Откъс от 1 APRIL 2034 - дебютният роман на Радан Кънев
Премиерата на дебютния разказ на Радан Кънев 1 APRIL 2034 е на 1 април - неделя в 11.00 в литературния клуб " Перото " (НДК). Политикът дефинира книгата като " дистопично-криминален, абсурдно-нефутуристичен и сигурно (надявам се, чаровно) непохватен разказ ". Историята е " за отвличания, убийства, здания, хора и свине (кой знае защо), една завивка, един всесилен кмет от мощната ПСП /Православната обществена партия/ и един всесилен сътрудник на С.О.Д.Д.О.М. " " Дневник " разгласява фрагмент, възложен от създателя.
Евлоги Гюлов избърса с ръкав потта от челото си, превъзмогна острия позив за повръщане, изпратен от празния му, нервиран от алкохола и яда корем, и влезе през тежките дървени врати в нелепата постройка на общината в Е., известна на всички като Партийния дом. Спря се на барчето, което естествено не спазваше никакви ограничавания във връзка с сервирането на алкохол, и изпи една студена водниста бира. Качи се по стълбите на втория етаж, кимна сковано на момчето от защитата, което очевидно знаеше, че го чакат, подмина секретарката и влезе в просторната приемна на кмета. Блъсна се в съвсем твърда стена тютюнев пушек. Пушенето на работните и публични места беше от дълго време неразрешено, само че в община Е. сигурно не се работеше, а и външни лица не се допускаха без покана по канцелариите, в които се проведоха постоянно срещи, които почтено бихме нарекли странни. Е, доколкото нещо, протичащо се в пограничен регион, може да се назова необичайно, а това не е елементарно.
През кълбата дим, като някой стопанин на джиновете, лека бавно се проясни величавият, могъщ и хладнокръвен облик на сатрапа Сталев, кмет на община Е. през последните 23 години (с едно спиране сред втория и третия си мандат). Съвсем скоро беше спечелил за шести път " промоция " на вътрешните избори в Православната обществена партия, което по категоричен метод му осигуряваше следващ мандат в кметския трон след изборите идната година (Ако не почине, несъмнено – само че мисълта, че Сталин е смъртен, беше токова еретична в Е., че никой не си го и помисляше. Най-малко самият той). Освен в случай че Освен в случай че някой безразсъден скандал, като изгубването на продажница от " Общежитието за различна претовареност ", с което той толкоз се гордееше, не обърка нещата. Или в случай че непотребен звук не заплаши ползите на другата локална промишленост
Може би по тази причина лицата на хората, насядали към дългата, солидна и постлана с изтъркана завивка от червен плюш със златни пискюли по края, заседателна маса бяха доста съществени. Някои угрижени, други - обнадеждени, само че всички - напрегнати. Там беше целият градски хайлайф. И ръководителят на Общинския съвет доктор Яковъ, и водачите на опозицията адв. Мазнев и Антон Гюлов (не, не ми е братовчед, и популярност Богу - постоянно споделяше Евлоги), и предводителят на националноотговорния капитал Пламенчо И. (известен с купата " последовател на делото на Николай Банев " ), и учителят Агопян, и оня дебелият прокурор, чието име никой не знаеше, тъй като в Е. нямаше престъпност, а в случай че имаше нещо, за него не биваше да се шуми, тъй като локалната промишленост Отсъстваха единствено отец Лаврентий, който избягваше да се принизява до светските среди, като изключим дистрибуторите на алкохол и някои млади мъже с черни кожени якета, и... полицейският шеф Киро Крумов, прясно отхвърлен от следствието за изгубването на желаната си продажница.
- Изчезналото момиче - гласът беше на председателката на градския Съвет на дамските кооперации, госпожа Сталева - е Юлия Огнянова, на двадесет и две, студентка по финанси, задочно образование, в Университета за православно и международно стопанство.
Евлоги, застанал сепнато до вратата, усети по какъв начин краката му се подкосяват, киселините, дружно с прясно изпитата пета бира, се качват високо в гърлото и като че ли плъзват около ушите към мозъка, а два литра ледена пот се стичат в противоположна посока, от главата към гърдите и корема. Юлето беше пожеланото момиче, с изключение на на служителя на реда Крумов, и на експерт-счетоводителя Дедов (бивш финансов ревизор), на Евлоги и въобще на по-изявените кръчмарски критици на властта, като изключим господин Антон Гюлов ( " не ми е братовчед " ), за който нямаше данни да си пада по девойки, без въобще да е открито дали си пада по хора. Защо беше по този начин, никой не знаеше - нямаше спомен да си е приказвал с нея за политика. Но едно беше несъмнено - че всички те го бяха много закъсали.
Имаше нещо в това момиче, намерения си Евлоги, преди да се сепне и да се запита за какво мисли за нея в минало време, имаше нещо в погледа ѝ, което нямаше по какъв начин да притегля тези мъжкари с лица на говеда и значки с разпятието... може би фактът, че тя в действителност май беше студентка/1/...
Неподражаемият глас на юриста Мазнев (глас, очевидно предаващ се по завещание и заслужил да бъде увековечен във фамилно име) го отърси от унеса.
– Господа, като представител на опозицията в Общинския съвет желая да заявя моята угриженост...
– Млъкни, Деляне. Ти в случай че си съпротива – Гласът на Сталев беше еднакъв, невисок и нетърпящ възражения. – И на никой тук не му пука за твоята угриженост. Последното, което ни е нужно, е публицисти и ченгета да се въртят из града. Надявам се, че никой няма да се прави на шут пред пресата, най-малко не повече от нужното. Говорете си колкото желаете нелепостите за вярата и за свободата – погледът му се плъзна по пъпчивото лице на Антон Гюлов, достоверният водач на опозицията, – само че желая тялото на момичето и главата на виновника до довечера. Всичко друго ще бъде скандал тъкмо преди празника на Светията.
Евлоги остана с усещането, че или единствено той не знаеше нещо много значимо, или водачът на православната партия беше станал набожен.
- Трябва - доктор Яковъ взе думата страхливо, както се поставя на дясната ръка на господаря, и продължи с малко по-уверен глас - би трябвало да вземем всички нужни ограничения и да предприемем всяко належащо деяние с цел да защитим промишлеността и работните места - погледът му плъзна към плаката зад главата на кмета, на който беше изписан, с черковно-славянски детайл в шрифта на алените букви, десетилетният сполучлив " слоган " на Православната обществена партия:
" ДА СЪХРАНИМ КИРИЛИЦАТА!
ДА ПАЗИМ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА!
ДА ЗАЩИТИМ ИНДУСТРИЯТА И РАБОТНИТЕ МЕСТА! "
Православната религия имаше потребност от отбрана толкоз, колкото и кирилицата.
Не, оставете православието. Най-интересен и напълно цялостен с историческо наличие беше третият девиз на ПСП.
Индустрията в Е. официално изчезна, единствено четири къси години откакто породи, в лицето на шестетажния Завод за керамични произведения, настанил се като квачка върху две трети от обработваемата земя на селището и служител съвсем само за прикритие на свития в подземните му галерии завод за противопехотни мини.
1.Не, не беше. Но сполучливо създаваше такова усещане. Беше майка на едно малко момче, което живееше с баба си някъде надалеч.
Евлоги Гюлов избърса с ръкав потта от челото си, превъзмогна острия позив за повръщане, изпратен от празния му, нервиран от алкохола и яда корем, и влезе през тежките дървени врати в нелепата постройка на общината в Е., известна на всички като Партийния дом. Спря се на барчето, което естествено не спазваше никакви ограничавания във връзка с сервирането на алкохол, и изпи една студена водниста бира. Качи се по стълбите на втория етаж, кимна сковано на момчето от защитата, което очевидно знаеше, че го чакат, подмина секретарката и влезе в просторната приемна на кмета. Блъсна се в съвсем твърда стена тютюнев пушек. Пушенето на работните и публични места беше от дълго време неразрешено, само че в община Е. сигурно не се работеше, а и външни лица не се допускаха без покана по канцелариите, в които се проведоха постоянно срещи, които почтено бихме нарекли странни. Е, доколкото нещо, протичащо се в пограничен регион, може да се назова необичайно, а това не е елементарно.
През кълбата дим, като някой стопанин на джиновете, лека бавно се проясни величавият, могъщ и хладнокръвен облик на сатрапа Сталев, кмет на община Е. през последните 23 години (с едно спиране сред втория и третия си мандат). Съвсем скоро беше спечелил за шести път " промоция " на вътрешните избори в Православната обществена партия, което по категоричен метод му осигуряваше следващ мандат в кметския трон след изборите идната година (Ако не почине, несъмнено – само че мисълта, че Сталин е смъртен, беше токова еретична в Е., че никой не си го и помисляше. Най-малко самият той). Освен в случай че Освен в случай че някой безразсъден скандал, като изгубването на продажница от " Общежитието за различна претовареност ", с което той толкоз се гордееше, не обърка нещата. Или в случай че непотребен звук не заплаши ползите на другата локална промишленост
Може би по тази причина лицата на хората, насядали към дългата, солидна и постлана с изтъркана завивка от червен плюш със златни пискюли по края, заседателна маса бяха доста съществени. Някои угрижени, други - обнадеждени, само че всички - напрегнати. Там беше целият градски хайлайф. И ръководителят на Общинския съвет доктор Яковъ, и водачите на опозицията адв. Мазнев и Антон Гюлов (не, не ми е братовчед, и популярност Богу - постоянно споделяше Евлоги), и предводителят на националноотговорния капитал Пламенчо И. (известен с купата " последовател на делото на Николай Банев " ), и учителят Агопян, и оня дебелият прокурор, чието име никой не знаеше, тъй като в Е. нямаше престъпност, а в случай че имаше нещо, за него не биваше да се шуми, тъй като локалната промишленост Отсъстваха единствено отец Лаврентий, който избягваше да се принизява до светските среди, като изключим дистрибуторите на алкохол и някои млади мъже с черни кожени якета, и... полицейският шеф Киро Крумов, прясно отхвърлен от следствието за изгубването на желаната си продажница.
- Изчезналото момиче - гласът беше на председателката на градския Съвет на дамските кооперации, госпожа Сталева - е Юлия Огнянова, на двадесет и две, студентка по финанси, задочно образование, в Университета за православно и международно стопанство.
Евлоги, застанал сепнато до вратата, усети по какъв начин краката му се подкосяват, киселините, дружно с прясно изпитата пета бира, се качват високо в гърлото и като че ли плъзват около ушите към мозъка, а два литра ледена пот се стичат в противоположна посока, от главата към гърдите и корема. Юлето беше пожеланото момиче, с изключение на на служителя на реда Крумов, и на експерт-счетоводителя Дедов (бивш финансов ревизор), на Евлоги и въобще на по-изявените кръчмарски критици на властта, като изключим господин Антон Гюлов ( " не ми е братовчед " ), за който нямаше данни да си пада по девойки, без въобще да е открито дали си пада по хора. Защо беше по този начин, никой не знаеше - нямаше спомен да си е приказвал с нея за политика. Но едно беше несъмнено - че всички те го бяха много закъсали.
Имаше нещо в това момиче, намерения си Евлоги, преди да се сепне и да се запита за какво мисли за нея в минало време, имаше нещо в погледа ѝ, което нямаше по какъв начин да притегля тези мъжкари с лица на говеда и значки с разпятието... може би фактът, че тя в действителност май беше студентка/1/...
Неподражаемият глас на юриста Мазнев (глас, очевидно предаващ се по завещание и заслужил да бъде увековечен във фамилно име) го отърси от унеса.
– Господа, като представител на опозицията в Общинския съвет желая да заявя моята угриженост...
– Млъкни, Деляне. Ти в случай че си съпротива – Гласът на Сталев беше еднакъв, невисок и нетърпящ възражения. – И на никой тук не му пука за твоята угриженост. Последното, което ни е нужно, е публицисти и ченгета да се въртят из града. Надявам се, че никой няма да се прави на шут пред пресата, най-малко не повече от нужното. Говорете си колкото желаете нелепостите за вярата и за свободата – погледът му се плъзна по пъпчивото лице на Антон Гюлов, достоверният водач на опозицията, – само че желая тялото на момичето и главата на виновника до довечера. Всичко друго ще бъде скандал тъкмо преди празника на Светията.
Евлоги остана с усещането, че или единствено той не знаеше нещо много значимо, или водачът на православната партия беше станал набожен.
- Трябва - доктор Яковъ взе думата страхливо, както се поставя на дясната ръка на господаря, и продължи с малко по-уверен глас - би трябвало да вземем всички нужни ограничения и да предприемем всяко належащо деяние с цел да защитим промишлеността и работните места - погледът му плъзна към плаката зад главата на кмета, на който беше изписан, с черковно-славянски детайл в шрифта на алените букви, десетилетният сполучлив " слоган " на Православната обществена партия:
" ДА СЪХРАНИМ КИРИЛИЦАТА!
ДА ПАЗИМ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА!
ДА ЗАЩИТИМ ИНДУСТРИЯТА И РАБОТНИТЕ МЕСТА! "
Православната религия имаше потребност от отбрана толкоз, колкото и кирилицата.
Не, оставете православието. Най-интересен и напълно цялостен с историческо наличие беше третият девиз на ПСП.
Индустрията в Е. официално изчезна, единствено четири къси години откакто породи, в лицето на шестетажния Завод за керамични произведения, настанил се като квачка върху две трети от обработваемата земя на селището и служител съвсем само за прикритие на свития в подземните му галерии завод за противопехотни мини.
1.Не, не беше. Но сполучливо създаваше такова усещане. Беше майка на едно малко момче, което живееше с баба си някъде надалеч.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ