Популизмът не успя да консолидира Европа, а дали ще я разцепи?
Преструктурирането на Европа към един суверенистки и ксенофобски полюс не се състоя. Но остарелият континент има потребност от трансевропейско преосмисляне, с цел да бъдат контрирани почитателите на деконструкцията на европейския план, написа френският ежедневник Libération.
Европейските избори на 26 май не създадоха национално-популисткото цунами, което някои предвидиха, само че нареждаха тези сили, набрали скорост през последното десетилетие в европейския политически пейзаж. Страните от Централна и Източна Европа акцентират тази наклонност, само че изборите демонстрираха и проевропейска демократична съпротива в Полша, Словакия или Румъния.
ФИДЕС на Виктор Орбан (52%), както и ПиС на Качински (45%), великите бранители на християнска Европа против миграционните нашествия, излязоха спечелили от европейския тест, засилвайки хватката си от вътрешната страна. Такъв е частично и казусът в Прага с Андрей Бабиш и неговата партия АНО ( " Да " ). Бабиш, с червен каскет но Тръмп, водеше акция, която не отхвърляше последния: " Силна Чехия " - еквивалент на " Направи още веднъж Чехия велика " - написано на шапката и лозунгите за акцията: " Ние ще пазиме Чехия. Трудно и безкомпромисно. " Защита от кого? Брюксел? Но цялата история на Европейския съюз е история на непрекъснати договаряния за намиране на взаимни отстъпки. Популистите на Изтока обаче не образуват блок, какъвто беше казусът с отхвърли на Вишеградската група от квотите за мигранти след 2015 година Първо, те не принадлежат към едни и същи политически фамилии на европейско равнище: ФИДЕС е част от ЕНП на класическата десница, ПиС се съюзява с английските консерватори (по отношение на старта и цялостното развиване на обстановката към Брекзит), а АНО на Бабиш желае да остане с либералите на Алде.
Либерални и проевропейски сили
Европейските избори способстваха появяването на нови демократични и проевропейски политически сили. В Полша европейското предизвикателство е изкристализирало в коалиция от лявоцентристката съпротива на либералите и социалдемократите, чийто резултат (38%) демонстрира, че има опция за опозицията да смъкна от власт ПиС на есенните парламентарни избори. Европа, която има поддръжката на ¾ поляци, поддържа образуването на тази различна вътрешна политика. Това е " европеизацията " на политиката и демокрацията. В Словакия, след успеха на Зузана Чапутова на президентските избори, новата политическа мощ " Прогресивна Словакия " завоюва европейските избори (20%) за сметка на левите популистки националисти от партията СМЕР на Робърт Фицо, дискредитирана след убийството на журналиста Ян Куцяк, който разследваше прекомерно деликатно корупцията и присвояването на европейски средства. От активизирането на гражданското общество против корупцията се стигна до появяването на проевропейска демократична политическа мощ.
Сценарий не по-различен от този в Румъния, където нова демократична и проевропейска партия " Съюз за избавление на Румъния " (USR) направи пробив (21%), без значение че беше изпреварена от консерватори и социалисти в държавното управление. Избирателите й: млади, градски, по-образовани (големите градове и Трансилвания), които виждат в Европейски Съюз нужната противотежест на отклоненията, които заплашват върховенството на закона. Осъждането на Ливиу Драгня, мощния човек на ръководещата Социалдемократическа партия, в деня след изборите се възприема в Румъния като удостоверение на тази връзка. Проевропейските либерали се разсънват, въпреки и към този момент в лицето на доста малко Зелени в Източна Европа.
Политически връзки
Преди всичко: огромното прегрупиране на Европа към суверенистки и ксенофобски полюс, оповестено от Орбан и Салвини, няма да се реализира. В никакъв случай не незабавно. Въпреки доближаването на Орбан и Качински със Салвини по време на акцията, никой в Централна Европа не е изразил желание да се причисли към Европейския парламент в крайнодясна групировка със Салвини, Льо Пен и други Популистите в Централна Европа (ФИДЕС, ПиС) съставляват ултраконсервативна десница, което не оставя съвсем никакво място отдясно. Това е техният отговор на алтернативата на консервативната десница на ЕНП против извънредно десните (санитарен кордон или коалиция). ФИДЕС е " ограбил магазина " на Йобик, партия от крайната десница, сведена до границата от 6%.
Австрия и Италия съставляват другия модел, откогато Партия на свободата на Австрия (FPÖ) влезе в държавното управление в Австрия и Лигата на Салвини в Италия. Трябва да се означи, че политическите схващания на тези три страни са остарели. През 30-те години на предишния век австрийският канцлер Долфус откри поддръжка първо при Миклош Хорти в Унгария и при Мусолини в Италия. Унгарският комунистически водач Янош Кадар, след смазването на революцията през 1956 година и откакто дълго време е бил личност нон грата в рамките на Западна Европа, по-късно стартира първите си дипломатически совалки първо в Австрия на Бруно Крейски и по-късно в Италия. Разпадането на австрийската коалиция след видеото, уличаващо вицеканцлера Щрахе във връзки с руснаците, компрометира по същия метод модела на дясната коалиция с крайната десница.
Въпросът за национал-популизма към този момент не е " Новата централна Европа ли е централният въпрос на Европа? ", а по-скоро звучи трансевропейски: вътрешнополитическата рекомпозиция (десница с или без извънредно дясно) върви ръка за ръка с разрива сред проевропейските сили и суверенистките ксенофоби, които работят за деконструиране на европейския план. Това умозаключение допуска две неща спрямо алтернативата, упомената тук. Изборът на ЕНП по отношение на Орбан ще бъде значим за предефинирането на политическите полезности и разделения в Европа. Емануел Макрон допуска, че всякакво съглашение с ЕНП е изключено, до момента в който ФИДЕС е част от ЕНП, която желае да остане главен дирек на европейската интеграция. Топката е в лагера на Ангела Меркел и АКК.
Когато в огромните демократични страни на Западна Европа спечелилите в европейските избори се назовават Салвини, Льо Пен, Фараж, към този момент не можем да даваме уроци на Източна Европа на Качински и Орбан. Това е по-скоро покана за трансевропейски размисъл за Европа, която тридесет години след рухването на Стената е изгубила илюзиите си за неудържим успех на демократичната народна власт и би трябвало да откри отговор на почитателите на деконструкцията.
Европейските избори на 26 май не създадоха национално-популисткото цунами, което някои предвидиха, само че нареждаха тези сили, набрали скорост през последното десетилетие в европейския политически пейзаж. Страните от Централна и Източна Европа акцентират тази наклонност, само че изборите демонстрираха и проевропейска демократична съпротива в Полша, Словакия или Румъния.
ФИДЕС на Виктор Орбан (52%), както и ПиС на Качински (45%), великите бранители на християнска Европа против миграционните нашествия, излязоха спечелили от европейския тест, засилвайки хватката си от вътрешната страна. Такъв е частично и казусът в Прага с Андрей Бабиш и неговата партия АНО ( " Да " ). Бабиш, с червен каскет но Тръмп, водеше акция, която не отхвърляше последния: " Силна Чехия " - еквивалент на " Направи още веднъж Чехия велика " - написано на шапката и лозунгите за акцията: " Ние ще пазиме Чехия. Трудно и безкомпромисно. " Защита от кого? Брюксел? Но цялата история на Европейския съюз е история на непрекъснати договаряния за намиране на взаимни отстъпки. Популистите на Изтока обаче не образуват блок, какъвто беше казусът с отхвърли на Вишеградската група от квотите за мигранти след 2015 година Първо, те не принадлежат към едни и същи политически фамилии на европейско равнище: ФИДЕС е част от ЕНП на класическата десница, ПиС се съюзява с английските консерватори (по отношение на старта и цялостното развиване на обстановката към Брекзит), а АНО на Бабиш желае да остане с либералите на Алде.
Либерални и проевропейски сили
Европейските избори способстваха появяването на нови демократични и проевропейски политически сили. В Полша европейското предизвикателство е изкристализирало в коалиция от лявоцентристката съпротива на либералите и социалдемократите, чийто резултат (38%) демонстрира, че има опция за опозицията да смъкна от власт ПиС на есенните парламентарни избори. Европа, която има поддръжката на ¾ поляци, поддържа образуването на тази различна вътрешна политика. Това е " европеизацията " на политиката и демокрацията. В Словакия, след успеха на Зузана Чапутова на президентските избори, новата политическа мощ " Прогресивна Словакия " завоюва европейските избори (20%) за сметка на левите популистки националисти от партията СМЕР на Робърт Фицо, дискредитирана след убийството на журналиста Ян Куцяк, който разследваше прекомерно деликатно корупцията и присвояването на европейски средства. От активизирането на гражданското общество против корупцията се стигна до появяването на проевропейска демократична политическа мощ.
Сценарий не по-различен от този в Румъния, където нова демократична и проевропейска партия " Съюз за избавление на Румъния " (USR) направи пробив (21%), без значение че беше изпреварена от консерватори и социалисти в държавното управление. Избирателите й: млади, градски, по-образовани (големите градове и Трансилвания), които виждат в Европейски Съюз нужната противотежест на отклоненията, които заплашват върховенството на закона. Осъждането на Ливиу Драгня, мощния човек на ръководещата Социалдемократическа партия, в деня след изборите се възприема в Румъния като удостоверение на тази връзка. Проевропейските либерали се разсънват, въпреки и към този момент в лицето на доста малко Зелени в Източна Европа.
Политически връзки
Преди всичко: огромното прегрупиране на Европа към суверенистки и ксенофобски полюс, оповестено от Орбан и Салвини, няма да се реализира. В никакъв случай не незабавно. Въпреки доближаването на Орбан и Качински със Салвини по време на акцията, никой в Централна Европа не е изразил желание да се причисли към Европейския парламент в крайнодясна групировка със Салвини, Льо Пен и други Популистите в Централна Европа (ФИДЕС, ПиС) съставляват ултраконсервативна десница, което не оставя съвсем никакво място отдясно. Това е техният отговор на алтернативата на консервативната десница на ЕНП против извънредно десните (санитарен кордон или коалиция). ФИДЕС е " ограбил магазина " на Йобик, партия от крайната десница, сведена до границата от 6%.
Австрия и Италия съставляват другия модел, откогато Партия на свободата на Австрия (FPÖ) влезе в държавното управление в Австрия и Лигата на Салвини в Италия. Трябва да се означи, че политическите схващания на тези три страни са остарели. През 30-те години на предишния век австрийският канцлер Долфус откри поддръжка първо при Миклош Хорти в Унгария и при Мусолини в Италия. Унгарският комунистически водач Янош Кадар, след смазването на революцията през 1956 година и откакто дълго време е бил личност нон грата в рамките на Западна Европа, по-късно стартира първите си дипломатически совалки първо в Австрия на Бруно Крейски и по-късно в Италия. Разпадането на австрийската коалиция след видеото, уличаващо вицеканцлера Щрахе във връзки с руснаците, компрометира по същия метод модела на дясната коалиция с крайната десница.
Въпросът за национал-популизма към този момент не е " Новата централна Европа ли е централният въпрос на Европа? ", а по-скоро звучи трансевропейски: вътрешнополитическата рекомпозиция (десница с или без извънредно дясно) върви ръка за ръка с разрива сред проевропейските сили и суверенистките ксенофоби, които работят за деконструиране на европейския план. Това умозаключение допуска две неща спрямо алтернативата, упомената тук. Изборът на ЕНП по отношение на Орбан ще бъде значим за предефинирането на политическите полезности и разделения в Европа. Емануел Макрон допуска, че всякакво съглашение с ЕНП е изключено, до момента в който ФИДЕС е част от ЕНП, която желае да остане главен дирек на европейската интеграция. Топката е в лагера на Ангела Меркел и АКК.
Когато в огромните демократични страни на Западна Европа спечелилите в европейските избори се назовават Салвини, Льо Пен, Фараж, към този момент не можем да даваме уроци на Източна Европа на Качински и Орбан. Това е по-скоро покана за трансевропейски размисъл за Европа, която тридесет години след рухването на Стената е изгубила илюзиите си за неудържим успех на демократичната народна власт и би трябвало да откри отговор на почитателите на деконструкцията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ