Преподобният Макарий Египетски се родил в Египетската страна, в селище,

Преподобният Макарий Египетски се родил в Египетската страна, в населено място, носещо името Птинапор. Неговите родители били съименни на античните свети праотци - Авраам и Сарра, като бащата на преподобния бил духовник. Тъй като съпружеството им било безплодно, те решили да водят непорочен живот, само че без да се разделят един с различен. И по този начин те прекарали доста години, съединени с духовно общуване. Украсявали живота си с самоограничение и пост, с чести молебствия, неотслабващо бдение, обилно разпределяне на лепта, странноприeмство и доста други добродетели.

В това време, по Божие произволение варварите нападнали Египет, като разграбили цялото имущество на египетските поданици. Заедно с другите, и родителите на Макарий се лишили от цялото си имущество и желали да заминат от своето родно място в някоя друга страна. Но един път през нощта, когато Авраам спял, му се явил насън свети патриарх Авраам, в облика на честен, прошарен дъртак в блестяща дреха. Той утешавал Авраам в нещастието му, повелявайки му да се уповава на Господа и да не се отлъчва от египетските лимити, само че да се пресели в селището Птинапор. При това патриарх Авраам му предсказал, че Бог скоро що го благослови с раждането на наследник, както в миналото благословил самия него, когато бил изселник в Ханаанската земя, като му дал наследник в старостта.

Като се пробудил от съня, свещеникът Авраам разказал на жена си видението, което било към него, и двамата въздали хвала на Бога. Веднага по-късно те се преселили в посоченото населено място, което се намирало на неголямо разстояние от Нитрийската пустиня. Всичко това станало по Божие произволение, та синът, който щял да се роди от тях - преподобният Макарий, - по-силно да обикне пустинния живот, на който се отдал, както ще забележим след това, с цялата си душа.

Когато младежът достигнал пълноправие и се научил да схваща Свещеното Писание, родителите му, сякаш не запомнили предсказаното за него посредством ангела, който се явил на Авраам във видението, и поискали да встъпи в брак, въпреки самичък той да нямал никакво предпочитание за това. Напротив, с всички сили се противил на уговарянето на родителите си, желаейки да се сгоди с единствената нетленна булка - чистия и непокварен непорочен живот. Обаче, подчинявайки се на волята на родителите, Макарий им се покорявал, като се предавал целият в ръцете на Господа и се надявал, че Той ще му уточни по-нататъшния път. След свършването на сватбения гуляй, когато младоженците били въведени в брачната стая, той се престорил на болен и не се докоснал до невестата си, като се молел от дълбините на сърцето си на Бога и на Него възлагал упованието си, с цел да му подари Господ скоро да остави светския живот и да стане духовник.

След няколко дни на един от родствениците му се случило да тръгне за Нитрийската планина, с цел да донесе селитра, която се намирала там в голямо количество, от което и самата планина носила името "Нитрийска ". По желанието на своите родители дружно с него тръгнал и Макарий. Като стигнал до Нитрийското езеро, той отишъл встрани от своите спътници, желаейки малко да отдъхне от пътя, и задремал. И ето, в сънно привидение пред него се явил някакъв дивен мъж, ослепителен от светлина, който му споделил: "Макарий! Виж тези пустинни места и деликатно ги разгледай, защото тук ти е несъмнено да се поселиш ".

Като се събудил от съня, блаженият почнал да размишлява за казаното му във видението и бил в неразбиране какво ще стане с него. В това време още никой не се заселвал в пустиня, с изключение на Антоний Велики, и никому незнайният пустинник Павел Тивейски, подвизаваш се някъде във вътрешната пустиня и забелязан само от свети Антоний. Когато след тридневното пътешестване до Нитрийската планина Макарий се завърнал със спътниците си вкъщи, той намерил своята брачна половинка да страда от толкоз мощна тресчица, че към този момент умирала. Скоро умряла пред очите му, преминавайки като непорочна девица във безконечния живот.

И от това време той към този момент не започвал да се грижи за нищо земно, непрекъснато обитавал в Господния храм и се занимавал с четене на Свещеното Писание. Родителите му, като виждали какъв живот води, не се осмелявали към този момент в негово наличие да загатват дори име на жена, само че доста се радвали на този негов непорочен живот.

Междувременно Авраам навлязъл към този момент в напреднала възраст и бил доста болен, тъй че от напреднала възраст и болест останал без зрение. Блаженият Макарий с обич и старание се грижел за престарелия си и болен татко. Скоро старецът отишъл при Господа, а шест месеца след неговата гибел умряла в Господа и Сарра. Преподобният погребал родителите си с нормалното християнско заравяне и станал изцяло свободен от връзките на плътта, като раздал след погребението цялото си имущество на бедните за упокоение на душите на умрелите. В сърцето си той бил доста скръбен, че към този момент няма никого, на който да може да открие своята загадка и да получи добър съвет за богоугоден живот. Затова старателно почнал да се моли на Бога да му изпрати добър ментор, който би го управлявал по пътя към спасението.

След известно време настъпил денят на паметта на един светец, в чест на който, по обичая на родителите си, и Макарий поискал да устрои празник. Той приготвил обяд, като го предназначил не толкоз за своите съседи, що се касае за бедните и нещастните. Присъствайки в този ден на църковното свещенодействие, той видял един честен дъртак - духовник, влезнал в храма. Монахът имал дълги бели коси и брада, която достигала съвсем до кръста; лицето му било неясно от продължителния пост, целият му тип бил благолепен, защото и вътрешният му нравствен лик бил декориран от хубостта на добродетелите. Старецът живеел недалече от село Птинапор в пустинно място, където имал отшелническа килия. Той в никакъв случай и на никого не се показвал и само в този ден, по Божие устроение, пристигнал в намиращата се в селото черква, с цел да се причасти с Пречистите Христови Тайни. След свършването на Божествената литургия, Макарий поканил монаха да пристигна в дома му на обща софра. След трапезата, когато всички поканени се разотишли, Макарий задържал монаха и като го отвел в насаме място, паднал в краката на стареца и му споделил: "Отче! Позволи ми на следващия ден сутринта да дойда при теб, защото желая да потърся опитния ти съвет за по-нататъшния ми живот! " "Ела, чадо - дал отговор старецът, - когато искаш " - и с тези думи си тръгнал.

На идващия ден рано сутринта Макарий пристигнал при стареца и му разкрил тайната на сърцето си, че желае с всичките си сили да работи за Господа и в същото време старателно го молил да го научи какво да прави за спасението на душата си. С душеполезни беседи старецът в течение на целия ден задържал Макарий при себе си. Когато слънцето залязло, те вкусили малко самун със сол и старецът му наредил да легне да спи, а самичък той застанал на молитва, устремявайки мозъка си високо. Преподавайки му още директиви за молитвата, бдението и поста, старецът го изпратил с мир.

Връщайки се вкъщи, блаженият раздал на бедните цялото си имущество, като не си оставил нищо дори за насъщните потребности. Освободил се по подобен метод от всички житейски грижи и станал и самият като безпаричен, той още веднъж пристигнал при стареца, с цел да се съобщи всецяло на от дълго време мечтаното от него служение на Господа. Старецът с обич приел смирения младеж, посочил му началата на безмълвното монашеско житие и го научил на нормалното монашеско ръкоделие - плетенето на кошници. При това устроил за него обособена килия на неголямо разстояние от своята, защото самият обичал да служи в усамотение на Господа. Завел своя нов възпитаник в новоустроената килия, като още веднъж му преподал нужните директиви за молитвата, храната и ръкоделието. Така блаженият Макарий, с Божия помощ, почнал да минава сложното монашеско служение и от ден дневно преуспявал в монашеските подвизи.

След известно време в селището Птинапор се случило да пристигна епископът на тази страна и узнавайки от жителите на селото за подвизите на блажения Макарий, го повикал при себе си и го сложил срещу желанието му за клирик на локалната черква, въпреки той да бил още млад. Но свети Макарий, измъчвайки се от длъжността на клирик, която нарушила безмълвното му житие, след няколко дни избягал отсам и се заселил в пустинно място към друго населено място. При него пристигнал един благочестив човек от просто съсловие, който почнал да му служи, като продавал ръкоделието му и купувал с получените пари храна.

Когато преподобният навършил четиридесет години, той получил от Бога даровете на чудотворство, знамение и власт над нечистите духове. В същото време бил отдаден в сана на духовник и изработен настоятел (авва) на монаси, живеещи в скит. Той постоянно посещавал и учителя си свети Антоний Велики и получавал от него доста директиви. Заедно с други двама възпитаници на преподобния той се удостоил да участва на блажената му кончина и като най-богато завещание получил жезъла на светеца. Заедно с него преподобният Макарий приел двойно и духа му, както в миналото Елисей. Със силата на този дух Макарий направил доста дивни чудеса.

По причина на множеството народ, което идвало при него, преподобният имал малко време, с цел да се предава в усамотение на богомислие. Затова той изкопал под своята килия дълбока пещера, дълга към половин етап, където се скривал от непрекъснато идващите при него и нарушаващи богомислието и молитвата му.

В дните на преподобния Макарий, в същите пустинни места просиял с добродетелния си живот различен преподобен - Макарий Александрийски. Той бил презвитер в манастира, носещ названието Келий. Тази околност се намирала в пустинята сред Нитрия и скита. Блаженият Макарий Александрийски постоянно идвал при Макарий Египетски, защото те изпитвали един към различен огромна обич.

Когато нечестивият император Валент арианинът се възцарил, повдигнал грубо гонение против православните. В Александрия, по царско предписание, дошъл Лукий, ариански свещеник, с многочислена армия, която свалила от епископската катедра православния свещеник, блажения Петър, приемника на свети Атанасий Велики. Освен това Лукий изпратил воини в пустинята, с цел да изпратят в заточение всички свети отци пустинници. В цифрата на първите били хванати двамата преподобни Макарий. Войниците ги откарали на един далечен остров, чиито поданици не знаели Истинния Бог, само че се покланяли на идоли. Един от идолските жреци на този остров имал щерка, обхваната от бяс. Като почувствала идването на преподобните дружно с другите отци на острова, девойката побягнала против тях, като мощно викала: "За какво дойдохте тук? Този остров е наше отдавнашно жилище ".

Преподобните се помолили, изгонили беса от девойката и тя оздравяла. Като видял това, татко й, идолският сановник, незабавно повярвал в Христа и приел Свето Кръщение. Също и всички поданици на острова се обърнали към Христа и трансформирали своя езически храм в християнска черква.

Като схванал за случилото се, нечестивият свещеник доста се засрамил, че изгонил такива велики отци от манастирите им. Затова скрито изпратил още веднъж да върнат блажените Макарий и всички свети отци, които били с тях, в мястото на предходното им обитаване.

При преподобния Макарий Египетски отвред идвало голям брой народ: едни - за душевна изгода, с цел да получат от него напътствие, други - за излекуване от недъзите си. Затова се появила нуждата от построяването на странноприемници, където да могат да намират заслон пасажерите и болните. Това и направил преподобни Макарий. Той имал бит всеки ден да изцелява един болен, като го помазвал със свети елей и го пускал напълно здрав вкъщи.

За преподобния Макарий отците разказвали, че той станал като че ли земен господ, тъй като сходно на това, както Бог, въпреки и да вижда целия свят, само че не санкционира грешниците, по този начин и преподобният Макарий покривал човешките немощи, които виждал. И въпреки да виждал, той бил като невиждащ; и чуващ, бил като че ли не чува. Такъв е животът, гибелта и прекосяването във безконечния живот на преподобния наш отец Макарий.