Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област

...
Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област
Коментари Харесай

Светла сряда. Преп. Теодор Сикеот

Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област Галатия, с. Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка, и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна работа в армията на император Юстиниан. Взаимна обич свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило огромна наслада на всички и допълнило щастието на фамилията. На младенеца дали името Теодор, което значи Божи подарък, тъй като всички решили раждането му като особена демонстрация на Божията благосклонност към тях. Когато Теодор навършил шест години, родителите му желали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, с цел да го запишат в императорската армия. Но един път й се явил св. великомъченик Георги и й споделил: - Не се труди на вятъра, тъй като Небесният Цар желае сина ти.

Като се събудила, майката доста плакала, тъй като схванала тези думи в смисъл, че детето скоро ще почине. Поради това тя не изпълнила своето желание да го обрече на военна работа. А момчето растяло и заяквало. На осемгодишна възраст Теодор почнал да посещава учебно заведение и учудвал другарите и учителите си със своето усърдие, положителни триумфи и примерно държание. При детските игри бил въздържан, не произнасял неприлични думи, помирявал скаралите се. В дома на Теодоровото семейство живеел и един благоверен дъртак, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и непрекъснато се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, почнал постоянно да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия образец на стареца. През свободното от учебно заведение време отивал в църквата " Св. великомъченик Георги ", която се намирала на един рид покрай селото, и там се молел със Стефана. Майка му мислела, че Теодор използва всичкото си време за подготовка на уроците си и се страхувала да не би това да повреди здравето му, тъй като го виждала, че стартира да слабее. Затова помолила учителя му да го пуска по-рано от учебно заведение. Но Теодор и в този момент от учебното заведение отивал напряко в църквата, а по-късно в избрания час още веднъж се прибирал в учебно заведение с другите деца. След известно време Теодор почнал да върви на молитва в храма и през нощта. Като се безпокояла за здравето му, майка му му забранила да излиза нощем от къщи. Понеже препоръките на помогнали, тя почнала да го санкционира, а най-сетне се видяла принудена да го привързва за леглото. Но още веднъж й се явил насън св. Георги и й споделил да не отклонява сина си от Бога. Когато запитали Теодора, не се ли опасява да отива през нощта до църквата, където могат да го атакуван вълци или други зверове, той дал отговор, че не върви самичък. За молитва го събуждал един ярък младеж, водел го за ръка и го предпазвал от всякаква заплаха. Тогава всички разбрали, че св. великомъченик Георги пази момчето и към този момент не му пречели да отива нощем в храма. Когато станал на дванадесет години, Теодор почнал още по-усърдно да се моли и по-прилежно да чете Свещеното Писание. Той имал дребна сестра, Влата. Тя почнала да подражава на неговия чист и благодетелен живот. Двамата ходели на черква и старателно се молели. Недалеч от селото живеел един аскет, на име Гликерий. Като чул за него, Теодор почнал постоянно да го посещава, и двамата прекарвали дълго време в духовна сказка. Теодор разкрил на духовника желанието си да отиде в манастир. Гликерий му споделил, че след време това му предпочитание ще се извърши, само че в този момент той би трябвало да се върне и още известно време да поживее в фамилията. Когато бил на четиринадесет години, Теодор си изкопал една пещера на хълма покрай църквата " Св. великомъченик Георги " и се открил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещарата.Баба му Елпидия постоянно го посещавала и му донасяла самун и плодове, само че тази храна той раздавал на бедните и на инцидентни пасажери. Тези отшелнически подвизи Теодор решил като незадоволителни. Той желал да подражава на св. Йоан Кръстител и на оракул Илия и като тях да живее в пустиня. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали. Там намерил една пещера, влезнал в нея и помолил един прочут дякон да зазида входа, като остави единствено дребен отвор, през който от време на време да му подава малко самун и вода. Той го заклел в името на Бога да не споделя никому за това място. Цели две години прекарал Теодор в тази пещера и никой не научил къде се подвизава той. Като не получила дълго време уведомление за него, майка му помислила, че той или е починал, или е погубен, или пък е изяден от зверове. Тя дълго оплаквала своя наследник. Благочестивият дякон, като виждал тъгата и дълго слушал риданията на майката, най-сетне й споделил, къде се намира нейният наследник. Теодор трябвало да отстъпи на молбите на роднините си и още веднъж се върнал на предходното място.
Епископът на основния град в региона научил за благочестивия и свят живот на Теодор и го ръкоположил за духовник. Теодор почнал с старание да извършва новите си отговорности и благоговейно да принася безкръвната жертва. Тогава той бил на осемнадесет години. По това време той посетил Палестина и се поклонил на светите места. Като се върнал в родината си, той - както и по-рано - останал да живее при църквата " Св. великомъченик Георги ", предаден напълно на молитва и благочестиви подвизи. Като се научили за неговия свят живот, мнозина почнали да идват при него. Той умно ги поучавал и със силата на молитвата изцерявал заболяванията им. Баба му Елпидия, вуйна му Деспина и дребната Валта се поселили покрай него. Те подражавали на неговия свят живот, непрестанно се молели и работели, а получените от работата пари раздавали на бедните. След известно време Деспина се поминала. Влата отишла в девически манастир, само че след няколко години и ту се преселила при Господа. Престарялата Елпидия поживяла още малко при своя внук и по-късно отишла в манастир, където траяла своите благочестиви подвизи. Преподобни Теодор изпращал при нея довежданите при него за ицзеряване девици, а тя ги учела да живеят благодетелен живот. Тя обърнала доста дами от греховния им път и ги научила да вървят по пътя Господен. Дълго време преподобни Теодор живял самичък. След това пристигнали при него двама негови възпитаници, които той постригал в монашество. Под негово управление те се молели и се трудели, като помнели думите на Спасителя " Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях ". Чрез сложни подвизи и доста ограничения преподобният изтощавал тялото си. Благочестивата му баба Елпидия се поминала, а скоро след нейното заравяне съобщили на преподобния и за гибелта на майка му, като го викали да получи огромно завещание. Той се помолил за утешение душата на майка си и отказал да получи оставеното от нея благосъстояние. Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна мощ. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, с цел да слушат неговите поуки и да следват неговия живот. Така към него се събрали доста подвижници и бил учреден Сикеотският манастир. Преподобни Теодор написал правилник и станал началник на братята. Църквата " Св. великомъченик Георги " станала към този момент тясна за многочисленото манастирско приятелство. Затова те построили нова черква на името на Архистратиг Михаил. От многочислените възпитаници на преподобни Теодор мнозина по-късно се популяризирали със своя свят живот.

Слухът за подвизите и за чудесата, които направил преподобни Теодор, се разнесъл далеко. Той имал освен чудотворна мощ, само че имал и оракулски подарък. Когато пълководецът Маврикий се прибирал с войските си от Персийската война и минавал през Галатия, преподобни Теодор му предсказал, че скоро ще стане император. Предсказанието се сбъднало. Тогава младият император написал писмо на Теодор, в което молел да го благослови и да се моли за него. Същевременно му предложил да желае от него каквото пожелае. Преподобният не изискал нищо за себе си. Помолил го единствено да отпуска всяка година жито за бедните и странниците, които идвали в Сикеотския манастир. Когато се поминал епископът в основния град на региона, анкрийският митрополит Павел ръкоположил преподобни Теодор на негово място. С горест напуснал св. Теодор своя манастир и след това постоянно го посещавал, като съжалявал за предходния спокоен живот. След няколко години преподобният за повторно посетил Йерусалим, като не казвал никому, че е свещеник, а пътувал като елементарен духовник. Той осъждал себе си, че поради епископския ранг оставил монашеския живот и по тази причина решил да не се връща в родината си, а да остане в някой от Палестинските манастири. Отишъл в манастира " Св. Сава " и в избраната му килия стоял в мълчание от Рождество Христово до Пасха. Тогава насън му се явил св. великомъченик Георги и му забранил да напуща епархията си, на която бил нужен. Против желанието си преподобният се покорил и се върнал в своята епископия. Цели единадесет години управлявал той епархията си. В това време го посетил преподобни Антиох от гр. Синофрин, на границата на Византия откъм Индия, изпратен при византийския император Маврикий да моли, по-добре да се охранява градът им против варварите. Св. Антиох тогава бил на 100 години; 60 години не вкусил вино и елей, а 30 години не ял нищо минаващо през огън - ни самун, ни вариво, а единствено сурово. Той посъветвал св. Теодор да си даде оставката от епископията и да се прибере в манастира си, като продължи своето подвижничество там. След това той свикал клира и народа и помолил да изберат на негово място различен свещеник, а него да освободят, с цел да се върне в Сикеотския манастир. Като не желали да се лишат от обичания си овчар, клирът и народът дълго време не желали да изпълнят неговата молба, само че като виждали неговия блян към отшелнически живот, най-сетне склонили. С наслада се завърнал преподобни Теодор в своя манастир и още веднъж се предал на предходните си подвизи и писания. По-късно два пъти посетил Цариград. При второто посещаване предсказал близката гибел на патриарха и бъдещите бедствия на Църквата и страната. Преподобни Теодор живял до дълбока напреднала възраст. Преди да почине му се явил св. великомъченик Георги, връчил му скиптър и му заповядал да върви след него на отдалечен път. Това било напътствие за близката му гибел. Поминал се след Великден. Неговият възпитаник Елевсий написал житието му.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР