми сподели, че колата ми още не е подготвена и ме посъветва да се кача в стаята на Харви.
– Изплашихте ли се?
– Просто се почувствах извънредно безсилна и уплашена, само че не желаех да наподобявам по този метод и все се надявах, че може би аз не съм изтълкувала обстановката вярно. Когато се качих в стаята незабавно почувствах облекчение, тъй като вътре имаше още една жена и аз помислих, че съм на несъмнено място.
Тогава Уайнстийн ни помоли да се целуваме и другата жена потегли към мен. Аз станах и се пробвах да сменя тематиката като го попитах дали знае, че мога да пея. И започнах да пея с вярата, че това ще направи обстановката малко по-поносима, по-професионална – като на прослушване. Толкова бях нервна.
– Как реагира той?
– След като завърших с пеенето още веднъж споделих, че е време да си вървя. Той ме изпрати до вратата, изправи се над мен и се опита да ме целуне по устните. Спрях го и съумях да изляза от стаята. В последна сметка съумях да получа ролята и все си мисля, че той ми я даде поради случилото се.
Чувствам се извънредно, че участвах в този филм. В мен трайно се настани чувството, че не съм заслужила ролята, само че изпитвах и съмнения дали да опиша какво се случи. По това време не желаех да нараня фамилията на Харви.
Чувствах се отговорна, все едно аз съм направила нещо неприятно. После потръпнах от мисълта, че сходни неща са се случвали на толкоз доста дами. И никой не е споделил нищо от боязън. До момента, в който всичките му мръсни истории избиха на повърхността като септичен гейзер.
Той си заслужи цялото отвращение и прогонването от Холивуд и обществото като цяло. Но отново стана прекомерно късно.
Източник: Труд
На 27 години, тя е образец за сполучливо прекосяване от света на модата в света на киното. Кара има необятни артистични упоритости – играе, пее, танцува, театралничи и написа, само че най-много – наподобява скандално добре.
Делевин е висока, слаба, стройна и стегната, с високи скули, огромни светли очи, плътни устни и трагични вежди, които се трансфораха в запазена марка на нейната студено-пленителна хубост.
Тя продължава да приема предизвикателни функции и една от най-обожаваните звезди в Instagram с близо 43 милиона почитатели. Наскоро излезе и първата книга на младата актриса – разказ за проблематични младежи със заглавие “Огледалце, огледалце”.
– Кара, сложен ли е животът с 43 милиона почитатели и то единствено в обществената мрежа Instagram?
– Животът е прелестен, когато хората те правят оценка и ти демонстрират, че наблюдават това, което правиш. За мен е отговорност и привилегия. Социалните мрежи са страхотна естрада за всички, освен за известните. Всеки може да даде изява на креативното си аз, да предложи на публиката плодовете на артистичната си активност.
– Вие дебютирахте и като писателка. Разкажете малко повече за книгата си “Огледалце, огледалце”.
– Страшно съм горда с първото си литературно предизвикателство. Вкарах доста от тийнейджърския си яд в тази история. “Огледалце, огледалце” споделя за млади неудачници, които не пасват в публичните правила, структури и йерархии. Почерпих доста от личното си израстване.
Аз нямах типичното детство. Прекарах първата част от живота си в престижниия квартал Белгравия в Лондон. Имах привилегированото детство, само че в това време в никакъв случай не се усещах задоволително добра и съответна. Смятах себе си за странна и самотна. Всъщност, за и до ден сегашен съм под въздействието на сходни размисли. Никога не съм била класическата хубавица.
Със сигурност нямаше да стана супермодел през 90-те. Но модите се трансформират, естетическите търсения търпят еволюция. Но чувството за некомпетентност беше изключително мощно в тийн годините ми – даже и откакто получих първите си моделски задължения.
– Какво е предизвикало тези мрачни усеща?
– Нямам съответен отговор. Цялата атмосфера в Лондон, паниката, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво би трябвало да правиш. Разбира се, всичко това влезе и в книгата ми.
Омразата и обичта към себе си и разбирането, че в последна сметка няма значение какво мислят другите хора. Най-важното е да схванеш кой тъкмо си и каква е твоята житейска задача. Няма значение дали нещата, които искаш да направиш в живота си са странни, просто би трябвало да го направиш.
– Вие сте минала през доста тежки моменти в тийнейджърските си години. Отразиха ли се контузиите от младостта на кариерата Ви?
– Всички имаме своите неприятни интервали и ниски точки в живота, само че психическите разстройства са в действителност значима тематика и всички ние би трябвало да приказваме за тях. Аз се усещам късметлийка и съм признателна за нещата, които се случиха в живота ми. Работя доста старателно, само че в това време виждам да отстранявам време и за себе си.
Писането на първата ми книга безспорно беше най-хубавата допустима терапия. Надявам се, че романът ще подейства като терапия и на други хора.
Обичам да споделям, че хората би трябвало да прегръщат лудостта, странността си, да не се опасяват от своята уникалност. Но чисто в медицински проект, психическите проблеми би трябвало да се адресират и ние не би трябвало да се срамим от процесите, през които минават съзнанията ни.
Лично мен и киното ме избави. Актьорските задължения и потапянето ми в този изобретателен свят отвориха напълно нова вероятност пред мен и постоянно ще съм удовлетворена от своя професионален избор.
– Променили се отношението на Холивуд към дамите в последните години? Вие също имате история за смущаваща връзка с към този момент печално известния холивудски продуцент и полов див звяр Харви Уайнстийн.
– Променя се към по-добро, само че имаме още доста работа да свършим. А разкриването на Уайнстийн е значима стъпка в вярната посока.
Спомням си, че скоро откакто започнах да се занимавам с кино и взех решение да се потвърдя като кино актриса, пристигна и позвъняването от Харви Уайнстийн. Той ме попита непосредствено дали съм спала с някоя от дамите, с които съм била засичана на обществени места и общите ни фотоси са попадали в медиите.
– Как се почувствахте в този миг?
– Много необичайно и неловко. Това позвъняване ме запрати оттатък удобната ми зона.
Не отговорих на нито един от неговите въпроси, само че преди да затворя той ми сподели, че в случай че съм противоположна или реша да бъда обществено по отношение на друга жена в никакъв случай няма да имам кариера в Холивуд и няма да имам късмет да получа функциите, които желая тъй като те постоянно ще отиват при хетеросексуални актриси.
– Какво се случи след това?
– Година или две по-късно позвъняване, имах работна среща с Харви в лобито на хотел. Трябваше да обсъждаме нов филм. Режисьорът си потегли от срещата, а Уайнстийн ме помоли да остана и да си приказвам с него.
Веднага щом се увери, че сме сами, той стартира да се хвали с какъв брой доста и известни актриси бил спал и по какъв начин бил персонално виновен за техните кариери. После продължи да води диалог в полова посока. Малко по-късно ме предложения в стаята си.
Бързо отхвърлих и взех решение да се запътя към колата си, която бях оставила преди този момент да бъде паркирана от чиновниците на хотела. Свързах се с неговата асистентка, която ми сподели, че колата ми още не е подготвена и ме посъветва да се кача в стаята на Харви.
– Изплашихте ли се?
– Просто се почувствах извънредно безсилна и уплашена, само че не желаех да наподобявам по този метод и все се надявах, че може би аз не съм изтълкувала обстановката вярно. Когато се качих в стаята незабавно почувствах облекчение, тъй като вътре имаше още една жена и аз помислих, че съм на несъмнено място.
Тогава Уайнстийн ни помоли да се целуваме и другата жена потегли към мен. Аз станах и се пробвах да сменя тематиката като го попитах дали знае, че мога да пея. И започнах да пея с вярата, че това ще направи обстановката малко по-поносима, по-професионална – като на прослушване. Толкова бях нервна.
– Как реагира той?
– След като завърших с пеенето още веднъж споделих, че е време да си вървя. Той ме изпрати до вратата, изправи се над мен и се опита да ме целуне по устните. Спрях го и съумях да изляза от стаята. В последна сметка съумях да получа ролята и все си мисля, че той ми я даде поради случилото се.
Чувствам се извънредно, че участвах в този филм. В мен трайно се настани чувството, че не съм заслужила ролята, само че изпитвах и съмнения дали да опиша какво се случи. По това време не желаех да нараня фамилията на Харви.
Чувствах се отговорна, все едно аз съм направила нещо неприятно. После потръпнах от мисълта, че сходни неща са се случвали на толкоз доста дами. И никой не е споделил нищо от боязън. До момента, в който всичките му мръсни истории избиха на повърхността като септичен гейзер.
Той си заслужи цялото отвращение и прогонването от Холивуд и обществото като цяло. Но отново стана прекомерно късно.
Източник: Труд
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ