Терорът непосредствено след 9 септември 1944 г.: Убийствата без съд
Престъпленията на влязлата в новата отечественофронтовска власт (ОФ) Българска работническа партия (к) стартират още незабавно след 9 септември 1944 година в изискванията на руска окупация на Царство България.
На 10 септември 1945 година по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов с разпореждане №1 на Министерския съвет е основана щатна милиция. В нея са допускани единствено правилни хора, взели участие в незаконното комунистическо придвижване. Критериите за назначение са честност към партията, заслуги в установяването на „ националната власт ” и характерност, направена от комитетите на Отечествен фронт. Разпуснати всички регионални дирекции и околийски ръководства на Министерство на вътрешните работи, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 чиновници в полицията.
Формиране на специфични групи
В Министерство на вътрешните работи са образувани специфични групи по издирването, залавянето и избиването на набелязани за „ врагове на народа ” представители на някогашната власт. Една от тези групи се управлява от Мирчо Спасов, един от най-близките до Тодор Живков партийни функционери, придобил след това мрачна популярност с активността си в МВР-ДС, като уредник и отговорник на лагерите край Ловеч и Скравена, и като притежател на корупция и началник на контрабандни канали и непозволено консумиране на милиони левове в работа „ Културно завещание ” към Министерство на външните работи през 70-те години, ръководена от Людмила Живкова.
На 12 септември 1944 година кабинетът на Отечествен фронт отпред с Кимон Георгиев приема разпореждане за арестуването на всички министри от кабинетите в интервала 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година, а по този начин също и народните представители от болшинството в 25-то Народно заседание, както и задържането на висши, „ станали причина за слагане страната пред злополука ” и на лица, „ заповядвали или правили убийства, палежи и изтезания ”.
„ Решително и бързо пречистване... ”
Същия ден е издадено Окръжно № 5 на Централен комитет на Българска работническа партия (к), с което се указва: „ При съдействието на отечественофронтовските комитети да се организира уверено и бързо пречистване на целокупния държавен уред от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се унищожават пламенно и твърдо оживелите към момента гнезда на фашистка опозиция ”. Политическият секретар на Централен комитет Трайчо Костов декларира, че „ тя [чистката] беше извършена от нашите изпълнителни тройки ”.
На 13 септември 1944 година Централен комитет на Българска работническа партия (к) рапортува на Георги Димитров в Москва: „ В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат ограничения с това да се занимават съответните наказателни органи ”.
В окръжно №6 от 20 септември, оповестено на 22 септември 1944 година в „ Работническо дело ”, на локалните комитети на Отечествен фронт се разпорежда задачата за съставянето на описи на обречените. В публикация, оповестена в партийния орган на Българска комунистическа партия в. „ Работническо дело ” от 25 септември 1944 година, озаглавена „ Отмъщение ” се приканва: Стреляйте правилно, забивайте ножа по-дълбоко! Цялата страна ви гледа със спотаен мирис ”.
В друга депеша на Централен комитет на Българска работническа партия (к) до Димитров в Москва от 25 септември 1944 година се показва: „ Готов е законопроектът за националния съд. Приета е най-кратката процедура, само че до момента в който стартира да работи, ще мине известно време. Това може да бъде употребявано за негласна разпродажба на най-злостните врагове, което се организира от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията би трябвало да бъде обезглавена бързо и уверено ”.
С депеша до Георги Димитров в Москва от 1 октомври 1944 година Централен комитет на Българска работническа партия (к) оповестява решението си „ революционната чистка ” да продължи още една седмица, след което ще стартират да работят националните съдилища и „ чистката ще тръгне по законни пътища ”.
Свидетелствата на руските военни репортери в окупирана България
Военните репортери на в. „ Правда ” майорите В. Кожеников и В. Сиволобов, които влизат в Царство България с армиите на Трети Украински фронт, при окупирането на страната, показват ситуацията в първите дни след 9-ти септември 1944 година:
„ Огромният брой червени флагове с емблемата на Съветския съюз – сърп и чук, с които бяха окичени постройките на държавните институции, алените ленти и петолъчките, носени освен от цивилни, само че и от бойци и офицери от българската войска, ни подсетиха революционната обстановка от 1917 година в Русия. ”
Те не икономисват сведенията за ненужното принуждение. Един случай, разказан от тях, е при влизането в гр. Ловеч:
„ Поведоха ни към пандиза с обещанието да ни покажат фашисти. Сметнахме, че ще забележим в пандиза немски бойци и офицери, а видяхме български офицери. Тълпата се хвърли към решетките със застрашителни крясъци, почнаха да мятат камъни, а някои от партизаните се хванаха за револверите. С големи старания успяхме да предотвратим саморазправата и благодарение на локалните управляващи не допуснахме безпричинно проливане на кръв. ”
Съветските военни репортери признават и за насилието, осъществено и от руските военни елементи на българка територия:
„ Силата на инерцията се оказа толкоз непреодолима, че имаме обстоятелства за мародерство, грабежи и принуждение на българска територия. Причините за това са две – политическият уред на Червената войска не е подготвил в задоволителна степен частите на Червената войска за съществуващата в България конюнктура и незадоволително високата дисциплинираност, изключително на тиловите елементи, които са прекомерно склонни да се занимават с разграбване. ”
Петър Семерджиев: Арестите започнаха. Поголовно. След това и избиванията
В своите мемоари някогашният кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Семерджиев, политически бежанец от 1973 година в Ерусалим, Израел разказва тъкмо партийните инструкции и случилото се незабавно след Деветосептемврийския прелом:
„ В Ямбол беше центърът на Шеста военна оперативна зона с началник Димитър Димов, прокурист на Политбюро. От него получих инструкции в идващите един-два дни да пристъпим към арестуването на полицейските началници и най-отявлените поддръжници на предходната власт. Арестите започнаха във всички окръзи. Поголовно. Тогава започнаха и обособени избивания. Групите за арестуванията определяха кой да бъде разстрелян. Раденко Видински [един от първите шефове на Народната милиция след 9 септември 1944 година, който издава инструкции по какъв начин да се работи при арестите и разстрелите] имаше съществена роля.
Не мина доста време и неговата активност беше подведена на рецензия от управлението на Политбюро. Безогледното изтребване докара до специфична анкета и поради това го отстраниха. Избиванията продължиха, макар че по този начин нареченият Народен съд беше почнал активността си. В партията не съжаляваха, че тези хора са избити. ”
Обхватът на физическите ликвидации
Немалка част от избитите без съд в дните след 9 септември 1944 година по-късно получават от „ националния съд ” смъртни присъди.
През първите няколко месеца след 9 септември 1944 година (септември-ноември) са избити без съд и присъда няколко десетки хиляди души. Според разнообразни историци цифрата на избитите е сред 30 000 и 42 000. В други издания, близки до бившето комунистическо ръководство тази цифра е доста по-малка – към 20 000, а за безследно изчезнали в този интервал са оповестени към 2000 души.
В отчет на министъра на вътрешните работи от 16 ноември 1944 година се показва, че досега са задържани 28 630 души. В доклад до Георги Димитров в Москва от 20 ноември 1944 година министърът на правораздаването оповестява, че броят на подсъдимите по така наречен Народния съд е към 10 000 души.
Главният национален обвинител Георги Петров твърди Централен комитет на Българска работническа партия (к), че до излизане на наредбата като „ безследно изчезнали ” могат да се смятат към 5000 души. През 1991 година проф. Мито Исусов показва цифрата 18 000 убити. Същият брой е изложен и от проф. Георги. През февруари 1991 година министърът на вътрешните работи Христо Данов афишира пред Народното събрание 25 000 за безследно изчезнали.
Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите от интервала 1923-1944 година по време на предходното ръководство. Според изследване, осъществено от определеното през 1945 година Народно заседание, жертвите са 5632 души – убити, екзекутирани, умряли в пандизите или в резултат на престоя им там. Между 1941-1944 година 357 души (не единствено участници в комунистическото движение) са наказани на гибел и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 година са направени и от Музея на революционното придвижване в България, основан и управителен от Българска комунистическа партия. В обнародвания негов Годишник през 1969 година се показва: „ Издирените и конкретизирани от нас лица възлизат на 5639 (юни 1923 година – септември 1944 г.) Само за времето 1941-1944 година издирените убити възлизат на 2740 души ”.
И към 2016 година в България не е осъществено в детайли историческо или писмено проучване за определяне на почти точния брой на избитите директно след 9 септември 1944 година, както и на безследно изчезналите.
На 10 септември 1945 година по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов с разпореждане №1 на Министерския съвет е основана щатна милиция. В нея са допускани единствено правилни хора, взели участие в незаконното комунистическо придвижване. Критериите за назначение са честност към партията, заслуги в установяването на „ националната власт ” и характерност, направена от комитетите на Отечествен фронт. Разпуснати всички регионални дирекции и околийски ръководства на Министерство на вътрешните работи, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 чиновници в полицията.
Формиране на специфични групи
В Министерство на вътрешните работи са образувани специфични групи по издирването, залавянето и избиването на набелязани за „ врагове на народа ” представители на някогашната власт. Една от тези групи се управлява от Мирчо Спасов, един от най-близките до Тодор Живков партийни функционери, придобил след това мрачна популярност с активността си в МВР-ДС, като уредник и отговорник на лагерите край Ловеч и Скравена, и като притежател на корупция и началник на контрабандни канали и непозволено консумиране на милиони левове в работа „ Културно завещание ” към Министерство на външните работи през 70-те години, ръководена от Людмила Живкова.
На 12 септември 1944 година кабинетът на Отечествен фронт отпред с Кимон Георгиев приема разпореждане за арестуването на всички министри от кабинетите в интервала 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година, а по този начин също и народните представители от болшинството в 25-то Народно заседание, както и задържането на висши, „ станали причина за слагане страната пред злополука ” и на лица, „ заповядвали или правили убийства, палежи и изтезания ”.
„ Решително и бързо пречистване... ”
Същия ден е издадено Окръжно № 5 на Централен комитет на Българска работническа партия (к), с което се указва: „ При съдействието на отечественофронтовските комитети да се организира уверено и бързо пречистване на целокупния държавен уред от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се унищожават пламенно и твърдо оживелите към момента гнезда на фашистка опозиция ”. Политическият секретар на Централен комитет Трайчо Костов декларира, че „ тя [чистката] беше извършена от нашите изпълнителни тройки ”.
На 13 септември 1944 година Централен комитет на Българска работническа партия (к) рапортува на Георги Димитров в Москва: „ В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат ограничения с това да се занимават съответните наказателни органи ”.
В окръжно №6 от 20 септември, оповестено на 22 септември 1944 година в „ Работническо дело ”, на локалните комитети на Отечествен фронт се разпорежда задачата за съставянето на описи на обречените. В публикация, оповестена в партийния орган на Българска комунистическа партия в. „ Работническо дело ” от 25 септември 1944 година, озаглавена „ Отмъщение ” се приканва: Стреляйте правилно, забивайте ножа по-дълбоко! Цялата страна ви гледа със спотаен мирис ”.
В друга депеша на Централен комитет на Българска работническа партия (к) до Димитров в Москва от 25 септември 1944 година се показва: „ Готов е законопроектът за националния съд. Приета е най-кратката процедура, само че до момента в който стартира да работи, ще мине известно време. Това може да бъде употребявано за негласна разпродажба на най-злостните врагове, което се организира от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията би трябвало да бъде обезглавена бързо и уверено ”.
С депеша до Георги Димитров в Москва от 1 октомври 1944 година Централен комитет на Българска работническа партия (к) оповестява решението си „ революционната чистка ” да продължи още една седмица, след което ще стартират да работят националните съдилища и „ чистката ще тръгне по законни пътища ”.
Свидетелствата на руските военни репортери в окупирана България
Военните репортери на в. „ Правда ” майорите В. Кожеников и В. Сиволобов, които влизат в Царство България с армиите на Трети Украински фронт, при окупирането на страната, показват ситуацията в първите дни след 9-ти септември 1944 година:
„ Огромният брой червени флагове с емблемата на Съветския съюз – сърп и чук, с които бяха окичени постройките на държавните институции, алените ленти и петолъчките, носени освен от цивилни, само че и от бойци и офицери от българската войска, ни подсетиха революционната обстановка от 1917 година в Русия. ”
Те не икономисват сведенията за ненужното принуждение. Един случай, разказан от тях, е при влизането в гр. Ловеч:
„ Поведоха ни към пандиза с обещанието да ни покажат фашисти. Сметнахме, че ще забележим в пандиза немски бойци и офицери, а видяхме български офицери. Тълпата се хвърли към решетките със застрашителни крясъци, почнаха да мятат камъни, а някои от партизаните се хванаха за револверите. С големи старания успяхме да предотвратим саморазправата и благодарение на локалните управляващи не допуснахме безпричинно проливане на кръв. ”
Съветските военни репортери признават и за насилието, осъществено и от руските военни елементи на българка територия:
„ Силата на инерцията се оказа толкоз непреодолима, че имаме обстоятелства за мародерство, грабежи и принуждение на българска територия. Причините за това са две – политическият уред на Червената войска не е подготвил в задоволителна степен частите на Червената войска за съществуващата в България конюнктура и незадоволително високата дисциплинираност, изключително на тиловите елементи, които са прекомерно склонни да се занимават с разграбване. ”
Петър Семерджиев: Арестите започнаха. Поголовно. След това и избиванията
В своите мемоари някогашният кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Семерджиев, политически бежанец от 1973 година в Ерусалим, Израел разказва тъкмо партийните инструкции и случилото се незабавно след Деветосептемврийския прелом:
„ В Ямбол беше центърът на Шеста военна оперативна зона с началник Димитър Димов, прокурист на Политбюро. От него получих инструкции в идващите един-два дни да пристъпим към арестуването на полицейските началници и най-отявлените поддръжници на предходната власт. Арестите започнаха във всички окръзи. Поголовно. Тогава започнаха и обособени избивания. Групите за арестуванията определяха кой да бъде разстрелян. Раденко Видински [един от първите шефове на Народната милиция след 9 септември 1944 година, който издава инструкции по какъв начин да се работи при арестите и разстрелите] имаше съществена роля.
Не мина доста време и неговата активност беше подведена на рецензия от управлението на Политбюро. Безогледното изтребване докара до специфична анкета и поради това го отстраниха. Избиванията продължиха, макар че по този начин нареченият Народен съд беше почнал активността си. В партията не съжаляваха, че тези хора са избити. ”
Обхватът на физическите ликвидации
Немалка част от избитите без съд в дните след 9 септември 1944 година по-късно получават от „ националния съд ” смъртни присъди.
През първите няколко месеца след 9 септември 1944 година (септември-ноември) са избити без съд и присъда няколко десетки хиляди души. Според разнообразни историци цифрата на избитите е сред 30 000 и 42 000. В други издания, близки до бившето комунистическо ръководство тази цифра е доста по-малка – към 20 000, а за безследно изчезнали в този интервал са оповестени към 2000 души.
В отчет на министъра на вътрешните работи от 16 ноември 1944 година се показва, че досега са задържани 28 630 души. В доклад до Георги Димитров в Москва от 20 ноември 1944 година министърът на правораздаването оповестява, че броят на подсъдимите по така наречен Народния съд е към 10 000 души.
Главният национален обвинител Георги Петров твърди Централен комитет на Българска работническа партия (к), че до излизане на наредбата като „ безследно изчезнали ” могат да се смятат към 5000 души. През 1991 година проф. Мито Исусов показва цифрата 18 000 убити. Същият брой е изложен и от проф. Георги. През февруари 1991 година министърът на вътрешните работи Христо Данов афишира пред Народното събрание 25 000 за безследно изчезнали.
Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите от интервала 1923-1944 година по време на предходното ръководство. Според изследване, осъществено от определеното през 1945 година Народно заседание, жертвите са 5632 души – убити, екзекутирани, умряли в пандизите или в резултат на престоя им там. Между 1941-1944 година 357 души (не единствено участници в комунистическото движение) са наказани на гибел и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 година са направени и от Музея на революционното придвижване в България, основан и управителен от Българска комунистическа партия. В обнародвания негов Годишник през 1969 година се показва: „ Издирените и конкретизирани от нас лица възлизат на 5639 (юни 1923 година – септември 1944 г.) Само за времето 1941-1944 година издирените убити възлизат на 2740 души ”.
И към 2016 година в България не е осъществено в детайли историческо или писмено проучване за определяне на почти точния брой на избитите директно след 9 септември 1944 година, както и на безследно изчезналите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ