Св. преподобни Алексий, човек Божи
Преподобни Алексий бил единствен наследник на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той бил роден късно след дълги наставнически молебствия, заради това бил изключително благ на татко и майка. Алексий получил положително образование и обучение. От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той скрито си налагал ограничения, спазвал непоколебим пост, носел на тялото си груба власеница. Горейки от ден на ден и повече от обич към Бога, той поискал да се отхвърли поради Него от всички международни наслади и да му служи в иночески чин. Но родителите му не желаели това и когато Алексий пораснал, те му намерили невяста, мома от царски жанр, неизмеримо красива, и го оженили. Вероятно св. Алексий не се решил очевидно да се противи на родителската воля, само че желанието му да се отхвърли от суетата на света се вкоренило в неговото сърце.
В самия ден на женитбата, когато младите съпрузи останали уединено, Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и й споделил: " Пази това и Бог да бъде сред мене и тебе, до момента в който благодатта Му не устрои в нас нещо ново! " Подир това влезнал в своята обособена спалня, съблякъл си сърмените облекла, скъпоценни камъни, скрито напуснал бащиния замък и отпътувал от града. Той пристигнал на пристанището, качил се на транспортен съд и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През всичкото време по пътя той молел Бога да го избави от светската суетност и да го удостои на страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният облик на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а самичък почнал да живее като просек пред храма " Св. Богородица ". Той се хранел от подаяния, дене и ноще се молел и всяка неделя се причащавал със светите Тайни.
Тежко било на фамилията да понася неговото неявяване. Дълго го търсили в града и покрайнините. Като видели, че Алексий не се връща, майка му в дълбока тъга се затворила в стаята си. " Няма да изляза отсам – споделила тя, - до момента в който не узная какво се е случило с благия ми наследник ". Младата брачна половинка се затворила дружно с нея и те неутешно плачели и тъжели. А Евфимиан пращал прислужниците си в всякакви градове и страни, с цел да разузнаят за Алексий, само че безуспешни останали техните търсения. Някои от тях пристигнали в Едеса, само че сред просяците, които се тълпели пред храма, те не познали своя млад стопанин и даже му дали лепта наедно с другите просяци. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил благодеяние от прислужниците си.
Седемнадесет години Алексий проживял с милостиня пред храма " Св. Богородица ". С дълбокото си примирение и непрекъсната молитва той угодил на Бога. Един от чиновниците на храма видял в съня си Божията Майка, която му споделила: " Въведи в църквата ми Божия човек, тъй като молитвата му стигна до Бога и както венец върху царска глава, по този начин Дух Светий ще почива върху него! " Църковнослужителят недоумявал за кого са тия думи, само че видението се повторило и Божията Майка показала просяка, който седял при храмовите порти. Оттогава всички почнали да оказват на Алексий огромна респект. Тогава той, като не желаел човешка популярност, скрито напуснал града. Качил се на транспортен съд, който отплавал за Киликия, като мислел да се посели там при църквата " Св. ап. Павел ". Но случило се напълно друго. При пътуването по море се дигнала страшна стихия. Корабът, откакто се лутал дълго, излязъл на крайбрежията на Италия, недалече от Рим. Алексий решил да отиде в Рим и там да живее към дома на своя татко.
Приближавайки се до родителската къща, той срещнал татко си, който се прибирал от царския замък, съпроводен от многочислени прислужници. Алексий му се поклонил до земята и споделил: " Рабе Божи, смили се над мене бедния и дай ми ъгъл в твоя дом, с цел да мога да се храня с трохите, които падат от трапезата ти! А Господ ще те благослови и ще ти даде царството небесно, и в случай че имаш някого от твоите близки да странства, ще го завърне наред. " Тия последни думи напомнили на Евфимиан за обичания му наследник. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една барака до неговия дом и, обръщайки се към прислужниците, споделил: " Ще дам премия на тоя от вас, който ще се грижи за просяка и ще му носи храна от моята софра ".
Така почнал да живее св. Алексий пред вратите на бащиния дом. Никой не могъл да го познае, тъй като седемнадесет години, прекарани в беднотия и ограничения, напълно изменили неговата осанка. Всеки ден един от прислужниците донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, само че той я раздавал на бедните, като самичък се задоволявал с самун и вода. Непрестанно се молел, причастявал се всяка неделя, понасял с най-голямо самообладание бедността, презрението и оскърбленията, постоянно нанасяни му от прислужниците, които му се присмивали, хулели го и даже от време на време го биели. По-тежко за него било едно друго тестване: в своята барака, която се намирала до самия бащин дом, той могъл да чува рева и риданията на майка си и жена си, които не преставали да тъжат за него. Но той твърдо решил да принесе тая обвързаност в жертва на Бога и до дъно устоял в своето желание.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му гибел. Тогава той изискал хартия и мастило от прислужникът, който го наглеждал, и описал целия си живот от този момент, когато бил напуснал родителския дом. В умозаключение на описанието той желал от родителите и от брачната половинка си амнистия. " И аз страдах поради вашата тъга – пишел той – и непрекъснато молех Бога да ви даде самообладание и да ви одобри в царството Си. Вярвам, че той ще извърши молитвата ми, тъй като от обич към Него, аз бях по този начин немилосърден към вашата горест и така нечовечен към самия себе си. "
Като написал това, св. Алексий почнал умерено да чака гибелта и цялостен се предал на молитва.
Около това време, както споделя преданието, папа Инокентий служел божествена литургия, на която участвал и цар Хонорий (395-423). През време на богослужението внезапно всички чули думите: " Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, с цел да се помоли за града! " Всички били обзети от боязън и недоумявали – за кого ли се отнасят тия думи! Но на другия ден през време на всенощната църковна работа същият загадъчен глас споделил: " В дома на Евфимиан търсете Божия човек! " Тогава царят споделил на Евфимиан: " Защо не си ни обадил, че у тебе живее човек Божи? " – " Бог ми е очевидец – дал отговор Евфимиан, - че аз не зная за кого са тия думи! " Той повикал своя хазаин и го попитал, няма ли сред неговите прислужници подобен, който изключително да се отличава с добродетели и благочестие, само че домакинът не можал да уточни никого.
Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Евфимиан отишъл напред, с цел да одобри високите посетители с нужните почести. Той излязъл да ги посрещне съгласно обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влезнал прислужникът, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: " Господарю, не ония ли бедняк, който ми повери ти, е индивидът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, съблюдава непоколебим пост и понася оскърбленията с самообладание и благост. " Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, само че отговор нямало. Повикал го три пъти и като не получил отговор, влезнал в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан разкрил лицето му и видял, че сияе с невероятна светлина. Той изискал да вземе хартията, само че не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.Тогава се върнал в дома и споделил на императора и папата: " Намерих този, който търсим, само че го открих към този момент мъртъв. " Царят заповядал да подготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната барака, сложили го на одъра и всички коленичили и му се поклонили.
Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и измежду общо безмълвие, почнали да четат написаното. Евфимиан скоро разбрал, кой е бил покойникът. Съкрушен от тъга, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си, като казвал: " О, благо мое дете! Защо ти по този начин ни натъжи? Колко години прекара до къщата ми, видя скръбта на родителите си и не ги утеши! Какво да върша в този момент? Да окайвам гибелта ти или да се веселя за завръщането ти? " Аглаида и снаха й, като чули виковете и риданията, поискали да узнаят, какво се е случило. А когато чули, че умрелият бедняк е същият Алексий, закогото така дълго тъгували, те с рев и стенание излезли от своя затвор, промъкнали се през тълпата и прегърнали бездиханното тяло. Всички плачели, като гледали тяхната дълбока и безутешна тъга.
Одърът с тялото на праведния Алексий бил подложен на площада по заръка на царя и папата и жителите на Рим дохождали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който от обич към Господа пожертвал всички международни наслади и се отрекъл от благополучие, благосъстояние и човешка популярност, с цел да служи Богу в примирение и мизерия.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
В самия ден на женитбата, когато младите съпрузи останали уединено, Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и й споделил: " Пази това и Бог да бъде сред мене и тебе, до момента в който благодатта Му не устрои в нас нещо ново! " Подир това влезнал в своята обособена спалня, съблякъл си сърмените облекла, скъпоценни камъни, скрито напуснал бащиния замък и отпътувал от града. Той пристигнал на пристанището, качил се на транспортен съд и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През всичкото време по пътя той молел Бога да го избави от светската суетност и да го удостои на страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният облик на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а самичък почнал да живее като просек пред храма " Св. Богородица ". Той се хранел от подаяния, дене и ноще се молел и всяка неделя се причащавал със светите Тайни.
Тежко било на фамилията да понася неговото неявяване. Дълго го търсили в града и покрайнините. Като видели, че Алексий не се връща, майка му в дълбока тъга се затворила в стаята си. " Няма да изляза отсам – споделила тя, - до момента в който не узная какво се е случило с благия ми наследник ". Младата брачна половинка се затворила дружно с нея и те неутешно плачели и тъжели. А Евфимиан пращал прислужниците си в всякакви градове и страни, с цел да разузнаят за Алексий, само че безуспешни останали техните търсения. Някои от тях пристигнали в Едеса, само че сред просяците, които се тълпели пред храма, те не познали своя млад стопанин и даже му дали лепта наедно с другите просяци. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил благодеяние от прислужниците си.
Седемнадесет години Алексий проживял с милостиня пред храма " Св. Богородица ". С дълбокото си примирение и непрекъсната молитва той угодил на Бога. Един от чиновниците на храма видял в съня си Божията Майка, която му споделила: " Въведи в църквата ми Божия човек, тъй като молитвата му стигна до Бога и както венец върху царска глава, по този начин Дух Светий ще почива върху него! " Църковнослужителят недоумявал за кого са тия думи, само че видението се повторило и Божията Майка показала просяка, който седял при храмовите порти. Оттогава всички почнали да оказват на Алексий огромна респект. Тогава той, като не желаел човешка популярност, скрито напуснал града. Качил се на транспортен съд, който отплавал за Киликия, като мислел да се посели там при църквата " Св. ап. Павел ". Но случило се напълно друго. При пътуването по море се дигнала страшна стихия. Корабът, откакто се лутал дълго, излязъл на крайбрежията на Италия, недалече от Рим. Алексий решил да отиде в Рим и там да живее към дома на своя татко.
Приближавайки се до родителската къща, той срещнал татко си, който се прибирал от царския замък, съпроводен от многочислени прислужници. Алексий му се поклонил до земята и споделил: " Рабе Божи, смили се над мене бедния и дай ми ъгъл в твоя дом, с цел да мога да се храня с трохите, които падат от трапезата ти! А Господ ще те благослови и ще ти даде царството небесно, и в случай че имаш някого от твоите близки да странства, ще го завърне наред. " Тия последни думи напомнили на Евфимиан за обичания му наследник. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една барака до неговия дом и, обръщайки се към прислужниците, споделил: " Ще дам премия на тоя от вас, който ще се грижи за просяка и ще му носи храна от моята софра ".
Така почнал да живее св. Алексий пред вратите на бащиния дом. Никой не могъл да го познае, тъй като седемнадесет години, прекарани в беднотия и ограничения, напълно изменили неговата осанка. Всеки ден един от прислужниците донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, само че той я раздавал на бедните, като самичък се задоволявал с самун и вода. Непрестанно се молел, причастявал се всяка неделя, понасял с най-голямо самообладание бедността, презрението и оскърбленията, постоянно нанасяни му от прислужниците, които му се присмивали, хулели го и даже от време на време го биели. По-тежко за него било едно друго тестване: в своята барака, която се намирала до самия бащин дом, той могъл да чува рева и риданията на майка си и жена си, които не преставали да тъжат за него. Но той твърдо решил да принесе тая обвързаност в жертва на Бога и до дъно устоял в своето желание.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му гибел. Тогава той изискал хартия и мастило от прислужникът, който го наглеждал, и описал целия си живот от този момент, когато бил напуснал родителския дом. В умозаключение на описанието той желал от родителите и от брачната половинка си амнистия. " И аз страдах поради вашата тъга – пишел той – и непрекъснато молех Бога да ви даде самообладание и да ви одобри в царството Си. Вярвам, че той ще извърши молитвата ми, тъй като от обич към Него, аз бях по този начин немилосърден към вашата горест и така нечовечен към самия себе си. "
Като написал това, св. Алексий почнал умерено да чака гибелта и цялостен се предал на молитва.
Около това време, както споделя преданието, папа Инокентий служел божествена литургия, на която участвал и цар Хонорий (395-423). През време на богослужението внезапно всички чули думите: " Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, с цел да се помоли за града! " Всички били обзети от боязън и недоумявали – за кого ли се отнасят тия думи! Но на другия ден през време на всенощната църковна работа същият загадъчен глас споделил: " В дома на Евфимиан търсете Божия човек! " Тогава царят споделил на Евфимиан: " Защо не си ни обадил, че у тебе живее човек Божи? " – " Бог ми е очевидец – дал отговор Евфимиан, - че аз не зная за кого са тия думи! " Той повикал своя хазаин и го попитал, няма ли сред неговите прислужници подобен, който изключително да се отличава с добродетели и благочестие, само че домакинът не можал да уточни никого.
Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Евфимиан отишъл напред, с цел да одобри високите посетители с нужните почести. Той излязъл да ги посрещне съгласно обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влезнал прислужникът, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: " Господарю, не ония ли бедняк, който ми повери ти, е индивидът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, съблюдава непоколебим пост и понася оскърбленията с самообладание и благост. " Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, само че отговор нямало. Повикал го три пъти и като не получил отговор, влезнал в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан разкрил лицето му и видял, че сияе с невероятна светлина. Той изискал да вземе хартията, само че не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.Тогава се върнал в дома и споделил на императора и папата: " Намерих този, който търсим, само че го открих към този момент мъртъв. " Царят заповядал да подготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната барака, сложили го на одъра и всички коленичили и му се поклонили.
Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и измежду общо безмълвие, почнали да четат написаното. Евфимиан скоро разбрал, кой е бил покойникът. Съкрушен от тъга, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си, като казвал: " О, благо мое дете! Защо ти по този начин ни натъжи? Колко години прекара до къщата ми, видя скръбта на родителите си и не ги утеши! Какво да върша в този момент? Да окайвам гибелта ти или да се веселя за завръщането ти? " Аглаида и снаха й, като чули виковете и риданията, поискали да узнаят, какво се е случило. А когато чули, че умрелият бедняк е същият Алексий, закогото така дълго тъгували, те с рев и стенание излезли от своя затвор, промъкнали се през тълпата и прегърнали бездиханното тяло. Всички плачели, като гледали тяхната дълбока и безутешна тъга.
Одърът с тялото на праведния Алексий бил подложен на площада по заръка на царя и папата и жителите на Рим дохождали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който от обич към Господа пожертвал всички международни наслади и се отрекъл от благополучие, благосъстояние и човешка популярност, с цел да служи Богу в примирение и мизерия.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ