Преминаване към пълна или частична приватизация, както и значително увеличение

Преминаване към цялостна или частична приватизация, както и доста нарастване на административния потенциал и бистрота - това е решението за излизането на българския газов пазар от обстановката на политическа взаимозависимост и непазарните конкурентни преимущества. Това разяснява изпълнителният шеф на „ Овергаз Инк. “ Светослав Иванов в границите на експертната полемика " Природен газ – вероятности за България “, проведена от сп. „ Ютилитис “. Той изясни по какъв начин двойната роля на „ Булгаргаз “ от една страна като публичен снабдител, а от друга като търговец подсигуряват превъзходството му на пазара. Не за пръв път Иванов обърна внимание на открития хибриден модел в бранша (регулиран и нерегулиран пазар), който води и до порочната процедура за потреблението на принадлежности от контролирания пазар във връзка с нерегулирания. За неуместната истина Един от най-сериозните проблеми на българската енергетика е загубата на първична сила. На процедура към 60-65 % от силата, влагана в българската енергетика в действителност има ориста на загуби, е безапелационният извод на Светослав Иванов. По думите му, в случай че би трябвало да приказваме съответно за българската сила, по-голяма част от която е вследствие на производството от ТЕЦ-овете на въглища то тогава става въпрос единствено за 20 % успеваемост и 80 % загуби. „ Това значи, че всеки едни киловат час е предизвикал 5 пъти повече въглероден диоксид в сравнение с, в случай че крайната сила беше създадена там, където се използва. Към това, като се добави и обстоятелството, че 60 % от българските семейства за жалост употребяват електрическата сила за отопление, готвене и топла вода, имаме едно положително пояснение и за извънредно високата енергоемкост на българското произвеждане и доста високият въглероден отпечатък “, съобщи той. Изчисленията на специалиста сочат, че в следствие точно тези загуби предизвикват към 4/5 от въглеродния отпечатък, обвързван с производството на електрическа сила от въглища. Решението „ При толкоз констатации разумният въпрос е дали има метод тази въглеродна сметка да бъде понижена, да бъдат спестени доста сила и пари и отговорът е: „ Да “, съобщи изрично експертът. По думите му решението е: децентрализирано произвеждане на последна сила, само че там, където това би могло да се случи. „ От мен не може да чуете отговор с какво да бъде осъществено това децентрализирано произвеждане с изключение на с природен газ, а практиката на страните членки на Европейски Съюз демонстрира, че това е потвърден факт “, съобщи още изпълнителният шеф на „ Овергаз “. Газификацията и развиването на газовата инфраструктура са част от решението. В същото време запазващата се концентрация на пазара, задържането на компании като „ Булгаргаз “ с двойни функционалности и оперирането й от една страна на контролиран, а от друга на нерегулиран пазар основават проблеми. „ Ако желаеме България да догони най-малко някои от страните в Европейски Съюз по степен на газификация, в страната би трябвало да се газифицират най-малко 1 милион български семейства. А това би означавало отпадане на нуждата от 2500 МВт конфигурирани електро-генериращи мощности. Разбира се, съпроводено с отпадане на загубите на първична сила. Газификацията на 1 млн. семейства няма по какъв начин да стане без развиването на сериозна газова инфраструктура. За нейното създаване по улиците и в домовете на тези 1 млн. семейства са нужни най-малко 10 хиляди нови работни места, фрагменти в региона на енергетиката, освен това стабилно основани работни места, които ще бъдат нужни за идващите най-малко 5 – 6 десетилетия. Екологичния принос на един подобен план би означавало понижаване на националния въглероден отпечатък с 20 %, без да приказвам за обособените излъчвания на въглероден диоксид от производството на електрическа сила. За този план не са нужни безусловно никакви обществени средства в газова инфраструктура “, изясни Иванов. В същото време той даде и отговор за какво, макар вероятностите този план не се случва. Според него една от аргументите е заложеният спор сред участниците на пазара и страната като регулатор. „ Трябва да призная, че спирачките за един подобен план са по-скоро субективни “, съобщи той като добави, че „ без подобаваща среда този план няма по какъв начин да бъде осъществен “. Силно монополизиран пазар Българският газов пазар през днешния ден е мощно монополизиран и ниско ликвиден. Той продължава да е жертва на безконечния генетично заложен спор на ползи, което се дължи от една страна на това, че страната посредством регулатора е пряк участник на пазара на сила. „ Всички знаем, че оставихме, или най-малко си мислим че оставихме през 1989 година една мощно централизирана стопанска система. За мен най-логичното пояснение за тази концентрация е да бъдат по-лесно манипулирани, както публичното мнение, по този начин и крайните консуматори при избора на всички артикули и услуги. В това число производството на електрическа сила няма по какъв начин да прави изключение и към днешна дата сме очевидци на един пазар, който още веднъж е хегемонизиран от държавните компании. На процедура те са предприятията с господстващо състояние на пазара. Заложеният генетичен спор на ползи сред участник на пазара и страната регулатор на пазара на сила не дава незадоволителни резултати, безапелационен е Светослав Иванов. В поддръжка на думите си той даде образец с смяната на закона за енергетиката през 2019 година „ Българския законодател реши да промени закона за енергетиката с съществена цел да промени значително размера на контролиране на пазара на природен газ за сметка на нерегулирания. С измененията на закона за енергетиката на контролирания пазар са единствено крайните доставчици и предприятията лицензианти за доставяне с топлинна сила. Всъщност, в случай че би трябвало да приказваме с съответни цифри това не съставлява повече от 50 % от днешното търсене на пазара на природен газ. При тази ясна формулировка на пазара не чакахме някакви основни промени. Ако такива бяха се случили нямаше през днешния ден да отчитаме още веднъж обстоятелството, че търговец („ Булгаргаз “ б.р.) с господстващо състояние е държавна благосъстоятелност с 95 % пазарен дял на двата пазара – контролиран и нерегулиран “, съобщи Иванов и в тази връзка проучва в резюме по какъв начин се упражнява това и до какво води. „ Много забавни са инструментите, които се употребяват за опазване на това господстващо състояние “, сподели той като предложи два текста от Договор за доставка по контролирана и по нерегулирана цена. „ Договор за доставка по контролирана цена (50 % от пазара): „ 12.1 Стойността на доставения природен газ, се заплаща от клиента по цени, избрани за 1 мегаватчас (MWh), в сходство с настоящите нормативни актове и изискванията на Договора. Договор за доставка по нерегулирана цена: „ Цената за всеки месец от интервала на деяние на контракта е в размер на препоръчаната от Доставчика цена за одобряване, от Комисията за енергийно и водно контролиране, по която Доставчикът да продава природен газ на крайните доставчици на природен газ и... Предложената от Доставчика цена по предходното изречение се образува според изискванията на Наредба No 2 … за контролиране на цените на естествения газ Това са формулировките на тематиката по цената на предприятието, което играе по едно и също време ролята на публичен снабдител и на търговец в двата контракта, изясни Иванов. „ Договорът, който се ползва и на нерегулирания и на контролирания пазар на пръв взор са много разнообразни като текст, като граматика, като семантика, в случай че щете, само че в действителност по смисъл те значително не се разграничават. На контролирания пазар, ясно е, че цената би трябвало да бъде такава, каквато регулаторът дефинира, на нерегулирания пазар, цената, нашите другари от предприятието с господстващо състояние са решили, че би трябвало да я предложат такава, каквато са я предложили на КЕВР “, уточни изпълнителният шеф на „ Овергаз “, като с дълбока подигравка съобщи, че няма да прави подробен обзор на „ този малък колорит в разликите “. „ Само ще кажа, че когато приказваме за нерегулиран пазар съгласно мен цената би трябвало да бъде образувана под въздействието на чисто пазарни фактори, каквото е да вземем за пример съотношението сред търсене и предложение. В тази дефиниция аз не виждам сходни тези “, безапелационен бе той и по този мотив уточни, че това е доказателство по какъв начин порочните практики се употребяват като принадлежности за транспорт от контролирания пазар върху нерегулирания и, което пък се отразява и на цената на синьото гориво на Газов хъб Балкан. „ Но в случай че сме наясно, че в двустранните контракти не работят пазарни механизми може да допускаме, че тези неуместни постановки бяха сменени с пазарната загубата. Или облагата която би осъществил този състезател с господстващо състояние би била напълно друга от днешното положение “, съобщи Иванов, като не спести и въпроса: Какво е пазарното при определянето на цената на нерегулирания пазар по двустранните контракти? Изпълнителният шеф на „ Овергаз “ не спести следствията от двойната функционалност, която бе вменена на „ Булгаргаз “ с енергийния закон – от една страна „ публичен снабдител “ и от друга „ търговец “. „ Когато един публичен снабдител, който по стичане на събитията се явява и търговец с господстващо състояние, само че който по стичане на събитията се оказва и със 100 % държавна благосъстоятелност, а ние чакаме ефикасен регулатор, не може да чакаме нищо друго от пазара с изключение на геополитически зависимости, подозрения за корупция, манипулиране на публичното мнение. Не би трябвало да забравяме, че енергийните предприятия са най-конвертируемата политическа валута, тъй като тя дава гласовете си в урната при всеки избор, а всичко това не значи нищо друго с изключение на лимитирани свободи “, заключи Светослав Иванов. Затова по думите му, „ решението е: цялостна либерализация или частична на пазара, доста нарастване на административния потенциал и прозрачността. Истината е, че казусът със основаването на хибридния модел на пазара на природен газ затруднява към този момент доста работата на газоразпределителните компании и на участниците на пазара на природен газ. Вероятно към този момент е настъпило времето, в което би трябвало да бъдат подхванати стъпки към смяна и в тази част от закона за енергетиката. Друг е въпроса дали не е време за нов и съвременен енергиен закон.