Нестинарството - наследството на древните траки
Пренасяме се стотици, стотици години обратно във времето, с цел да ви разкажем за един от най-интересните традиции, който и до през днешния ден живее по българските земи. Обичай, който постоянно е свързван с езичеството, с окултното, недолюбван от православната черква и въпреки всичко – по свои метод извънреден, въодушевяващ и пречистващ. Спираме дотук с лирическия пролог, с цел да ви срещнем по от близко със същността на тази вековна традиция. В средите на историците и етнографите постоянно поражда спор по кое време тъкмо е зародило нестинарството и от кое място произлиза. Повечето откриватели се сплотяват към теорията, че то е наследството на античните траки, един народ, който е бил в действителност непосредствен с нематериалното, отделял е същинско внимание на човешкия дух. Корените на този неповторим обред обаче е мъчно да се дефинират, въпреки историческата логичност да сочи най-много към неговия тракийски генезис. Интересен е коренът на самата дума – нестинарство. Някой експерти настояват, че тя произлиза от гръцкото „ анастенагмос “ – дишане, въздишане, поради държанието на самите нестинари по време на обреда. Други го свързват със смисъла на думата „ хестия “ – огън, или “анастено “ – съживяване. Когато човек слуша разказите на българските нестинари той може да откри връзката сред всички тези изказвания, всички те наподобява верни. Въпреки всичките неясноти към произхода и семантиката на ритуала, неговото битие е реалност.
Още Петко Славейков документира тази неповторима демонстрация на българското население през далечната 1862г. Големият български публицист и етнограф също поддържа изказванието, че корените на нравствен бит са завещание от Тракия. С танцуване върху горещата жарава те изпадали в транс и възхвалявали бога Слънце. Те му се молели да ги надари със здраве и да направи годината им плодородна. След идването на българите те прекомерно евентуално възприемат ритуала от останалите на Балканите траки. Когато страната приема християнството по времето на княз Борис, съгласно доста учени нестинарството е анатемосано и оповестено за еретическо поклонничество, завещание от езически религии. Митове и митове се носели за хората, които боси ходели по нагорещената от огньовете плам и излизали от нея без рана. Преданията за ориста на нестинарството от това време са доста. Говори се, че възраждането на нестинарството почнало с началото на Османското иго. Когато турците нападнали днешното село Българи, те запалили къщите на хората, а около тях пламнала и църквата. Легендата гласи, че тогава една остаряла жена видяла горящия божи храм и се разплакала. Тя се затичала и влезнала в горящата постройка по боси крайници. От огъня тя съумяла да избави единствено една икона – тази на светците Константин и Елена. Тя излязла от църквата, като че ли в транс, преминавайки през нагорещената жарава. Хората изгледали старицата удивени и учудени от нейните инциденти. Това поверие несъмнено не е задоволително исторически издържано, само че старите нестинари останали и до през днешния ден имат вяра същински в него. Вярват, че тогава стартира възраждането на техния обред, а в негови настойници се трансформирали точно светците Константин и Елена. 
Именно по тази причина за самобитен празник е определен техният ден, който се пада на 3-ти против 4-ти юни. През деня на 3-ти стартира „ обличането “ на иконите – те се обгръщат с огненочервен плат, обшит със остарели монети. Следвани от цялото село, те се отнасят към аязмото(чешма намираща се край храм) на Св. Константин и Св. Елена, където държалките им се измиват ритуално. Подготвянето на жаравата стартира на същия ден преди обяд, тя се разстила в верен кръг, към който по-късно се събират всички. Привечер нестинарите се насочат към параклиса на Св.Св. Константин и Елена, където се молят пред техните икони и кадят тамян. Вечерта към храма се събира цялото село, като наложително има гайдар и тъпанджия, които свирят три специфични за случая мелодии. Шествието потегля от храма към жаравата и тогава стартира кулминационната точка на празника. Изпаднали в транс, нестинарите влизат в кръга крещейки. Първият минава, като разказва кръст, след което го последват останалите. Танцът стартира и духът на традициите като че ли оживява. След като завърши, събралите се към жаравата стартират обичайно хоро. Описаният обред е съхранен същински в село Българи – Странджа, където на 3-ти юни вечерта се стичат всевъзможни хора, които в края на вечерта са запленени от мистиката и магията на една неповторима традиция.
Нестинарите имат вяра, че огънят пречиства, „ възкресява “ душата. Той отблъсква злините човешки и неприятните духове, лекува заболяванията, а нещастието се изпарява от сърцата, опрощава греховете на присъстващите. Изпаднали в транс, нестинарите придвижват през жаравата дребни момчета и девойки за дългоденствие, както и заболели с цел да ги излекуват. Сред обществото огромен спор поражда към това кой може да стане нестинар. Някои споделят, че с цел да вървиш по жаравата би трябвало да ти е обещано по рождение, да искаш и да вярваш. Други настояват, че нестинар се става единствено когато същински подобен ти го „ съобщи “. Истината несъмнено е прекомерно сложна за отмерване. Този античен обред е обхванат с мистерии и дух, които са необясними. Ходещите по огъня обаче са същински, те са едно от чудесата на майка България, толкоз същински, че са оповестени от ЮНЕСКО за нематериално културно завещание. Както българи, по този начин и чужденци, се радват годишно на тази удивителна традиция. Подтикваме и вас, нашите читатели, когато имат път да се срещнат с нестинарството, да почувстват силата, която струи от огъня, да се потопят в духа на вековното завещание на една забравена ера.
Инфо: www.bulgarianhistory.org
