Св. Агапит Изповедник, епископ Синадски IV век
Преподобни Агапит се родил в Кападокия, при царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан. Родителите му били християни. Още в младите си години той приел монашество и постъпил в един от манастирите в своята татковина, където се подвизавали повече от хиляда монаси. Като усвоил от тях положителните отшелнически привички, преподобният скоро станал умел реализатор на Господните заповеди. Той по този начин ревниво се подвизавал в пост, бодърстване и молитва, че предизвиквал учудване у всички и за строгите си подвизи се употребил с всеобща обич в обителта. Той носел дреха от дървена кора, нерядко в продължение на 80 дни се хранел с пепел вместо самун, отказвал се от сън и почитайки и наричайки всички монаси от обителта свои господари, се стараел да им бъде потребен с разнообразни услуги. За такива подвизи Господ удостоил преподобния с дара на чудотворството. Веднъж с молитвата си умъртвил змия, а по-късно изцелил една девственица, която страдала от тежка болест.
Император Ликиний, като разбрал, че преподобният Агапит има огромна телесна мощ, заповядал да го вземат от обителта и срещу волята му го причислил към своите воини. Изпълнявайки отговорностите на военната работа, преподобният не оставял и монашеските подвизи, и се удостоил с Божията берекет единствено с появяването си да лекува мъчителни припадъци. Освен това той отлично изцелявал разнообразни заболявания освен при хората, само че и у конете, воловете и други животни. По това време Ликиний повдигнал гонение против християните и когато славните мъченици Виктор, Доротей, Теодул, Агрипа (паметта им се чества на същия ден, когато и паметта на преподобни Агапит, 18 февруари, бел.ред.) и доста други, по негова заповед, били подложени на жестоки мъчения поради вярата в Христа, в тяхното число поискал да бъде и преподобният Агапит. След като те приели мъченическа гибел за Христа, преподобният бил ранен с копие, само че Господ запазил живота му, с цел да избави след това мнозина.
Скоро Ликиний починал и по Божия воля властта над цялата Римска империя поел император Константин Велики. Сред служещите на императора имало и един обичан негов прислужник, който бил обладан от мръсен дух. Като разбрал за преподобния, императорът го повикал при себе си, довел болния прислужник и умолявал да го изцели. Преподобният се помолил и прислужникът тутакси получил излекуване. Императорът поискал да награди светеца, само че той не желал никаква друга премия, с изключение на да му бъде разрешено да остави военната работа и да се върне към обичания от него отшелнически живот. Императорът му оказал подпомагане за това и той, като оставил воинското звание, се върнал в същата обител, където се подвизавал и преди.
След известно време епископът на Синад повикал преподобния при себе си и срещу желанието му го ръкоположил в презвитерски ранг, скоро по-късно умрял. Тогава по Божия воля и по избора на духовенството и народа свети Агапит бил подложен за свещеник Синадски. С приемането на епископски ранг преподобният бил почетен от Господа с подарък на проницателност. Този подарък се разкрил в следните случаи. Една жена, като чула за новопоставения свещеник, един път пристигнала при него, с цел да получи благословение. Когато застанала пред светителя, той й разказал всичко, което се е случило с нея през целия й живот, започвайки от детството, освен това й дал напътствие, и тя си отишла с твърдото желание да живее благочестиво. След това преподобният изобличил в изнасилване на девственица прислужникът на един дякон от град Ираклия, когато той пристигнал при него да желае благословение. Притежавайки дара на проницателност, преподобният вършел и чудеса. Така един път при него пристигнал епископът на град Силандея и му съобщил, че минаващата покрай града река през зимните месеци става толкоз пълноводна, че залива нивите и полята и унищожава посевите. Тогава преподобният се помолил на Бога и реката почнала да тече в друга посока. Свети Агапит направил и голям брой (повече от 100, както оповестява написаното за него) други чудеса, изцелявайки със словото си обхванати от припадъци, с допиране с ръка и даже със сянката на тялото си. Като приключил своя благоверен и богоугоден живот, преподобният в дълбока напреднала възраст умрял в Господа, нашия Спасител Иисус Христос*.
* Смъртта на свети Агапит се отнася към IV век, бел.ред.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Император Ликиний, като разбрал, че преподобният Агапит има огромна телесна мощ, заповядал да го вземат от обителта и срещу волята му го причислил към своите воини. Изпълнявайки отговорностите на военната работа, преподобният не оставял и монашеските подвизи, и се удостоил с Божията берекет единствено с появяването си да лекува мъчителни припадъци. Освен това той отлично изцелявал разнообразни заболявания освен при хората, само че и у конете, воловете и други животни. По това време Ликиний повдигнал гонение против християните и когато славните мъченици Виктор, Доротей, Теодул, Агрипа (паметта им се чества на същия ден, когато и паметта на преподобни Агапит, 18 февруари, бел.ред.) и доста други, по негова заповед, били подложени на жестоки мъчения поради вярата в Христа, в тяхното число поискал да бъде и преподобният Агапит. След като те приели мъченическа гибел за Христа, преподобният бил ранен с копие, само че Господ запазил живота му, с цел да избави след това мнозина.
Скоро Ликиний починал и по Божия воля властта над цялата Римска империя поел император Константин Велики. Сред служещите на императора имало и един обичан негов прислужник, който бил обладан от мръсен дух. Като разбрал за преподобния, императорът го повикал при себе си, довел болния прислужник и умолявал да го изцели. Преподобният се помолил и прислужникът тутакси получил излекуване. Императорът поискал да награди светеца, само че той не желал никаква друга премия, с изключение на да му бъде разрешено да остави военната работа и да се върне към обичания от него отшелнически живот. Императорът му оказал подпомагане за това и той, като оставил воинското звание, се върнал в същата обител, където се подвизавал и преди.
След известно време епископът на Синад повикал преподобния при себе си и срещу желанието му го ръкоположил в презвитерски ранг, скоро по-късно умрял. Тогава по Божия воля и по избора на духовенството и народа свети Агапит бил подложен за свещеник Синадски. С приемането на епископски ранг преподобният бил почетен от Господа с подарък на проницателност. Този подарък се разкрил в следните случаи. Една жена, като чула за новопоставения свещеник, един път пристигнала при него, с цел да получи благословение. Когато застанала пред светителя, той й разказал всичко, което се е случило с нея през целия й живот, започвайки от детството, освен това й дал напътствие, и тя си отишла с твърдото желание да живее благочестиво. След това преподобният изобличил в изнасилване на девственица прислужникът на един дякон от град Ираклия, когато той пристигнал при него да желае благословение. Притежавайки дара на проницателност, преподобният вършел и чудеса. Така един път при него пристигнал епископът на град Силандея и му съобщил, че минаващата покрай града река през зимните месеци става толкоз пълноводна, че залива нивите и полята и унищожава посевите. Тогава преподобният се помолил на Бога и реката почнала да тече в друга посока. Свети Агапит направил и голям брой (повече от 100, както оповестява написаното за него) други чудеса, изцелявайки със словото си обхванати от припадъци, с допиране с ръка и даже със сянката на тялото си. Като приключил своя благоверен и богоугоден живот, преподобният в дълбока напреднала възраст умрял в Господа, нашия Спасител Иисус Христос*.
* Смъртта на свети Агапит се отнася към IV век, бел.ред.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ