Преп. Кириак Отшелник. Преп. Теофан Милостиви.
Преподобни Кириак живял през четвъртия и при започване на петия век. Родил се в Коринт. Родителите му се казвали Йоан и Евдоксия. Баща му бил духовник, а локалният свещеник Петър - негов сродник.
Още от ранни години епископът го сложил за читател в съборната черква. Като изучавал Свещеното Писание, младият Кириак се чудел на Божия промисъл - по какъв начин живият Бог прославял всички Свои правилни чиновници и умно устроил спасението на човешкия жанр.
Жаден за нравствен живот, на 18-годишна възраст Кириак се отправил за Йерусалим. След като се поклонил на Божия гроб и на всички други свети места, той постъпил в манастира на прочут в това време Божи човек на име Евстрогий, който му дал първите директиви в монашеския живот.
След това Кириак отишъл при преподобни Евтимий Велики в палестниската пустиня. В него прозорливият аскет Евтимий, видял предстоящ нравствен исполин. Обучил го в монашеските подвизи и го изпратил край реката Йордан при св. Герасим, към който се били натрупали доста подвижници и по тоя метод се основала обширна обител. В тая обител той прокиснал девет години.
След гибелта на преподобни Герасим Кириак се върнал още веднъж в светата обител на преподобни Евтимий, гдето прекарал 10 години в мълчание.
Подир това сменял местата на подвижничеството си, като бягал от човешка популярност. Подвизавал се в манастирите на св. Харитон, като слушал с удивление разкази за него, за неговото прославено подвижничество и чудотворство.
Св. Кириак бил телесно наедрял и широкоплещест. Такъв останал до дълбока напреднала възраст макар строгия пост и всенощните бдения.
В пустинята се хранел от време на време единствено със сурови треви. Проявявал огромна ревнивост за православната религия. Изобличавал еретиците. За себе си казвал, че откогато станал духовник, слънцето не го е виждало в никакъв случай да яде, нито да се гневи някому.
Според устава на св. Харитон, монасите яли единствено един път дневно, и то след залез слънце.
Преподобни Кириак Отшелник бил велико величие и един от стълбовете на Православието. Проявил се като преподавател на монасите, врач на болните, мил утешител на скърбящите.
Дълго се подвизавал все за изгода на мнозина, които обиквали отшелническия живот или единствено са търсели у него разтуха и помощ.Починал в 408 година в един от манастирите на св. Харитон на 107 години.
Още от ранни години епископът го сложил за читател в съборната черква. Като изучавал Свещеното Писание, младият Кириак се чудел на Божия промисъл - по какъв начин живият Бог прославял всички Свои правилни чиновници и умно устроил спасението на човешкия жанр.
Жаден за нравствен живот, на 18-годишна възраст Кириак се отправил за Йерусалим. След като се поклонил на Божия гроб и на всички други свети места, той постъпил в манастира на прочут в това време Божи човек на име Евстрогий, който му дал първите директиви в монашеския живот.
След това Кириак отишъл при преподобни Евтимий Велики в палестниската пустиня. В него прозорливият аскет Евтимий, видял предстоящ нравствен исполин. Обучил го в монашеските подвизи и го изпратил край реката Йордан при св. Герасим, към който се били натрупали доста подвижници и по тоя метод се основала обширна обител. В тая обител той прокиснал девет години.
След гибелта на преподобни Герасим Кириак се върнал още веднъж в светата обител на преподобни Евтимий, гдето прекарал 10 години в мълчание.
Подир това сменял местата на подвижничеството си, като бягал от човешка популярност. Подвизавал се в манастирите на св. Харитон, като слушал с удивление разкази за него, за неговото прославено подвижничество и чудотворство.
Св. Кириак бил телесно наедрял и широкоплещест. Такъв останал до дълбока напреднала възраст макар строгия пост и всенощните бдения.
В пустинята се хранел от време на време единствено със сурови треви. Проявявал огромна ревнивост за православната религия. Изобличавал еретиците. За себе си казвал, че откогато станал духовник, слънцето не го е виждало в никакъв случай да яде, нито да се гневи някому.
Според устава на св. Харитон, монасите яли единствено един път дневно, и то след залез слънце.
Преподобни Кириак Отшелник бил велико величие и един от стълбовете на Православието. Проявил се като преподавател на монасите, врач на болните, мил утешител на скърбящите.
Дълго се подвизавал все за изгода на мнозина, които обиквали отшелническия живот или единствено са търсели у него разтуха и помощ.Починал в 408 година в един от манастирите на св. Харитон на 107 години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ