Св. преподобни Герасим Йордански
Преподобни Герасим, родом от Ливия, от младини се посветил на служение Богу и като оставил света, се отдръпнал в Тиваидската пустиня. След като проживял там доста години, той посетил Йерусалим и най-сетне се заселил покрай р. Йордан. Около него се събрали доста подвижници и по подобен метод се основала огромна обител.
В това време (V век) Евтихиевата разкол смущавала Църквата. Мнозина отхвърляли определението на Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.
За разпространяването на ереста мощно съдействувал един духовник, човек интелигентен и остроумен, на име Теодосий. Като пристигнал в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението кралица Евдокия, брачна половинка на Теодосий Млади, и посредством своите хитрини възбудил цялото духовенство срещу йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
Неговото пакостно сладкодумство увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време в това подвеждане, тъй като откровено обичал истината и ревниво я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията на тоя свят мъж благотворно подействували на Герасима. Той отхвърлил ереста и, каейки се за краткотрайното си подвеждане, почнал да служи Богу с още по-голямо старание.
Герасим открил в своята обител най-строг метод на живот и самичък давал на братята образец на напълно безкористие и строга умереност. Пет дни през седмицата братята прекарвали в уединение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и не вкусвали нищо, с изключение на малко самун, фурми и вода.
В събота всички се събирали в черква за отслужване на божествена литургия и за причащаване със светите Тайни; по-късно обядвали на обща софра. В неделя след литургията всеки отново се прибирал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клонки – да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. Но сами братята нямали никаква благосъстоятелност, с изключение на една дреха, черга, на коята спели, и дамаджана за вода.
През светата Четиридесетница преподобни Герасим нормално оставял манастира, с цел да може в уединение изцяло да се съобщи на нравствен живот. Той се оттеглял в пустинята единствено с един възпитаник.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, отлично привидение му възвестило за гибелта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия дъртак, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, с цел да присъствува на неговото заравяне.
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и от този момент на всички места лъвът вървял след него и му служил като домашно животно. А когато преподобният починал, лъвът дълго време тъгувал и най-сетне починал на гроба му.
Преподобни Герасим умрял в дълбока напреднала възраст в 475 година.
В това време (V век) Евтихиевата разкол смущавала Църквата. Мнозина отхвърляли определението на Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.
За разпространяването на ереста мощно съдействувал един духовник, човек интелигентен и остроумен, на име Теодосий. Като пристигнал в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението кралица Евдокия, брачна половинка на Теодосий Млади, и посредством своите хитрини възбудил цялото духовенство срещу йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
Неговото пакостно сладкодумство увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време в това подвеждане, тъй като откровено обичал истината и ревниво я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията на тоя свят мъж благотворно подействували на Герасима. Той отхвърлил ереста и, каейки се за краткотрайното си подвеждане, почнал да служи Богу с още по-голямо старание.
Герасим открил в своята обител най-строг метод на живот и самичък давал на братята образец на напълно безкористие и строга умереност. Пет дни през седмицата братята прекарвали в уединение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и не вкусвали нищо, с изключение на малко самун, фурми и вода.
В събота всички се събирали в черква за отслужване на божествена литургия и за причащаване със светите Тайни; по-късно обядвали на обща софра. В неделя след литургията всеки отново се прибирал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клонки – да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. Но сами братята нямали никаква благосъстоятелност, с изключение на една дреха, черга, на коята спели, и дамаджана за вода.
През светата Четиридесетница преподобни Герасим нормално оставял манастира, с цел да може в уединение изцяло да се съобщи на нравствен живот. Той се оттеглял в пустинята единствено с един възпитаник.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, отлично привидение му възвестило за гибелта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия дъртак, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, с цел да присъствува на неговото заравяне.
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и от този момент на всички места лъвът вървял след него и му служил като домашно животно. А когато преподобният починал, лъвът дълго време тъгувал и най-сетне починал на гроба му.
Преподобни Герасим умрял в дълбока напреднала възраст в 475 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ