Ето какво каза премиерът Борисов пред депутатите в Европейския парламент
Премиерът Бойко Борисов показа целите на Българското европредседателство пред Европейския парламент в Страсбург. Той подчертава върху пътищата за възстановяване на свързаността на Западните Балкани и европейската вероятност пред страните и хората от района, проблемите пред сигурността и стабилността на Съюза, както провокациите пред стопанската система.
Публикуваме цялостен текст на казаното от премиера Борисов.
Уважаеми господин ръководител на Европейския парламент господин Таяни,
Уважаеми ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер,
Уважаеми дами и господа ръководители на парламентарни групи,
Уважаеми европейски депутати,
огромна чест за нас е да сме тук измежду вас, хората, които коват европейските закони, най-висшият орган на Европейския съюз, с който в идващите 6 месеца се надявам да работим оптимално добре, а в това време съм уверен, че този Европейски парламент има до идващите избори и малко, само че и задоволително време по главните закони, които би трябвало да се одобряват, да свърши доста работа.
Убеден съм, че когато вие, желая да ви уверя в това, належащо нашата експертиза и по Западните Балкани, и по кохезионната политика, и по миграционния въпрос, сме на ваше разположение да споделим и нашия опит, несъмнено, да поемем и ангажимент, който вие бихте ни вменили.
Четири са нашите цели на нашето председателство – Бъдещето на Европа и младежите като главен приоритет, Европейската вероятност и съгласуваност на Западните Балкани, Сигурна и постоянна Европа, Дигиталната стопанска система и уменията, нужни за бъдещето, което има и директно и значимо значение за целия вътрешен пазар. Аз допускам и че във вашите изявления и по-късно във въпросите ще има много, по което да отговорим, много, по което да кажем. Но въпреки всичко бих желал да споделя с вас за какво и в кои сфери смятам, че е значимо по време само че нашето председателство да има прогрес, да има спор и да търсим най-сериозните и правилни решения.
Ние 30 минути в този момент с президента Таяни, а и неведнъж с ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сме водили спор по отношение на Дъблинските съглашения, по отношение на оправянето с миграционния поток. Смея да настоявам, че България съумя в границите на година да направи по този начин, че миграционният напън да е нула. Това се реализира с доста работа, а и мисля, че на българо-турската граница ние показахме по какъв начин дружно с европейската взаимност и помощ, благодаря на Съвета от Братислава, който отпусна 160 млн. евро за механически средства, с напъните на страната, и със съглашението, което имаме с Турция за ограничение до най-малко миграционния поток. А въпреки всичко вие знаете, че ние имаме голяма граница морска на Черно море с Турция и огромна сухопътна граница. Затова на тематиката „ Турция “ смятам, че съглашението би трябвало да се подпише, би трябвало да продължи да работи и да се опитаме макар категоричността, която имаме, и би трябвало да я отстояваме, за правата на медиите в Турция, за върховенството на закона, само че в това време прагматично да се опитаме да решим въпроса по съглашението за миграцията да продължи да работи, тъй като там има милиони мигранти, за които се грижи турската страна.
Разбира се, една от главните тематики, главните разногласия сред държавите-членки е по какъв начин по-късно попадналите в Европа мигранти да бъдат релокирани и по какъв начин да се грижим за тях. Ще се опитаме с доста такт, с доста дипломатичност да опитаме да решим този въпрос, тъй като от една страна, в няколко страни от Европейския съюз има голямо скупчване на мигранти – те поставят доста старания, харчат големи запаси, други страни пък въобще не желаят да вземат участие в този развой. Има и трета група страни, като България, Гърция, Италия, които са на самия вход на мигрантската вълна. И аз мисля, че и за тях би трябвало да намерим решение за подкрепяне за общото бранене на европейската граница. Решението съгласно мен, от години го упорствам да се съблюдава, е по този начин да си охраняваме външните граници, че влизането в Европа да става единствено през контролно-пропускателните пунктове и там да се прави надлежната инспекция. И тези, които бягат от войни, които бягат от патроните и ракетите, Европа постоянно е била най-хуманна – да се погрижим за тях, само че да се знае, че това ще е до края на военните спорове. Или да се създадат центрове, сигурни центрове, които ние финансово да подкрепяме и обезпечаваме, покрай военните спорове, с цел да могат по-късно хората да се върнат и да вземат участие във възобновяване на своите страни, тъй като може би всички сте виждали по новините какви са степените на опустошение там, където има такава война. А тези, които са стопански мигранти, да бъдат допускани до там, където има потребност от тях. Това са предложенията, които имам за решение. Разбира се, вие ще кажете по какъв начин да стане.
Що се касае до Западните Балкани, имаме няколко разновидността. Затова ние предложихме един, който съгласно мен не носи опасности за Европейския съюз. Сигурни сме, знаем, а и Жан-Клод Юнкер единствено преди няколко дни в София, и благодаря на президента Таяни, на Жан-Клод Юнкер и на ръководителя Туск, че пристигнаха в София за откриването на Българското председателство, ясно знаем, че в мандата на тази Комисия няма да има нови държави-членки от Балканите признати в Европейския съюз.
Но в това време ние доста ясно би трябвало да им кажем, и доста почтено какви очаквания могат да хранят, по какъв начин във времето биха се разположили вижданията ни за консолидираното им в Европа. Смея да настоявам, познавайки района, че това е точният миг, в който би трябвало да го създадем. Вие виждате, през вчерашния ден един изстрел в Косово и безусловно взривява задачите Балкани, преговорния развой сред Косово и Сърбия. И незабавно настроенията стават други. В момента народите от Балканите същински чакат и имат вяра, че бидейки географски и исторически в Европа, и най-после ще имат проект за присъединението към Европейския съюз. Някой са по-напред, някой са по-назад. Аз мисля, че България и Бивша югославска република Македония дадоха един извънреден образец, че има страни на Балканите, които с такт, доброжелателност могат да вземат решение проблеми и да не идват при вас с проблемите си.
Договорът, който от десетилетия се влачеше или се работеше по него, само че по този начин или другояче не се приемаше за Добросъседство сред България и Македония – единствено преди няколко дни го подписахме, завчера надлежно македонският парламент го одобри, ратифицира, в този момент уповавам се идващите седмици и българският. Но министър председателят Заев беше, както той споделя – много смел, както и ние. И същински се надяваме в този момент сред Скопие и Атина също да приключи процесът по отношение на името, тъй като това ще даде огромна вероятност на Скопие, споделям го неслучайно, с цел да не нервирам сътрудниците от Гърция, само че да се даде вероятност за НАТО и Европейския съюз. Защото това е едно място на Балканите, където то е като крайъгълен камък – този, който държи градежите, и в случай че се раздвижи, стартират да мърдат задачите Балкани.
Какво би станало, в случай че ние не вземем това решение, не работим по построяването на инфраструктурата, а единствено подсещам, че и Коридор № 4, Коридор № 8, и Коридор № 10 са европейски коридори, и ние имаме редкия късмет без да имаме никакъв риск, а да си подготвим Западните Балкани и за вложения, и за туризъм. Да не позволим да се обезлюдят, да не позволим младите и квалифицирани хора да изоставен в посока дали Америка, дали Европа, и там да остане най-вече възрастно население, за което пък след това няма кой да работи, с цел да изплаща пенсии, които подсигуряват естествен живот. България мина през този път. И тогава към този момент се явяват напълно други политически партии и не знам процесът дали ще може да продължи.
Ако ние не го създадем, ползата, който имат и Русия, и Турция, и Китай, и Саудитска Арабия към Балканите, е огромен и някой различен ще го направи. Затова сме подготвени, с всичките водачи сме провели многократни срещи, и в София, и в Белград, в този момент е моментът да им дадем вероятност. Истински се надявам на поддръжката и на господин Таяни, и на Жан-Клод Юнкер, и на всички вас. Защото стабилността на Балканите директно дава отговор за стабилността на Европа. След това ще се чудим от кое място са идвали ислямски бойци или къде се е развил коренен ислям, тъй като там има доста плодородна почва заради огромния % мюсюлманско население, което живее на Балканите. Изходът е европейска вероятност. Те го чакат, те го желаят. Така че може да имаме и нужното и въздействие, и сигурност, в този район.
Разбира се, тематиката Турция я споделих, тематиката Русия с всичките забележки, които имаме, има страни членки, които държат да паднат глобите, други са навръх противоположното, извънредно остри, желаят още повече да се задълбочат. В края на краищата ние ще се опитаме да търсим с другия ни огромен комшия, какъвто е Русия, нормализиране на връзките. Но, несъмнено, това надалеч надскача нашия предел на благоприятни условия. Това ще бъде общоевропейско решение.
Във връзка с всичко това, така към този момент се работи с комисар Йотингер, с Жан-Клод Юнкер, с сътрудника Таяни, с президента Таяни в този момент разговаряхме дълго, това е общият европейски бюджет. Не го поставям като следващ приоритет. Изключително доста имам вяра и разгадавам на Европейския парламент, тъй като бюджетът на една страна или бюджетът на Европа в действителност прави политиката. Дава провокациите и посредством бюджет и финансирането на обособените стратегии, ще можем да защитим надлежно даден приоритет. Важна ли е общата селскостопанска политика? Важна е. Кохезионната политика, значима ли е? Изключително значима. Ако ние, страните, скоро признатите, Централна и Източна Европа, Балканите, имаме разцвет, ето тук върша една скоба, България има 4 % растеж на стопанската система, 6 % безработица, нулев бюджетен недостиг, голям фискален запас, закрепен, защото имаме валутен ръб, курс на лв. към еврото, поставяме старания и мисля, че сме подготвени за чакалнята на Еврозоната. Това, което успяхме да изградим в региона на инфраструктурата, на конкурентоспособността, просветителната инфраструктура, екологията, превоза, и тук е мястото да благодаря на всички страни - донори, които толкоз доста помогнаха и за България, а мисля и за целия район.
Аз имам усещане от някогашните социалистически страни преди 1989 година по какъв начин изглеждаха, и в този момент, като отидеш в Будапеща или в Прага, или в Братислава, или във Варшава, е, разликата е голяма. И мисля, че тук би трябвало да намерим салдото на взаимното почитание към страните - донори, които милиарди евро дадоха за нашето присъединение и да достигнем и да бъдем конкурентоспособни на техните стопански системи и всичко останало, и това, което пък ние освен като пазар, само че и като просвета, като геостратегически ситуирани, имаме. Така че мисля, че няма по-добро от това да вървим всички дружно и няма и по-добро място и за живеене. Не инцидентно всички желаят да дойдат в Европа, от Европейския съюз. Така че кохезионната политика би трябвало да продължи.
Бих минал с две думи единствено и през общата европейска защита. В тези страхотни геополитически провокации, които имаме сега, съгласно мен малко се вглеждаме в заканите, нормално реагираме доста откакто към този момент са станали. Оставяме цели процеси да се развиват, ние да бъдем един тип фенове на тях. Оставяме президентите на огромните страни – Русия, Съединени американски щати, Китай, Турция, Иран, да взимат решения по тематики, които в действителност ние по-късно се сблъскваме със страшна мощ в Европа, да решаваме точно тези проблеми. От тези войни идват миграционните потоци. Когато бяха банковите рецесии, по-късно Европа заплати огромната цена и ние непрекъснато, помним, имаше препоръки до 5-6 сутринта, решавахме финансовата рецесия в Европа. И чест прави на всички тогава, които управляваха и Съвета, и Комисията, и Парламента, оправдавам се, в случай че някой път объркам местата. То не е от пренебрежение, просто употребявам по-бързо времето да го кажа, само че успяхме, въпреки и постепенно да се оправим и с финансовата рецесия. Европа към този момент има напредък и съм уверен, че няма по-добри от нас, това е несъмнено, като Европа, единна и мощна.
Енергийният съюз, общественият дирек, това, което Жан-Клод Юнкер е предложил през вчерашния ден, имам три разновидността да изчета дълги и подредени. Но желая, от една страна, да спестя и вашето време, и в това време да усетите фактически кое ни е доста значимо. И на нас, и кое считаме за цели, с цел да може във въпросите си по-късно към нас да доуточним, в случай че има нещо завалено.
Да не пропусна Юри и естонското председателство. Мисля, че Естония се оправи прелестно, поставиха доста старания, бяха доста съвременни. Ще бъде наслада за нас, в случай че можем да се доближим до положителното показване на Естония.
И дръзвам да кажа, че с канцлера на Австрия Себастиян Курц, който е идващият ръководител 2018 година, към този момент имаме може би 4-5 телефонни диалога, доста скоро ще пристигна в София, желаеме по този начин да работим по българското и австрийското председателство, че в действителност 2018 година всички цели, които имаме, и ние, и те, да не се прекъсват, а да продължим с вашата помощ по всички портфолия, за които приказвах.
И най-после, извънредно значима роля на Европейския парламент. Знам, че има доста парламентарни групи, доста разнообразни отзиви, това е и силата ни в това разнообразие, което има Европа, само че в края на краищата най-важното, най-ценното, и по тази причина ние в България на нашия парламент сме изписали „ Съединението прави силата “, по тази причина предложихме и считаме, че и за Европа сега това би бил най-подходящият лозунг – „ Съединението прави силата. “.
Благодаря ви.
Публикуваме цялостен текст на казаното от премиера Борисов.
Уважаеми господин ръководител на Европейския парламент господин Таяни,
Уважаеми ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер,
Уважаеми дами и господа ръководители на парламентарни групи,
Уважаеми европейски депутати,
огромна чест за нас е да сме тук измежду вас, хората, които коват европейските закони, най-висшият орган на Европейския съюз, с който в идващите 6 месеца се надявам да работим оптимално добре, а в това време съм уверен, че този Европейски парламент има до идващите избори и малко, само че и задоволително време по главните закони, които би трябвало да се одобряват, да свърши доста работа.
Убеден съм, че когато вие, желая да ви уверя в това, належащо нашата експертиза и по Западните Балкани, и по кохезионната политика, и по миграционния въпрос, сме на ваше разположение да споделим и нашия опит, несъмнено, да поемем и ангажимент, който вие бихте ни вменили.
Четири са нашите цели на нашето председателство – Бъдещето на Европа и младежите като главен приоритет, Европейската вероятност и съгласуваност на Западните Балкани, Сигурна и постоянна Европа, Дигиталната стопанска система и уменията, нужни за бъдещето, което има и директно и значимо значение за целия вътрешен пазар. Аз допускам и че във вашите изявления и по-късно във въпросите ще има много, по което да отговорим, много, по което да кажем. Но въпреки всичко бих желал да споделя с вас за какво и в кои сфери смятам, че е значимо по време само че нашето председателство да има прогрес, да има спор и да търсим най-сериозните и правилни решения.
Ние 30 минути в този момент с президента Таяни, а и неведнъж с ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сме водили спор по отношение на Дъблинските съглашения, по отношение на оправянето с миграционния поток. Смея да настоявам, че България съумя в границите на година да направи по този начин, че миграционният напън да е нула. Това се реализира с доста работа, а и мисля, че на българо-турската граница ние показахме по какъв начин дружно с европейската взаимност и помощ, благодаря на Съвета от Братислава, който отпусна 160 млн. евро за механически средства, с напъните на страната, и със съглашението, което имаме с Турция за ограничение до най-малко миграционния поток. А въпреки всичко вие знаете, че ние имаме голяма граница морска на Черно море с Турция и огромна сухопътна граница. Затова на тематиката „ Турция “ смятам, че съглашението би трябвало да се подпише, би трябвало да продължи да работи и да се опитаме макар категоричността, която имаме, и би трябвало да я отстояваме, за правата на медиите в Турция, за върховенството на закона, само че в това време прагматично да се опитаме да решим въпроса по съглашението за миграцията да продължи да работи, тъй като там има милиони мигранти, за които се грижи турската страна.
Разбира се, една от главните тематики, главните разногласия сред държавите-членки е по какъв начин по-късно попадналите в Европа мигранти да бъдат релокирани и по какъв начин да се грижим за тях. Ще се опитаме с доста такт, с доста дипломатичност да опитаме да решим този въпрос, тъй като от една страна, в няколко страни от Европейския съюз има голямо скупчване на мигранти – те поставят доста старания, харчат големи запаси, други страни пък въобще не желаят да вземат участие в този развой. Има и трета група страни, като България, Гърция, Италия, които са на самия вход на мигрантската вълна. И аз мисля, че и за тях би трябвало да намерим решение за подкрепяне за общото бранене на европейската граница. Решението съгласно мен, от години го упорствам да се съблюдава, е по този начин да си охраняваме външните граници, че влизането в Европа да става единствено през контролно-пропускателните пунктове и там да се прави надлежната инспекция. И тези, които бягат от войни, които бягат от патроните и ракетите, Европа постоянно е била най-хуманна – да се погрижим за тях, само че да се знае, че това ще е до края на военните спорове. Или да се създадат центрове, сигурни центрове, които ние финансово да подкрепяме и обезпечаваме, покрай военните спорове, с цел да могат по-късно хората да се върнат и да вземат участие във възобновяване на своите страни, тъй като може би всички сте виждали по новините какви са степените на опустошение там, където има такава война. А тези, които са стопански мигранти, да бъдат допускани до там, където има потребност от тях. Това са предложенията, които имам за решение. Разбира се, вие ще кажете по какъв начин да стане.
Що се касае до Западните Балкани, имаме няколко разновидността. Затова ние предложихме един, който съгласно мен не носи опасности за Европейския съюз. Сигурни сме, знаем, а и Жан-Клод Юнкер единствено преди няколко дни в София, и благодаря на президента Таяни, на Жан-Клод Юнкер и на ръководителя Туск, че пристигнаха в София за откриването на Българското председателство, ясно знаем, че в мандата на тази Комисия няма да има нови държави-членки от Балканите признати в Европейския съюз.
Но в това време ние доста ясно би трябвало да им кажем, и доста почтено какви очаквания могат да хранят, по какъв начин във времето биха се разположили вижданията ни за консолидираното им в Европа. Смея да настоявам, познавайки района, че това е точният миг, в който би трябвало да го създадем. Вие виждате, през вчерашния ден един изстрел в Косово и безусловно взривява задачите Балкани, преговорния развой сред Косово и Сърбия. И незабавно настроенията стават други. В момента народите от Балканите същински чакат и имат вяра, че бидейки географски и исторически в Европа, и най-после ще имат проект за присъединението към Европейския съюз. Някой са по-напред, някой са по-назад. Аз мисля, че България и Бивша югославска република Македония дадоха един извънреден образец, че има страни на Балканите, които с такт, доброжелателност могат да вземат решение проблеми и да не идват при вас с проблемите си.
Договорът, който от десетилетия се влачеше или се работеше по него, само че по този начин или другояче не се приемаше за Добросъседство сред България и Македония – единствено преди няколко дни го подписахме, завчера надлежно македонският парламент го одобри, ратифицира, в този момент уповавам се идващите седмици и българският. Но министър председателят Заев беше, както той споделя – много смел, както и ние. И същински се надяваме в този момент сред Скопие и Атина също да приключи процесът по отношение на името, тъй като това ще даде огромна вероятност на Скопие, споделям го неслучайно, с цел да не нервирам сътрудниците от Гърция, само че да се даде вероятност за НАТО и Европейския съюз. Защото това е едно място на Балканите, където то е като крайъгълен камък – този, който държи градежите, и в случай че се раздвижи, стартират да мърдат задачите Балкани.
Какво би станало, в случай че ние не вземем това решение, не работим по построяването на инфраструктурата, а единствено подсещам, че и Коридор № 4, Коридор № 8, и Коридор № 10 са европейски коридори, и ние имаме редкия късмет без да имаме никакъв риск, а да си подготвим Западните Балкани и за вложения, и за туризъм. Да не позволим да се обезлюдят, да не позволим младите и квалифицирани хора да изоставен в посока дали Америка, дали Европа, и там да остане най-вече възрастно население, за което пък след това няма кой да работи, с цел да изплаща пенсии, които подсигуряват естествен живот. България мина през този път. И тогава към този момент се явяват напълно други политически партии и не знам процесът дали ще може да продължи.
Ако ние не го създадем, ползата, който имат и Русия, и Турция, и Китай, и Саудитска Арабия към Балканите, е огромен и някой различен ще го направи. Затова сме подготвени, с всичките водачи сме провели многократни срещи, и в София, и в Белград, в този момент е моментът да им дадем вероятност. Истински се надявам на поддръжката и на господин Таяни, и на Жан-Клод Юнкер, и на всички вас. Защото стабилността на Балканите директно дава отговор за стабилността на Европа. След това ще се чудим от кое място са идвали ислямски бойци или къде се е развил коренен ислям, тъй като там има доста плодородна почва заради огромния % мюсюлманско население, което живее на Балканите. Изходът е европейска вероятност. Те го чакат, те го желаят. Така че може да имаме и нужното и въздействие, и сигурност, в този район.
Разбира се, тематиката Турция я споделих, тематиката Русия с всичките забележки, които имаме, има страни членки, които държат да паднат глобите, други са навръх противоположното, извънредно остри, желаят още повече да се задълбочат. В края на краищата ние ще се опитаме да търсим с другия ни огромен комшия, какъвто е Русия, нормализиране на връзките. Но, несъмнено, това надалеч надскача нашия предел на благоприятни условия. Това ще бъде общоевропейско решение.
Във връзка с всичко това, така към този момент се работи с комисар Йотингер, с Жан-Клод Юнкер, с сътрудника Таяни, с президента Таяни в този момент разговаряхме дълго, това е общият европейски бюджет. Не го поставям като следващ приоритет. Изключително доста имам вяра и разгадавам на Европейския парламент, тъй като бюджетът на една страна или бюджетът на Европа в действителност прави политиката. Дава провокациите и посредством бюджет и финансирането на обособените стратегии, ще можем да защитим надлежно даден приоритет. Важна ли е общата селскостопанска политика? Важна е. Кохезионната политика, значима ли е? Изключително значима. Ако ние, страните, скоро признатите, Централна и Източна Европа, Балканите, имаме разцвет, ето тук върша една скоба, България има 4 % растеж на стопанската система, 6 % безработица, нулев бюджетен недостиг, голям фискален запас, закрепен, защото имаме валутен ръб, курс на лв. към еврото, поставяме старания и мисля, че сме подготвени за чакалнята на Еврозоната. Това, което успяхме да изградим в региона на инфраструктурата, на конкурентоспособността, просветителната инфраструктура, екологията, превоза, и тук е мястото да благодаря на всички страни - донори, които толкоз доста помогнаха и за България, а мисля и за целия район.
Аз имам усещане от някогашните социалистически страни преди 1989 година по какъв начин изглеждаха, и в този момент, като отидеш в Будапеща или в Прага, или в Братислава, или във Варшава, е, разликата е голяма. И мисля, че тук би трябвало да намерим салдото на взаимното почитание към страните - донори, които милиарди евро дадоха за нашето присъединение и да достигнем и да бъдем конкурентоспособни на техните стопански системи и всичко останало, и това, което пък ние освен като пазар, само че и като просвета, като геостратегически ситуирани, имаме. Така че мисля, че няма по-добро от това да вървим всички дружно и няма и по-добро място и за живеене. Не инцидентно всички желаят да дойдат в Европа, от Европейския съюз. Така че кохезионната политика би трябвало да продължи.
Бих минал с две думи единствено и през общата европейска защита. В тези страхотни геополитически провокации, които имаме сега, съгласно мен малко се вглеждаме в заканите, нормално реагираме доста откакто към този момент са станали. Оставяме цели процеси да се развиват, ние да бъдем един тип фенове на тях. Оставяме президентите на огромните страни – Русия, Съединени американски щати, Китай, Турция, Иран, да взимат решения по тематики, които в действителност ние по-късно се сблъскваме със страшна мощ в Европа, да решаваме точно тези проблеми. От тези войни идват миграционните потоци. Когато бяха банковите рецесии, по-късно Европа заплати огромната цена и ние непрекъснато, помним, имаше препоръки до 5-6 сутринта, решавахме финансовата рецесия в Европа. И чест прави на всички тогава, които управляваха и Съвета, и Комисията, и Парламента, оправдавам се, в случай че някой път объркам местата. То не е от пренебрежение, просто употребявам по-бързо времето да го кажа, само че успяхме, въпреки и постепенно да се оправим и с финансовата рецесия. Европа към този момент има напредък и съм уверен, че няма по-добри от нас, това е несъмнено, като Европа, единна и мощна.
Енергийният съюз, общественият дирек, това, което Жан-Клод Юнкер е предложил през вчерашния ден, имам три разновидността да изчета дълги и подредени. Но желая, от една страна, да спестя и вашето време, и в това време да усетите фактически кое ни е доста значимо. И на нас, и кое считаме за цели, с цел да може във въпросите си по-късно към нас да доуточним, в случай че има нещо завалено.
Да не пропусна Юри и естонското председателство. Мисля, че Естония се оправи прелестно, поставиха доста старания, бяха доста съвременни. Ще бъде наслада за нас, в случай че можем да се доближим до положителното показване на Естония.
И дръзвам да кажа, че с канцлера на Австрия Себастиян Курц, който е идващият ръководител 2018 година, към този момент имаме може би 4-5 телефонни диалога, доста скоро ще пристигна в София, желаеме по този начин да работим по българското и австрийското председателство, че в действителност 2018 година всички цели, които имаме, и ние, и те, да не се прекъсват, а да продължим с вашата помощ по всички портфолия, за които приказвах.
И най-после, извънредно значима роля на Европейския парламент. Знам, че има доста парламентарни групи, доста разнообразни отзиви, това е и силата ни в това разнообразие, което има Европа, само че в края на краищата най-важното, най-ценното, и по тази причина ние в България на нашия парламент сме изписали „ Съединението прави силата “, по тази причина предложихме и считаме, че и за Европа сега това би бил най-подходящият лозунг – „ Съединението прави силата. “.
Благодаря ви.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ