Преценям, антиваксър, изчегъртване - това са българските думи на годината.

Преценям, антиваксър, изчегъртване - това са българските думи на годината. Какво споделят те за езика и положението на обществото? Разговор с Павлина Върбанова от " Как се написа " - платформата, която провежда допитването.

В Холивуд споделят: " And the winner is… " Но ние сме на територията на българския език, тъй че: кои са думите на годината?

Павлина Върбанова: Според окончателните данни от анкетата това са " преценявам ", " антиваксър " и " изчегъртване ". В самото начало на акцията обявихме, че ще излъчим три думи, с цел да не абсолютизираме единствено една и да откроим повече значими тематики и проблеми в обществения диалог. Миналата година беше и пандемична, и политически турбулентна, което допуска, че основните думи за нея са от разнообразни области. В хода на анкетата за мен беше доста забавно да следя двудневната разгорещена битка за третото място - за него се състезаваха " ваксина ", " изчегъртване " и " зелен документ ", даже си разменяха позициите. В последна сметка се наложи " изчегъртване " с дребна преднина.

Павлина Върбанова е създателка на уеб страницата kaksepishe.com

Какво в действителност ни споделя изборът таман на тези думи? Че те са били изключително известни? Че посочват нещо ново? Че маркират по изключително въздействащ метод бурни полемики в българското общество?

Павлина Върбанова: Толкова доста неща ни споделят думите на годината, че е мъчно даже единствено да ги изброя в резюме. За мен е отвън всякакво подозрение, че те бяха известни и постоянно участваха в обществените полемики - тук включвам, несъмнено, и диалозите в обществените мрежи. Думите победителки посочват не толкоз нови, колкото характерни понятия, които дадоха образа на българската 2021 година и я откроиха от 2020-та. Нашата задача в този момент е да се опитаме да ги проучваме, с цел да разберем какво значат те за обществото като цяло и за общественото държание на всеки от нас.

. Това е некнижовна дума и желая да подчертая, че с тази спогодба е включена в класацията. Тя обаче е извънредно въздействаща - най-малко за хората с добра езикова просвета - тъкмо в това качество. Думата е смисловото ядро на известната фраза " Всеки самичък си преценява " и е използвана иронично, има в допълнение значение: преценката се прави некадърно, а този, който " преценява ", даже не го осъзнава. И тук виждаме един разлом в обществото ни: способените, интелигентните иронизират тези, които съгласно разбиранията им са заблудени, немислещи и незадоволително образовани. Дано съм черногледа, само че аз не виждам и опит за разговор сред двете групи. Противопоставянето проличава ясно и в. Тя директно посочва един от главните ни проблеми, които очевидно ще ни тормозят и тази година - всеобщата опозиция на българите против имунизирането. Като цяло зад избора на " преценявам " и " антиваксър ", съгласно мен, стоят и гневът, и страхът, и недоверието, и високото ни самомнение. Те ни пречат да беседваме, да чуваме причините на другия, да подхождаме с схващане към това какво мисли той и по какъв начин се усеща.

Коя от тези думи персонално Вие харесвате като тъкмо попадение или като добър български език?

Павлина Върбанова: Бих откроила две точни попадения измежду десетте оферти в анкетата. И двете са сполучливи метафори: " чекмедже " - като друго, по-ярко наименование на корупцията, и " изчегъртване " - като метода, по който иска(х)ме да сменим ръководството и неговия модел. Първата дума влияе посредством образния облик, появяващ се в нашето схващане, а за втората ще помоля да си я кажете в този момент на глас - това " ч...г...рт " в нея се асоциира със звуците при самото деяние.

Грамотността на българското общество и на част от политическата класа наподобява все по-съмнителна. Дали Вашето допитване може да стимулира жителите и политиците да се замислят над езика, с който си служат?

Павлина Върбанова: Една от скритите цели на акцията е да насочим вниманието към българския език и в друго време на годината - освен към 24 май и 1 ноември, Деня на националните будители. Да се запитаме по какъв начин си служим с езика в обществените полемики и умеем ли да използваме добре този еластичен инструмент.

Политиците сигурно имат огромна роля в лансирането на думи и изрази в обществената тирада и би трябвало доста да внимават, когато приказват. Ще напомня единствено случая с " ваканцувам ", а също и структурите от вида " това, което имаме като информация ", които не са образец за добър български език, само че се харесаха даже на медиите, получиха по-широка приложимост и към този момент като че ли свикнахме с тях. Една от думите в нашата анкета, която към този момент означих - " изчегъртване " - стана известна, откакто я използва Слави Трифонов.

Бих желала да обърна внимание и на нещо друго. Замислят ли се политиците и имат ли действителна визия дали техният дневен ред съответствува с дневния ред на хората? Няма по какъв начин да не видим, че думите " преценявам ", " антиваксър ", " ваксина ", " зелен документ ", свързани директно или индиректно с имунизирането, са на първите места в класацията, а " смяна " и " избори " са по-назад, и то в година, в която имахме казус - три пъти гласувахме за парламент и в два тура за президент. За мен това разминаване е красноречиво. Макар резултатите от анкетата да не са представителни, мисля, че те отразяват съответно настроенията на хората, какво ги вълнува, какво те считат за значимо. Разбира се, давам си сметка, че върху избора на думите на годината е повлияло и това, че имунизирането визира всеки от нас директно и го принуждава да вземе персонално решение за своето здраве, а политическите проблеми като цяло ни засягат индиректно.

" Как се написа? " провежда първото огромно допитване за думи на годината

Как се развива българският език сега в следствие от навлизането на чуждоезична лексика? Дали тя го обогатява или поврежда?

Павлина Върбанова: Аз заобикалям да преглеждам навлизането на непознати думи в българския език в този проект. Ако има някаква непосредствена щета, тя е най-много в това, че от ден на ден и повече нови непознати думи от разнообразни области се появяват в български текстове и ако ги срещаме за пръв път, може да се затрудним да разберем тяхното значение от подтекста. На мен също ми се постанова от време на време да върша информация, най-много за някои термини. Мисля, че това може да служи като натурален аршин - използването на непознатите думи да не пречи на разбирането и възприемането на текста. Както за доста други неща в живота, по този начин и при потреблението на непознатите думи е добре да имаме мярка.