Св. преподобни Йосиф Песнописец
Преподобни Йосиф се родил на остров Сицилия при започване на деветия век. Родителите му били благочестиви люде. Те дали положително обучение на своя наследник, който още от дребен придобил високи добродетели и напреднал в проучване на Свещеното Писание. Дете бил той, когато родината му била нападната от врагове. За да се избави, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в гр. Солун, където постъпил в манастир.
Младият инок изпълнявал с старание всички манастирски отговорности. Проявил цялостно смирение, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благоверен живот и се удивлявали на огромната му мъдрост. След известно време в Солун пристигнал св. Григорий Декаполит. Той се срещнал с младия Йосиф – към този момент духовник, и доста го обикнал.
По това време животът на Христовата черква на Изток бил обезпокоен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и грубо измъчвани. Най-разпалена била тази битка в Цариград, където по-рано отпред на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г)., и Константин V Копроним (741–775 г.). След малко мъртвило гонението било още веднъж обновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Армянин (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.). А това е таман времето, през което е живял преподобни Йосиф Песнописец.
Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението против феновете на светите икони, той ги подлагал на тежки санкции: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тюрма, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да поддържа духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя другар, само че като решили потребностите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата ризница на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото обучение на лукавите еретици, а да се придържат към античното обучение на Църквата.
Гонението от ден на ден се засилвало. Наказанията взимали всеобщ темперамент и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. (По това време Цариградската и Римската черква още не били разграничени.) Трудно и рисково било да се извърши това предписание, тъй като държавното управление строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, само че приел тази рискова задача. Качил се на един транспортен съд и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил хванат и затворен в тюрма на остров Крит. Там имало и доста други пандизчии. Еретиците се отнасяли доста строго към тях. Някои, като не могли да понесат лишенията и страданията, почнали да падат духом. Йосиф, който бил окован в тежки вериги, непрестанно ги ободрявал и утешавал, като ги съветвал с самообладание и геройство да се покорят на Божията воля.
- Какво по-приятно и по-радостно може да има за нас в този момент от това – да страдаме за името на нашия Бог и за иконите на Неговите светии? – казвал той на другарите си. – Нека имаме пред очите си лъчезарния облик на св. ап. Павел, който одобри веригите като бижу и се радваше, че се е удостоил да страда за Христа. Нека подражаваме на самия Христос, Който пострада за нас, бидейки непогрешим. Той не укорявал хулителите и не се противил на тия, които Го мъчели. Ако ние желаеме да носим игото на Христово, би трябвало да вървим по Неговите стъпки и дружно с Него да понасяме нашите премеждия. Такъв път е отредил Бог за нашето избавление – пътя на скърбите и страданията. Няма за какво да се смущаваме, веднага като страдаме по тази причина, че почитаме иконата на Спасителя и на пречистата Му Майка. Ние не можем да осъществим неразумните заповеди на царя.
Ободрени от думите на Йосифа, пандизчиите търпеливо понасяли страданията, а които били наказани на гибел, посрещали я без боязън. Между пандизчиите имало и един свещеник. Твърд бил той във вярата си и отдавал благоговейна респект на светите икони. Но поради високия му ранг той бил подложен на непоносими мъчения. Като не могъл да търпи повече, той почнал да се колебае, дали да се съгласи с еретиците, с цел да се освободи от мъченията. Йосиф забелязал това и със сълзи на очите го молел и съветвал да победи подозрението и да почине за Христовата икона, както е подготвен да почине за самия Христо. Думите на Йосиф били толкоз безапелационни, че епископът се разкаял за своето безволие и с геройство приел мъченическа гибел.
Цели шест години прокиснал Йосиф в тюрма. След гибелта на Лъв Армянин гонението против феновете на светите икони се прекратило. Преданието споделя, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за гибелта на императора, а по-късно по превъзходен метод го избавил от тъмницата. Йосиф незабавно отпътувал за Цариград, само че там с оскърбление разбрал, че св. Григорий Декаполит не е към този момент жив. Йосиф построил черква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наоколо издигнал и манастир, в който скоро се събрали доста монаси.
Още когато бил в Солун, Йосиф получил от един благоверен човек парченце от светите мощи на деятел Вартоломей. Той пазел тази облага като огромно богатство. Сега той съградил черква в памет на деятел Вартоломей, в която сложил мощите му. Йосиф доста желал да сформира и хвалебна ария за ап. Вартоломей, та празникът му да се празнува по-тържествено. В навечерието на празника Йосиф, усамотен в килията си, дълготрайно и концентрирано се молел Бог да му даде премъдрост, с цел да може почтено да възхвали апостола. Същата нощ му се явил апостолът, подал му Евангелието и споделил: " Да те благослови всевишната Божия десница, и от езика ти да потекат водите на небесната премъдрост; Дух Свети да пребъдва в твоето сърце, а песните ти да усладят вселената. " Вдъхновен от Божия Дух, Йосиф от този миг почнал да написа хвалебни песни за възхвала на светиите и на Божията Майка. Тези въодушевени песни, известни под името догми, и до в този момент се четат през време на богослужението.
Не било съдено на Йосиф да продължи умерено живота си в съградената от него обител. Църквата още веднъж била смутена от еретиците. Иконоборците намерили поддръжка от император Теофил (829–842 г.). Гонението против православните почнало с нова мощ. Йосиф се явил хладнокръвен бранител на учението на Църквата и по тази причина бил заточен в Херсон, където останал до гибелта на императора. Императрица Теодора, която управлявала вместо малолетния си наследник Михаил ІІІ, върнала Йосифа в Цариград, а патриарх Игнатий му дал висока работа в Църквата. След няколко години обаче той отново трябвало да поеме сложния път на заточението.
Знатният придворен Варда, брат на императрицата, се развел с жена си и се оженил за една близка своя родственик, като с това нарушил църковните догми. Както в миналото св. Йоан Предтеча изобличил Ирода, загдето се оженил за братовата си жена, по този начин в този момент преподобни Йосиф изобличил Варда за беззаконната му постъпка. Това озлобило всесилния Варда и той изпратил на изгнание Йосифа и патриарх Игнатий.
Когато по-късно на византийския трон се възкачил Василий Македонянин (867–886 г.), преподобни Йосиф още веднъж бил върнат от изгнание. Последните дни от живота си той прекарал в Цариград, обичан и почитан от всички.
Патриарх Фотий доста почитал преподобния. Той го наричал " човек Божий ", " ангел в плът " и " отец на отците " и наредил всички духовници да го одобряват за собствен нравствен отец, като му разкриват своята съвест и изповядват пред него греховете си.
Доживял дълбока напреднала възраст, преподобни Йосиф насън бил прочут от Бога за близката си гибел. И в действителност, той скоро болен и умерено очаквал края на земния си живот.
- Благодаря Ти, Господи Боже мой – шепнел той в последния си час, - че си ме пазил под сянката на Своите крила през всички дни на живота ми. Запази до дъно душата ми. Запази своето стадо и резервира до свършека на света това, което е сътворила Твоята десница. Бъди асистент на Твоята Църква и я резервира в мир и успокоение завинаги. Макар и да не съм от цифрата на Твоите угодници, тъй като съм неверен пред Тебе, само че заради огромната си доброта, не гледай на греховете ми, а ме направи заслужен за участта на Твоите синове!
След молитвата преподобни Йосиф се причастил със светите Тайни, благословил всички, които били при него, и безшумно предал душата си на Бога. На погребението му се стекло огромно голям брой народ – духовници и миряни. Всички плачели за Божия ласкател, като го наричали татко, преподавател, покровител, утешител и лидер към спасението.
В същия час, когато умрял преподобни Йосиф, един от неговите другари, който в същото време не бил при него, се удостоил с отлично привидение. Като седял в стаята си, той чул глас, който му споделил: " Излез вън и виж чудните Божии секрети ". Той излязъл на открито и видял на небето неизмеримо зарево. В огромен ярък кръг били подредени апостолите, мъчениците, пророците и светителите, а измежду тях била пресвета Дева Богородица. Всички те се събрали да посрещнат душата, която заминавала от земята. На въпроса: " Чия е тая душа, която се е удостоила с такава огромна чест? " същият глас дал отговор: " Това е чистата душа на преподобни Йосиф Песнописец, който бе талантлив с благодатта на Светия Дух – да подражава живота на апостолите и мъчениците и да възхвали делата им с въодушевени духовни песни. Затова в този момент те с чест посрещат неговата душа ".
И до момента вярващите слушат формираните от преподобни Йосиф Песнописец химни и се любуват на чудната лирика, с която той е възхвалил подвизите и делата на Божиите угодници.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Младият инок изпълнявал с старание всички манастирски отговорности. Проявил цялостно смирение, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благоверен живот и се удивлявали на огромната му мъдрост. След известно време в Солун пристигнал св. Григорий Декаполит. Той се срещнал с младия Йосиф – към този момент духовник, и доста го обикнал.
По това време животът на Христовата черква на Изток бил обезпокоен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и грубо измъчвани. Най-разпалена била тази битка в Цариград, където по-рано отпред на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г)., и Константин V Копроним (741–775 г.). След малко мъртвило гонението било още веднъж обновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Армянин (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.). А това е таман времето, през което е живял преподобни Йосиф Песнописец.
Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението против феновете на светите икони, той ги подлагал на тежки санкции: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тюрма, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да поддържа духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя другар, само че като решили потребностите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата ризница на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото обучение на лукавите еретици, а да се придържат към античното обучение на Църквата.
Гонението от ден на ден се засилвало. Наказанията взимали всеобщ темперамент и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. (По това време Цариградската и Римската черква още не били разграничени.) Трудно и рисково било да се извърши това предписание, тъй като държавното управление строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, само че приел тази рискова задача. Качил се на един транспортен съд и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил хванат и затворен в тюрма на остров Крит. Там имало и доста други пандизчии. Еретиците се отнасяли доста строго към тях. Някои, като не могли да понесат лишенията и страданията, почнали да падат духом. Йосиф, който бил окован в тежки вериги, непрестанно ги ободрявал и утешавал, като ги съветвал с самообладание и геройство да се покорят на Божията воля.
- Какво по-приятно и по-радостно може да има за нас в този момент от това – да страдаме за името на нашия Бог и за иконите на Неговите светии? – казвал той на другарите си. – Нека имаме пред очите си лъчезарния облик на св. ап. Павел, който одобри веригите като бижу и се радваше, че се е удостоил да страда за Христа. Нека подражаваме на самия Христос, Който пострада за нас, бидейки непогрешим. Той не укорявал хулителите и не се противил на тия, които Го мъчели. Ако ние желаеме да носим игото на Христово, би трябвало да вървим по Неговите стъпки и дружно с Него да понасяме нашите премеждия. Такъв път е отредил Бог за нашето избавление – пътя на скърбите и страданията. Няма за какво да се смущаваме, веднага като страдаме по тази причина, че почитаме иконата на Спасителя и на пречистата Му Майка. Ние не можем да осъществим неразумните заповеди на царя.
Ободрени от думите на Йосифа, пандизчиите търпеливо понасяли страданията, а които били наказани на гибел, посрещали я без боязън. Между пандизчиите имало и един свещеник. Твърд бил той във вярата си и отдавал благоговейна респект на светите икони. Но поради високия му ранг той бил подложен на непоносими мъчения. Като не могъл да търпи повече, той почнал да се колебае, дали да се съгласи с еретиците, с цел да се освободи от мъченията. Йосиф забелязал това и със сълзи на очите го молел и съветвал да победи подозрението и да почине за Христовата икона, както е подготвен да почине за самия Христо. Думите на Йосиф били толкоз безапелационни, че епископът се разкаял за своето безволие и с геройство приел мъченическа гибел.
Цели шест години прокиснал Йосиф в тюрма. След гибелта на Лъв Армянин гонението против феновете на светите икони се прекратило. Преданието споделя, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за гибелта на императора, а по-късно по превъзходен метод го избавил от тъмницата. Йосиф незабавно отпътувал за Цариград, само че там с оскърбление разбрал, че св. Григорий Декаполит не е към този момент жив. Йосиф построил черква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наоколо издигнал и манастир, в който скоро се събрали доста монаси.
Още когато бил в Солун, Йосиф получил от един благоверен човек парченце от светите мощи на деятел Вартоломей. Той пазел тази облага като огромно богатство. Сега той съградил черква в памет на деятел Вартоломей, в която сложил мощите му. Йосиф доста желал да сформира и хвалебна ария за ап. Вартоломей, та празникът му да се празнува по-тържествено. В навечерието на празника Йосиф, усамотен в килията си, дълготрайно и концентрирано се молел Бог да му даде премъдрост, с цел да може почтено да възхвали апостола. Същата нощ му се явил апостолът, подал му Евангелието и споделил: " Да те благослови всевишната Божия десница, и от езика ти да потекат водите на небесната премъдрост; Дух Свети да пребъдва в твоето сърце, а песните ти да усладят вселената. " Вдъхновен от Божия Дух, Йосиф от този миг почнал да написа хвалебни песни за възхвала на светиите и на Божията Майка. Тези въодушевени песни, известни под името догми, и до в този момент се четат през време на богослужението.
Не било съдено на Йосиф да продължи умерено живота си в съградената от него обител. Църквата още веднъж била смутена от еретиците. Иконоборците намерили поддръжка от император Теофил (829–842 г.). Гонението против православните почнало с нова мощ. Йосиф се явил хладнокръвен бранител на учението на Църквата и по тази причина бил заточен в Херсон, където останал до гибелта на императора. Императрица Теодора, която управлявала вместо малолетния си наследник Михаил ІІІ, върнала Йосифа в Цариград, а патриарх Игнатий му дал висока работа в Църквата. След няколко години обаче той отново трябвало да поеме сложния път на заточението.
Знатният придворен Варда, брат на императрицата, се развел с жена си и се оженил за една близка своя родственик, като с това нарушил църковните догми. Както в миналото св. Йоан Предтеча изобличил Ирода, загдето се оженил за братовата си жена, по този начин в този момент преподобни Йосиф изобличил Варда за беззаконната му постъпка. Това озлобило всесилния Варда и той изпратил на изгнание Йосифа и патриарх Игнатий.
Когато по-късно на византийския трон се възкачил Василий Македонянин (867–886 г.), преподобни Йосиф още веднъж бил върнат от изгнание. Последните дни от живота си той прекарал в Цариград, обичан и почитан от всички.
Патриарх Фотий доста почитал преподобния. Той го наричал " човек Божий ", " ангел в плът " и " отец на отците " и наредил всички духовници да го одобряват за собствен нравствен отец, като му разкриват своята съвест и изповядват пред него греховете си.
Доживял дълбока напреднала възраст, преподобни Йосиф насън бил прочут от Бога за близката си гибел. И в действителност, той скоро болен и умерено очаквал края на земния си живот.
- Благодаря Ти, Господи Боже мой – шепнел той в последния си час, - че си ме пазил под сянката на Своите крила през всички дни на живота ми. Запази до дъно душата ми. Запази своето стадо и резервира до свършека на света това, което е сътворила Твоята десница. Бъди асистент на Твоята Църква и я резервира в мир и успокоение завинаги. Макар и да не съм от цифрата на Твоите угодници, тъй като съм неверен пред Тебе, само че заради огромната си доброта, не гледай на греховете ми, а ме направи заслужен за участта на Твоите синове!
След молитвата преподобни Йосиф се причастил със светите Тайни, благословил всички, които били при него, и безшумно предал душата си на Бога. На погребението му се стекло огромно голям брой народ – духовници и миряни. Всички плачели за Божия ласкател, като го наричали татко, преподавател, покровител, утешител и лидер към спасението.
В същия час, когато умрял преподобни Йосиф, един от неговите другари, който в същото време не бил при него, се удостоил с отлично привидение. Като седял в стаята си, той чул глас, който му споделил: " Излез вън и виж чудните Божии секрети ". Той излязъл на открито и видял на небето неизмеримо зарево. В огромен ярък кръг били подредени апостолите, мъчениците, пророците и светителите, а измежду тях била пресвета Дева Богородица. Всички те се събрали да посрещнат душата, която заминавала от земята. На въпроса: " Чия е тая душа, която се е удостоила с такава огромна чест? " същият глас дал отговор: " Това е чистата душа на преподобни Йосиф Песнописец, който бе талантлив с благодатта на Светия Дух – да подражава живота на апостолите и мъчениците и да възхвали делата им с въодушевени духовни песни. Затова в този момент те с чест посрещат неговата душа ".
И до момента вярващите слушат формираните от преподобни Йосиф Песнописец химни и се любуват на чудната лирика, с която той е възхвалил подвизите и делата на Божиите угодници.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ