Пресконференциите на Елвира Набиулина са подигравка както със здравия разум, така и с гражданите на Русия
Пресконференциите на Елвира Набиулина всякога стават все по-голямо безчинство и над здравия разсъдък, и над жителите на Русия. В петък Банката на Русия взе решение да увеличи главния лихвен % с цялостен процентен пункт до 9,5%. Това решение не провокира въпроси. Къде-къде по-голяма изненада стана речта на Елвира Набиулина. Мислехме си, че шефът на ЦБ към този момент с малко може да ни учуди, само че и в този момент ѝ се получи.
Настоящият материал ще бъде построен на най-противните изявления на Набиулина. И ще ги съпроводим с коментар.
“Въпреки упованията ни, през днешния ден не се е случило изкривяване в динамичността на инфлацията. Освен това нейните устойчиви съставни елементи даже са се усилили. Основната причина са засилващите се несъответствия в стопанската система. В резултат е нужна по-строга парично-кредитна политика, в сравнение с смятахме по-рано. “
Ако Централната банка организира политика по повишение на главния лихвен %, тази политика не дава резултат, надлежно би трябвало да се направи нещо. Например да се употребяват други способи. По ефикасни. Но Набиулина приказва, че няма поврат в инфлацията, което значи, че би трябвало да се направи още по-строга парично-кредитната политика. Къде е логиката?
“Започвам с стопанската система, която не просто компенсира загубите, само че и значимо надвиши траекторията на уравновесения растеж... Това са впечатляващи резултати, в случай че не беше едно “но” - високата инфлация. Наблюдаваните темпове на стопански растеж в актуалните условия е неправилно да се считат за устойчиви и уравновесени. Високата инфлация е знак за засилващо прегряване на икономиката”.
Нима? Високата индикация е знак не на прегряване на стопанската система, а на обстановката на международните пазари. Напротив, нашата стопанска система е към момента надалеч от своя капацитет (стабилен растеж от най-малкото 4-5%). При грамотна парично-кредитна и бюджетна политика е изцяло допустимо да се реализиран тези числа.
Но, което е по-страшното, Набиулина, съдейки по думите ѝ е подготвена да забави скоростта на растежа на стопанската система, с цел да изведе инфлацията “в норма”. Тя самата споделя, че стопанската система пораства добре. Това е в действителност по този начин. И за това изключителна заслуга има държавното управление на Мишустин и Белоусов. На пръв взор би трябвало да се поддържа стопанската система. Но не. Набиулина счита нейния растеж на небалансиран, по тази причина и би трябвало да се забави.
“Прегряването на стопанската система е разследване на засилващия се дисбаланс сред търсенето и предлагането. Мнозина видяха по какъв начин напоследък скочиха цените на пазарите за жилище, автомобилния превоз и вътрешния туризъм. Тези пазари са най-ярките образци до какво може да докара растежа на търсенето над въпрожностите за разширение на предложението”.
За да няма дисбаланс сред търсенето и предлагането би трябвало да се разшири предлагането, а не да се забавя търсенето. Ако се натиска търсенето, то не може да се приказва за никакво увеличение на производството на артикули и услуги. Напротив, би трябвало да се дадат пари на предприятията, с цел да стартират да създават повече артикули и услуги.
Що се отнася до образците на Набиулина, то това са цялостни нелепости. Жилищата са поскъпнали не тъй като хората внезапно имат повече пари, а тъй като нарастнаха строителните материали. Автомобилите скочиха, не тъй като внезапно се усили търсенето, а тъй като има проблеми с микрочиповете, които се внасят от чужбина. Вътрешният туризъм пораства тъй като не престават да работят външните ограничавания.
Но в случай че се свие търсенето, то фирмите няма да имат тласък да ускорят скорошната доставка на части, а предприятията, занимаващи се с туризъм няма да имат тласък да строят нова инфраструктура. Това не е ли явно?
“В тези условия раздаването н евтини заеми не може бързо да разшири производството, само че ще продължава да подклажда търсенето”.
Никой не я кара да раздава потребителски заеми. От това, в действителност, предлагането надали ще се разшири мощно. Търсенето е тласък за разширение на предлагането, само че не е определящ фактор. Вместо потребителско кредитиране парите би трябвало да се влеят в действителния бранш на стопанската система. В този случай увеличението на предлагането е изцяло допустимо. Но Централната банка настойчиво отхвърля да “раздава” заеми. Ведомството на Набиулина счита, че банките ще се оправят. Да, бе.
“Появи се даже мнение, че повишението на главния лихвен % по никакъв начин не сдържа растежа на цените. Всъщност, в случай че не бяхме почнали да подвигаме % напролет на предходната година, инфлацията щеше да бъде през днешния ден доста над 10%. Нашите лихвени проценти предотвратиха това”.
А за какво незабавно не над 20%. Вземете и предоставете точните сметки: какъв дял от инфлацията е вносна, а какъв е провокирана извънредно от вътрешни фактори.
“Можем ли да реализираме инфлация от 4% до края на годината? Не без рецесия”
Общо взето Набиулина сподели това, което чакаха доста дълго от нея. Ниската инфлация не е залог за растеж на стопанската система. А в някои случаи (като сега) е способна даже да снижи скоростта на растежа. Ако имаме инфлация от 4%, то в стопанската система въобще, съгласно самата Набиулина, ще стартира криза.
И тук поражда законосъобразен въпрос. Трябва ли да продължаваме да одобряваме инфлацията за главен индикатор за социално-икономическото развиване на страната? Да си спомним началото на века. Тогава инфлацията рядко падаше под 10%. Но и стопанската система растеше с растежи от 608%. И на жителите безусловно по никакъв начин не им пукаше за инфлацията.
Превод: В. Сергеев
Настоящият материал ще бъде построен на най-противните изявления на Набиулина. И ще ги съпроводим с коментар.
“Въпреки упованията ни, през днешния ден не се е случило изкривяване в динамичността на инфлацията. Освен това нейните устойчиви съставни елементи даже са се усилили. Основната причина са засилващите се несъответствия в стопанската система. В резултат е нужна по-строга парично-кредитна политика, в сравнение с смятахме по-рано. “
Ако Централната банка организира политика по повишение на главния лихвен %, тази политика не дава резултат, надлежно би трябвало да се направи нещо. Например да се употребяват други способи. По ефикасни. Но Набиулина приказва, че няма поврат в инфлацията, което значи, че би трябвало да се направи още по-строга парично-кредитната политика. Къде е логиката?
“Започвам с стопанската система, която не просто компенсира загубите, само че и значимо надвиши траекторията на уравновесения растеж... Това са впечатляващи резултати, в случай че не беше едно “но” - високата инфлация. Наблюдаваните темпове на стопански растеж в актуалните условия е неправилно да се считат за устойчиви и уравновесени. Високата инфлация е знак за засилващо прегряване на икономиката”.
Нима? Високата индикация е знак не на прегряване на стопанската система, а на обстановката на международните пазари. Напротив, нашата стопанска система е към момента надалеч от своя капацитет (стабилен растеж от най-малкото 4-5%). При грамотна парично-кредитна и бюджетна политика е изцяло допустимо да се реализиран тези числа.
Но, което е по-страшното, Набиулина, съдейки по думите ѝ е подготвена да забави скоростта на растежа на стопанската система, с цел да изведе инфлацията “в норма”. Тя самата споделя, че стопанската система пораства добре. Това е в действителност по този начин. И за това изключителна заслуга има държавното управление на Мишустин и Белоусов. На пръв взор би трябвало да се поддържа стопанската система. Но не. Набиулина счита нейния растеж на небалансиран, по тази причина и би трябвало да се забави.
“Прегряването на стопанската система е разследване на засилващия се дисбаланс сред търсенето и предлагането. Мнозина видяха по какъв начин напоследък скочиха цените на пазарите за жилище, автомобилния превоз и вътрешния туризъм. Тези пазари са най-ярките образци до какво може да докара растежа на търсенето над въпрожностите за разширение на предложението”.
За да няма дисбаланс сред търсенето и предлагането би трябвало да се разшири предлагането, а не да се забавя търсенето. Ако се натиска търсенето, то не може да се приказва за никакво увеличение на производството на артикули и услуги. Напротив, би трябвало да се дадат пари на предприятията, с цел да стартират да създават повече артикули и услуги.
Що се отнася до образците на Набиулина, то това са цялостни нелепости. Жилищата са поскъпнали не тъй като хората внезапно имат повече пари, а тъй като нарастнаха строителните материали. Автомобилите скочиха, не тъй като внезапно се усили търсенето, а тъй като има проблеми с микрочиповете, които се внасят от чужбина. Вътрешният туризъм пораства тъй като не престават да работят външните ограничавания.
Но в случай че се свие търсенето, то фирмите няма да имат тласък да ускорят скорошната доставка на части, а предприятията, занимаващи се с туризъм няма да имат тласък да строят нова инфраструктура. Това не е ли явно?
“В тези условия раздаването н евтини заеми не може бързо да разшири производството, само че ще продължава да подклажда търсенето”.
Никой не я кара да раздава потребителски заеми. От това, в действителност, предлагането надали ще се разшири мощно. Търсенето е тласък за разширение на предлагането, само че не е определящ фактор. Вместо потребителско кредитиране парите би трябвало да се влеят в действителния бранш на стопанската система. В този случай увеличението на предлагането е изцяло допустимо. Но Централната банка настойчиво отхвърля да “раздава” заеми. Ведомството на Набиулина счита, че банките ще се оправят. Да, бе.
“Появи се даже мнение, че повишението на главния лихвен % по никакъв начин не сдържа растежа на цените. Всъщност, в случай че не бяхме почнали да подвигаме % напролет на предходната година, инфлацията щеше да бъде през днешния ден доста над 10%. Нашите лихвени проценти предотвратиха това”.
А за какво незабавно не над 20%. Вземете и предоставете точните сметки: какъв дял от инфлацията е вносна, а какъв е провокирана извънредно от вътрешни фактори.
“Можем ли да реализираме инфлация от 4% до края на годината? Не без рецесия”
Общо взето Набиулина сподели това, което чакаха доста дълго от нея. Ниската инфлация не е залог за растеж на стопанската система. А в някои случаи (като сега) е способна даже да снижи скоростта на растежа. Ако имаме инфлация от 4%, то в стопанската система въобще, съгласно самата Набиулина, ще стартира криза.
И тук поражда законосъобразен въпрос. Трябва ли да продължаваме да одобряваме инфлацията за главен индикатор за социално-икономическото развиване на страната? Да си спомним началото на века. Тогава инфлацията рядко падаше под 10%. Но и стопанската система растеше с растежи от 608%. И на жителите безусловно по никакъв начин не им пукаше за инфлацията.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ