Пресиян е на 6 години, но не ходи в предучилищна

Пресиян е на 6 години, само че не върви в предучилищна група. Той не може да се движи, с изключение на в количка.  Диагнозата му е  детска церебрална парализа и е обиден целият му организъм, в това число и устата и по тази причина се храни единствено с пасирана храна.  Майката на Пресиян - Женя Пейчева не може да върви на работа, грижи се за него, дружно с цялото семейство, макар, че не й позволяват да му стане персонален помощник. Причината била в това, че бащата на детето взимал огромна заплата. Женя Пейчева е щастлива, че въпреки всичко Пресиян има усъвършенстване, с помощта на работата с него и на помощта на Българската Коледа. Женя Пейчева споделя, че той е бил безусловно имобилен и не е показвал никаква страст. Сега към този момент се движи с проходилка и е доста прочувствен. Може да споделя къси думички и се схваща с околните си. 

Женя Пейчева взе участие към този момент няколко години в самодейността. До в този момент е получила две колички и доста значимата проходилка. Сега се надява Пресиян да има и особено столче, с което ще може да се храни на масата с цялото си семейство. Според нея всички тези помощни средства костват скъпо и околните на деца с увреждания не могат да си ги разрешат сами. А, с изключение на Българската Коледа, никой различен не им оказва помощ.

Всеки ден Пресиян върви в дневния център за деца с увреждания и това също доста му оказва помощ. Преди са го водили и на терапия с коне, само че към този момент е станало скъпо и не се обръща толкоз внимание на такива деца, изключително, когато има туристи. Женя е водила детето си и в санаториум, само че там изискванията са били кошмарни. Затова дневния център е единственото място, където сега Пресиян се среща с хора, които му оказват помощ.

Все отново Женя не губи вяра, че детето й в миналото ще се усъвършенства. Не давам детето си за 10 здрави деца, споделя на разлъка Женя Пейчева. Само помоли водачите да не стопират на инвалидното й място, за което заплаща, тъй като не може да носи болното си дете на дълги дистанции. Тя не губи религия в положителното и се надява, че науката ще напредне и ще се измисли лекуване за деца като Пресиян. А до тогава ще разчита на начинания като Българската Коледа, които облекчават живота освен на самите деца с увреждания, само че и на цялото им семейство.
Чуйте звуковия файл: